Нормално ли е?

Няма команди, Дренка, никога не е и имало, не е куче. Имало е разговори и то много. Всеки има недостатъци, важното е да има желанието да ги поправи, в противен случай си остава просто един самогъзник. Тук не говорим за глупости от рода " Ти слушаш чалга, аз рок, променяй го, или пътуваш".

FragranceFanatic, темата е мнооого обширна и вече доста разводнихме темата на момичето, за което ѝ се извинявам.
Според мен този мъж няма да се промени, защото той не вижда нищо нередно в поведението си. Майката я оставете, тя е друга бира и реално авторката няма връзка с майката, че да има някакви претенции за поведението ѝ.

Но е егоистично да не поставиш интересите и чувствата на детето си пред личните си предпочитания.
Ама то и сина е бастун, задето не му пука как се държат с жена му. Мда крушата не вижда по-далеч от дървото. Ще се съглася, че си права в частния случай понеже всички роднини са си дебилно щастливи. Но не и принципно.

Нямам претенции да съм права. В случая идеше реч за жена, претърпяла загуба. Ама не, дай за егоизъм да си говорим, щот свекървата и преди си била такава, пък снахата от нея по-долу няма да пада, я.
Да избират по роднини тогава, ще цъфнат и вържат пак.

То и аз малко на друг пост отговарях, не на конкретния случай на първата снаха, която май отдавна напусна темата. Не, че има значение - можем да разберем егоизмът, което не значи, че той престава да е фактор. Като искат да те ползват като аватар, през който да ти живеят твоя си живот какво да е друго. Ама както и да е, важното е момите да са виновни, окей.

Здравейте, всъщност не знам от къде да започна. Историята ми е дълга. На 19г. заминах в др. държава. Заживях там. По време на работа се запознах с него. Живеехме само двамата. Не познавах родителите му. Вечери, излизания, ресторанти, фонтани, цветя, подаръци, любов и уважение цели 5 години. Като ми хрумне нещо, той казваше Да. Купуваме го веднага. Като искам екскурзия заминаваме. Така обиколихме много други страни. Имахме кучета, котки, зайчета,цветя и мн др. неща.
Абе каквото видех мое беше. Не ми отказваше никога. Кафе на балкона сред Цветята ми беше любимото. Беше ми напълнил балкона с цветя и дръвчета. Та минаха бързо пет години от живота ми. Предложи ми брак. Отидох при техните да се запознаем. Със самолет във друга страна. Запознахме се. Целувки, прегръдки, разкази, спомени, истории ми разправяха. Цялата семейна историия сервирана на тепсия. Той бил учил за доктор. Имал докторска степен. Не го знаех.
Та продължи по специалността за която е учил. По цял ден, докато беше на работа аз бях с майка му. На кафе, шопинг, ресторанти, с нейни приятели и приятелки. Купи ни къща с дворче и много цветя в оживената зона на големия град. Обзаведена по мой и неин вкус. Кухнята по списание със всички уреди и подробности.
И първия ни скандал. Дойде прислужница и аз отказах пред нея. Бяхме само двамата, вечеряме всеки ден след работа у майка му, каквото е сготвила. Аз отказвах, тя вдигаше кръвно или диабета нещо и се отразяваше и пак отивах. Та искам не искам там бях. Та за какво ми беше прислуга? Ошамари ме пред нея. Дори ме изгони от кухнята.
Отидохме в спалнята и скандала започна. Аз надделях. Изгоних я.
Как така жена ще има наоколо. Че аз за какво съм? Двама сме. Нямам все още деца. Та това беше първи скандал и шамар.
Две години още.
Опознаха ме всички. Започнаха приготовленията за брак. Рокли, дантели, перли...
Майка му реши да Ни подари добра сума пари и разпореди
Тези пари за вас ги давам имате три варианта :
Къща за гости
Животни на село
Кредитиране (до нейната къща имаше празен офис, който можехме да използваме за целта)
Да но ми беше много омръзнало. След работа и всички почивни дни + обедни почивки да прекарвам у тях. Сина й беше неотлъчно там. Вече не Излизахме двойка. Не се държахме за ръце. Чуваше се Мамо, та Мамо.
Не говорех с него. Нямахме общи теми. От ден на ден скучаех. В таксито и при майка му. Не виждах хора. Едно и също всички дни. Един ден се обадих на приятелка и излязох с нея по женски. Сложиме грим и с колата към мола. Седнах с нея и се разговорихме. Всичко изпяла на майка му. Не беше добра идея. Майка му ми чете лекции после да не споделям с никой нищо. Беше ужасно. Седмица преди сватбата с него се Скарахме.
Майка ми няма да дойде, казах аз. Той каза и моята няма да присъства. Децата ми с теб ще са кучета и котки. Няма да знаят каква порода са. Силна убида. Демек пумяри. Щом децата ми ще са пумяри и щом майка ти няма да дойде стой си тук. Хванах си багажа и без това имах носталгия по родината и си дойдох. Звъняха ми, молеха ме да се върна. Майка му след години почина. Той ми звънна. Плачеше, като малко дете. Аз също. Добро съм видяла от нея. Той е сам сега. Майките са до време. Дайте си време и не правете моята грешка. Поне аз така мисля. За една глупост си тръгнах... Обичах го. Плачех, бях като паднал Феникс в пепелта. Много беше трудно да го преживея. Убидата ще я забравя, но пропуснах възможността да бъда там, където бях истински щастлива. Може би в случая аз сама си изрових причини за да проваля връзката ми. Да не съжалявате после?

Swete, викаш боят се забравя и обсесивността, остава само щастието...

Няма пълно щастие, мхм.
Ти си пример затова.
Поне 5 г. са те "гледали" и глезили, като принцеса, без да учиш, работиш, да се издържаш сама и т.н.
Няма лошо. Мечтата на всяка жена - да е най-специалната и да се трошат пари по нея, като за световно. Много лесно манипулируеми сте, особено "спонсорът", ако е умен. Че то не е само и единствено да имаш пари.
Любимото нещо на една жена - мъжът винаги да казва "да", и каквото пожелае, да е нейно.
Пуста материалност. Аз в такава връзка с "държанка" посмъртно не бих стоял, да седи с отворена човка и да чака, вегетирайки.
Ама и ние мъжете обичаме да се казва "да".
Това "да" сякаш има много направления.
Искала си да го "вържеш" ли докторчето? Че "у чужбинско" сключен брак има много привилегии, както лично за теб, така и за потенциалното дете при евентуален развод и "несполука", за разлика от БълХария.

Не ме интересуваха парите му. Просто обичах. ОБИЧАХ!!! Беше работник, като мен- не знаех, че е доктор. После след, като казах ДА, след завръщането му в родината го разбрах. Бях само влюбена в него и отношението му. Едно от нещата е че не оценяваме навремето, какво губим. После се сещаме, ама късно.

Разтури ли се сватбата, какво?

Swete, не ми звучиш, като жена, която е обичала или поне не мъжът. Виж ако за теб щастието се крие в портфейла е друго нещо..
Ако трябва да се сетя за носталгични спомени с ММ бих се сетила за първата ни среща, първото "обичам те", реакцията му, когато разбра, че очакваме дете, начинът по-който се е грижил за мен, когато съм била болна и още много подобни моменти, но никога не бих се сетила за нещата, които ми е купувал. Да и аз като всяка жена се радвам на подаръци и жестове, но тогава, на момента. Чак след години да се сещам за материали придобивки...
Никъде не видях да описваш хармонични отношения, само той ми ходеше по г**а, купуваше ми всичко, майка му ни купи къща, даде ни пари. Одарили ти няколко шамара, не зачитали мнението ти. Нищо работа... Важното е пари да има.

ТОВА БЕШЕ първия и последния скандал в живота ни. Единственият между нас. Че не съм искала прислуга. Че не искаше да се изморявам. Не го е повтарял. Аз никога не съм имала скандал с него. Съгласен беше на всичко. Това е любов, да си пиеш кафето във ваш уреден свят. Във ваше гнездо, направено от вас двамата. Да не искаш нищо повече, да не ти липсва нищо. Да те гушка, да те милва, а след това да ухаеш на неговия парфюм и да си спомняш за целувките му. Не съм била за парите му. Двамата работихме за нас. После, като заминах да се запознаем с майка му видях, че не е бил работник, а от друга класа...
Та аз съм единствено дете. Имах всичко в Бг. Заминах да се трудя в друга страна, за да се науча на труд. Да се науча от къде идват парите. Не съм предполгала, че ще ми се случи нещо хубаво, като тези хубави моменти, които преживях. С изключение на един скандал и плесница.

Swete, хм. Представи се в две светлини - прочети си първия пост и сега последния да видиш.
Противоречиво, първо така, после иначе.
Не е нужно да информираш с повече подробности за връзката си.
Направила си си изводите, изживяла си, каквото си имала, и смело напред с "акъл в главата".
Аз лично нямам какво да ти кажа повече.
Разказът ти е, като от "Беднякът милионер". Първо така, после иначе.

Swete, нещо много ми фалшивее историята ти. Съшита е с бели конци. И писането ти превъзбудено и с правописни грешки.

Защо не искаш обслужващ персонал?
И това повод за скандали и шамари ли е?

Никаква любов не си изпитвала, не се заблуждавай. Като ти слушам спомените от тая любов, ясна си ми като сълза. Явно те влече материалното, ама поне не се мъчи да го прикриваш.