Фентъзи и фантастика -19

  • 26 111
  • 726
# 225
— Те оцеляха ли?

— Стига глупости ...

hahahahahahahahaha
Виж целия пост
# 226
навремето като четях "Патешки истории" четох реценция, че от Дисни са създали Доналд след Хюи, Дюи и Луи. Първоначалната концепция е била той да им бъде баща, но впоследствие се отказали, защото тогава щял да възникне въпросът какво е станало с майка им. Затова го направали техен чичо и един вид поел ролята на бащата без да е такъм. По подобен начин решили въпроса с Дейзи, която е годеница на Доналд, или със Скрудж, за когото не се казва в прав текст че е дядо  на Хюи, Дюи и Луи, а също е чичо на Доналд.
Когато четях "Занаятът" си мислех че много от сложните връзки са решени тук по същия начин. Тук бъка от чичовци, лели, и бивши съпруги, но бащи и майки - няма.
Другото което забелязвам е, че в руското фентъзи има някакъв особен хумор.
Имаше го и при Елена Звездная, има го и при Алекс Кош/Александър Барановски, а в по-малка степен - и при Лукяненко. Много ми допадат тези опити за хумористично фентъзи
Виж целия пост
# 227
Ох, аз започнах Отмъщението на Монца, спрях по средата и сега не мога да продължа.

Че ще я прочета, ще я прочета. Но вече ме е страх да почвам да чета нещо, защото го зарязвам.
Виж целия пост
# 228
Джон, прав си за хумора. И при Стругацки е подобен (Понеделник започва от събота).
Виж целия пост
# 229
Джон, само да знаеш, че в римейка на Патешки истории, който още продължава (и не е съвсем лош, въпреки политкоректността) майката на трите патета е Дела Дък, сестра на Доналд, която беше заседнала на Луната (аварирал космически кораб), но успя да се върне и вече е част от живота им Simple Smile Явно все пак са решили да вкарат и родител. Едва ли ще се появи баща, обаче. Дела има "нещо" (симпатия) с Лаунчпад (бг превода май беше капитан Плок).

Както и да е, знам, че това не е по темата Simple Smile
Според Тери Пратчет, децата без родители са най-интересни и подходящи като персонажи. Забелязвам, че е честа тенденция и е за предпочитане, отколкото ситуацията на Бела Торн от Здрач, която има двама здрави и уж обичащи я родители (но затова пък са нещо като идиоти - дори не забелязват скоростното порастване на внучката си).
Виж целия пост
# 230
pppqqq, не мисля   са най-интересни децата без родители (като персонажи) - просто най-лесно се правят, най-малко усложнения предизвикват. На мен например ми е бил страшно интересен Фицрицарин, но той има огромни мелодрами защото трябва да избира между дълга си и семейството, докато повечето герои са по-прости - като Конан да речем.
Страшно трудно е да създадеш семейство на героя и въпреки това той да си геройства. Това усложнява персонажа му. Дори Арвен е принудена да чака Арагорн, преди да се оженят, а не пътува със Задругата.

Да, мъка е да направиш читав герой, който има семейство, а не само да "бутнеш семейството" в картинката.
Виж целия пост
# 231
Именно, това променя мотивацията на героя - когато е сам, е някак по-вероятно да рискува всичко, да се бори до край и т.н. Докато, ако има семейство, това създава неприятни усложнения и оставя горчив привкус, а ако не ги създаде, персонажът изглежда безчувствен.
Примерно с Катнис, майка й и сестра й - цялата мотивация на Катнис беше семейството й, а накрая това семейство беше разбито. За мен това проваля финала. И не само във връзка с Катнис, а и с останалите персонажи - например, смятам, че Гейл трябваше да умре от гадна смърт.
Честно казано, това ми отнема желанието да чета поредицата отново.

Ако Катнис нямаше майка и сестра и мотивацията й за участие в игрите беше друга, поредицата щеше да олекне, но и щеше да е по-приятна за четене (не съм фен на трагичните развръзки).
Виж целия пост
# 232
Не съм съгласен. Според мен трагичната развръзка е част от един сложен персонаж, със семейство и всичко прочие. В случая с Катнис, тя имаше специални отношения с Гейл, преди Турнира, но след турнира нямаше как просто да ги възстанови на точка нула. Освен това героинята й бе тласната в една посока, а Гейл - в друга. Междувременно тя създаде много близки отношения с Пийта. Освен това тя си имаше едно семейство, а впоследствие създаде друго.
По подобен начин се завъртяха и нещата  при Александра Бракен - главната героня бе принудена да избира между своето щастие и пълноценния живот на люб имия си Лиъм (но вече - без нея), и след това нямаше как да влязат в същия ритъм. И тук имаше трагична развръзка, макар с някои по-поддържащи герои. Не може обаче да разбиеш  живота на героите и да очакваш, че всичко ще е нормално.
При "Смъртоносни машини" на Филип Рийвс също имаше поредица от трагични избори - героинята бе принудена да избира между живота на любимия си и спасението на един куп други герои пътуващи с него, като съзнаваше прекрасно, че ако той научи ще бъде тежко наранен емоционално. Тук също нямаше "правилен" избор. Така че трагичните развръзки са нещо нормални при сложните персонажи, не е задължително непременно да завършват със смърт, но щом в миналато героят/инята е бил принуден да направи труден избор това неизменон се отразява и на настоящите му отношения с другите герои.
Робин Хоб беше дала едно интервю, че като малка и тя е обичала да чете история за Конан и Сивия Мишелов, но, отъ един момент си дала сметка, че не може всеки да е сирак.

Лично на мен Робин Хоб ми е от любимите писатели, защото Фиц е много нестандантартен в сравнение да речем с Арагорн или Конан.
Виж целия пост
# 233
При мен също сложните връзки при Хоб са една от причините да я харесвам - не само при Фиц, а и при Сенч, Кетрикен, героите от Живите кораби.
Подобни семейни връзки има и в Белгариада на Едингс - Поулгара дълго време не може да прости на баща си отсъствието по време на детството й, после постепенно привиква да работи с него като с партньор, а накрая е загрижена за него като нормално възрастно дете към вече поотпадащ родител.
Виж целия пост
# 234
Не мисля, че Катнис и Гейл някога са имали отношения и са били тласнати в различни посоки. Това, че се харесват в началото, не означава нищо.  Тя не гледа на него като на любим, просто го харесва.
Гейл е отговорен за смъртта на Прим, колкото и Коин. Само заради това заслужаваше да се мъчи. Той е пишман революционер и натегач. Едва ли Катнис би имала нещо общо с него, ако знаеше за тези му тенденции.
Катнис не се интересува от революцията в нито един момент от поредицата, просто е пионка в ръцете на други. Опълчва се едва накрая, когато убива злата к.чка Коин.

В книгата, за разлика от филма, Пийта не само е с по-високо обществено положение и по-добър характер, ами е и по-привлекателен(физически) от Гейл. 
Виж целия пост
# 235
Тук коментирам само книгите.
В началото Катнис и Гейл са доста близки, но това е нормално те са едва ли не всеки ден заедно. Семействата им са близки, растат заедно, нормално е между тях да има голяма симпатия. Но това че толкова време са заедно им пречи да видят разликите помежду си. Всеки човек се променя, но когато сме далеч от него за известно време по -лесно оценяваме как се е променил той.
Не мога да кажа дали Гейл е натегач или зъл. Той е революционер, а това значи, че вярва в една идея до фанатизъм. Това е все едно да разсъждаваме дали Келсайър в Мъголороден, който искаше да избие благородниците, за да направи революцията е зъл. Ами не - просто е революционер. Нормалните революцинери, градят новите общества върху много кръв. Заради Келсайър умряха хиляди хора, (войниците напр.) но не мисля, че някой би предложил за него да се мъчи(още) Друг е въпросът, че те правят революциите защото отхвърлят старият ред, който намират угнетяващ. И ако е за въпрос - не намирам и президента Сноу за "зъл" . И той е сложен персонаж. Да, диктатор е, безсъмнено. Манипулатор е, безсъмнено.Извършва геноцид. Но нека се замислим - той пази реда в една държава. Революцията застрашава този ред. Сноу не се интересува дали е добър или лош ред, а че е е някакъв ред.
Виж целия пост
# 236
Според мен, Гейл не е баш революционер, той е по-скоро бунтовник със силно его. Присъединява се към революционната кауза и организация едва когато статуквото му е сериозно нарушено и не може да фунционира ефективно сам, но и в нея не е склонен изцяло да се подчини на чужди заповеди.
Виж целия пост
# 237
Не, революционерите не искат да избият всички, а да сменят режима. При смяната на режима изплуват разни утайки (такива, които до този момент се чувстват недооценени, както и обикновени престъпници) и точно утайките се възползват от размирното положение и си разчистват сметките.
Истинските революционери имат морал и не им пука дали след смяната на режима те ще са на върха, нито пък мислят за отмъщение; те обикновено си патят точно от утайките, които се възползват от новото положение (като в анекдота за Левски - когато го попитали дали ако Турция падне, той ще стане цар,той отговорил, че ако целта е само да се сменят управляващите, няма смисъл от революция). Гейл не е просто революционер, той иска след революцията да нарежда (и постига целта си, за съжаление).
Виж целия пост
# 238
Някой чете ли новата, за Сноу
Виж целия пост
# 239
преди всичко "истинските" революционери са фанатици.  
Скрит текст:
Истински революционери са били и Никола Обретенов и Георги Икономов. Най-вероятно те са убили Ботев, когато е видял неуспеха на въстанието, и е поискал да поведе четата към Сърбия и да я разпусне, а те са искали въстанието да продължи - към Пловдив или в най-лошия случай към Търново. Бенковски, Ц.Дюстабанов и пр. са твърдели (според З.Стоянов)  че основната им цел е да предизвикат турците да извършат насилия, за да предизвикат общественото мнение и съотвено - намесата на Русия. Т.е. всички действия са оправдани.
- малко спам

дали има морал един революционер или няма е друг въпрос, защото морала е относително понятие. често именно най-моралните дейци не са истински революционери защото не са готови да давят наред всичко в кръв, а са безкрайни идеалисти. Ако приложим "Нощна стража" на Пратчет, Ваймс си мисли, че Рег Шу не е никакъв революционер, а само идеалист, а революционер е Нед Коутс - който владее всички мръсни трикове и тайни.

Конан в "Конан защитника на трона" на Р.Джордан на трона също се присмива на групата на Ариани, че разпространява памфлети и фейлетони и са пишман-бунтовници, но като дойдат наемниците ще  разпръснат селската им войска.  Дори и той оценява "истинските бунтовници" според това дали са готови да продадат живота си, без значение от средствата и да жертват живота на другите хора.

В този смисъл "истински" революционер е Келсайър, който не се скъпеше да жертва няколко хиляди души и дори - своя живот, само и само за да срути обществения строй. Той първоначално бе готов да избие всички благородници .  В Червен изгрев "истинските" революционери се разпаднаха на две групи - сепаратисти и терористи.


Да, така е по време на Бунт се появяват три групи хора
-идеалисти - имат най-прекрасни утопични идеи, но не са готови за сблъсък с практиката и рано отпадат от борбата
-фанатици -   в името на това да срутят стария обществен строй са готови да удавят всичков кръв и обикновено  успяват, а после  започва борба между тях за  властта.
-случайни елементи - някои са разочаровани иделисти,  други са кариеристи  които искат реализация и пр.


П.С. Не, не съм чел новата за Сноу. Много мразя когато една история е завършена, тепърва да се правят "разклонения". Обикновена не ги чета.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия