Вита, успокой се. Всичко ще се оправи. Само трябва да си спокойна и да си гледаш живота.
Виж целия пост
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през април
- Публикувана: 25 апр. 2020, 09:16 ч.
- Последно мнение: 1 май 2020, 07:05 ч.
# 615
27 апр. 2020, 11:18 ч.
# 616
27 апр. 2020, 11:20 ч.
Вита, сега вече разбирам тревожността ти, ти си имаш лош опит и е нормално да се притесняваш.
По едно време имахме мн тежки моменти с ММ, бях като кон с капаци и нищо за друго не можех да мисля или правя. Вече бях мн устремена и да се разделяме.. Един ден реших да си систематизирам мислите. Седнах на компютъра и описвам едно много дълго писмо адресирано до ММ. Писах, трих, пак писах. Три дни го писах, нали все съм мн подробна и исках всичко да включа. После го изчетох и си знаеш ли какво осъзнах... Аз бях също такъв емоционален терорист колкото и той. Честно си ви признавам, бях в шок аз как изглеждам отстрани в ситуациите. Не че мн се промених, но се успокоих и започнах да мисля за добрите ни моменти. Еми.. Моето проведени се промени, ама аз реших така и видях резултат. На мен лично ми помогна. Все още не са ни спрели дразгите, но аз ги считам за ежедневни болежки, не за нещо живото решаващо.
Има моменти просто ти трябва известен период да се балансираш и да откриеш твоя начин за реална оценка. 🤞🤞🦄
П. П 😁😁абе, днес да не ме е чук ала тухла по главата, голям експерт станах.. Хаха 🌞🌞🌞
Виж целия пост
По едно време имахме мн тежки моменти с ММ, бях като кон с капаци и нищо за друго не можех да мисля или правя. Вече бях мн устремена и да се разделяме.. Един ден реших да си систематизирам мислите. Седнах на компютъра и описвам едно много дълго писмо адресирано до ММ. Писах, трих, пак писах. Три дни го писах, нали все съм мн подробна и исках всичко да включа. После го изчетох и си знаеш ли какво осъзнах... Аз бях също такъв емоционален терорист колкото и той. Честно си ви признавам, бях в шок аз как изглеждам отстрани в ситуациите. Не че мн се промених, но се успокоих и започнах да мисля за добрите ни моменти. Еми.. Моето проведени се промени, ама аз реших така и видях резултат. На мен лично ми помогна. Все още не са ни спрели дразгите, но аз ги считам за ежедневни болежки, не за нещо живото решаващо.
Има моменти просто ти трябва известен период да се балансираш и да откриеш твоя начин за реална оценка. 🤞🤞🦄
П. П 😁😁абе, днес да не ме е чук ала тухла по главата, голям експерт станах.. Хаха 🌞🌞🌞
# 617
27 апр. 2020, 11:23 ч.
Да и аз понякога се гледам отстрани и се анализирам много. Осъзнавам много неща, но някои неща пак не мога да ги променя.
Виж целия пост
# 618
27 апр. 2020, 11:46 ч.
Избухнах срещу голямата щерка. Цяла сутрин малката кротко си играе, идва от време на време за нещо (през 5 минути, но пак става). Голямата си свърши часовете преди малко - за 5 минути дойде не знам колко пъти и не спря да се лигави и да се оплаква от сестра ѝ за пълни глупости (Маааамо, разсипала е вода и си намокрих чорапките, скарай ѝ се). Помолих веднъж, помолих втори път, накрая се разкрещях.
Как се работи в такава обстановка. Даже на себе си се удивлявавам, че си върша работата успешно. Но нервите след като всичко свърши, ще си ги търся с фенерче.
Виж целия пост
Как се работи в такава обстановка. Даже на себе си се удивлявавам, че си върша работата успешно. Но нервите след като всичко свърши, ще си ги търся с фенерче.
# 619
27 апр. 2020, 11:49 ч.
Вита, разбирам те.
..
Виж целия пост
..Скрит текст:
Баба ми е на АД от доста години,има два опита за самоубийство,прилагали са и шокова терапия в миналото. Оправя се и след някоя и друга година -пак се връща депресията.В момента също не е добре. Не яде, станала е трийсет и няколко килограма.Пак се самоубива,но по друг начин-като не се храни. Отново на системи с глюкоза ще я слагат,но...Отгледала е майка ми и вуйчо сама,тя си знае само през какво е минала ..Но има и предразположеност при тези заболявания..Аз съм склонна към меланхолия,твърде емоционална съм също,лесно избухлива ..Та за себе си мисля,че има голяма вероятност и аз да стигна до АД някога ,ако не до лудницата..Притеснява ме тази моя склонност към тъга..
# 620
27 апр. 2020, 12:00 ч.
Мила Вита, успокой се!
Споменът те депресира, а не страхът, че ще се случи с теб. Всички брейн стормове, които текат в главата ти, се случват на всеки нормален човек.
Всеки се чувства обременен от наследствеността си и дали тя няма да се повтори и при него. ..Тези, които имат починали близки от болести/рак, инфаркт, инсулт и още по-гадни даже и от това има../ проектират също върху себе си. Всеки носи някакъв негативен отпечатък, който го кара да се замисли за бъдещето си.
Но то не е задължително да се случи, защото съдбата има промисъл за всеки от нас.
Затова на първо време трябва да ценим живота си, независимо какъв е какво сме постигнали, а за това, че го имаме. Оттам насетне да поддържаме здравето си в оптимални граници според възможностите си. А има дори болни, които въпреки всичко държат хрониките си на заден план и се радват, че ги има на този свят.
Изтикай някъде назад тая негативна мисъл, която те терзае, че това би се случило и на теб.
Защото ти си ЖЕНА, а ние жените сме еволюционно по-устойчиви организми от мъжете. Проектирани сме да понесем раждане, което е болка, понякога изключително силна. Емоционално сме по-раними, но и по-гъвкави.
Мъжете се чупят, жените се огъват като тръстиката.
Затова се успокой, всичко ще е наред и далечен спомен след години, когато разказваш на децата си през какво шашаво време сме минали.
А на твоя мъж дай един едноседмичен игнор, да се освести, а от мен има един виртуален енергиен шут в задника!
Прегръдка!
Виж целия пост
Ох, момичета, страховете ми съвсем не са безпочвени. Преди 20год. баща ми се самоуби /беше дълбоко депресиран/. Затова ме е страх да не изчаткам в даден момент. Затова ме е яд на ММ, че вместо подкрепа , умишлено ме наранява и разстройва.
Мила Вита, успокой се!
Споменът те депресира, а не страхът, че ще се случи с теб. Всички брейн стормове, които текат в главата ти, се случват на всеки нормален човек.
Всеки се чувства обременен от наследствеността си и дали тя няма да се повтори и при него. ..Тези, които имат починали близки от болести/рак, инфаркт, инсулт и още по-гадни даже и от това има../ проектират също върху себе си. Всеки носи някакъв негативен отпечатък, който го кара да се замисли за бъдещето си.
Но то не е задължително да се случи, защото съдбата има промисъл за всеки от нас.
Затова на първо време трябва да ценим живота си, независимо какъв е какво сме постигнали, а за това, че го имаме. Оттам насетне да поддържаме здравето си в оптимални граници според възможностите си. А има дори болни, които въпреки всичко държат хрониките си на заден план и се радват, че ги има на този свят.
Изтикай някъде назад тая негативна мисъл, която те терзае, че това би се случило и на теб.
Защото ти си ЖЕНА, а ние жените сме еволюционно по-устойчиви организми от мъжете. Проектирани сме да понесем раждане, което е болка, понякога изключително силна. Емоционално сме по-раними, но и по-гъвкави.
Мъжете се чупят, жените се огъват като тръстиката.
Затова се успокой, всичко ще е наред и далечен спомен след години, когато разказваш на децата си през какво шашаво време сме минали.
А на твоя мъж дай един едноседмичен игнор, да се освести, а от мен има един виртуален енергиен шут в задника!
Прегръдка!
# 621
27 апр. 2020, 12:09 ч.
Вита, прегръдка!
Разбирам те, аз също съм нервна, емоционална, депресивна, но съм се отказала да се ядосвам на мъж. Щото като стане разправията, той се наяде, па си легне, аз се разхождам и нервя по нощите. И от мен твоичкия има шут виртуален, даже два.
Виж целия пост
Разбирам те, аз също съм нервна, емоционална, депресивна, но съм се отказала да се ядосвам на мъж. Щото като стане разправията, той се наяде, па си легне, аз се разхождам и нервя по нощите. И от мен твоичкия има шут виртуален, даже два.
# 622
27 апр. 2020, 12:48 ч.
Сега ще дам една друга гледна точка, дано не се разсърди Вита.
Казваш, че си склонна да се тревожиш, значи предполагам в семейството ти си тази, която има нужда от по-често /постоянно/ успокояване, подкрепа, вдъхване на кураж. Ежедневно, предполагам? Значи аз говоря от гледна точка на постоянно подкрепящия, т.нар. рамо, кошче за емоции, стресоотвод. Ами трудно е и се уморяваш. И понякога в яда си, ти се иска другият да се стегне, м@мка му и не е честно ти да си винаги разбиращият, а те - все уплашените. Двама души са във връзка, за да се подкрепят взаимно. Та понякога ти избива бушонът и казваш неща от чисто безсилие и просто защото ти писва на манерката постоянното мрънкане..Не, че не обичаш човека, не, че искаш да го нараниш..Просто не издържаш на моменти.
п.п. Вита, ако твоята ситуация не е такава, игнорирай ми поста.
Ако не можеш да намериш вътре в себе си сила да се пребориш, няма нищо срамно да потърсиш психолог.
Виж целия пост
Казваш, че си склонна да се тревожиш, значи предполагам в семейството ти си тази, която има нужда от по-често /постоянно/ успокояване, подкрепа, вдъхване на кураж. Ежедневно, предполагам? Значи аз говоря от гледна точка на постоянно подкрепящия, т.нар. рамо, кошче за емоции, стресоотвод. Ами трудно е и се уморяваш. И понякога в яда си, ти се иска другият да се стегне, м@мка му и не е честно ти да си винаги разбиращият, а те - все уплашените. Двама души са във връзка, за да се подкрепят взаимно. Та понякога ти избива бушонът и казваш неща от чисто безсилие и просто защото ти писва на манерката постоянното мрънкане..Не, че не обичаш човека, не, че искаш да го нараниш..Просто не издържаш на моменти.
п.п. Вита, ако твоята ситуация не е такава, игнорирай ми поста.
Ако не можеш да намериш вътре в себе си сила да се пребориш, няма нищо срамно да потърсиш психолог.
# 623
27 апр. 2020, 12:56 ч.
Вита, защо не поговориш с някой близък, на когото имаш доверие. Ей така, просто да си излееш душата, да споделиш страховете, ако имаш нужда да си поревеш, за да излееш емоцията? Може и да седнеш да напишеш всичко, което те тревожи. Изкарай го просто. Но, ако наистина се притесняваш, че може да има проблем потърси специалист, с когото да поговориш. Може да ти покаже друга гледна точка на нещата и да почнеш да се чувстваш по-добре.
Виж целия пост
# 624
27 апр. 2020, 12:57 ч.
Вите и аз те гушкам!!! 
И аз съм куку палома, но броя до 10, когато имам изблик
не всеки път помага и се сещам да го правя, но... Поне е нещо... Не му се нерви на мъжкото, те са от друга планета и нашия език, не го говорАт! В другия си живот, ще бъде жена и ще му дойде акъла!!! 
Виж целия пост
И аз съм куку палома, но броя до 10, когато имам изблик
не всеки път помага и се сещам да го правя, но... Поне е нещо... Не му се нерви на мъжкото, те са от друга планета и нашия език, не го говорАт! В другия си живот, ще бъде жена и ще му дойде акъла!!!
# 625
27 апр. 2020, 13:01 ч.
Никой приятел не може да даде съвет така, както специалист. А и не е длъжен! Защо трябва да излееш на някого страховете си, за да ти олекне на теб /което всъщност няма за се случи/, а какво става с този, върху когото си ги излял? Дали той може да ги поеме, осмисли, преживее? Ако пренесеш тази тревожност върху него, това честно ли е? Щом нещата са отвъд разговорите вече, няма нищо по-добро от неутрална помощ.
Виж целия пост
# 626
27 апр. 2020, 13:05 ч.
Споделям опит, който може да е от полза на някой. Имам само 2 приятелки, които са като сестри за мен, били са до мен във всичко хубаво и лошо. Случвало се е да седна с чаша вино и да излея цялата мъка, която съм събрала в себе си. Съвети не съм искала, просто съм имала нужда да го кажа. Случвало се е и обратното. За приятел казах просто да сподели, а от специалист да потърси помощ, ако усеща, че има нужда.
Виж целия пост
# 627
27 апр. 2020, 13:08 ч.
Вита, кара ли те "да се стегнеш"? Заради децата? Манипулира ли те чрез тях и чрез смъртта на баща ти?
Много е деликатно. Разбирам и гледната точка на demmy. Повечето близки на тревожните хора в един момент от безсилие и незнание как да постъпят правят едни изказвания...
А, не оспорвам нуждата от специалисти, но съм се нагледала на... Разговори с приятели помагат много. И не е страшно, че ще ги натовариш. В момента, в който започнеш да говориш ще откриеш, че и отсрещната страна е преживял или преживява нещо подобно.
Прегръдки от мен!
Прегръдки и на Vicki_P
Виж целия пост
Благодаря ви, момичета за подкрепата! Последните 10 дни напрежението ми дойде в повече. Снощната кавга с ММ беше капката с която преля чашата. Трябва да се взема в ръце. Дано се справя. Много ме е страх да не полудея, това ми е най-големия страх в живота.
Ох, момичета, страховете ми съвсем не са безпочвени. Преди 20год. баща ми се самоуби /беше дълбоко депресиран/. Затова ме е страх да не изчаткам в даден момент. Затова ме е яд на ММ, че вместо подкрепа , умишлено ме наранява и разстройва.
Много е деликатно. Разбирам и гледната точка на demmy. Повечето близки на тревожните хора в един момент от безсилие и незнание как да постъпят правят едни изказвания...
А, не оспорвам нуждата от специалисти, но съм се нагледала на... Разговори с приятели помагат много. И не е страшно, че ще ги натовариш. В момента, в който започнеш да говориш ще откриеш, че и отсрещната страна е преживял или преживява нещо подобно.
Прегръдки от мен!
Прегръдки и на Vicki_P
# 628
27 апр. 2020, 13:08 ч.
Тя има нужда от гледна точка от всеки ъгъл. На човек му е нужно освен потупване и ахкане и охкане в една тоналност с него, да види и диаметрално различни мнения. За да намери себе си някъде по средата.
А Вита просто ѝ е прекипяло за момента.
Утре ще е пак стабилна и ще дава съвети тя на нас.
За моментното олюляване да я подпрем.
Виж целия пост
Сега ще дам една друга гледна точка, дано не се разсърди Вита.
Казваш, че си склонна да се тревожиш, значи предполагам в семейството ти си тази, която има нужда от по-често /постоянно/ успокояване, подкрепа, вдъхване на кураж. Ежедневно, предполагам? Значи аз говоря от гледна точка на постоянно подкрепящия, т.нар. рамо, кошче за емоции, стресоотвод. Ами трудно е и се уморяваш. И понякога в яда си, ти се иска другият да се стегне, м@мка му и не е честно ти да си винаги разбиращият, а те - все уплашените. Двама души са във връзка, за да се подкрепят взаимно. Та понякога ти избива бушонът и казваш неща от чисто безсилие и просто защото ти писва на манерката постоянното мрънкане..Не, че не обичаш човека, не, че искаш да го нараниш..Просто не издържаш на моменти.
п.п. Вита, ако твоята ситуация не е такава, игнорирай ми поста.
Казваш, че си склонна да се тревожиш, значи предполагам в семейството ти си тази, която има нужда от по-често /постоянно/ успокояване, подкрепа, вдъхване на кураж. Ежедневно, предполагам? Значи аз говоря от гледна точка на постоянно подкрепящия, т.нар. рамо, кошче за емоции, стресоотвод. Ами трудно е и се уморяваш. И понякога в яда си, ти се иска другият да се стегне, м@мка му и не е честно ти да си винаги разбиращият, а те - все уплашените. Двама души са във връзка, за да се подкрепят взаимно. Та понякога ти избива бушонът и казваш неща от чисто безсилие и просто защото ти писва на манерката постоянното мрънкане..Не, че не обичаш човека, не, че искаш да го нараниш..Просто не издържаш на моменти.
п.п. Вита, ако твоята ситуация не е такава, игнорирай ми поста.
Тя има нужда от гледна точка от всеки ъгъл. На човек му е нужно освен потупване и ахкане и охкане в една тоналност с него, да види и диаметрално различни мнения. За да намери себе си някъде по средата.
А Вита просто ѝ е прекипяло за момента.
Утре ще е пак стабилна и ще дава съвети тя на нас.
За моментното олюляване да я подпрем.
# 629
27 апр. 2020, 13:13 ч.
Вита, и аз имам лошо наследство и понякога се улавям, че се дебна как се държа. Дали приличам на родителите си в някой ситуации. И какво като си говориш. Поне е сигурно, че говориш с някой дето те разбира. Знам, че е трудно и аз така му реагирам понякога на мъжа ми. Позволявам му да ме разлюлее, както той умее. Все пак се опитвам да не му се давам и да го игнорирам, доколкото мога.
Ева, така го каза. Той е особено добър в това да пуска мили думи.
И аз съм майка на златно яйце. Много обичам да се хваля с нещата, които прави малката щерка. Откакто двамата големи станаха тийнове и ме отсвириха и се радвам още повече, защото знам, че ми остава още много малко, докато и тя стане като тях.
Виж целия пост
Ева, така го каза. Той е особено добър в това да пуска мили думи.
И аз съм майка на златно яйце. Много обичам да се хваля с нещата, които прави малката щерка. Откакто двамата големи станаха тийнове и ме отсвириха и се радвам още повече, защото знам, че ми остава още много малко, докато и тя стане като тях.
Препоръчани теми