Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?

Майка ми влезе с излив на белите дробове. Неадекватна , за един ден стана друг човек. Сатурацията в болницата спадна под 50 и не се повлияваше. Не даваха надежда. С множество заболявания, но си беше активен и работещ човек, много бойна бих казала, макар и на възраст вече.
Два дни беше пред интубация. Исках да се откажа писмено, като най-близък роднина , не ми разрешиха, не можело. Интубацията не е присъда непременно, до нея е имало хора, които са били интубирани, за после не знам какво е станало. Това е начин да се пребори и има шанс да премине, зависи от организма, лекарите изобщо не го отричат за помощ и да дават присъда за края. Ние просто сме се наплашили, но и зависи от човека, болести, бе ..божа работа и със , и без интубация. Но.. все пак си е риск, няма какво да се лъжем.
Едната вечер са били събрани екипа, това и  от лекарите и от санитарите, когато я извеждахме с количка от болницата споделиха, че била на косъм и едната лекарка е решила да отложат и дадат шанс. През това време е имала халюцинации, както пишете тук. Разправяше ми после за кръговете на ада, че била и виждала се разхождала, че била в Солун на някаква спирка също, изобщо не помни влизането и престоя си в болницата първите може би две седмици. Била е вързана почти през цялото време. Не знам как се пребори, не я интубираха, мина метър с този вирус, но излезе вече друг човек, на легло с месеци лежа, рехабилитатор идва някъде половин година, няма коса, много неща...но поне е жива и съм благодарна и на това.
Винаги има надежда, не се отчайвайте, лекарите и не дават много надежда, защото може обрати да има бързи и изобщо...застраховат се мисля. Разбира се, важно е да се преборят, да излезнат, после..ще се мисли за другото.
Много, много ми е мъчно за всеки отишъл си човек, но и много се ядосвам на това, което става около нас с мерки, пазене, ваксини, отговорност... Никой, ама никой не е защитен за мен.