Какво формира представата ни за отношения

  • 3 760
  • 85
# 30
Тя е писала, че никога няма да го изостави (поне докато децата ѝ не пораснат) и не си представя живота без него.
Виж целия пост
# 31
На мен темата ми е интересна заради чуждите истории, моите неща за мен не са толкова интересни.
Виж целия пост
# 32
Много е лесно да се философства за това какъв трябва да е семейният живот преди да сме го създали. Още по-лесно е, когато си от страната, която не поема отглеждането на деца след евентуална раздяла. Обаче, животът е шарен и непредвидим. Има инструменти като психология и разни математически модели, които се опитват да обясняват събитията, но и това не е 100 процента истинно.
Виж целия пост
# 33
Аз не я “съдя” Кристина.
Разпознавам в нея себе си 1:1 до преди 7-8 години, и знам колко е хубаво, когато проумееш, че си много повече и заслужаваш много повече. И когато накрая получиш това, което наистина искаш и вярваш, че заслужаваш.
Пожелавам й го искрено!
Виж целия пост
# 34
Моето родно семейство е формирало представите ми с антипримера си. Пораснах сред крясъци, затова си избрах мъж, с който крясъци няма.
И аз така, но докато не мина време и не се усетих, че драмата не трябва да ми липсва, сама си създавах крясъци. Докато не започне да сваля от гърба си камъните (като в онази будистка притча), все ще си ги носи, колкото места и хора да смени.
Виж целия пост
# 35
Много е лесно да се философства за това какъв трябва да е семейният живот преди да сме го създали. Още по-лесно е, когато си от страната, която не поема отглеждането на деца след евентуална раздяла. Обаче, животът е шарен и непредвидим. Има инструменти като психология и разни математически модели, които се опитват да обясняват събитията, но и това не е 100 процента истинно.
Че какво ви пречи да ги оставите тези деца на бащата? М?
Виж целия пост
# 36
Много е лесно да се философства за това какъв трябва да е семейният живот преди да сме го създали. Още по-лесно е, когато си от страната, която не поема отглеждането на деца след евентуална раздяла. Обаче, животът е шарен и непредвидим. Има инструменти като психология и разни математически модели, които се опитват да обясняват събитията, но и това не е 100 процента истинно.
Че какво ви пречи да ги оставите тези деца на бащата? М?
В поста ми не съм визирала пол.
Господинът от предните постове не ми звучи като мъж, който би поел грижата за деца след евентуална раздяла.
Виж целия пост
# 37
Всъщност точно за това трябва да се замисли christina1980: Какво означава заслужаваш? Пред кого го заслужаваш и кой ти го дава? И какво означава да получиш? От човек, от живота, от другите? Това според мен са малко лексиконски понятия. Защото всеки заслужава, няма един по-заслужил, а друг по-незаслужил. А получаването става с даване - тоест правиш някакви неща, действаш, даваш отношение, любов и т.н., а после получаваш резултата. И аз чувствам christina1980 близка и й желая да намери това, което е и да действа в тази посока без да се страхува.
Честито Възкресение Христово на всички! Здрави да бъдат те и близките им!
Виж целия пост
# 38
Или следваш семейния модел или действаш обратно..)

Колкото до връзките - те са отражение на отношението ти към себе си.
Това се случва много често и представлява различни страни на една и съща монета.
Напр, според моя пример, аз не искам децата ми да живеят в крясъци, но и обратното не искам - вкъщи да се премълчават проблемите, само и само мир да има. Ако знаеш, колко семейства има такива. Външно разбирателство и радост, а отвътре на всеки един в душата му тлеят неизказани болки.
Виж целия пост
# 39
Много е лесно да се философства за това какъв трябва да е семейният живот преди да сме го създали. Още по-лесно е, когато си от страната, която не поема отглеждането на деца след евентуална раздяла. Обаче, животът е шарен и непредвидим. Има инструменти като психология и разни математически модели, които се опитват да обясняват събитията, но и това не е 100 процента истинно.
Че какво ви пречи да ги оставите тези деца на бащата? М?
В поста ми не съм визирала пол.
Господинът от предните постове не ми звучи като мъж, който би поел грижата за деца след евентуална раздяла.
Защото вашият профил изглежда е женски, аз твърдя, че всяка жена, която иска свобода след развода може да остави децата на бащата. Дава по 150лв издръжка и си свирка, както правят много мъже.
Виж целия пост
# 40
Защото вашият профил изглежда е женски, аз твърдя, че всяка жена, която иска свобода след развода може да остави децата на бащата. Дава по 150лв издръжка и си свирка, както правят много мъже.

Как да ги остави, ако той не иска да се грижи за тях?
Виж целия пост
# 41
На всяка жена може да се случи да попадне на неподходящия мъж.
Но не всяка се примирява с това.
Има жени,които ще зарежат Мунчо още след първата изцепка.
Много жени се отървават навреме и продължават напред.
Някои успяват да го направят даже и  с две деца.

Може да търпят две-три години,но накрая си тръгват.

Това са силни жени със самочувствие,които ценят себе си и не са склонни да търпят Мунчо да им трови живота или пък да го носят на гърба си.

Виж целия пост
# 42
Защото вашият профил изглежда е женски, аз твърдя, че всяка жена, която иска свобода след развода може да остави децата на бащата. Дава по 150лв издръжка и си свирка, както правят много мъже.

Как да ги остави, ако той не иска да се грижи за тях?
Да не би ВСЯКА жена да иска да се грижи за  децата си?
Виж целия пост
# 43
Не всяка, но все още е рядкост жена да зареже децата си, поне в България. Аз, обаче, попитах каква е алтернативата. Ако мъжът след развода откаже да изпълнява бащинския си дълг, какво може да направи жената, освен сама да се грижи за децата си? Ясно е, че няма как да принуди екс-съпруга.
Виж целия пост
# 44
Точно. Не всяка жена, не всеки мъж. Обаче, децата не са играчки и това е нещото, което изпуска Фрагранс в картинката с Кристина. Позволява си да я критикува и осъжда без да погледне цялостно картината. И това не е за първи път, философии без опит, само от книжка и предположения и един нападателен, надменен тон.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия