Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!
Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...
Здравейте!
Самоубийството на близък човек е едно от най-разтърсващите събития, свързани със загуба. Само безследното изчезване на близък причинява повече угнетеност и се помни може би с още по-голяма болка и страх поколения наред.
Това е ситуация, в която всеки човек има нужда от психотерапевтична подкрепа.
Аз съм привърженик и прилагам в работата си системния подход и по-специално школата на Берт Хелингер. Самото самоубииството, а също и начинът, по който го възприемаме, е свързано със съдбите на хора от нашата семейна система. Това е един линк към работа на Берт Хелингер, където той говори много важни неща за самоубииството.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10219371322011565&se … theater&ifg=1
Питате ме за радиестезията? Не бях чувал, но се запознах с метода от мрежата. Според мен фиксацията върху движението на махалото довежда хората до лек транс, който им помага да наместват вътрешните пластове и действа успокояващо. Но не е възможно такъв метод да те направи осъзнат, както психотерапията и да доведе до трайни резултати, ако нещата са по-дълбоки.