Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 26

  • 143 760
  • 753
# 150 8 май 2020, 18:00 ч.
ПОЗДРАВИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ

-Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо от колкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно на половина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му врата и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. От тогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат. Simple Smile
Ваша дъщеря:
Стойка
Виж целия пост
# 151 9 май 2020, 14:39 ч.




Виж целия пост
# 152 10 май 2020, 10:57 ч.
Виж целия пост
# 153 10 май 2020, 11:44 ч.
Майка се кара на детето си:
- И ако не слушаш... ще кажа на татко ти повече да не те води в зоопарка!
- То пък на мен много ми се ходи... да седя на един стол и да гледам как някакви лелички се събличат...

Когато една жена каже "Ще те питам нещо, ама искам да ми отговориш честно...", тя със сигурност вече знае всичко...

- Е, добре! Да започваме чифтосването! – каза с въздишка мъжът, сядайки пред купчината изпрани чорапи.

Каза ми, че обичала смели мъже... Застанах пред нея, погледнах я право в очите, и й рекох:
- Дебела си!

Преди да започнеш спор с жена си, запитай се:
Прав ли искаш да си или щастлив?

- Kaква е разликата между олинклузив и ядене при баба?
- Мии, при олинклузив ти решаваш кога си сит...
Виж целия пост
# 154 10 май 2020, 15:14 ч.
Шефът на Скотланд ярд една сутрин докато отпива от кафето, намира семка от ягода на устата си.
Веднага събира подчинените. Слага семката на бюрото и казва:
- До края на работния ден да се изясни какво прави тази семка в устата ми, като се има предвид, че не съм консумирал ягоди повече от година.
След 2 часа се явява един служител.
- Шефе, разрешете да докладвам.
- Да.
- Вчера сте излезли в 18 часа 43 минути. Взели сте служебна кола Ф132. Шофьорът Ви е закарал в бара на черния Джак.
- Да.
- Там Ви е чакала руса млада жена. Пил сте черно Джони с лед. Пушил сте пура. Вечеря ли сте стек с гъби и после сте пили шампанско със стриди.
- Да.
- На изпращане сте я целунал.
- Да.
- Ми то оттам идва цялата работа, шефе. Тая русата правила свирка на един арабин. Арабинът бил е*ал един педал, а педалът бил ял ягоди...
Виж целия пост
# 155 10 май 2020, 17:24 ч.
Разговор между перничани:
- Може ли да ми помогнеш за малко?
- Да, кой че биеме?! 

- Жена, като умра не ми сваляй халката.
- Що бе, Гоше?
- Нека Господ види, че съм бил  вече в Ада...

- Скъпа, искам да сме заедно доживотно !
- До кое животно?
Виж целия пост
# 156 10 май 2020, 20:36 ч.
Една история от Луи. Дълго е, затова го слагам в скрит текст:

Скрит текст:
ЗАБРАНЕНО ЗА ДРАКОНИ

-Тия тъпанари отгоре пак полудяха! -изохка Нинка и тръгна от спалнята към хола, по посока мъжа си, понеже не получи никакъв отговор. Нямаше как и да получи, Иван, съпругът, бе легнал на дивана уж да гледа стар мач, и бе задремал. Към момента коментаторът на мача и ония празнуващи изверги отгоре успяваха да надвикат и надблъскат нежните похърквания на Ванката, но Нина знаеше, че е въпрос на време мъжът й да вземе връх в общата какафония и със всяко издишване да започне да разтриса прозорците. Котаракът дереше вратата към терасата в отчаяни опити да се изнесе, а папагалът Мишо се бе свил в единия ъгъл на клетката си и тихичко псуваше. Предполага се, комшиите отгоре. Най-вероятно на майка.
Нинка, която тъкмо бе напуснала семейното ложе, току-що разбудена от тропането отгоре и с разрошена коса, реши да поеме нещата в свои ръце. Както много добре знаем, когато една благоверна съпруга вземе такова едно съдбоносно решение, потърпевш и главен изпълнител на новите разпореждания е онова неблагодарно искърско говедо, или така нареченият съпруг.
Нина изтича до кухнята, взе най-голямата тенджера, и със сила я запрати в теракота, на има-няма две педи от нищо неподозиращата кратуна на нежно похъркващият й мъж. Грохотът от сблъсъка между метала и пода бе меко казано, оглушителен. Едновременно се случиха няколко неща:
-котката инстинктивно подскочи на около два метра височина и се хвана с нокти за пердето, спускайки се го направи на много ефектни ивици;
-папагалът панически изкрещя – ЕЙ СЯ СИ Е..А МАМАТА!;
-танцуващите викинги отгоре спряха за малко вакханалията и започнаха да се ослушват;
-Иван някак си успя едновременно да се изпусне в гащите и да стане прав до дивана, козирува и тържествено заяви: НЕ ПОЗНАВАМ ЖЕНА НА ИМЕ ПЕПА СЕКСА, НЕ СЪМ АЗ БАЩАТА, МНОГО ХОРА СЕ КАЗВАТ ИВАН И ИМАТ БЕНКИ НА ПЪПА...
-Каква Пепа? -сепна се Нинка.
-А, нищо, сънувал съм -почеса се по главата Ванката. -Каква е тая тенджера на пода и защо си толкова рошава?
-После ще говорим за бенката ти на пъпа -изсъска Нина. -Тенджерата я изтървах, щях да си правя чай, да мога по-лесно да заспя...
-Кошмари ли те мъчат?
-Какви кошмари бе, глухар, комшиите отгоре ще съборят кооперацията, не чуваш ли?
-Глухар, ще падне плочата бе! -намеси се и Мишо, папагалът.
И наистина, диваците отгоре се окопитиха и продължиха да купонясват. Шумът бе като от биещи се мечки гризли.
-Наздраве! -чу се с такава сила, все едно говорещият бе досами младото семейство. -Да ни е жива и здрава Гинчето!
-За Гинчето! -чуха се и още не един и два дрезгави мъжки гласа.
-Ето ти го отговора -усмихна се Иван. -Гинчето, съпругата на Васко, явно има рожден ден. Това е. Сега си лягай.
Отгоре се чу трополене, все едно мутирало стадо антилопи гну отива на водопой.
-За всички добри и верни съпруги, специален поздрав! -изрева и самият Васко, по тембъра на гласа му човек можеше да предположи, че е изпил поне трилитров бидон с високо градусно гаражно производство. Дето се вика, бе на една чашка от алкохолно натравяне. Но явно бе щастлив. След него се чу дрезгавият тембър на трубадура на пияндетата Тони Стораро. Питаше кой баща те е направил.
-Голяма любов, голямо нещо -изохка Нинка. -Аз обаче утре съм на работа.
-Не си -ухили се Иван. -Никой от нас не е, нали сме в карантина.
-Но можех да бъда. Направи нещо, нали онова пияно добиче отгоре уж ти се пише приятел...
-Направи нещо бе, глухар -обади се и Мишо.
-Ей тъпак -озъби му се Иван. -Обиди ме още веднъж и ще пъхна люта чушка в задника на котарака. И после го пускам в клетката ти.
-Млъквам -сви се в ъгъла Мишо. -Садист.
Котаракът изгледа замислено Ванката, облиза си задника за всеки случай и тръгна да мърсува с чехлите на собственика си. Ей така, да си знае.
Иван се повлече към горния етаж, а Нина остана да го чака. Пусна си сапунка по телевизията, да минава времето. Мина час, от Иван ни вест, ни кост. После два, жената изгледа още един сериал, повторението на друг... Громоленето отгоре и бясната чалга така и не спряха. Взеха да й минават разни черни мисли... Може Васил и пияните му дружки да са посегнали на съпруга й, кой знае. Време бе да вземе нещата в свои ръце, отново. Взе точилката, запретна ръкави и се насочи към горния етаж. Там, на вратата на купонджиите, имаше залепен лист А4:

СТРОГО ЗАБРАНЕНО ЗА:
ТЪЩИ
КУЧЕТА
ДРАКОНИ

Думата ДРАКОНИ, незнайно защо, беше подчертана.
“Странен надпис на вратата на рожденичка“ -помисли си Нинка и заблъска с точилката по нея. Отвътре дънеше Контрол с “Най-щастливият ден“. Музиката спря и се чу гласа на Васил:
-Ванка, я виж да не са ченгетата, че май окъсняхме...
“Окъснели тулупите -поклати глава Нина в премиерски стил. -3 часът сутринта е, по-скоро са подранили. Интересно, има ли много мисирки с тях...“
Чу приближаващи се стъпки, явно съпругът й щеше да надзърне през шпионката. Жената зае заплашителната поза амфора, с юмруци на хълбоците. От единия стърчеше точилката, с якостта на която гърбината на Иван бе до болка запозната.
-Не са ченгетата -обади се от другата страна на вратата Иван. -По-лошо е.
-Какво може да е по-лошо? -почуди се Васил.
-Моят дракон е, бълва огън и жупел отвън.
-Кажи й да прочете бележката...
Вратата се отвори само няколко сантиметра, колкото да се видят носа на Иван и дясното му око.
-Добър вечер, непозната госпожо -изфъфли мъжът, личеше си, че е пил. -Имаме частно парти, само с покани е. Лека вечер.
-Аз за това ли те пратих бе, алкохолик? -изкрещя Нина и удари вратата с точилката. -Нали трябваше да им кажеш да намалят музиката?
-Имат повод хората, длъжен бях да ги уважа -продължи да фъфли Ванката. -Не всеки ден, такова, нали разбираш? Голяма радост...
-Я да се прибираш... -изсъска съпругата.
-Не мога, чакаме оркестър да дойде... Събират се музикантите, утре ще са при нас. Жива музика, баце. Чики рики и такива работи...
-Ама това да не е вертеп! Какъв е тоя тридневен рожден ден? Я кажи на Гинчето да се покаже, ти съвсем си се отрязал -сряза го Нинка.
-Ми ние нали това празнуваме бе, жена! -ухили се Иван. -Няма я, напуснала го, представяш ли си? Взела майка си и кучето... Васко победи дракона, както навремето Свети Георги е преборил змея... Сега това е свят дом, чети надписа. Строго забранено за тъщи, кучета и най-вече дракони.
А от вътре се чу Данчо Караджов:
-Сбогом, дано си щастлива...
https://www.facebook.com/storieslui/posts/1129761640741612?__tn__=K-R
Виж целия пост
# 157 10 май 2020, 21:44 ч.
Две приятелки си говорят:
- И да знаеш Муцка, Петя е станала голям сноб!!!
- Стига ма Муцо, защо?
- Ами вчера ми говори сума време за Моцарт и Шекспир, какви били талантливи и т. н. Обаче като я попитах колко техни картини е разглеждала, направо онемя! Кифлата си няма представа, само се надува...
Виж целия пост
# 158 11 май 2020, 08:07 ч.
Ако върнат казармата, първа отивам в нея!
от Елисавета Белобрадова -
May 9, 2017


В последните дни една от най-обсъжданите теми е връщането на казармата – онази черна прокоба, която дебне зад ъгъла горките, крехки мъже и заплашва тяхната физическа, психическа и емоционална цялост.

Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.

Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.

Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.

Колко да е страшно в тази казарма?

Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.

Колко чистене, готвене и стоене прав да има?

Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.

Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.

Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината. Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.

Щели сме да имаме униформи.

Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.

Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разтройство, кашлица, заекване. Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.

Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се. Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.

Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода. После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.

Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание. И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“

Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”

Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.

И когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.

И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето. А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.

А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?

Извинете, прави сте. Има.

Майка на четири.

Та, кога връщат казармата?
Виж целия пост
# 159 11 май 2020, 09:07 ч.
И аз искам да ходя в казарма
Виж целия пост
# 160 11 май 2020, 12:41 ч.
Ревност:
- Ало, скъпи къде си?
- Разхождам кучето.
- Ритни го да чуя как лае/
Виж целия пост
# 161 11 май 2020, 14:15 ч.
С жената решихме да играем на доктор и пациент…
Цяла нощ изкарах пред вратата…..
Нямал съм направление!!! 

- Отче, искам да се изповядам.
- Дъще, нали идва тази сутрин.
- Има актуализация на данните Отче…. 

- Скъпи, не мислиш ли, че малко съм напълняла?
- Че кога си била слаба…
  Час  на смъртта: 19.20
  Причина за смъртта: Covid – 19   

   Разговаря съпружеска двойка:
- Скъпи, кажи ми честно какво изпитваш към мен?
- Търпение, скъпа….Огромно търпение…

Имам три деца. Двете са мои,
третото е на свекървата.
Моите порастнаха. Нейното не!
Виж целия пост
# 162 11 май 2020, 14:46 ч.
Виж целия пост
# 163 12 май 2020, 06:37 ч.
Веднъж ядох бой във влака. В електричката Бургас-Ямбол-Елхово. Ма ко тряа сме точни, ядох го между Бургас и Ямбол, там има смяна и се качваш на друга електричка до Елхово. А ако трябва да сме съвсем точни, нИ беше точно бой, щот баба ме пуфна два пъти по трътката, за да демонстрира възпитателност пред отбраното общество в купето, ама после седна и ми мели на главата докато не стигнахме, с такава постоянност, че горко съжалих, че не ми е теглила един бой да се свършва, баси.... Поводът?
Като бях на десет-дванайсет, дойдеше ли лятната ваканция, още последният учебен ден багажът ми беше стегнат и ме командироваха при баба. Кеф и наслада, три месеца не могат ми хванат спатиите от скиторене с лапетата, готвят ми каквото поискам, обичат ме до припадък, дават ми пари за лятното кино, ям сладолед на корем и други такива бабешко-дедовшки екстри. Този път обаче баба остана два-три дни в Бургас, преди да ме отнесе, за да облажи и тя от туй, че оженила дъщерята на морето – да походи на плаж.
По онуй време, като всяко лапе на възраст 10-12 отчаяно, люто, зловещо и настървено исках домашен любимец. Обаче у дома и дума не даваха да се издума, затова бях принудена да импровизирам. И ходенето на плаж ми предоставяше супер възможности. Осинових си медузка.
Влачех медузката в найлонова торбичка, после я прехвърлих в буркан от туршия, от който след ден-два започна да се носи нечовешка смрад и когато дойде време да заминаваме с баба за Елхово, майка ми с радост се съгласи да взема медузата с мен.
И сега си представете бедежето, във купето, топъл юни, баш по обед, аз и баба с двеста чанти, триста шапки и буркан. А в буркана тъжно люшка месестата си капела моята медузка бЕла. И сичко щеше да свърши с благополучно пристигане в Ямбол и вечна дружба между медуза и дете, ако купето не беше пълно, а някаква нахална жена още на гара Владимир Павлов започна да квичи, че от тая смрад и ставало лошо. Баба рече –Медузата ти е умрЕла, трябва да я хвърлиш. КО?!? Абсурд. И ревнах. Жената дето и ставало лошо започна да изисква нещо от баба, а тя, милата, хем и е неудобно, щот то верно си смърди се не трае, хем аз съм любимата и внучка, как да ми разбие сърцето, като изтръгне буркана и го изхвърли. Мисля, че и до ден днешен тия хора така си представят ада. Смрад от умрели медузи и потни труженици във влак посред жежко лято, а за фон – гръмогласен детски рев, със всички екстри – сълзи, сополи, вой и шумно хълцане. Баба ме извлече в коридора и и взе да ме увещава да изхвърлим медузата, аз обаче не, та не. Накрая ме заряза там и каза – връщам се в купето, ако докат стигнем до Ямбол не си изхвърлила медузата, ще те върна в Бургас.
Ужааааас. Моментално замлъкнах, не че не ми се ревеше още, ама да изтърва цяло лято в Елхово зарад една медуза? Ма тя верно поумряла, рекох си, сбогом мила медузке, много те обичам, ще те помня винаги… Обаче изхвърлянето на медузката ми звучеше супер брутално. Ще разпръсна праха и над полето, реших аз, а за целта отворения прозорец в коридора на вагона е чудесен. И бръкнах в буркана, зашепих медузко и протегнах ръка през джама.
Обаче, хора, ако изхвърляте медузи през прозореца на движещ влак, гледайте на съседните прозорци да няма хора. Аз това откъде да го знам към онзи момент, все пак на невръстната възраст 10+ няма достатъчно житейски опит, за да знам, че всяка летяща през джам на влак медуза се залепя сто процента на всяка подадена през джама карнобатска физиономия!
Не помня да са ни сваляли на Карнобат, значи по някаква причина ни се е разминало. Човекът беше доста бесен, най-малкото защото първоначално отказваше изобщо да проумее какви медузи ,какви пет лева, тва е влак бе алооо. И беше убеден, че е сопол. Ти- вика му баба – с акъла си ли си бе, как такова малко дете ще изкара такъв грамаден сопол, че и смрадлив! А той ме гледа едно такова подозрително и направо си му пишеше на лицето – те сегашните малки изродчета кой ги знае какви работи още правят, че един грамаден миризлив сопол ли нема ми улепи на челото! Накрая повярва, за доказателство баба му показа буркана, после ме смота в купето, опуха ми задника, човека слезе на Карнобат, до Ямбол тъжно слушах тирадата на баба, но като стигнахме в Елхово и видях, че на съседите котката се е окотила, мъката ми утихна.
Ех, медузко, къде ли си сега.
Виж целия пост
# 164 12 май 2020, 07:54 ч.
Почти безобидна, цитирай и автора: Елка Стоянова, от Бургас. Публикувано е и в една от книгите и:"Петъчни истории"
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало