Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?

Андрез, щом си в болница, ще те наблюдават и ще ти предпишат лечение. Споделянето във форума е информативно, но лечението е индивидуално.
Психиатър и психолог не са чудовища и няма лошо да се потърси мнението им при стрес.

Здравей.
Моята майка.
Тя по принцип беше с намален слух и от години със слухов апарат, трайна увреда.
След ковид обаче, почти тотално е глуха. Чува, с апарата, но трябва да те гледа в устата, за да чете по тях. На 79 години е. Аз също имам намален слух на едното ухо, но това беше и преди ковид, сега не мога да преценя дали има прогрес. За след ковид имам предвид, но когато ходих по съдови заради тромбозата ходих и за слуха, ОПЛ ме изстреля веднага.
Две аудиограми, двама УНГ, терапия, процедури - нищо. Предполагаемата диагноза е отосклероза, имам телефон на доцентка в ИСУЛ, следващия месец ще я търся.

Отосклерозата се лекува с операция и имплантиране на една пластина. Майка ми има три такива операции. За жалост след време се налага смяна на пластината и нова операция.

Да, знам, изчетох доста.
Все пак не е потвърдена диагнозата.
Цената каква беше, на операцията?
Ако искаш на ЛС, да не спамим тук?

Marry An,
Моля за тел на доцентката от Исул на лични.Моят мъж е на 43 год и губи слуха си прогресивно, след ковид и той твърди че е по-зле. 3 доктори мина и не могат да му сложат диагноза и лечение също няма. Благодаря и сопи за спама!

Anders, моля те продължавай с постовете поне докато оздравееш . Ако сега спреш да пишеш, някои потребители ще се притесним за състоянието ти, все пак докосна много хора.

Да, Андерс, продължавай да пишеш и разказваш. Тази тема е полезна със споделения опит на хората, преминали през вируса.
Как се развиват нещата с човека на кислород?

Няма проблем, само да се прибера, защото съм навън.
Аз не мога да преценя доколко ковид е допринесъл за това, защото от години - поне две имах намален слух, много слабо, но го усещах, на едното ухо. Сега обаче се засили проблема, и определено аудиограмата след ковид е по-лоша от тази преди ковид. Не много, но има влошаване.
Пак казвам, втория доктор, който беше по-адекватен от първия, засега предполага, но това на провинциално ниво няма как да се случи, без допълнителни изследвания.
А след първата аудиограма имаше съмнения за запушена евстахиева тръба, всяка седмица по два пъти ходих на продухване, и нищо, това в продължение на месец.

Човек на кислород не значи нещо страшно, различно е от интубиран на принудителна вентилация.
Когато аз бях в болница всички бяха на кислород и пак не минавахме за много тежки. Иначе за кислорода има три вида маски - за най-тежките неинтубирани случаи е с един балон отдолу, за средните е само маска на носа и устата, а за най-леките е едно маркуче с две дюзи в ноздрите. Аз минах и през трите. А да не ви разказвам какъв ужас беше всяко ходене до тоалетната (оставях кислорода в стаята все пак). После се изхрачвах дробовете от кашлица и сатурацията си я търсех под 80. Та малко ми е смешно как мрънка младежът тук, дето трепери да не си отиде, а май няма никакви симптоми. А по средата на престоя ми, като ме караха на рентген, беше жив ужас - аз съм на кислород, без кислород кретам по малко и за малко, а те ми сложиха хирургическа маска, която те задушава и без да ходиш, и давай към другото крило на болницата (в интерес на истината целият маршрут беше абсолютно опразнен и пред рентгена стоеше един в "скафандър" и с "пръскачка за лозе" на гърба и пръскаше пред и след всеки от нас (бяхме 3-4 човека). Та след якото задъхване до там следваше събличане, след което бях почти припаднала от усилието, а накрая ме изправиха пред апарата и казаха "не дишай". Това почти ме довърши. И пак казвам, не се водехме тежки случаи. Много от другите в стаята бяха закопчани 24 часа за едни апарати, а и всеки беше с различна терапия. И сега като слушам нашия младеж с неговата сатурация как се кахъри ми е направо смешно... Той като гледам си ходи до тоалетната, съблича се и се облича, има висока сатурация, но е недоволен, че не го наливат с тежки лекарства със странични ефекти... На нас Ремдисивир не са ни давали, за протокола.

И аз се учудвам, че младежът е зле, а пише активно във темата. Аз имах приятелка в Ковид отделение, 3-4 дни нямаше връзка с нея, каза че пред този период е била толкова зле, че си е мислела, че ще умре. Нямала е сили да говори по телефона.

Черна станция, той за Ремдисивир говореше, а не за Ивермектин. Но все тая де. Само уточнявам.

Висока температура, това е "зле"-то.
Помниш ли ноемврийската вълна, съпругът на Азалия, на която всички станахме съпричастни и се молехме за него? Ако си следила темата? Човекът почти си беше отишъл, с много ХЗ, пневмония, сатурация под 80 мисля, жената в най-голямата криза намери кислороден апарат да диша вкъщи, и го спаси. Защото места нямаше, никъде.
Тогава само за температура нямаше как да влезе човек в болница, сега явно още има места, дано така да остане и да не се пълнят болниците.
red_violet, до минути ти пускам ЛС.

Може, не ми се връщаше да търся. Ще се върна да поправя да не ме апострофират и други

А ти замисли ли се, че ние може би сме били по болници и на 30, и на 20, и със старци, и с умиращи хора до нас, някои и с деца, които не се знае дали ще оцелеят. Даваме ти масово най-полезния съвет - не си зле, не си неглижиран, спри да се самонавиваш и слез на земята. Или искаш дружно да се вайкаме и да те убеждаваме, че умираш? Не си на 10, време е да пораснеш малко.

Това с писането и дали си добре или зле май няма нищо общо със състоянието..Зълва ми която почина ноември от Ковид постоянно ни пишеше от реанимация.А 10 Мин преди да почине ни се обади да каже ,че умира.