Здравейте мили мамчета.Нашата история е следната от 4 месечна дъщеря ми се запозна с най-добрия си приятел палеца.Бях говорила с педиатърката как да я откажа още в началото тя каза да изчакам до годината обаче аз минах и преполових годината 
))Вече сме на година и половина смучехме си пръста по всяко време през деня когато и се приспи,когато се ядоса,когато се забавлява ,а преди сън задължително като започна и цяла нощ да го държи в уста.Все си повтаряхме с таткото че трябва да се наканим за започваме с отказването и си купихме Даум ексол тогава ада настъпи.Преди това детенцето ни беше ангел спеше цяла нощ беше много спокойна и кротка,а сега се превърна в малък 😈.Аз съм упорита и няма да се откажа вече седмица и два дни я мажем през деня въобще не се сеща за палеца ,научи се и да заспива без него но по някога много късно .През ноща като се върти и го търси тогава става чудо събужда се реве мрънка не иска в кошарата,не иска на ръце ,не иска на земята иска си пръста.За седмица е спала хубаво само две вечери и то защото е била изморена от безсънните си нощи.Няма да се откажа знам че е за добро смятам че колкото по голяма става толкова ще е по трудно но споделете вашият опит.Чудя се дали като свикне без палец ще си стане моето кротко ангелче отново или.....?Пиша тази тема също ако има някой като нас които водят същата борба да си споделяме постиженията и да се отешим взаимно.Очаквам виии! Прегръдки!
Виж целия пост
))Вече сме на година и половина смучехме си пръста по всяко време през деня когато и се приспи,когато се ядоса,когато се забавлява ,а преди сън задължително като започна и цяла нощ да го държи в уста.Все си повтаряхме с таткото че трябва да се наканим за започваме с отказването и си купихме Даум ексол тогава ада настъпи.Преди това детенцето ни беше ангел спеше цяла нощ беше много спокойна и кротка,а сега се превърна в малък 😈.Аз съм упорита и няма да се откажа вече седмица и два дни я мажем през деня въобще не се сеща за палеца ,научи се и да заспива без него но по някога много късно .През ноща като се върти и го търси тогава става чудо събужда се реве мрънка не иска в кошарата,не иска на ръце ,не иска на земята иска си пръста.За седмица е спала хубаво само две вечери и то защото е била изморена от безсънните си нощи.Няма да се откажа знам че е за добро смятам че колкото по голяма става толкова ще е по трудно но споделете вашият опит.Чудя се дали като свикне без палец ще си стане моето кротко ангелче отново или.....?Пиша тази тема също ако има някой като нас които водят същата борба да си споделяме постиженията и да се отешим взаимно.Очаквам виии! Прегръдки! 