Тествайте ново за форума полезно съдържаниеВижте

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 436 356
  • 2 689
# 2 595 15 май 2024, 11:16 ч.
Здравейте, д-р Стефанов. Имам въпрос относно взаимоотношенията. Често се споменава, че когато попадаш на един и същ типаж хора причината може да е, че ти самата привличаш такива. Аз съм млада жена, която попада в повтарящи се ситуации с различни хора. Хората, които привличам на пръв поглед са сериозни, целенасочени и стабилни и идеалисти. В същото време, когато ги опознаеш се оказват силно фанатични за живота, който искат да водят, не търпят чуждо мнение и съвет що се отнася до изборите, които правят. Ако решиш да прекараш живота си с такъв човек ще трябва да се напаснеш по неговия светоглед и нагласи за ежедневието ви и в същото време той ще иска да те поучава и наставлява, мислейки, че това което знае той, е най-доброто. Въпросът ми е каква може да е причината жените да привличат такъв тип мъже и как може да се прекъсне този процес? Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 2 596 17 май 2024, 20:49 ч.
Здравейте, пиши Ви понеже вече съм отчаяна. Имам хипохондрия, както и паник атаки. До сега успявах някак да се контролирам. Отключи ми се страх от задавяне, не мога да се храня нормално, в следствие на това губя килограми, а съм изключително слаба. Имам нужда от съвет как да св справя. Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 2 597 21 май 2024, 21:25 ч.
Здравейте, от няколко години трупам стрес в службата. Не е постоянно, но периодично се случват неща, които ме тормозят. Поради това преди три месеца направих хипертонична криза, в следствие на което двойно виждане. Моя близка е невролог и веднага ме вкара в отделението, за да ми направят всички изследвания. Точно в същия ден в работата имаше грандиозен скандал. Колежка, която не е особено уравновесена ми крещя, обижда ме, абе направи ме на нищо пред други хора и директорката, която само седеше и гледаше. В болницата ми правиха скенер и доплер, там всичко е наред.  На ЯМР се видяха съвсем малки исхемични зони.
На мен обаче проблемите не ми излизат от главата. Бях в болнични, почивах си, правех неща, които обичам. У дома ме разбират прекрасно, мъжът ми работи изключително отговорна работа с много стрес, бори го със спорт. Аз правя същото.
Миналата седмица се върнах на работа и все се ядосвам. Направила съм постъпки за смяна на работното място, но чакам да ми се обадят.
Можете ли да ме посъветвате как мога да се справя със ситуацията и как да не им се давам на такива случки в бъдеще. Просто тази колежка и една нейна приятелка са започнали кампания срещу мен. Говорят глупости и лъжи пред колеги, непрекъснато ходят при директорката и правят внушения, че не си върша работата и др. Не знам с какво провокирах всичко това, но микроклиматът в службата стана кошмарен за мен.
Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 2 598 22 май 2024, 12:55 ч.
Здравейте,д-р Стефанов
Много смирена,търпелива и емоционална личност съм.
С мъжа ми сме заедно от 3 години и имаме бебе на една година.Той е много добър баща както и съпруг,помага ми много и с домакинската работа и с бебето.Подкрепя ме в всичко,вдига ми самочувствието…
Доста често изпитвам агресия обаче я изпитвам само към мъжа ми  и я прилагам осъзнавам че не е добре да го правя но в момент на ярост не умея  да контролирам гнева си(това се случва само с него с другите хора не се държа така),когато той не ме разбира с думи а аз 10 пъти ясно съм заявила как се чувствам какво ми е и какво искам от него в момента ,а той не ме разбере толкова се ядосвам почвам да хвърлям предмети ,почвам да удрям  по него, използвам много обидни думи че не е мъж, че мъжете така не се държат,че съжалявам че сме се оженили че имаме дете.(Реално не съжалявам, но го казвам в момент на ярост)
Примерна ситуация:
Детето и мъжът ми са болни грижа се и за двамата и за домакинската работа сама, през ноща бебето не спи не съм спала и аз в продължение на 10 дни на 11 ден  не издържам  и почвам да плача казвам как ми е трудно да се справям с всичко сама той ми отговаря че всички жени са така.
Аз му отговарям че не ме интересува за другите жени че искам когато ме види че плача и че ми е трудно да ме прегърне и да ми каже че и този период ще мине всичко ще се оправи ,но той не го прави не ме прегръща и не говори с мен само седи и гледа как плача и нищо не прави ,това е просто пример и всеки наш скандал тръгва от там че той не ме разбира ,а аз ясно съм заявила какво искам,как се чувствам,вследствие аз  побеснявам от гняв че не ме разбира и почвам да прилагам агресия.
Той не знае как да си показва емоциите  и не знае как да показва емпатия.
Кажете ми как да спра да прилагам агресия?Не искам да си разваля семейството.
Виж целия пост
# 2 599 13 юни 2024, 14:18 ч.
Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...
Виж целия пост
# 2 600 19 юни 2024, 11:47 ч.
Здравейте!
 Имам нужда от съвет.
Имам вече дълъг опит с ПР. Първо беше страх, че ще умра, после агорафобия, излекувах тия два страха, но се появи като социална изолация, страх че ще ме злепоставят и страх да не полудея да не развия психоза? Цялото това нещо от паник атаки ли е особено страха да нямам психично заболяване и как се премахва изцяло?
Виж целия пост
# 2 601 5 авг. 2024, 16:18 ч.
Здравейте, д-р Стефанов. Преди време ми помогнахте изключително много със съвети за дъщеря ми, за това отново се допитвам до Вас.
Имам дъщеря на 12г. и съм бременна в 5-ти месец. Тя цял живот е искала братче или сестриче, молеше ни, но с течение на обстоятелствата не се получаваше до сега. И в момента не иска да говорим въобще за бебето, стане ли въпрос за това иска да сменим темата, защото изпитва срам, така каза. Не желае да се включи в покупки или каквото и да е свързано по темата.
Единствено пита то къде ще спи и че ако делят една стая когато бебето порастне, тя ще се изнесе като навърши 18г. Confused
Включва се заинтересовано единствено в избора на име.
На какво се дължи поведението й? Аз също имам голяма разлика със сестра ми - 15г и се опитвам да я разбера, защото промяната ще е голяма за нея с появата на нов член на семейството. Но ми е мъчно, че така се чувства и не знам какво да направя, за да е по-лесна адаптацията й. Мислех, че ще е най-щастливия човек на света, а тя не е заинтересована и по-лошо...не съм сигурна точно какво чувство за бебето, от къде този срам и емоции?
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 2 602 6 авг. 2024, 21:15 ч.
здравейте д-р Стефанов след притеснения миналата година получих изжеднъж високо кръвно налягане а съм на 25 години и съм ходил на всякви прегледи казват че няма порблем и съм 185см 80кг от мъжки пол  след това пратих пълни изследвания няколко пъти всичко е наред минах всякакви изследвания нямах някакъв порблем след време почнах да имам задушаване буца в гърлото страх паник атаки почнах антидепресанти пих  ги 2 3 месеца спрях извендъж не знаех станах по зле след това други антидепресанти мина ми всичко пих ги около 6 месеца  спрях ги и след 2 месеца съща работа и сега съм много зле постояно буца в гърлото постояно мусколите ми напрегнати страх чувсто на потиснатост едва работя а останалото време вкъщи и нищо немога да правя изляза ли ми е зле буца в гърлото притеснение отпадналост задух и се пребирам когато имам напрежението в гурлото едва лягам намествам се ставам всеедно в гърлото ми се мести от вътре ме души в момента само хомеопатични игнатия и седатив но никакво облекчение много е зле положението моля ви се помогнете с съвет поне
Виж целия пост
# 2 603 1 септ. 2024, 13:06 ч.
Здравейте! Каква е позицията на констелациите за жени, които по свое желание са правили аборти и не желаят деца?
Виж целия пост
# 2 604 3 септ. 2024, 20:05 ч.
Здравейте, от 10 месеца съм на Прегабалин 75 мг по 3 пъти на ден ,като съм го вземала точно и стриктно ,без пропуск.
Може ли да ми кажете по каква схема мога да го спра ?
Предполагам, не е добре да се спира от раз ...Моят психиатър каза да го вземам по 2 пъти за сега,но може ли още едно мнение  ...
Благодаря предварително  !
Виж целия пост
# 2 605 3 септ. 2024, 22:48 ч.
Здравейте, при минали аборти ( спонтанни и медицински) знам, че се засажда растение. Трябва ли нещо конкретно да се направи или това е достатъчно?
Благодаря!
Виж целия пост
# 2 606 21 септ. 2024, 06:54 ч.
Цитат на: denizara в вт, 03 сеп 2024, 22:48
Здравейте, при минали аборти ( спонтанни и медицински) знам, че се засажда растение. Трябва ли нещо конкретно да се направи или това е достатъчно?
Благодаря!
Здравейте!
Много съм писал за това тук. Вие обаче не сте споменали какъв ви е проблемът. Тоест не ми става ясно до какви последици Ви води това, че имате аборти. А това е важно, защото там, където е проблемът, там е и решението.
Така че тук ще отговоря по принцип. Засаждането на растения в памет на абортирани, загубени, мъртвородени деца е нещо, което съм препоръчвал на много жени, защото след такава загуба майките започват твърде много да се тревожат за живите си деца. И тази майчина тревожност е вредна за живите деца. Майките треперят над тях и ограничават свободата им. Защо? Защото се страхуват, че и живите им деца всеки момент може да се разболеят тежко и дори да умрат. Тоест тези майки в душата си все едно НЕ ПРАВЯТ РАЗЛИКА между абортираното дете и живото дете.
И когато сложат едно цвете на перваза, наречено на абортираното дете, те могат да си кажат: "Ето, това на перваза е загубеното ми дете /деца/, а това на дивана е живото ми дете. На перваза е мястото за тъгуване и плачене, а на дивана е мястото за гушкане и радване".
Иначе майката прегръща през сълзи живото си дете, сякаш и то е умряло. И детето се чуди защо мама се вайка и го оплаква приживе... Започва да губи самочувствие. Нарушава се връзката му с живота.
Това е СМИСЪЛЪТ на засаждането на растения в памет на загубени деца.
И ОЩЕ НЕЩО - за да бъдат тези деца почитани и помнени като част от семейството. Защото колкото повече майките се опитват да ги забравят, толкова повече те са склонни да ги виждат в живите си деца и да се тревожат за тях.
Това е...
Виж целия пост
# 2 607 21 септ. 2024, 06:58 ч.
Цитат на: Maria7865 в вт, 03 сеп 2024, 20:05
Здравейте, от 10 месеца съм на Прегабалин 75 мг по 3 пъти на ден ,като съм го вземала точно и стриктно ,без пропуск.
Може ли да ми кажете по каква схема мога да го спра ?
Предполагам, не е добре да се спира от раз ...Моят психиатър каза да го вземам по 2 пъти за сега,но може ли още едно мнение  ...
Благодаря предварително  !
Аз съм психолог, а не лекар психиатър и изобщо не разбирам от лекарствено лечение.
Посъветвайте се с психиатъра си.
Виж целия пост
# 2 608 21 септ. 2024, 07:11 ч.
Цитат на: Antoniq73 в нд, 01 сеп 2024, 13:06
Здравейте! Каква е позицията на констелациите за жени, които по свое желание са правили аборти и не желаят деца?
При работа с метода семейни констелации изследваме всеки въпрос самостоятелно. И не знаем какъв е отговорът, вървим, без да имаме предварителна позиция.
И винаги се питаме къде е тук любовта?
Тоест, при вашия случай, бих се запитал: "От любов към кого тази жена не иска деца. И не само, че не ги иска. А ПРЕДПОЧИТА ДА ГИ ЗАЧЕВА И ПОСЛЕ ДА ГИ АБОРТИРА???"
Тук е възможно например, жената по този начин да изразява враждебното си отношение към мъжа или към мъжете, от които са децата. Все едно тях иска да убие /да ги абортира/.
По каква причина? От любов към кого го прави?
Може например да го прави за баба си или прабаба си, която е трябвало да ражда до изнемога дете след дете и това я е превърнало в майка робиня, а мъжът ѝ не е бил достатъчно присъстващ за нея и за децата и тя го е мразела, но се е страхувала да го покаже...
Колкото случаи, толкова и възможности!
Затова обичам да казвам: Терапевтът е водач, който не знае къде отива!
Виж целия пост
# 2 609 21 септ. 2024, 07:33 ч.
Цитат на: Madness88 в пн, 05 авг 2024, 16:18
Здравейте, д-р Стефанов. Преди време ми помогнахте изключително много със съвети за дъщеря ми, за това отново се допитвам до Вас.
Имам дъщеря на 12г. и съм бременна в 5-ти месец. Тя цял живот е искала братче или сестриче, молеше ни, но с течение на обстоятелствата не се получаваше до сега. И в момента не иска да говорим въобще за бебето, стане ли въпрос за това иска да сменим темата, защото изпитва срам, така каза. Не желае да се включи в покупки или каквото и да е свързано по темата.
Единствено пита то къде ще спи и че ако делят една стая когато бебето порастне, тя ще се изнесе като навърши 18г. Confused
Включва се заинтересовано единствено в избора на име.
На какво се дължи поведението й? Аз също имам голяма разлика със сестра ми - 15г и се опитвам да я разбера, защото промяната ще е голяма за нея с появата на нов член на семейството. Но ми е мъчно, че така се чувства и не знам какво да направя, за да е по-лесна адаптацията й. Мислех, че ще е най-щастливия човек на света, а тя не е заинтересована и по-лошо...не съм сигурна точно какво чувство за бебето, от къде този срам и емоции?
Благодаря предварително!
На първо четене най-вероятно ми се струва и Вие самата да сте изпитвали срам от раждането на сестра си. Защо? Защото връстниците може да Ви се подиграват, че майка Ви е като баба на това дете. И да Ви закачат дали това бебе не е Ваше? И дъщеря Ви носи и вашия срам. Такива са майките и дъщерите - като скачени съдове.
И ОЩЕ НЕЩО: НЕ Е ЛИ СТРАННО, ЧЕ ПИТАТЕ МЕН КАКВО ЧУВСТВА ДЪЩЕРЯ ВИ  И КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ОПАСЕНИЯ? По-логично е да питате нея. Но на Вас явно не Ви се получава да я питате. Ще Ви кажа защо не Ви се получава.
Защото, когато дъщеря Ви отговори на въпроса Ви, Вие се опитвате да я убедите, че нейните опасения не са основателни. И тя вече не вижда смисъл да споделя опасенията си. Има чувството, че Вие нито я чувате, нито я разбирате.
Много по-смислено е, когато дъщеря Ви отговори на Вашия въпрос, Вие да ѝ кажете:
- НАПЪЛНО ТЕ РАЗБИРАМ. И аз имах подобни притеснения, когато  се роди леля ти.
Дори ѝ разкажете някои тъжни и някои смешни мисли и случки, които самата Вие сте имали.
Така дъщеря Ви ще има чувството, че мама я разбира. А когато си на 12, това мама да те разбира
постепенно започва да става по-важно от това мама да се грижи за теб и да ти дава храна и дрехи.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата