Здравейте, дами!
Включвам се с въпрос към онези от вас, които са вече семейни, и или в сериозни дългогодишни отношения с партньор.
На 30 години съм .От година и половина имам сериозна връзка с момче, за което и да искам, не мога да си изкривя душата и да кажа нещо негативно! Прекрасен партньор, интелигентен, с чувство за хумор,отговорен, отдаден, страшно добър и морален човек! Не бих преувеличила, ако кажа, че това е най-стойностния партньор, който съдбата ми е изпращала, и дори няма база за сравнение с никой от бившите ми! В отношенията ни цари разбирателство, спокойствие, толерантност, макар аз да съм една идея по-тежък характер ( и честно казано, на моменти си нямам на идея как ме издържа,но с разговор и търпение той винаги успява да вникне в същността на проблемите ). Сексът е на ниво, макар на няколко пъти да е имало "засечки", но от моя страна - поради преумора, стрес, и т.н. Какво изпитвам към него - ами, Обич! Обичам го дълбоко, топло и сигурно ми е ,когато мисля за него, чувствам се щастлива,спокойна.
И какво всъщност ми мъчи мислите - колкото повече връзката и плановете ни за общо бъдеще стават по-сериозни, толкова повече се замислям- ами ако след време срещна Голямата тръпка, някой, от който ще ми се подкосяват краката и разтуптява сърцето? Защото това, което усещам към приятеля си в момента, са не толкова бурни , а спокойни и улегнали емоции. Трябва ли това да ме плаши, какъв е вашият опит в такава ситуация (когато у дома имате спокойствие, а навън срещнете,например, страст и нови емоции) ?
Може би на подсъзнателно ниво ми влияе и това, че съм израснала в крайно патриархално семейство, с много силно мъжко присъствие - от рода на това, когато мъжът влезе в стаята,жените веднага да му слагат салата,да се прислугва и т.н. Мъжете в семейството ми са абсолютни мъжкари, с всичките му екстри - крясъци, обиди към женската част, решения,взети абсолютно едностранно, и т.н. И сега Хоп- попадам на човек, който е пълната противоположност на семейния мъжки модел...
За протокола, до сега съм имала няколко много бурни, страстни, изпепеляващи връзки, от които обаче остана прах и пепел - обиди и болка, дори не искам да си спомням...
Виж целия пост
Включвам се с въпрос към онези от вас, които са вече семейни, и или в сериозни дългогодишни отношения с партньор.
На 30 години съм .От година и половина имам сериозна връзка с момче, за което и да искам, не мога да си изкривя душата и да кажа нещо негативно! Прекрасен партньор, интелигентен, с чувство за хумор,отговорен, отдаден, страшно добър и морален човек! Не бих преувеличила, ако кажа, че това е най-стойностния партньор, който съдбата ми е изпращала, и дори няма база за сравнение с никой от бившите ми! В отношенията ни цари разбирателство, спокойствие, толерантност, макар аз да съм една идея по-тежък характер ( и честно казано, на моменти си нямам на идея как ме издържа,но с разговор и търпение той винаги успява да вникне в същността на проблемите ). Сексът е на ниво, макар на няколко пъти да е имало "засечки", но от моя страна - поради преумора, стрес, и т.н. Какво изпитвам към него - ами, Обич! Обичам го дълбоко, топло и сигурно ми е ,когато мисля за него, чувствам се щастлива,спокойна.
И какво всъщност ми мъчи мислите - колкото повече връзката и плановете ни за общо бъдеще стават по-сериозни, толкова повече се замислям- ами ако след време срещна Голямата тръпка, някой, от който ще ми се подкосяват краката и разтуптява сърцето? Защото това, което усещам към приятеля си в момента, са не толкова бурни , а спокойни и улегнали емоции. Трябва ли това да ме плаши, какъв е вашият опит в такава ситуация (когато у дома имате спокойствие, а навън срещнете,например, страст и нови емоции) ?
Може би на подсъзнателно ниво ми влияе и това, че съм израснала в крайно патриархално семейство, с много силно мъжко присъствие - от рода на това, когато мъжът влезе в стаята,жените веднага да му слагат салата,да се прислугва и т.н. Мъжете в семейството ми са абсолютни мъжкари, с всичките му екстри - крясъци, обиди към женската част, решения,взети абсолютно едностранно, и т.н. И сега Хоп- попадам на човек, който е пълната противоположност на семейния мъжки модел...
За протокола, до сега съм имала няколко много бурни, страстни, изпепеляващи връзки, от които обаче остана прах и пепел - обиди и болка, дори не искам да си спомням...
