Фентъзи и фантастика -19

От Бараярския цикъл ми харесаха всички, които се развиваха на Бараяр.
Никак не ми харесаха „Дилемата на съноплетачката“ и особено „Джентълменът Джоул и Червената кралица“.
Другите са средна работа.
Не съм чела биографията на авторката, но сигурно има проблем със зачеването - много внимание отделя на възпроизводството. Това е, което не ми хареса, а и мъченията върху близнака. Някак ми лъхаше на пошлост на моменти.

Много харесвам Дейвид Мичъл, миналата седмица поръчах "Хилядите есени ....", заедно с новата на Конъли, само нея и "Написано в сянка" не съм чела от автора.

Вчера  във Фейса коментирахме "Колелото". Един човек ми каза, че се мъчи на седма книга и аз му казах "Какво се мъчиш? зарязвай я и минавай директно на единадесета*"
дискусията тръгна оттам как трябва да се чете "Нова пролет". Преобладаващото мнение (и моето) бе че трябва да се чете след 6-7 книга, макар да имаше и мнения, че може да се чете като нулева книга.

*7-10 са яки локуми
Напоследък чета нестандартни неща, предимно Стиъм пънк и дистопии - изброих вече - "Евърнес 1,2 " цялата трилогия  на Уестърфийлд, "Патрик Нес "- Хетингтън, "Към Звездите" - Сандърсън,  "добре Охранявани мъже" сега ще почвам "Евърнес 3", макар да имам малка надежда за нещо интересно и после почвам " д-р Стъклен". Но като видях въпрос "Как да чета Нова пролет?" не можах да пропусна.

Нямам никакво намерение да си причинявам "Колелото на времето". Знае се, че фентъзито не е моята бира, пък такива тухли 1000+ страници всяка, че и 14 тома, няма никакъв шанс да припаря до тях. Единственото изключение от правилото е "Песен за огън и лед" на Мартин, но там четвъртата книга ми беше убийствено скучна, а петата още не съм се наканила да я започна.

Аз Мартин го отписах и честно казано го намразих. Навремето го харесвах заради реализма, ама той прекали в желанието да се прави на интересен. Мартин обаче създаде една добра практика в мен - като купувам  поредица първо питам дали е завършена. никой не може да накара всички ни да харесваме едни и същи неща, в това е красотата на демокрацията

Джордан вади проблема на Фийст - някои книги са му доста добри, но други от същата поредица са му ужасяващо слаби.. Само че към  Фийст слабите  към края, а към Джордан най-слабите са в средата, а най-силните - в края. Което е беад, защото не всеки издържа до края

Лошото на поредиците е, че качеството пада ли, пада
Почти не се сещам за някоя, при която да не се случва.

Хари Потър беше добре до края. И общо взето половината читатели знаеха какво ще стане -

наскоро написах една статия "Защо мразя Хари". като оставим че последните три книги нямат нищо общо с първите две  за мен главният герой е твърде недоразвит когато достига 17-18 години - арогантен, егоистичен,  не уважава правилата.
Иначе, да, беше ясно какво ще стане. в интерес на истината последните 3 книги ми бяха адски интересни*, докато първите 2 книги за мен с пълна плява и са наивно детски


ще се опитам накратко  да презентирам.
Хари е арогантен - каквото и да е мнението му за Снейп, Хари е длъжен да  го нарича "Сър" или "Професоре".  същото се отнася и за всичките му останали преподаватели* Вместо това Хари прави демонстрации пред класа, че не уважава Снейп, въпреки че Дъмбълдор не само го е помолил за това, но и е гласувал абсолютно доверие на Снейп. Хари си позволява да  провокира учители, които му мислят доброто като Макгонъл и Хагрид и когато го молят да не произнася името на Волдемор пак го прави. Накрая отива при Дъмбълдор с нови доноси срещу Снейп, след като Д. го е помолил да спре . Дъмбълдор пак му казва, че това не е изненада за него и Хари пак навива плочата - Снейп, та Снейп.  Той просто смятна 20 годишният директор на Хогуортс за по-тъп от себе си, студента 6 курса. налага се благият Дъмбълдор да треснес юмрук.

Хари не уважава правилата -  хари постоянно  минава метър с  номера "така каза Дъмбълдор", "ако не ми вярвайте - питайте Дъмбълдор". Номерът да плашиш всички с големия лош батко се надживява още първите шест - седем години. когато сменят Д. като директор Хари остава с пръст в устата, а когато Дъмбълдор- съвсем. Той не е мислил занапред, което не подхожда на месия

Хари е егоист - така например бащата на Луна  (тя ли беше)го подкрепя със своя  малък вестник когато Правителството застава срещу Хари, но  когато дименторите я пленяват, Хари е шокиран, че той прави донос срещу него, мислейки за дъщеря си, вместо за човек когото не познава и да заложи на съмнителна кауза. Лупин става семеен и иска да се оттегли, но Хари го натиска да воюва. По-късно Лупин е ранен. Рон го следва като куче, но за Хари това няма значение - той не се впечатлява от това и му играе картата "Ако не ме следваш не си ми приятел. Волдемор уби моите родители" Ултиматуми от типа "ако ... - не си ми приятел"  се поставят  в забавачката. Рон правилно му отговаря "И моите  родители ли трябва да умрат, за да се докажа?".

*Хари вкарва твърде много лично отношение

На мен Хари ми изглежда глупав, но не го мразя. Всъщност, целият дом Грифиндор ми изглежда като съставен от тъпи спортисти. Хърмаяни е безспорно умна, но колко са като нея? А и тя е импулсивна и припряна като другите (нейна беше "гениалната" идея за многоликова отвара).
Ценностите им (смелостта преди всичко) не ми импонират изобщо. Да се хвърляш с главата напред във всякакви рискови ситуации, без да премислиш най-добрия вариант просто е тъпо.
Въпреки това, книгите ми бяха интересни.
Никога не бих отишла в пансион, но ако трябваше да уча в Хогуортс, бих искала да съм в Рейвънклоу (не се имам за много умна, но на фона на ниското ниво на останалите, това е единственият приемлив вариант).

Не знам дали сте виждали тези мемета - има и още, но в момента не ги намирам. Нещо като поредица "Защо Хари не е разпределен в Рейвънклоу":

Сетих се още едно (не откривам картинката) - пишеше "Хари не може да разпознае почерка на свой учител, въпреки че цяла година чете дневника му ("Нечистокръвният принц").

Все пак са деца

В последните книги Хари е на 17-18 години!

Приемам забележката, че е дете в първата и втората книга, дори в третата, но  в късните книги Хари показва огромна ограниченост на мисълта, несвойствен егоизъм, високомерие- все качества неподходящи за Месия. мога да се сетя сума ти фентъзита, където герои на по 16 години са доста по-скромни и с по-широкомащабна мисъл за от Хари

Всъщност, 17 годишните не са много зрели. Това, че в някои книги са представени като възрастни, е нереалистично.

И постъпката с летящата кола беше тъпа. За нея трябва по-скоро да се вини Рон, но Хари не го спря. Все пак, те са на перона, родителите на Рон ще видят, че не идват и ще ги потърсят. Ще намерят начин да ги пратят в училището без Хогуортс Експрес. Вместо това, те решават да гонят влака.
Разбирам, че е за по-интересно и в книгата беше интересно, но е ужасна постъпка. Не само, че нарушиха закона да не се показват пред мъгъли, откраднаха колата на бащата на Рон, ами и застрашиха работата му. Не е толкова трудно да се сетят, че това е неправилно.

Ами ти на 17 много ли беше умен
Аз имам двама тийна у дома, мисля, че Хари реагира достоверно.
Хубавото на поредицата,че е с ясна формула и завършек. Други, които растат хаотично, не ми харесват толкова

На 17 години не съм правил простотии. Или поне не такива от които да се срамувам днес.
Признавам - може да съм бил егоист, но аз не съм месия.
Освен това на 17 съм бил много по-скромен от Хари-. да не говорим, че Хари е лицемер, а аз винаги съм държал на почтеността.
Той постоянно минава с  номера "Дъмбълдор ще ме защити" и "Дъмбълдор прави така", но в няколко случая не спазва разпоредбите на самия Дъмбълдор - противи се Снейп да му е учител, после пък не иска да затваря съзнанието си, после малко преди смъртта на. Д. прави новоси доноси срещу Снейп, въпреки, че Д. специялно го е молил да спре и навива плочата, и навива.

А налагало ли ти се е да спасиш света, да участваш във война, да си съвсем сам...ей на един прост вирус ни хвана, големи хора ...