Какво формира представата ни за отношения

  • 3 747
  • 85
# 75
И кат се присетят тез ми ти жени в един момент, че искат да раждат, е тогаз почва интересното. Мани.
Виж целия пост
# 76
Аз не съм срещала в живота си жени, които не са искали да раждат.
Виж целия пост
# 77
И кат се присетят тез ми ти жени в един момент, че искат да раждат, е тогаз почва интересното. Мани.

Ох недей. Бая жени около мен на моята възраст сега се сещат. И е страшно. При Стаменов се записва за след три години.
Виж целия пост
# 78
И кат се присетят тез ми ти жени в един момент, че искат да раждат, е тогаз почва интересното. Мани.
Много го правят, само за да задържат мъжа до себе си или се огъват под обществения натиск. Но моите наблюдения са, че ако една жена доброволно е отлагала раждането чак до към 36-37, то по-скоро децата не са ѝ важни.
Аз пък познавам жени, по на 30+, които твърдят, че не желаят биологични деца. Една от тях ми е близка приятелка.
Виж целия пост
# 79
Тези с твърденията не са интерсни.
Като жена с деца, не бих си позволила да съветвам други да не раждат под обществен натиск. Смешно ми е даже. Въобще темата коя дали, кога и от кого да ражда е една от тези, по които предпочитам да си мълча. Иначе моите наблюдения са пряко изотвътре на асистираната репродукция, и - да, страшно е.
Виж целия пост
# 80
Няма нужда от засилена раждаемост. Човеци по света – бол. Даже ще е добре леко да се редуцира броят им.
Виж целия пост
# 81
Естественият подбор си действа, не се тревожи. 
Чак толкоз гръмко, и то след като ний сме се възпроизвели - айде, нема нужда Simple Smile
Виж целия пост
# 82
Предали сте ценните гени, няма за какво да се кахърите. Simple Smile
Виж целия пост
# 83
Мадабе, остана само да решаваме коя е заслужила и коя не Wink
Виж целия пост
# 84
Много благодаря за всички коментари!Замислихте ме. Това, което ме провокира да я пусна беше, че виждам как за мои приятелки на тази възраст е жизненоважно вече да имат деца и брак. Общото между тях е, че са имали хармонични семейства. В никакъв случаи, не съм наистина агресивна. Просто в началото на отношенията съм така, това е защитна реакция. Доверя ли се обаче, давам всичко. Но да винаги първо търся дали няма нещо подмолно зад добрите намерения на някой. Аз и не изисквам нищо, после се чувствам длъжна, свикнала съм да се оправям сама. Знам, че трябва да ангажираш другия обаче и се опитвам.
А за теб важно ли е да имаш деца и брак? Или е важно да имаш пълноценна връзка с някого, с когото да се обичате? Ти какво правиш, за да постигнеш това? Ангажирането на другия и изискването на неща звучи като да не сте заедно в един момент, а единия прави и иска, а другия нещо друго си мисли. Това е всъщност разковничето - да се намериш с някой, който гледа в една посока с теб и правите нещата заедно. Не гледай приятелките ти какво правят и искат. Това може да не е твоето нещо или твоя момент. И доверието е важен момент във връзката. Без него не става. Но трябва предварително да преценяваш хората, а после да даваш доверие на 100 %. Пък ако не го оправдаят - ще бъде защото те не са почтени, искрени и не обичат, а не защото ти не си дала доверие. Взимаш си поука и продължаваш напред.
Виж целия пост
# 85
Много благодаря за всички коментари!Замислихте ме. Това, което ме провокира да я пусна беше, че виждам как за мои приятелки на тази възраст е жизненоважно вече да имат деца и брак. Общото между тях е, че са имали хармонични семейства. В никакъв случаи, не съм наистина агресивна. Просто в началото на отношенията съм така, това е защитна реакция. Доверя ли се обаче, давам всичко. Но да винаги първо търся дали няма нещо подмолно зад добрите намерения на някой. Аз и не изисквам нищо, после се чувствам длъжна, свикнала съм да се оправям сама. Знам, че трябва да ангажираш другия обаче и се опитвам.
Напомняш ми за мен самата преди време. Считам, че първо трябва да изясниш за себе си дали наистина не искаш връзка и деца или се страхуваш за поискаш такива. Лошо няма да ти харесва да си сама, но трябва да бъдеш сигурна в себе си, че това ти желание не е следствие на натрупани разочарования от предишни връзки или на някаква фанатична независимост. Казваш, че трудно се доверяваш, но направиш ли го даваш всичко от себе си, но не изискваш нищо. Аз бях така и се чудех защо не ми се получат връзките. Да, семейството и възпитанието в него имат връзка.  На мен всичко ми беше осигурявано без да се налага да го искам, та не бях научена да си искам, а освен това бях възпитавана да помагам на другите. Да даваш всичко от себе си и да не искаш нищо от хората, на които се раздаваш, те прави магнит за паразити. Тоя порочен модел си го носех от детството, та до зряла възраст. Трябваше да прибегна до професионална помощ, за да го изчистя. Съзнаваш или не, но се натрупва един дисбаланс в отношенията, който те кара да се чувстваш ощетен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия