Моето Ангелче Димитър 😭

  • 13 391
  • 12
Здравейте не знам дъли ще се почуствам по добре но искам да ви споделя мъката си.. Преди да родя моето ангелче в 25 седмица разбраха, че детето ми има киста  в мозъка... Казахами, че то ще се роди живо и здраво без проблеми за бъдеще.. Но уви роди се със най рядката болест в света  едвали в България има друг случай едва  100 души в света.. Синът ми 101. ( sulfit oxidase deficiency) бях писала преди в форума за тази болест.. Когато се роди дори не можеше да заплаче като нормалните бебета мамии казвам ви това е най ужасната болка от цялото раждане да видиш детето си толкова болно а преди това да са те обеждавали, че ще се роди живо и здраво  ЖИВЯ БЛИЗО 5  МЕСЕЦА не беше излизал от болница от каккто се роди  вече почваше да ме разпознава смееше се когато му говорих моето красво дете имаше най красивата усмивка на света пълна с надежда за живот уви не можех да му помогма.. дори не знаех дъли вижда и дъли чува лекарите спряха с иследванията дори кръв не му взимаха от както разбраха, че му устава малко.. разбраха болеста и го уставиха.. Казвах си ГОСПОДИИИ КЪДЕ СИ СЕГА ДА МИ ПОМОГНЕШ.. ЗАЩО НА МЕН! Имаше ужасни болки и много скованост беше като камък :'( така го уписваха лекарите но за мен беше най красивя 💎 диамант.. Гледаха на детето ми като извънземно .. Не мога да ви опиша, не намирам думи почина под въздействието на много морфин не може да диша... измъчи се цели 7 часа  докато не издъхна в ръцете ми .. 😭❤️ Митко е в сърцето ми  завинаги! Мили Майки знам че, има много мъка по този  свят и првгръщам всички майки който са загубили децата си 🤗❤️ нашите деца са на по добро място..
Виж целия пост
# 1
Искам да ти кажа нещо хубаво, окуражаващо, а не зная какво би могло да не звучи като празни, думи...просто думи.
И все пак наистина вярвам, че сега той е една много красива и много ярка звездичка на небето и блести за теб. Блести, пълна с любовта, която ти му даде и той отнесе със себе си.
Просто те прегръщам.
Виж целия пост
# 2
Искам да ти кажа нещо хубаво, окуражаващо, а не зная какво би могло да не звучи като празни, думи...просто думи.
И все пак наистина вярвам, че сега той е една много красива и много ярка звездичка на небето и блести за теб. Блести, пълна с любовта, която ти му даде и той отнесе със себе си.
Просто те прегръщам.
Благодаря ти! 😢
Виж целия пост
# 3
Съжалявам за това,което сте преживели....Трудно е да загубиш детето си,но сега е на хубаво място .Там Бог го гледа и те чака.. Тези лекари не заслужават да се наричат такива учат 6 години за нищо...
Виж целия пост
# 4
Съжалявам за това,което сте преживели....Трудно е да загубиш детето си,но сега е на хубаво място .Там Бог го гледа и те чака.. Тези лекари не заслужават да се наричат такива учат 6 години за нищо...
И аз съм много разочарована от лекарите живея в Белгия имат хубави и луксозни Болници  и апаратура  но не знаят как да ги използват търсих сметка на всички тези лекари (специалисти)  дето ме убеждаваха, че е добре  ..  И  накрая точно те най нагло ми обесняваха че детето ми има ужасни болки и че трябва да премине на морфин , че от мозъка му бялото вещество  буквало се изпарява  клетките не се възтановяват само умират.. Чудя се как не са го видели на време Груба и непоправима ГРЕШКА 😭 ..
Виж целия пост
# 5
Прегръщам те, авторке! И аз гледах моето ангелче как страда и умира , без да мога нищо да направя. Лекарите не му дадоха шанс. Тежко е, ужасно е, никоя майка не заслужава да изпита тая болка. Дано имаш подкрепата на хората, които те обичат.
Мир на душичката на малкия Димитър!
Виж целия пост
# 6
Прегръщам те, авторке! И аз гледах моето ангелче как страда и умира , без да мога нищо да направя. Лекарите не му дадоха шанс. Тежко е, ужасно е, никоя майка не заслужава да изпита тая болка. Дано имаш подкрепата на хората, които те обичат.
Мир на душичката на малкия Димитър!
благодаря, съжелявам за вашата загуба 😥 нашите деца са на по добро място..
Бих искала да те попитам нещо..
 Случвало ли се е да има хора който се страхуват от теб  бягат от теб.. Всеедно ще ги заразиш с твоето нещастие...?  На мен ми се случва често и то със "близки" приятели...
Виж целия пост
# 7
Най - искренно съжелявам за загубата ти...не знам ,от къде да започна и не знам ,как въобще се пише подобен текст!
Майка съм на 6годишно момиче- Мартина,родено в Пловдив със генетична аномалия на 10та хромозома и хипотиреодизъм открит 6ти месец. Дъщеря ми има видимо изоставяне в развитието. След 5 години ние най - накрая се решихме да имаме друго дете,почуствахме се по-спокойни. Забременях миналата година ,през края на август и на 17-ти май се роди нашия прекрасен син. Замразихме стволови клетки и тъкан от плацентата за бъдещо използване при каката ако бъде възможно. Всичко беше толкова хубаво,почуствах се толкова щастлива(за разлика от предното раждане,където 5 дни слушах всякъкви наизустени диагнози за Мартина,толкова много стрес се излива върху майките в България,защото винаги са сами по болниците с децата си).Всичко беше наред,Николай се роди 4,350 кг 54 см. Изписаха ни на третия ден в добро състояние. Личния лекар мина да ни види още същата вечер. Кърмех го но бързо минахме на адаптирано мляко,защото кърмата ми свърши. Така всичко беше прекрасно до 15ти юни. През събота вечерта и неделя на 13-14 юни аз забелязох,че детето не си изяжда цялото млако,коремчето му много пукаше ,и той дишаше по - тежко на моменти. На 15 ти го заведох до личния лекар и той още като видя как диша и как сърчицето му бие(нямаха синхрон) веднага каза да отивам в Окръжна болница  ,даде ми направление за хоспитализация ,за да започнат всякъкви изследвания на бебето. От там в 12:30 ние бяхме в детско отделение.. Приеха ни ,имаше около 20 мин попълване на данни и после настъпи прегледа на бебето. Прослушаха го и ни изпратиха на снимка. Снимахме бебето,настаниха ме в отделението и сестрата взе кръв за изследвания и му включиха глюкоза.Николай си спеше ,а аз стоях и чаках резултат от снимката. През цялото време се чувах и си пишех с мъжа ми и вече около 15:00 ч след поредното питане от мъжа ми аз попитах сестрата какво е станало със снимката. Тя тогава изпрати санитарката до ренгена(който се намира на 50 м отсреща) да вземе снимката. След 10-15 мин докторката дойде и каза,че имал наченки на бронхопневмония от дясно и ще започнат с антибиотик. Погледна и кръвните резултати и ме попита дали това дете е пикаело. Аз отговорих “да” до онзи обяд детето напикаваше най - малко 6 панперса на ден ,дори тогава му беше напикан,но от както бяхме в отделението и му залепиха шишенце за утина,то не беше пишкал. Попитах защо,тя ми отговори че най - вероятно има проблем с бъбреците според показателите. След това си излезе сякаш всичко беше наред. Аз не съм лекар но и без да съм знам ,че пневмония без температура едва ли може да има ,а без кашлица може. Той нямаше нито температура ,нито кашлица. Поисках вода ,за да направя млякото ,дадоха ми вряла вода(там загубих още 20 мин докато водата се охлади и стане за пиене). Дадоха ми и еспумизан капки,защото не беше акал втори ден.Започнах да храня Николай и той отново започна да плаче и коремчето му пукаше. Викнах веднага на сестрата да доведе лекарката ,за да види какво се случва когато се храним. Тя дойде и започна едно чудене . Излезе на коридора и в този момент бебето ми стана бледо като платно в ръцете ми. Беше страшно,извиках веднаха ,дойдоха биха му урбазон и го включиха на мониторинг. Кръвното му беше 230 ,дадоха му кислород и той си промени стария вид на кожата. От там се започна една суматоха,какво му е на бебето. Извикаха хирург,който нищо нередно не усети. Решиха да ни транспортират в Плв. Казаха,че тяхните възможности са до толкова. Нищо не можели да направят. Казаха да облека бебето,аз го оправих и събрах багажа,после се появи друга лекарка -кардиоложка,която искаше да му направят кардиограма. Пак го събличахме ,местехме го в друга стая където накрайниците на апарата не ставаха за него,видимо беше мъка за него всичко което му се правеше. Сестрата накрая махна накрайниците и с един памук на гърдите му сложи всички кабели отгоре и уж успя да направи кардиограмата,която не показа нищо по различно от монитора по- рано. Само го измъчваха с обличане,събличане и местене. След два часово чакане линейката дойде и слязохме в нея. Там още 20 мин нагласяха монитора,нямаха малка маска за кислород,нямаха малки накрайници за пулса и лепенки за гърдите. Налепиха го с големите ,с големия накрайник се опитваха да му следят пулса на ръчичката а с маската и без нея,а само с тръбата пред носът му ,му “даваха” кислород. Тръгнахме и още след излизането от Хасково ,като започна да тресе линейката бебето ми побеля отново,той умираше в ръцете ми,а аз бях заобиколена от детската лекарка и още две медицински лица,който изпълняваха някъква пародия. . И така в 18:40 пристигнахме в Плв Там всички бяха шокирани когато влязохме. Грабнаха ми бебето и с по груб тон към хасковските “ медици” ги попитаха как може така да го транспортират,да му прекъсват кислорода ,а те въобще не знаеха ,че той дори не получаваше кислород. Целунах го за последно и усетих студеното му носле. Тогава ми го взеха и повече не го видях. Веднага го вкараха в интензивно,започнаха изследвания,включиха го на апаратно дишане и започнаха да се борят за живота му. След 30 ч борба нашето прекрасно бебе почина от сърдечна недостатъчност точно като навърши един месец,на 17-ти юни. Извикаха ни в интензивното отделение и обесниха как е минало лечението,все още не се знае какво е предизвикало този кардиогенен шок. Дали е вродено или  в следствие на някъква бактерия. Съгласихме се да направим аутопсия ,за наше добро в бъдещо плануване за бебе. Накрая попитах професора дали Николай е имал пневмония,той ме погледна учудено и каза Не.
Все още чакаме аутопсията и вече си заминахме за Холандия където живеем. Много искам да съм бременна отново,дори след случилото се аз усещах всичко като един сън,в който съм била бременна и съм видяла детето си и ще се събудя и ще родя пак момче като него...а също искам и да си направим някакви изследвания(каквито е нужно) ,защото много ме е страх при трета бременност.
Виж целия пост
# 8
Най - искренно съжелявам за загубата ти...не знам ,от къде да започна и не знам ,как въобще се пише подобен текст!
Майка съм на 6годишно момиче- Мартина,родено в Пловдив със генетична аномалия на 10та хромозома и хипотиреодизъм открит 6ти месец. Дъщеря ми има видимо изоставяне в развитието. След 5 години ние най - накрая се решихме да имаме друго дете,почуствахме се по-спокойни. Забременях миналата година ,през края на август и на 17-ти май се роди нашия прекрасен син. Замразихме стволови клетки и тъкан от плацентата за бъдещо използване при каката ако бъде възможно. Всичко беше толкова хубаво,почуствах се толкова щастлива(за разлика от предното раждане,където 5 дни слушах всякъкви наизустени диагнози за Мартина,толкова много стрес се излива върху майките в България,защото винаги са сами по болниците с децата си).Всичко беше наред,Николай се роди 4,350 кг 54 см. Изписаха ни на третия ден в добро състояние. Личния лекар мина да ни види още същата вечер. Кърмех го но бързо минахме на адаптирано мляко,защото кърмата ми свърши. Така всичко беше прекрасно до 15ти юни. През събота вечерта и неделя на 13-14 юни аз забелязох,че детето не си изяжда цялото млако,коремчето му много пукаше ,и той дишаше по - тежко на моменти. На 15 ти го заведох до личния лекар и той още като видя как диша и как сърчицето му бие(нямаха синхрон) веднага каза да отивам в Окръжна болница  ,даде ми направление за хоспитализация ,за да започнат всякъкви изследвания на бебето. От там в 12:30 ние бяхме в детско отделение.. Приеха ни ,имаше около 20 мин попълване на данни и после настъпи прегледа на бебето. Прослушаха го и ни изпратиха на снимка. Снимахме бебето,настаниха ме в отделението и сестрата взе кръв за изследвания и му включиха глюкоза.Николай си спеше ,а аз стоях и чаках резултат от снимката. През цялото време се чувах и си пишех с мъжа ми и вече около 15:00 ч след поредното питане от мъжа ми аз попитах сестрата какво е станало със снимката. Тя тогава изпрати санитарката до ренгена(който се намира на 50 м отсреща) да вземе снимката. След 10-15 мин докторката дойде и каза,че имал наченки на бронхопневмония от дясно и ще започнат с антибиотик. Погледна и кръвните резултати и ме попита дали това дете е пикаело. Аз отговорих “да” до онзи обяд детето напикаваше най - малко 6 панперса на ден ,дори тогава му беше напикан,но от както бяхме в отделението и му залепиха шишенце за утина,то не беше пишкал. Попитах защо,тя ми отговори че най - вероятно има проблем с бъбреците според показателите. След това си излезе сякаш всичко беше наред. Аз не съм лекар но и без да съм знам ,че пневмония без температура едва ли може да има ,а без кашлица може. Той нямаше нито температура ,нито кашлица. Поисках вода ,за да направя млякото ,дадоха ми вряла вода(там загубих още 20 мин докато водата се охлади и стане за пиене). Дадоха ми и еспумизан капки,защото не беше акал втори ден.Започнах да храня Николай и той отново започна да плаче и коремчето му пукаше. Викнах веднага на сестрата да доведе лекарката ,за да види какво се случва когато се храним. Тя дойде и започна едно чудене . Излезе на коридора и в този момент бебето ми стана бледо като платно в ръцете ми. Беше страшно,извиках веднаха ,дойдоха биха му урбазон и го включиха на мониторинг. Кръвното му беше 230 ,дадоха му кислород и той си промени стария вид на кожата. От там се започна една суматоха,какво му е на бебето. Извикаха хирург,който нищо нередно не усети. Решиха да ни транспортират в Плв. Казаха,че тяхните възможности са до толкова. Нищо не можели да направят. Казаха да облека бебето,аз го оправих и събрах багажа,после се появи друга лекарка -кардиоложка,която искаше да му направят кардиограма. Пак го събличахме ,местехме го в друга стая където накрайниците на апарата не ставаха за него,видимо беше мъка за него всичко което му се правеше. Сестрата накрая махна накрайниците и с един памук на гърдите му сложи всички кабели отгоре и уж успя да направи кардиограмата,която не показа нищо по различно от монитора по- рано. Само го измъчваха с обличане,събличане и местене. След два часово чакане линейката дойде и слязохме в нея. Там още 20 мин нагласяха монитора,нямаха малка маска за кислород,нямаха малки накрайници за пулса и лепенки за гърдите. Налепиха го с големите ,с големия накрайник се опитваха да му следят пулса на ръчичката а с маската и без нея,а само с тръбата пред носът му ,му “даваха” кислород. Тръгнахме и още след излизането от Хасково ,като започна да тресе линейката бебето ми побеля отново,той умираше в ръцете ми,а аз бях заобиколена от детската лекарка и още две медицински лица,който изпълняваха някъква пародия. . И така в 18:40 пристигнахме в Плв Там всички бяха шокирани когато влязохме. Грабнаха ми бебето и с по груб тон към хасковските “ медици” ги попитаха как може така да го транспортират,да му прекъсват кислорода ,а те въобще не знаеха ,че той дори не получаваше кислород. Целунах го за последно и усетих студеното му носле. Тогава ми го взеха и повече не го видях. Веднага го вкараха в интензивно,започнаха изследвания,включиха го на апаратно дишане и започнаха да се борят за живота му. След 30 ч борба нашето прекрасно бебе почина от сърдечна недостатъчност точно като навърши един месец,на 17-ти юни. Извикаха ни в интензивното отделение и обесниха как е минало лечението,все още не се знае какво е предизвикало този кардиогенен шок. Дали е вродено или  в следствие на някъква бактерия. Съгласихме се да направим аутопсия ,за наше добро в бъдещо плануване за бебе. Накрая попитах професора дали Николай е имал пневмония,той ме погледна учудено и каза Не.
Все още чакаме аутопсията и вече си заминахме за Холандия където живеем. Много искам да съм бременна отново,дори след случилото се аз усещах всичко като един сън,в който съм била бременна и съм видяла детето си и ще се събудя и ще родя пак момче като него...а също искам и да си направим някакви изследвания(каквито е нужно) ,защото много ме е страх при трета бременност.
разплакаме.. Искаренно съжелявам, знам как се чустваш.. (Аз живея в Белгия сръвнително близко до Холандия.)  надявам се да не е генетично при вас и живота да ви се усмихне възможно най-скоро . ❤️ 😭  Бъди силна за дъщеричката си. На мен всеки ден ми повтаряха че детенцето ми ще почине.  Епикризата му беше жестока, не вярвах, мислих, че е станала някаква грешка, но уви това беше моето момче. Почина в ръцете ми под въздеиствие на силни лекарства.. .   Даже не успях да заплача не усъзнавах какво се случва просто се почуствах някакси празна, част от мен си замина с душичката му... Късмет мила и не се предавай аз също мисля за трето, вече имам записан час за стартиране на инвитро. 🤗 Прегръщам те и бъди силна!
Виж целия пост
# 9
DanyS , Ddnbn , нямам думи с които да ви окуража, нито знам как да намаля болката ви...Мога само да се моля за вас на Господ, за да продължите живота си с нови сили и да имате други дечица, които ще носят частица от отишлите си вече ангелчета.
Бих искала да попитам DanyS - в България или в Холандия се е случила цялата тази трагедия с Николай?
Виж целия пост
# 10
anaestetic ... Всичко се случи в България. Сега много ни мотаят с аутопсията,но се надявам до седмица две да я имаме,защото ще ми трябва за прегледите в Холандия.Но в Бг нищо не става така,както казват
Ddnbd ... Благодаря за думите, бях също като теб,дори ми беше трудно да плача ,както и сега. Шокът и мисълта ,че един ден ще имам още едно дете ме изпълва с “необясними”  сили. Успех с инвитрото и знам ,че ще хубавото ще дойде един ден. 🙏🍀❤
Виж целия пост
# 11
anaestetic ... Всичко се случи в България. Сега много ни мотаят с аутопсията,но се надявам до седмица две да я имаме,защото ще ми трябва за прегледите в Холандия.Но в Бг нищо не става така,както казват
Ddnbd ... Благодаря за думите, бях също като теб,дори ми беше трудно да плача ,както и сега. Шокът и мисълта ,че един ден ще имам още едно дете ме изпълва с “необясними”  сили. Успех с инвитрото и знам ,че ще хубавото ще дойде един ден. 🙏🍀❤
Знам, че в България е много трудно,  сигурна съм че в холандия ще ви обърнат повече внимание, дано стане всичко час по - бързо . ❤️
Аз когато разбрах че детенцето ми  не е добре още когато бях бременна. Тогава  бяхме организирали кръщене на по голямото ми детенце и трябваше да се пребирам за България. Тук ме увериха че всичко е наред, но аз въпреки всичко си направих час при Д-Р Ваня Халачева в Майчин дом - Варна . При прегледа тя ми каза
-Ако на това детенце му има нещо, ще си скъсам дипломата.
....
 Исками се да отида и аз да и скъсам дипломата:rage:
Виж целия пост
# 12
Мили мами, преживели истински ад, прегръщам ви силно и моля Бог да ви утеши. Ужасни трагедии, страдания за малките душици, да почиват в мир.
И аз пострадах от лекарите в България. Родих моята Вероника, гледах я 7 години, треперих и за всяко нещо и накрая лекарите за броени дни я умориха. Да, те не са виновни че се е разболяла от тежка болест, трудно лечима левкемия, но бяха длъжни поне да не и вредят. Здравеопазването в България е пародия и тези лекари и медицински сестри с малки изключения са си сбъркали професиите и са силно некомпетентни. Идва проблема с размиването и прехвърлянето на отговорността и тъй като никой не ги държи персонално отговорни за действията или бездействията им те просто си правят каквото искат.
Съжалявам и съпреживявам с всички вас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия