Мъжът ми удари брат ми

Аз съм доста скептична за такива терапии. Той досега не е пожелал сам да си помогне, сега искал. Иска щото ножа опря до кокала. Терапии по принуда... На всичко отгоре авторката сега ще го дондурка като детенце и ще следи дали ходи на терапия, както мама следи дали детето си е изпило сиропчето. Накрая да не станат нещата онзи да мине терапията и да се очовечи, а тя да установи, че вече й е писнало да го играе майка? Да помогнеш на човек, който опитва да си помогне сам, ок. Ама този, според мен, не иска.

Абе, да се оправят. Божа работа какво ще стане.

Щом до сега сте си живели добре - не се събирайте зет и шурей. И мир у дома и в семейството.

Да скъса всякакви роднински връзки и да си живее с "принца" на спокойствие?🤨🤔

А защо да къса? Да си се вижда с тях, без мъжа си.

Всъщност и аз смятам, че може да си се вижда с брат си, ако иска и всеки ден, без да ги събира. Тук сме свидетели на всякакви роднински конфигурации, при които един от партньорите не ходи да се вижда с член от противниковата рода, защото не го понася. Даже след всички изредени циркове и скандали, които авторката е правила с мъжа си, направо се чудя на тая упоритост да настоява да ги събира с брата и да го тормози (брата).
Също не ми се вярва много и това внезапно прозрение дето мъжът го получи, но нека пробват, щом са решили.

Ако беше същото отношение към теб, категорично щях да съм на мнение, че ще е грешка да му се дава шанс, защото тея хора почти не подлежат на промяна. Там проблемите са много дълбоки и като добавя и факта, колко са малко наистина можещите и адекватни психолози, реално може би са под 5% от всички. Дори и те обаче много трудно биха могли да помогнат на такива хора.

След като казваш, че с теб бил много добър ще запазя неутрална позиция. Дано само бързо не му мине желанието за терапия при психолог, защото и за мен тази история която ти е изпял съм почти сигурен, че е измишльотина. Проблема е, че когато нещо започне с лъжа то определено не свършва добре. На всички писали в темата ни стана ясно, че този мъж не струва, знам че това няма да ти хареса, но това са реалните факти.

Има хора, които са много умели продавачи на думи, когато си спасяват задника. Това ми беше за последно, ще се променя, ще се поправя, ще ти върна услугата, ще, ще, ще... колкото по-горещо е обещанието, толкова по-бързо изстива после.

Същото и с внезапните личностни катарзиси сутрин, вече погребани в миналото по обед.
Дано се оправят отношенията м/у всички замесени в темата. Няма правило, което да пречи. Просто колкото по-малки са надеждите това да стане, толкова по-леко ще е падането ако евентуално не се получи. good luck.

Мъжът ти не става аз бих го напуснала. За съжаление аз нямам брат или сестра едно дете съм.

Често чувам/чета мнения "Не заемай страна". Изобщо, изобщо не чувствам това за правилно.
Аз не бих позволила на мъжа ми да проявява неуважение към моите роднини. Ще вдигам скандали, но ще държа да се отнася почтено. Ако нещо са сгрешили, може по цивилизован начин да изясним ситуацията. Мъжът ми също не би позволил да се държа невъзпитано към неговите роднини.
Ти си гледала две години как мъжът ти мачка психически брат ти. Не мога да повярвам, че само си стояла и си мълчала...Така ли правят добрите сестри?
Бих прекратила отношенията си с този агресивен човек, какъвто май е съпругът ти. Мога да се обзаложа, че и ти не виждаш уважение от него. Такива агресори са егоисти - тъпчат и унижават възпитаните и кротки хора.
Съпругът ти ми напомня като типаж Динко от Ямбол. Ако има интерес или иска нещо, ще се държи мило, иначе ще командори и властва тиранически наред.

Първо, при авторката от далече се вижда, че няма твърда позиция - ако тормозеният не беше брат й, а някой друг, щеше да си мълчи като пън. Дори нямаше да се впечатли сигурна съм. Аз го усещам, какво остава мъжът й. Кой уважа такъв човек?!

Второ, на човек трябва наистина да му припари под задника, за да поиска промяна. И сам ще си търси начини за промяна, терапевти и всичко останало. Тук нямаме такъв случай, от където следва, че

Трето, той на терапия няма да ходи.
А и повечето терапевти терапират мотивирани пациенти, а не доведени им за ръчичка от роднините.

Здравейте на всички! Аз знам, че никой пряко не го вълнува как се чувствам, кога как и колко страдам,какво чувства брат ми или някой друг. Не писах тук, за да лъжа, за да крия нещо или да си измислям, а прочетох че едва ли не мъжът ми е някакъв катил , който ме бие, но аз съм малоумна и не мога да събера 2 +2.Ако мъжът ми се отнасяше така с мен или с хората около нас, аз нямаше да пиша тук, а щях да си направя изводите и да му бия шута. Единственият човек, с когото не мелят брашно, това е брат ми. Точно затова тази история ми е тооолкова необяснима. Някой беше написал, че е идиотско да повярвам, на думите му, може и да е идиотско, но за мен това е най-логичното обяснение, което съм чувала досега от него.Явно наистина има нещо ненаред в главата му, явно наистина вижда в брат ми нещо, което не може да понесе. Може би, че той винаги е мълчал и е позволявал да го правят крив, очаква че и брат ми трябва да е като него. И пак искам да кажа, не го оправдавам по никакъв начин. Напротив, обвинявам и него и мен. Затова, което съм направила, затова което не съм направила, явно е, че не е било достатъчно. Съвестта ми ме изяжда... Ако някой някога ми беше казал, че точно аз ще съм в таква ситуация и ще изтърва контрола, щях да му се изсмея в лицето с пълно гърло. Някой беше написал, че аз нямам позиция и, че бих била ок с това, хора да бъдат тормозени и аз да си свиркам. Напротив! Никога не съм оставяла някой по-слаб да бъде мачкан в мое присъствие, даже в ученическите си години се бях сдобила с прякор заради това. А накрая какво стана? Допуснах мъжът ми да се държи така с брат ми. Каква ирония. Не знам дали някога ще мога аз самата да си простя, че всичко което съм отричала и мразила, допуснах да се случи и то на най-скъпия ми човек. Трудно ми е хора... Дано наистина нещата да се наредят, защото моето търпение свърши.

Само да отбележа, че казах на брат ми, ако иска да го удари, пребие и каквото и да е, само да му олекне, аз ще го подкрепя и няма да осъдя действията му. Малко старозаветно, ама око за око, зъб за зъб

Мислиш, че не съм питала?! Все повече заблестяваш с гениален ум

Ах, к'ва романтика, к'ва драма.


Елора въобще не може на малкия ти пръст да стъпи с гениалност.
Айде сбивай ги, да влиза единият в болница, и да се свършва. То бива малоумни пързалки, ама чак толкова не бива.

Аз пък да отбележа,че това не показва,че държиш на брат си. Това показва,че си от типажа на хората,които седят и гледат безучастно как мачкат техен близък. Да държиш на брат си означава въобще да не беше допускала някой да се държи по този начин с него. Не и някой,с когото живееш. За мен това е погрешна представа за семейство и обич към семейството. Аз нямам брат,но имам сестра-знаеш ли кога ще допусна мъжът ми да се държи зле с нея или родителите ми-точно никога!

Петруна, наистина има ситуации, които не можеш да предвидиш. Или да си ги обясниш. Но при вас вече нещата доста са ескалирали.
  Още един шанс - но наистина последен. За да не ти мине живота в даване на шансове и като се обърнеш да се окаже, че цял живот си правила само ти компромисите.
  Бях писала и ще повторя - не правете семейни сбирки. Не събирай брат си и съпруга ти на едно място.
  Аз понеже си изпатих от такива обещания - мъжки, сега не вярвам на съпруга ти. И за мен са прах в очите, защото си го притиснала. Обърни внимание как ще се държи при психолога. Ако почне да му намира кусури, значи не е читав/съпруга ти/.