Фентъзи и фантастика -19

Скъпи приятели, вчера ви информирах, че според мен, „Към звездите" на Сандърсън ще бъде новият хит на годината. Да, ама  не! -  както казваше Петко Бочаров. След като прочетох „Спасението на Хенингтън“ на Патрик Нес вече не съм толкова убеден в това!
 О, Сандърсън е изключителен – спор няма. Но отдавна не бях чел толкова увлекателна книга като „Спасението…“ Първо - за стила. Той е кратък, телеграфичен, няма непознати думи. Редакторът и преводачът са свършили чудесна работа. Езикът също е четивен,.. Също така следва да добавя, че макар книгата да не е фантастика (освен ако не смятаме символизма на Йовков и Мирча Елиаде за фантастика), а съвременност, тя е социална дистопия и е доста философска, при това – изпълнена със символи.

Началото е клиширано – в едно малко градче се появява един странник, облечен  в черно. Гледали сме такъв елемент в повечето уестърни и хоръри. Оттук нататък ни се разказват 8-9 гледни точки, които постепенно се събират в един сюжет. Някои от тях – като например на носорозите – в началото ни изглеждат ужасно далечни, но с течение на времето става ясно, че са неразривна част от сюжета. Подобен елемент имаше и при Робин Хоб, която в „Сагата за живите кораби“ представяше историята на морските змии, като неразривно свързана с тази на хората. Колкото повече човек чете, толкова повече я възприема.
Сюжета е всичко друго, но не и класически –  около наглед предопределеното  кметско място се разгаря жестока борба, но  всъщност драмата не е е политическа. Тя е борба на два свята, на два светогледа. Светогледа на реда и на хаоса. Затова не се изненадвайте когато в един момент се намесва и религията.
Трудно ми е да сравня книгата на Патрик Нес, с която и да е друга книга, която познавам. Чел съм Трилогията за „Живият хаос“,  „Часът на Чудовището…“, „Жената жерав“ но тази книга категорично  няма нищо общо с нито една от споменатите му писмена. Бих искал да кажа, че има нещо общо с книга като „Глад“ на Алма Катцу, но това пак няма да е точно. Твърде повърхностни са приликите разликите са много повече. Да, има нещо общо доколкото темата е съвременна и има  елемент на сюреализъм и мистерия;  да пак са набъркани  животни- но приликите свършват дотук.
Най-странното е, че аз съм човек който обича книгите с действие, но тази книга ме увлече, въпреки че  действието е доста монотонно. Предполагам –заради телеграфния стил.  Такива книги са като дрогата – уж можеш да ги прекъснеш във всеки момент, а всъщност не можеш. Всъщност и темата за дрогата я има в книгата.
В книгата  до голяма степен е развит  въпроса за предопределеността на съдбата и струва ли си да се бориш с нея. Авторът не дава окончателен отговор на този екзистенциален въпрос, но е видно, че „добрите“ герои  (с цялата условност на това понятие) избират да се борят за това което вярват, въпреки ударите на съдбата. Приятно впечатление прави също, че като изключим фигурите на добрия пастор и злия дякон-сектант, повечето характери определено не са клишета, а са са „сиви“ образи. Особено интересно бе представен образът на Кора. Доколкото тя е основният противник на силите на хаоса, то трудно бих я характеризирал като „чисто положителна“  и „добра“   героиня.
Финалът ми дойде неочакван. Не, сериозно. През цялото време имате леки подсказки от типа „това което се случи можеше да бъде избегнато“….и все пак на мен финалът ми дойде разтърсващ, драматичен…и неочакван.  Категорично отказвам да спойля за сюжета, защото ще ви убия удоволствието.  Съветвам ви да намерите тази книга – заслужава си.

споменатите секс сцени