Чакане на "голямата тръпка" или следване на тихата любов...

Според мен, не че авторката не иска нормални отношения, а просто не с този мъж. Все пак има много мъже, които се държат чудесно с жената до себе си, въпрос на късмет е просто дали ще срещнеш точно подходящия за теб.

Ами да. Щом не бие, значи не обича.


За 18-годишните е нормално. Ама за 30+... Вече клони към инфантилизъм.

От прочетеното в заданието,не съм чела другото..

Казваш какво получаваш и какво ти липсва..
Но отношенията са взаимност..Даваш и получаваш.
Явно в момента повече получаваш..спомена труден характер:)
Но монетата се обръща в един момент.
Ако мислиш,че може да ти се случи нещо по-добро и тайничко се надяваш...Търси го.
Тази неудовлетвореност ще остане.И все повече ще я усещаш ..

Когато исках да създам семейство,отношението което получавах беше важно,но по-важното беше,че аз исках да давам и да градя с този човек.

''Мъжете'' от семейството ти са живи комплексари и диви селяндури, странно ми е, че него проумяваш. А колкото до връзката, може би трябва да си честна с човека и да му кажеш как се чувстваш. Ако го устройва ок, ако не, поне ще знае какво има насреща.

Калинке, ти си имала Големи тръпки, няколко пъти. За да разбереш себе си по-добре, си дай сметка какво са представлявали. Какъв тип мъже са били? Какво е било общото, с какво са те разочаровали?
Когато си мислиш за бъдещето и за вероятността за нова Голяма тръпка, какво си представяш - какъв е този мъж, който ще те накара да си оставиш семейството, ако имаш такова? На кого няма да устоиш?

Проиграй си за себе си (а ако искаш, и за нас, читателите ти ) как би изглеждала изпепеляващата бъдеща любов. Какво има в нея, което ти липсва? Не ми казвай за пеперудки и треперещи крака, това не трае дълго. Това е елемент на влюбване, не на любов - нека да я напишем с главна буква: Любов!
Какво ти лично искаш още, което не получаваш сега? Представи си, че ето, срещнала си го. Какъв е? Доколко има общо с предишните неудовлетворяващи връзки и с покъртителния ти семеен модел? Каква ти е прогнозата: какъв живот си мечтаеш да имаш с него и колко дълго?
Приключение ли искаш, неочакваното ли, да те изненадва ли, какво?
Не би ли могло да ти е интересно и да имаш страст и нови емоции със сегашния си партньор? Ако не - защо? Защото те разбира и понася тежкия ти характер, а ти би искала драми, тръшкане - това ли е?

И тогава си прецени какво именно ти е важно и си направи избор за себе си.

Не ми се иска да говоря отново за семейния ми опит, защото вече съм го писала няколко пъти. Но те моля да си представиш дългосрочно семейния живот. Има маса изпитания, затова на хората, като се женят, им казват "в болест и здраве, в богатство и бедност"... Знаеш ли как се гледат деца? За бебетата - рев по цели дни и нощи, температури, подсичане, изриване, парите не стигат... Сякаш си в такова колело за хамстери, тичаш, тичаш и до никъде не стигаш. После децата порастват, тръгват на училище, хайде пак проблеми, а и при вас все ще има проблеми, с работата, с това, че се изморявате, с какво ли не.
С какъв човек искаш да изживееш живота си, да преодоляваш изпитания, да търсите заедно красота в ежедневието, връзката да ти дава сила и удовлетворение и да остареете заедно?

Дълго стана, но не мога да се удържа да не напиша: Нищо не идва наготово. Мъжът не е палячо, да те забавлява. Трябва и ти да положиш усилия, тогава ще ти е интересно.

За мен авторката е егоист с грешен семеен модел и с бръмбари в главата от книги и филми. Жал ми е за момчето че живее в лъжа.

Имам един въпрос към нея:
Искаш ли да имаш дете? Какъв баща би избрала за него - като баща ти или като твоя приятел?
Предполагам въпроса ми ще бъде подминат. Далечното бъдеще не е нещо за което да мисли авторката.

Никой не полага основи върху пясъци, било то и златни.
  Ако ползваш емоция за "хоросан", от теб зависи на каква ще заложиш, но имай мисъл във височина  - в колиба или небостъргач ще се превърне живота ти, зависи от това колко е качествен материалът между "тухлите"

Според мен тази връзка няма бъдеще, а само губиш времето на един стойностен човек, докато ти се оглеждаш за друг, с който да го замениш. Не пускаш клона, защото този, който ще ти подкосява краката не се е появил. Когато се появи, най-вероятно ще зарежеш сегашния на мига, независимо колко уж го цениш и обичаш.

А съм убедена, че друг ще има рано или късно, защото ти си с отворени рецептори и търсиш. И аз мисля, че поради сбъркания семеен модел с който си израснала подсъзнателно търсиш мъж, който да покрива твоята представа за мъжкар - да вика, да бие, да унижава жените, да му бъде прислужвано.

Имала си късмета да попаднеш на пълна противоположност, но не мисля че наистина го оценяваш. Смятам, че ако останеш с него ще се чувстваш набутана и нещастна докато си жива.

Тя сама пише за бурни отношения в миналото, които са я оставили разочарована и наранена ама явно не си е взела урока. Пак такъв търси.

Явно след разочарованията е решила да заложи на сигурно, ама не я свърта.

За "тихата любов".
"Голямата тръпка" в повечето случаи води със себе си и не особено приятни за сърцето драми, сложни ситуации итн, итн.
Още повече - докато си мислиш, че имаш още време да срещнеш "тръпката", току-виж се извъртели 10-тина години и започнеш гоненето на "последния влак".

https://www.bg-mamma.com/?topic=1201046
Ето я другата тема. Почти същата история и дискусия. Тук едва ли ще кажем нещо ново.

Наистина е същата история. За някои хора явно голяма любов = голяма драма, иначе се губи интереса.

Здравейте мили момичета, аз съм авторката.
   Благодаря за споделените мнения и съвети! Всяка гледна точка е важна и обогатяваща,за да видя нещата как изглеждат отстрани, макар и да видях доста директни нападки и свободни съчинения...
   Не знам с какво впечатление сте останали, може би и аз не съм се изразила правилно, но аз Обичам и ценя истински човека до мен! Дарявам го с  внимание, грижи, нежност, уважение - така,както и той на мен. Тоест,нещата са взаимни, той също е щастлив! Мисля, че една от вас добре описа корена на нещата -  с напредване на отношенията, може би в мен се поражда страх от всичко, което в съзнанието ми се определя като ГОЛЯМО- големият избор на Единствения мъж, отговорността за семейство, деца, тоест големи промени... До сега винаги съм се оправяла с живота с мои усилия, имам  самостоятелност, свикнала съм да разполагам изцяло с времето си... Разбира се , готова съм за тези големи стъпки, осъзнавам ги, просто ми е нужно още малко време...
  Относно семейния модел - проблемът идва по-скоро от брат ми,който е доста силна фигура в семейството. Властен, егоистичен, свръхамбициозен,тестостеронна бомба,както се казва,  мъж, който е свръхизискващ към всички около него. Това е модел, който,както дава спокойствие, че този мъж ще направи всичко за семейството си , така и държи в напрежение и страх жените наоколо...Разбира се , че "мъжкар" е в кавички, достатъчно интелигентен човек съм, за да осъзная това. Обиждана и бита не съм била, но натискът в семейството може да бъде под различни форми. Неща от рода на това, когато мъжът влезе в стаята, всички жени наоколо да са длъжни да прекъснат разговорът си,за да обърнат внимание на НЕГО, крясъци за това защо храната не е сложена на масата на секундата, намекване за това защо не изглеждаш достатъчно добре, защо не е достатъчно чисто наоколо, защо не си успешна в работата, защо си избрала някаква супер смотана професия (учителка съм), защо не се амбицирам да си купя скъпа кола... Никога не си достатъчно добра, успешна, красива за него.Винаги се чувстваш виновна, че не си му угодила, а той се труди толкова много на работа (и това е факт, наистина полага много,много усилия ,за да расте финансово).И още, и още. Същите изисквания той има и към приятелките си (за последните години смени 10 жени, все някоя има кусури, и него не го устройва). Е,човек не може да избира семейството си, може само да се смири и да промени своя личен живот.
  Напълно наясно съм със себе си, че искам друг тип семейни отношения. Искам децата ми да растат в семейство, в което цари спокойствие, уважение, хармония. Може ми трябва повече време да свикна с това, че Мъжът може да бъде и друг - спокоен, уравновесен, мил.
   Основният въпрос за тръпката - сама осъзнавам, че след година и половина заедно е нормално да не припадаме един по друг и да не се разтреперваме от вълнение. Вълнението сега е някак си с изместен център- не е в корема, а е по цялото тяло- като топлина, уют, радост, спокойствие. И не, не търся друг- ако бях търсила, съм имала много шансове да открия до сега.Въпросът беше по-скоро отправен към вашият опит,мили дами- след като дойдат спокойствието и  рутината,когато тръпката не е същата, какво следва занапред?
   Надявам се, че сега внесох повече яснота, а нападки и обиди не мисля, че ще променят кой знае какво.Но ако имате нужда да излеете нещо негативно, ще го понеса, няма проблеми. Може пък и наистина грешката да е в мен.
  И още нещо- вие от Раз ли решихте да "се вземете"  с вашите половинки, или сте имали някои колебания? Предполагам при всяка двойка е различно...
 Поздрави!

Чудна фамилия си имаш.