Един от най-амбициозните проекти, дело на BKS Yapim - „Шампион“ се излъчва на канал TRT1 този сезон.
Главната роля е поверена на Толгахан Сайъшман, който се превъплъщава в образа на бившия шампион по бокс Фърат Бюлюкбаши, с прозвище “Кафкас”. Многообещаващ млад и успешен боксьор с блестяща кариера и огромна перспектива в спорта.
Един нещастен случай слага край на всичките надежди на младия спортист. Животът му е разрушен. Боксьорът прекъсва кариерата си и се сбогува с ринга. Отсега нататък той ще трябва да се научи да живее отново.
Но заради шестгодишния си син Гюнеш, на Фърат ще му се наложи да се върне в големия спорт.
И отново на ринга – предстои още един рунд! Започва драматичната история на баща боксьор и неговия малък син.
Продуцент: BSK Production - Başak Bingüller и Çağrı Bingüller
Сценаристи: Başak Angigün ( Башак Ангигюн) и Alphan Dikmen (Алпхан Дикмен) - известни със сериалите “Кой от нас не е обичал?” и “Черната перла”.
Режисьор: Ketche
С участието на:
Главната роля е поверена на Толгахан Сайъшман, който се превъплъщава в образа на бившия шампион по бокс Фърат Бюлюкбаши, с прозвище “Кафкас”. Многообещаващ млад и успешен боксьор с блестяща кариера и огромна перспектива в спорта.
Един нещастен случай слага край на всичките надежди на младия спортист. Животът му е разрушен. Боксьорът прекъсва кариерата си и се сбогува с ринга. Отсега нататък той ще трябва да се научи да живее отново.
Но заради шестгодишния си син Гюнеш, на Фърат ще му се наложи да се върне в големия спорт.
И отново на ринга – предстои още един рунд! Започва драматичната история на баща боксьор и неговия малък син.
Продуцент: BSK Production - Başak Bingüller и Çağrı Bingüller
Сценаристи: Başak Angigün ( Башак Ангигюн) и Alphan Dikmen (Алпхан Дикмен) - известни със сериалите “Кой от нас не е обичал?” и “Черната перла”.
Режисьор: Ketche
С участието на:
Биография
Толгахан Сайъшман е роден на 17 декември 1981 година в Истанбул. Малко се знае за семейството на Толгахан: баща му е роден в Солун, а майка му е от Трабзон.
Толгахан има по-малка сестра Нил. В детството си Толга обръща голямо внимание на обучението, но и работи, за да печели собствените си джобни пари. Завършва гимназия "Kadıköy İntaş High School" и получава висше образование във Факултета по бизнес администрация в Доус Юнивърсити /Doğuş Üniversitesi/ в Истанбул.
По време на следването изпраща свои снимки до престижна кастинг агенция, от която няколко дни по-късно му отправят предложение да се снима в рекламен клип. А наградите Best Model Of Turkey 2002 г. и Manhunt of Turkey 2004 г. го стимулират да се фокусира върху кариерата си на модел, която само за няколко години се развива много успешно. Работил е в повече от 20 страни по света, както и в Париж и Милано. Паралелно с дефилетата по модните подиуми Толгахан изучава актьорско майсторство и драма при Айла Алган.
Всичко се променя, когато през 2005 г. спечелва първа награда на международния конкурс за топ модели "Manhunt International" в Южна Корея.
След като придобива слава извън родината, учудващо и за самия него най-големите продуцентски компании в Турция сами започват да го търсят. Не закъснява и първото му участие в телевизионна продукция.
За Толгахан Сайъшман, влязъл в киното от модния подиум, но чиято детска мечта е била да стане актьор, следват запомнящи се роли и многобройни награди и номинации за актьорско майсторство:
International Altin Cinar Basari Odülü,
Kristal fare,
Най-младият актьор на Kultur University,
magazinci.com - Най-добър телевизионен актьор,
Aka college - Най-добър млад талантлив актьор,
Zirve University 2013,
Oyuncular Sitesi 2013
Най-добрият актьор, който има Group of Fan
Най-добър актьор - „Altın Zambak” 2019.
През 2017 г. завършва магистратура „Кино и телевизия“ и планира да се реализира и като продуцент. Първото си управленско решение налага в „Сега и завинаги“. Убеждава авторите на сериала да променят работното му име, защото е фен на песента на Таркан.
Толгахан Сайъшман е избран за посланик на културата между Турция и Косово.
Зодия Стрелец. Толгахан обича бързите коли и спорта. Футболът е неговата страст. Запален фен на клуба "Фенербахче". Ето защо актьорът често може да бъде видян на известния стадион "Shukru Saracoglu" да подкрепя своите любимци.
В личен план Сайъшман държи на честността в отношенията. Знае, че има славата на Дон Жуан, но е категоричен, че когато се влюби, за него не съществува никоя друга, освен жената, която обича.
"Не крия, че красотата е много важна за мен, но не е достатъчна, за да се обвържа с някого. Една жена трябва да ме убеди, че заемам много специално място в нейния живот. Харесвам вниманието - да ме търсят често по телефона, да ми изпращат съобщения. Ако забрави да ми се обади, значи тя няма място в моя живот. От дете изпитвам силно чувство за собственост към моите близки, приятели", коментира Толгахан.
На 13 февруари 2017 г. на тайна церемония в Лос Анджелис сключва брак с албанския модел Алмеда Абази - "Мис Албания" 2008. На 05 май 2019 г. Толгахан Сайъшман прегърна първата си рожба – сина си Ефехан.
Толгахан има по-малка сестра Нил. В детството си Толга обръща голямо внимание на обучението, но и работи, за да печели собствените си джобни пари. Завършва гимназия "Kadıköy İntaş High School" и получава висше образование във Факултета по бизнес администрация в Доус Юнивърсити /Doğuş Üniversitesi/ в Истанбул.
По време на следването изпраща свои снимки до престижна кастинг агенция, от която няколко дни по-късно му отправят предложение да се снима в рекламен клип. А наградите Best Model Of Turkey 2002 г. и Manhunt of Turkey 2004 г. го стимулират да се фокусира върху кариерата си на модел, която само за няколко години се развива много успешно. Работил е в повече от 20 страни по света, както и в Париж и Милано. Паралелно с дефилетата по модните подиуми Толгахан изучава актьорско майсторство и драма при Айла Алган.
Всичко се променя, когато през 2005 г. спечелва първа награда на международния конкурс за топ модели "Manhunt International" в Южна Корея.
След като придобива слава извън родината, учудващо и за самия него най-големите продуцентски компании в Турция сами започват да го търсят. Не закъснява и първото му участие в телевизионна продукция.
За Толгахан Сайъшман, влязъл в киното от модния подиум, но чиято детска мечта е била да стане актьор, следват запомнящи се роли и многобройни награди и номинации за актьорско майсторство:
International Altin Cinar Basari Odülü,
Kristal fare,
Най-младият актьор на Kultur University,
magazinci.com - Най-добър телевизионен актьор,
Aka college - Най-добър млад талантлив актьор,
Zirve University 2013,
Oyuncular Sitesi 2013
Най-добрият актьор, който има Group of Fan
Най-добър актьор - „Altın Zambak” 2019.
През 2017 г. завършва магистратура „Кино и телевизия“ и планира да се реализира и като продуцент. Първото си управленско решение налага в „Сега и завинаги“. Убеждава авторите на сериала да променят работното му име, защото е фен на песента на Таркан.
Толгахан Сайъшман е избран за посланик на културата между Турция и Косово.
Зодия Стрелец. Толгахан обича бързите коли и спорта. Футболът е неговата страст. Запален фен на клуба "Фенербахче". Ето защо актьорът често може да бъде видян на известния стадион "Shukru Saracoglu" да подкрепя своите любимци.
В личен план Сайъшман държи на честността в отношенията. Знае, че има славата на Дон Жуан, но е категоричен, че когато се влюби, за него не съществува никоя друга, освен жената, която обича.
"Не крия, че красотата е много важна за мен, но не е достатъчна, за да се обвържа с някого. Една жена трябва да ме убеди, че заемам много специално място в нейния живот. Харесвам вниманието - да ме търсят често по телефона, да ми изпращат съобщения. Ако забрави да ми се обади, значи тя няма място в моя живот. От дете изпитвам силно чувство за собственост към моите близки, приятели", коментира Толгахан.
На 13 февруари 2017 г. на тайна церемония в Лос Анджелис сключва брак с албанския модел Алмеда Абази - "Мис Албания" 2008. На 05 май 2019 г. Толгахан Сайъшман прегърна първата си рожба – сина си Ефехан.
Филмография
"Сега и завинаги" - можете да гледате тук
„Сега и завинаги“ - Asla Vazgeçmem (2015-2016)
„Черна перла“ - Siyah İnci (2017-2018)
„Сезони на любовта“ - Lale Devri (2010-2014)
"Eski sevgili" – „Бившата ми Любов“ (2017)
„Една надежда стига“ - 'Bir Umut Yeter' (2018)
"Aşk geliyorum demez" – „Игра на чувства“ (2009)
„Sürgün“- „Изгнание“ (2013)
„Elveda Rumeli“-„Сбогом, Румелия“(2007-2009)
"Aşk Tutulması"-„Мач за двама“ (2008)
"Bizans Oyunları: Geym of Bizan“-„Византийски игри“ (2015)
Интервюта
Best Models
Биография
Амине е родена на 30 април 1993 година в град Гьотеборг – Швеция.
Амине Гюлше е зодия Телец – с ярко излъчване, трудолюбиво и много нежно момиче. По националност момичето е шведка, но по корени, не. Майка ѝ е туркиня от Измир, а баща ѝ е иракчанин.
Младежките си години Амине Гюлше прекарва в Швеция. Тук девойката завършва Висше училище по международни отношения.
Тя мечтае да лети и да стане стюардеса. Родителите поддържат турската култура в семейството, винаги помежду си разговарят на турски и учат на роден език своите деца. Много често посещават и родината си.
На 20 годишна възраст, заедно с майка си, Амине пристига в Турция. Те се установяват в град Измир, а баща й, заедно с брат й, остават на работа в Швеция.
През 2014-а се явява на конкурса "Мис Турция" и го печели, превръщайки се в най-красивата туркиня. Представя държавата и на "Мис Свят" същата година. Така вратите на славата се отварят за нея и тя се превръща в едно от най-популярните лица в южната ни съседка.
След успехите си в конкурсите, тя започва да работи като модел и да участва във фотосесии.
Горещата брюнетка, със силно изразителни зелени очи, привлича вниманието на режисьорите и Амине получава покана да се снима в киното.
В началото на 2015 г. започва сериалът, в който прави дебюта си като актриса и то главна - "Сега и завинаги" (Asla Vazgecmem).
През пролетта на 2017 година започва вторият сериал в акьорската ѝ кариера - "Обичам и двамата" (Ikisini de Sevdim), но проектът се проваля и приключва доста набързо с едва три епизода.
На 07.06.2019 г. Амине Гюлше се омъжи за футболиста Месут Йозил.
С огромна радост и нетърпение Амине прегърна първата си рожба - Еда, която се роди на 30.03.2020 г.
В новия филм „Турска приказка“ / 'Bir Türk Masalı' Амине Гюлше пресъздава образа на красивата принцеса Пери. Това е първото участие на Амине в игрален филм.
Премиерата на филма нрябваше да се състои на 23.04.2020 г.
Амине е родена на 30 април 1993 година в град Гьотеборг – Швеция.
Амине Гюлше е зодия Телец – с ярко излъчване, трудолюбиво и много нежно момиче. По националност момичето е шведка, но по корени, не. Майка ѝ е туркиня от Измир, а баща ѝ е иракчанин.
Младежките си години Амине Гюлше прекарва в Швеция. Тук девойката завършва Висше училище по международни отношения.
Тя мечтае да лети и да стане стюардеса. Родителите поддържат турската култура в семейството, винаги помежду си разговарят на турски и учат на роден език своите деца. Много често посещават и родината си.
На 20 годишна възраст, заедно с майка си, Амине пристига в Турция. Те се установяват в град Измир, а баща й, заедно с брат й, остават на работа в Швеция.
През 2014-а се явява на конкурса "Мис Турция" и го печели, превръщайки се в най-красивата туркиня. Представя държавата и на "Мис Свят" същата година. Така вратите на славата се отварят за нея и тя се превръща в едно от най-популярните лица в южната ни съседка.
След успехите си в конкурсите, тя започва да работи като модел и да участва във фотосесии.
Горещата брюнетка, със силно изразителни зелени очи, привлича вниманието на режисьорите и Амине получава покана да се снима в киното.
В началото на 2015 г. започва сериалът, в който прави дебюта си като актриса и то главна - "Сега и завинаги" (Asla Vazgecmem).
През пролетта на 2017 година започва вторият сериал в акьорската ѝ кариера - "Обичам и двамата" (Ikisini de Sevdim), но проектът се проваля и приключва доста набързо с едва три епизода.
На 07.06.2019 г. Амине Гюлше се омъжи за футболиста Месут Йозил.
С огромна радост и нетърпение Амине прегърна първата си рожба - Еда, която се роди на 30.03.2020 г.
В новия филм „Турска приказка“ / 'Bir Türk Masalı' Амине Гюлше пресъздава образа на красивата принцеса Пери. Това е първото участие на Амине в игрален филм.
Премиерата на филма нрябваше да се състои на 23.04.2020 г.
„Ikizini de sevdim" – "Обичах и двамата" (2017)
'Bir Türk Masalı' – „Турска приказка“ (2018)
Интервюта
Предишни теми
тема 1 тема 2 тема 3 тема 4 тема 5 тема 6 тема 7 тема 8 тема 9 тема 10 тема 11 тема 12 тема 13 тема 14 тема 15 тема 16 тема 17 тема 18 тема 19 тема 20 тема 21 тема 22 тема 23 тема 24 тема 25 тема 26
Да убием скуката
Скрит текст: 
Автори: - Талантливите дами от нашата тема
Тази сутрин с мен се случи нещо странно..
Излизам от вкъщи и какво да видя - съседката Мелек слиза от една лимузина... издокарана, с кожено палто, кожени ботушки, с нова прическа... Откъде ли идва... и какво ли носи в този куфар!?..
Ами този млад мъж до нея .. и как ме гледа само! Дали не и е племенник.. със сигурност е роднина - същият орлов нос и присвити устни... Хм, ами да гледа... и аз съм се издокарала, не само леля му..
Какъв красавец - огнен мъж! Слиза от колата наперен, целеустремен и продължава да ме гледа. Тези очи ме пронизват цялата, забравям къде съм тръгнала, усещам аромата на парфюма му и се питам ... ще остане ли при съседите, ще успея ли да го заговоря и да се запозная с него. Привлякох вниманието му, но това не е достатъчно!
Трябва да измисля нещо, трябва да посетя Мелек! Трябва .... този сексапилен ориенталец не е за изпускане! Каква походка, стил и елегантност!
Стоя като парализирана и го гледам как отключва съседната къща и търпеливо изчаква леля си пред входа! Как не съм го видяла досега, дали да не го заговоря... ако не го видя отново..
Престорих се, че се спъвам.. сега го видях по-отблизо - има прекрасни тъмни очи, изгорях в тях...край, влюбих се!
Съседката ме гледа злобно.. обаче това ми е шанса:
- Извинете, да не би да се местите до нашата къща,
видях куфара ви, затова питам..?
- На гости съм...за известно време!
Уфф, не е много разговорлив, но погледът му казва всичко! Трябва да поема инициативата аз. Имам опит - шефът ми е същия високомерен и ексцентричен красавец, но успях да му завъртя главата. А сега ми се отдава възможност и да го накарам да ревнува.
Шефът ми - бях забравила, че съм тръгнала на работа. Трябва да побързам, избухливият характер на Козан е пословичен, а и как ще оправдая закъснението си?!
Ароматът на кафе и блестящата ми усмивка винаги са помагали. Жалко, че в офиса отново са се дотътрили бившата му съпруга и "мама-свекърва". Да ги изпратя подобаващо, да прегледам пощата и да обърна внимание на своя любим и шеф.
А новият съсед ... ще го оставя за довечера. Ще отида на гости ... не мога да чакам. Трябва да разбера всичко за непознатия сладур. И ... да го впечатля, разбира се!
Но Еда е твърде настъпателна:
- Значи, за известно време ще сме съседи.. Приятно ми е, Еда!
- Чаа.. -започна той - но съседката го прекъсна..
- Нямаме време за празни приказки..
Спогледахме се с него мълчаливо.. вече знаех, че и той проявява интерес към мен..
Сега остава само да издебна кога излиза сам, без леля си.. Продължих с бързи крачки към колата си, но в мислите ми беше само той.. и така мислейки за него, неусетно бях подминала колата и се озовах на улица, непозната за мен..
Реших да попитам къде се намирам.. в този момент някой ме потупа леко по рамото
обръщам се и какво да видя..беше Той с онази своя закачлива усмивка, която ме караше да си глътна езика*.. Това се казва късмет, гледах го стъписана, а той каза:
- Здравей, каква изненада, че се виждаме отново!
- Здравей! Не успяхме да се запознаем...Ъъъ- баба ти -ъъъ - започнах да пелтеча притеснено, а той протегна ръка усмихвайки се..
- Приятно ми е Чагатай, за приятелите - Чачо!!
- А това не беше баба ми, а леля ми.. Ще погостувам малко, а когато си намеря работа
ще остана и постоянно при нея..тя има нужда да съм до нея..
- Аха-а - успях да измърморя.. опитвах се да отместя поглед от очите му, но нещо ме привличаше неудържимо.!!
- Прибирам се вкъщи -каза той... Искаш ли да повървим заедно?
- Аз бях тръгнала на работа..!!
Един ден го срещнах на улицата, престраших се да го заговоря. Лелеее, какъв глас топъл има. Край, всичко в мен настръхна! казвам си: „Дръж се, не припадай от красотата му."
От дума, на дума се разбрахме да пием кафе или питие. Един въпрос не ми дава мира свободен ли е или има пиявица до него?
- Ооо, ужас! Не мога да повярвам на очите си! Най-добрата ми приятелка, вперила поглед в непознатия съсед. Гукат си като влюбени гълъбчета, разхождат се и търсят място за уединен разговор.
Ахх, Еда, Еда - ще ти скроя номер аз, не може все ти да отмъкваш най-красивите мъже!
Замислих се ... Защо съм такъв егоист, имам прекрасен приятел и шеф. Всички ми завиждат, невероятна двойка сме, уж се разбираме, но инатът на Козан ми идва в повече. Да си кажа честно и аз не съм лесна - все го дразня за нещо, предизвиквам го, а после се сърдя...
Вбесяват ме и клюкарките в офиса, впили поглед в господина, въртят се около него и се опитват да ме провокират. А аз упорито мисля за непознатия и Еда. Какво ли правят ... Докъде стигнаха ... Въображението ми се вихри, а завистта ме изгаря. ..
Поглеждам отново през прозореца и виждам, че около новия съсед се върти още една дама. Седнали и си пият кафенце. Става горещо! Нямам шанс - не ми стигат силите да се преборя с две красавици!
- Чудесно е че имате работа - каза Чачо - аз..отивам до пазара, хладилника на леля ми е празен, трябва да купя някои неща.. и се зачуди дали да не я покани на гости за вечеря, но прецени че е твърде рано.. погледна я още веднъж дълбоко в очите и тръгна..
- Почакай, спря го Еда. .. Аз не бързам /знаеше че шефа няма да и се скара сериозно/искаш ли да се поразходим..?
Разхождайки се стигнаха до пазара.
Там Еда и Чачо срещнаха другата съседка и приятелка Мариса - какво съвпадение! Ех, много съседки и кандидатки покрай този красавец, ще му дойдат множко. Всяка го иска, бреййй!
Чачо й каза:
- Много хубаво кафе пихме, трябва пак да повторим. Този път аз черпя, а леля ми ще направи сладкиш.
Еда се усети че завижда на Мариса, тя дори едно кафе не е пила с него.
Красавецът напазарува за вкъщи и предложи да закара съседките с колата. Не е от разговорливите, но някак си с тях се отпускаше, това е добър знак.
След като свърши с упражненията на барабанките Чачо ми каза:
- Ще си взема душ, нали нямаш против да ме изчакаш, не си тръгвай.
Аз онемяла измънках
- Ок !
Докато си взимаше душ си мислех съседа дали ме харесва, какво ли ще стане..
Мариса с право се безпокоеше какво ще стане, защото Еда не си губеше времето и вместо да пие кафе с него,
започна да се учи да свири на барабани с голямо желание при най-добрия учител - Чачо!
- Какъв е този шум посред нощите? Безумие ... и кой е барабанистът, позволил си да смущава спокойствието на съседите! Не издържам, време е да проверя ...
Мариса разбра, че Еда не си губи времето, но тя имаше план. Докато си пиеха кафето съседа сподели, че рибарството му е страст. Мариса беше решена да си купи въдица. Ще се учи да лови риба, беше готова да се вмирише , да търпи твари, но си струваше.
Така .... в един слънчев ден красивата съседка изненада комшията.
- Готово - ще се ходи за риба.
Комшията може да е свикнал сам, но нямаше как да откаже на милата съседка да се учи на риболов.
- Да стягаме въдиците - ще вървим за риба! - провикна се някой зад Чачо и Мариса и когато се обърнаха.. видяха Толга, братовчеда на Чачо ... брей-й какви племенници имала съседката..
Двамата рядко се виждаха но лятото риболова винаги ги събираше.
За риба с тези красавци - Мариса и Еда са щастливки! Разположили се удобно в луксозната яхта, момичетата забравиха, че ще ловят риба! Наслаждаваха се на тези изваяни тела, чар и сексапил, който струеше отвсякъде! Племенниците си ги биваше! Не са за изпускане! Време е за флиртуване ...
Риболовът е в разгара си. Бяха на яхтата на братовчеда на съседа.
Мариса искаше да са сами с красавеца, но и това ще стане. Чачослав я учеше да държи въдицата и как се слага стръв. Докато я държеше ръката и пръстите й се докоснаха с неговите. Тя изтръпна, той леко се усмихна и каза:
- Готово. Трябва да пазим тишина и наслука. Имал съм много добри улови за завиждане.
Братовчеда също беше готов и Еда стоеше до него с въдица.
Тези красавци изкушават, но и съседките си ги бива.
Докато стояха Мариса гледаше и си мислеше: "Боже, какъв мъж! Ще бъде мой! Ами ако си има приятелка”, чудеше се как директно да го пита.
Не го беше питала с какво се занимава, знаеше само че е на гости на леля си и че има разностранни хобита.
- Късметлия е Чачо, богат улов! Я да го фотна и да изпратя снимките на Емма, че да я подразня!
- С този богат улов можем да направим страхотно парти!
Чачо се съгласи, явно е голям купонджия, а аз веднага започнах да мисля коя рокличка да си сложа довечера. Трябва да задържа вниманието му и да разпаля апетита. Ще поканя и приятелките - да ме гледат и да ми завиждат.
- А къде ли се запиля Еда? И какво правят с Толга?
Ауу..мислеше си Еда - че то стана по-бързо отколкото предполагах и в най-смелите ми мечти.. вЕрно че Чачо ми хареса от пръв поглед но и втория е страхотен.. не ми се мисли к,во ша стане ако съседката има още племенници..
С въдица в ръката, Тя прецени да не си губи времето и ако ша лови нещо , това ще е Толга ... Чачо сигурно ще хване достатъчно за партито.. затова бързо заплете въдицата в едни храсти, започна да я дърпа силно и си изкълчи ръката.. Толга се втурна да помага, притесни се и ..бързо стигнаха до колата..
Еда с облекчение забеляза, че не е лимузината.
- Под наем е, докато съм в града - каза и завъртя ключа.
- С какво се занимаваш? - попитах небрежно, докато колата набираше скорост..
...мълчание... и после - ..."С теб...в момента"!
Изчервих се леко и казах: - Хитруваш, а?
- А по принцип.. каква ти е професията? - попитах аз сериозно...
Чачо обичаше да се снима с улова и снимките станаха хит в мрежите. Богат улов, има достатъчно за партито...
И така .... Събра се компанията на яхтата.
Чачо изчисти рибата, докато братовчеда се занимаваше с болките на ръката на Еда. Мариса запретна ръкави да сготви рибата, а Ча приготвяше салата и охлади вино.
По всичко личеше предстои интересна вечер, може и романтична.
Емма изненада цялата компания! Появи се с непознат и екзотичен мъж - атлет, брадясал и обрасал като Тарзан, но с невероятно либидо!
Усмивките на всички замръзнаха. А Чачо и Толга стиснаха юмруци и размениха хладни поздрави с Джан!
Откъде ли се познаваха и какво е това отношение? Джан не можа да скрие раздразнението си! Очите му издаваха силна неприязън и подтиснат гняв!
Как налетя точно на тези двамата, та това са смъртните му врагове, които издирваше от дълго време!
- Неее, няма да завърши добре това парти! Ще се разменят юмруци! Ще свистят куршуми ... ще се лее кръв.
Джан на хоризонта, ще става напечено.
- Емма от къде го познава? Да ни е роднина или някой бивш, с когото са останали приятели?
- Защо е враг с братовчедите?
Мариса и Еда разбраха по държанието на мъжете че нещо не е наред.
Мариса попита Ча и Толга какво става?
Те отговориха:
- Не се притеснявай, мъжки работи. Няма да ни провали вечерта!
Аз се безпокоях въпреки това.
Партито е в разгара си! Рибата е чудесна - Толга и Чачо добре се справят с барбекюто. Алкохолът е в неограничено количество, а гвоздеят на вечерта - коктейлът „Червена експлозия” - разтапя и най-студените сърца. Опиянението витае във въздуха. Бариерите се рушат! Задръжките падат! С неподправен чар и искрящи усмивки, Мариса и Еда се отдават на удоволствието да бъдат ухажвани от най-привлекателните мъже. Толга и Чачо са във вихъра си! Сега ще купонясват, а след края на партито ще потърсят сметка и на Джан. Ще му дадат добър урок - ще го накарат да съжалява!
Мъжете запазиха хладнокръвие. Знаеха, че ще си разчистят сметките, когато трябва.
Чачо апетитно си похапваше от улова и барбекюто, братовчеда също. Дамите и те си хапваха . Вдигнаха наздравица.
Чачо наля още охладено вино на Мариса.
- Благодаря, но да не прекаляваме с чашките.
- Отпусни се и да прекалиш няма страшно, аз съм тук.
Еда и Толга също си пийваха. Еда пусна музика. Момичетата поканиха мъжете на танц. Емма и Джан също се впуснаха в ритъма.
Чачо не беше добър танцьор, но това не интересуваше Мариса.
- Извинявай, настъпих те!
- Няма нищо! - отговори Мариса и го погледна с нежните си очи.
В този миг погледите им се приковаха , пулса се ускори. Красавеца бавно допря устни и Мариса имаше чувство че всичко ще експлодира. Целунаха се!
Докато Чачо пристъпваше все по-близо към Мариса и вече я разсъбличаше с похотлив поглед от което краката и омекваха, Толга продължаваше да гледа встрани, не смеейки да докосне Еда.. нали ръката и беше изкълчена..
„Хмм.., какъв кавалер” - мислеше Еда..Да си бях изкълчила крака, сега на ръце да ме носи към спалнята, а то седим и се гледаме.. Мариса и Чачо отдавна подпират стените..
В този момент телефонът ми иззвъня..беше бившият ми..
- О, не! Пак ли? Точно сега!
- Няма ли да се обадиш - попита Толга
- Не беше важно.. ще звънна после - Боже, дали ми пролича, че лъжа?
Изчервих ли се?.
Изчерви се - помисли Толга, и направи един ревнив нервен тик..
- Сега ли намери да ми звъни бившия - измрънка Еда и за кво ме търси?
Толга забаляза изнервянето на Еда.
Еда се готвеше да си ляга и си казаха лека нощ.
И двамата се въртяха в леглото и не можаха да заспят.
Еда реши да излезе на на въздух.
Толга също беше излязъл и се срещнаха.
- Не спиш ли? - попита Толга.
- Не мога нещо, излязох на въздух.
- Искаш ли да си направим чай? - попита Толга.
Еда му каза:
- Не обичам чай, но ти си направи.
- Не и аз не искам вече.
Гледайки звездите изведнъж погледите им се преплетоха. Толга я докосна по лицето и направи комлимен, Еда леко се зачерви и благодари!
На Еда и стана студено, не си беше взела връхна дреха. Тогава Толга я гушна. Така останаха до сутринта гушнати и неусетно заспаха.
Еда и Толга се събудиха. Двамата се спогледаха:
- Боже, навън ли сме заспали?
Толга каза:
- Дано не си настинала, нямахме одеало.
Мариса и Чачо също се бяха събудили. Закуската беше приготвена. Седнаха да закусват.
- Еее, хубава вечер и риболов, но трябва да се връщаме на сушата.
Толга каза на братовчеда:
- Ще остана и аз при леля Мелек за ден, два. Отдавна не сме се виждали.
- Разбира се! - каза Ча - Тя ще се зарадва.
И така вече са на сушата. Съседите и съседките си обещаха пак да си спретнат среща и купон.
Мдааа, двете приятелки си мислеха едно и също - Дали не забъркаха каша с тези красавци, които познаваха от скоро. Не се бяха опознали още.
Мариса каза на Еда:
- Като си отпочинеш ела да си побъбрим по женски.
Беше ясно ще си говорят за мъже, мода и женски неща.
Братовчедите с усмивка казаха:
- До скоро момичета, пак ще се видим.
- Да, би било чудесно. Но сега трябва да вървя - каза Еда - котката ми сигурно е пощуряла от глад.
Тя се обърна и тръгна, едничката и мисъл бе.."дано следващия път си прекарам още по-добре".. Прибра се вкъщи, нахрани котката и започна да си мисли:
- Дали не се забърках в поредната каша...
След малко телефонът ѝ избръмча..получи съобщение
„Запалена бе малка искра,
която самотно изгасна в нощта.
Луната се мръщи в скреж
към новата среща с копнеж.
С блясъка на твоите очи
денят мрачен ти озари!”
Чудеше се дълго какво да му отговори и накрая му написа:
„Добър си в римите, признавам..дано утре да си по-словоохотлив..
Телефонът иззвъня почти веднага и върна отговор:
"Очаквам с нетърпение"...
Еда се усмихна..мислите й се запълваха с него с всяка изминала минута..
възнасяше се блажено на крилете на съня, когато бездънната тишина се проряза
от пронизителен писък, последван от оглушителен трясък. Полюлея се стовари върху главата и. Опита се да се изправи, но не успя, чувстваше се безпомощна.. На кого да позвъни в този късен час? Пипна главата си.. имаше кръв...”Ще трябва да се обадя на 112”
В този момент някой звънна на вратата..в 3 часа през нощта??!
- Какво става?.. Боже-е,не мога да стана!
Залитайки, едва се добра до вратата. Погледна през шпионката. Полиция!!..
- Отвори вратата...
- Добър вечер, госпожице! Идваме по сигнал, че се вдига шум, съседите не могат да спят.. Нещо случило ли се е? ... Каква е тази кръв на главата ви?
Зад гърба на полицая Еда видя втренчения поглед на съседката ... нацупена и злобно гледаща.
- Добър вечер.. полилея* падна върху главата ми..
– Сигурна ли сте, че сте добре?.. Да повикаме ли Бърза помощ? - попита полицаят - Или да се обадим на Ваш близък?
Съседката /забравих и името/ реши да се намеси:
– Господин полицай, на мен ми се стори, че чух мъжки глас вътре, сякаш се караха... Еда прикрива някого..
-Какво-о, какво говориш? Знаеш, че живея сама.. няма такова нещо, г-н Полицай..
- Ааа, недей да го криеш оня хубостник!.. Нали доскоро ви слушах скандалите всяка вечер!Не се прави на ощипана - отвърна злобно съседката..
- Слушала сте котарака ми. Издава разни звуци, когато е разгонен..
–Да бе да.. Аз да не съм вчерашна.. до миналия месец тука все идваше един мъж
и мъкнеше разни куфари..!!
Опиянен от изкусителната красавица и усещащ все още парфюма й, Толга се въртеше неспокойно в леглото.
„Добър си в римите, признавам, дано утре да си по-словоохотлив..." - съобщението на Еда му даваше надежда. Може би ще се видят отново, може този път да се получи!
Оставил зад гърба си един нещастен брак и властна съпруга, Толга се страхуваше да започне нова връзка. Разочарованието от жените се отразяваше и на поведението му спрямо тях. Всички виждаха у него преуспелия мъж и желанието им да се доберат до банковите му сметки беше огромно.
Но Еда сякаш беше различна - независима, свободна, с невероятно чувство за хумор.
Унесен в своите мисли за живота и подозрението към жените, Толга не усети кога е излязъл. Свежият морски бриз му се отрази добре и той продължи среднощната си разходка. Изведнъж погледът му беше привлечен от суматохата край една от къщите.
- Но това е Еда? Каква е тази врява и защо полицията е пред нейната врата!
Толга ускори крачки и бързо се отправи към къщата!
- Какво се е случило, Еда? Защо главата ти кърви?
- Ааа, ето го! Господин полицай, това е мъжът, когото укрива Еда, арестувайте го! - провикна се съседката!
- Еда, имаш ли нужда от помощ? Да те закарам ли до Бърза помощ или да ти помогна и да превържа раната! Хайде да влезем вътре!
Толга изгледа с пренебрежение съседката и се обърна към полицая!
- Не ме ли познахте, аз съм Толга! Може да си вървите! Аз ще се погрижа за дамата!
Обърна се рязко, прегърна Еда и я понесе в къщата, затръшкайки вратата под носа на любопитната съседка.
- Да ти предложа нещо за пиене? - попита Еда - един коктейл?
- Не, благодаря.. имаш ли аптечка..
Толга нежно приглади косата назад и проми раната.
– Не се безпокой Еда, това е само охлузване, няма да остане белег..
- Откъде си се научил така умело да превързваш рани.. да не си лекар?
– Бях ... но вече не... въздъхна дълбоко и се насили да се усмихне..
- Аз ще тръгвам, а ти се опитай да поспиш..
- Защо, какво се е случило? - полюбопитсвах..
- Добре, нека се наспим.. утре ще ми разкажеш..
– Лека нощ, Еда.. ще се видим утре.. наведе се и целуна Еда по бузата..
и в този момент помисли, че наистина не е добре с главата, защото видя пистолет, който се показваше под сакото му..!!
- Боже, в какво се забърках? – каза Еда неусетно на глас.. Защо ли Толга ходи с пистолет и се познава с полицаите.. и защо с Чачо свиха юмруци като се срещнаха неочаквано с Джан. Дали Емма знае нещо.. Утре като се видим с Мариса да пием кафе и си говорим за мъже трябва да разбера какво става.
И така след екшън нощта и с цицина на главата, но ще мине, Еда беше тръгнала да си купува нов полилей.
Тъкмо се качваше в колата си и някой извика:
- Здравей!
Еда се обърна - беше племенника на лелята. В района имаше и други съседи и познати, но тези двама красавци доминираха.
Тя също го поздрави.
- Е няма да те задържам сигурно бързаш ?
- Не, не бързам, отивам за нов полилей и някои други неща. Моя се счупи и се контузих малко.
- Неприятно - каза Толга - да помогна с нещо?
- Всъщност ми трябва някой да го закачи, но ще опитам сама.
- Ако позволиш мога аз да го сложа?
- Йок, да не те притеснявам.
- Няма такова нещо, довечера ще се отбия. Ако има и друго за ремонтиране все пак трябва мъжка ръка .
- Тамъм - Добре - отговори Еда и потегли с колата.
Докато Еда беше в магазина, Мариса и тя нещо не беше на кеф.
Отново се чу шум на барабани. Мариса си каза: „Не няма да ходя при него!” Но той имаше една загадъчност, която привлича жените.
Неее, това не беше шум от барабани. На съседната улица ставаше нещо! Еда рязко спря колата и се загледа. Мариса също скочи от стола! Озърна се - Толга беше изчезнал, а свистенето на коршуми по-ясно се долавяше!
Мариса се затича към колата на Еда и двете впериха поглед към улицата! Някой стреляше, но отблизо отвръщаха на огъня. Момичетата се обърнаха рязко и зяпнаха от изумление - Толга и Чачо, с пистолети в ръка, стреляха по непознатите.
Един отворен сценарий, с главни герои - нашите любимци!
Автори: - Талантливите дами от нашата тема
Епизод 1
Тази сутрин с мен се случи нещо странно..
Излизам от вкъщи и какво да видя - съседката Мелек слиза от една лимузина... издокарана, с кожено палто, кожени ботушки, с нова прическа... Откъде ли идва... и какво ли носи в този куфар!?..
Ами този млад мъж до нея .. и как ме гледа само! Дали не и е племенник.. със сигурност е роднина - същият орлов нос и присвити устни... Хм, ами да гледа... и аз съм се издокарала, не само леля му..
Какъв красавец - огнен мъж! Слиза от колата наперен, целеустремен и продължава да ме гледа. Тези очи ме пронизват цялата, забравям къде съм тръгнала, усещам аромата на парфюма му и се питам ... ще остане ли при съседите, ще успея ли да го заговоря и да се запозная с него. Привлякох вниманието му, но това не е достатъчно!
Трябва да измисля нещо, трябва да посетя Мелек! Трябва .... този сексапилен ориенталец не е за изпускане! Каква походка, стил и елегантност!
Стоя като парализирана и го гледам как отключва съседната къща и търпеливо изчаква леля си пред входа! Как не съм го видяла досега, дали да не го заговоря... ако не го видя отново..
Престорих се, че се спъвам.. сега го видях по-отблизо - има прекрасни тъмни очи, изгорях в тях...край, влюбих се!
Съседката ме гледа злобно.. обаче това ми е шанса:
- Извинете, да не би да се местите до нашата къща,
видях куфара ви, затова питам..?
- На гости съм...за известно време!
Уфф, не е много разговорлив, но погледът му казва всичко! Трябва да поема инициативата аз. Имам опит - шефът ми е същия високомерен и ексцентричен красавец, но успях да му завъртя главата. А сега ми се отдава възможност и да го накарам да ревнува.
Шефът ми - бях забравила, че съм тръгнала на работа. Трябва да побързам, избухливият характер на Козан е пословичен, а и как ще оправдая закъснението си?!
Ароматът на кафе и блестящата ми усмивка винаги са помагали. Жалко, че в офиса отново са се дотътрили бившата му съпруга и "мама-свекърва". Да ги изпратя подобаващо, да прегледам пощата и да обърна внимание на своя любим и шеф.
А новият съсед ... ще го оставя за довечера. Ще отида на гости ... не мога да чакам. Трябва да разбера всичко за непознатия сладур. И ... да го впечатля, разбира се!
Но Еда е твърде настъпателна:
- Значи, за известно време ще сме съседи.. Приятно ми е, Еда!
- Чаа.. -започна той - но съседката го прекъсна..
- Нямаме време за празни приказки..
Спогледахме се с него мълчаливо.. вече знаех, че и той проявява интерес към мен..
Сега остава само да издебна кога излиза сам, без леля си.. Продължих с бързи крачки към колата си, но в мислите ми беше само той.. и така мислейки за него, неусетно бях подминала колата и се озовах на улица, непозната за мен..
Реших да попитам къде се намирам.. в този момент някой ме потупа леко по рамото
обръщам се и какво да видя..беше Той с онази своя закачлива усмивка, която ме караше да си глътна езика*.. Това се казва късмет, гледах го стъписана, а той каза:
- Здравей, каква изненада, че се виждаме отново!
- Здравей! Не успяхме да се запознаем...Ъъъ- баба ти -ъъъ - започнах да пелтеча притеснено, а той протегна ръка усмихвайки се..
- Приятно ми е Чагатай, за приятелите - Чачо!!
- А това не беше баба ми, а леля ми.. Ще погостувам малко, а когато си намеря работа
ще остана и постоянно при нея..тя има нужда да съм до нея..
- Аха-а - успях да измърморя.. опитвах се да отместя поглед от очите му, но нещо ме привличаше неудържимо.!!
- Прибирам се вкъщи -каза той... Искаш ли да повървим заедно?
- Аз бях тръгнала на работа..!!
Един ден го срещнах на улицата, престраших се да го заговоря. Лелеее, какъв глас топъл има. Край, всичко в мен настръхна! казвам си: „Дръж се, не припадай от красотата му."
От дума, на дума се разбрахме да пием кафе или питие. Един въпрос не ми дава мира свободен ли е или има пиявица до него?
- Ооо, ужас! Не мога да повярвам на очите си! Най-добрата ми приятелка, вперила поглед в непознатия съсед. Гукат си като влюбени гълъбчета, разхождат се и търсят място за уединен разговор.
Ахх, Еда, Еда - ще ти скроя номер аз, не може все ти да отмъкваш най-красивите мъже!
Замислих се ... Защо съм такъв егоист, имам прекрасен приятел и шеф. Всички ми завиждат, невероятна двойка сме, уж се разбираме, но инатът на Козан ми идва в повече. Да си кажа честно и аз не съм лесна - все го дразня за нещо, предизвиквам го, а после се сърдя...
Вбесяват ме и клюкарките в офиса, впили поглед в господина, въртят се около него и се опитват да ме провокират. А аз упорито мисля за непознатия и Еда. Какво ли правят ... Докъде стигнаха ... Въображението ми се вихри, а завистта ме изгаря. ..
Поглеждам отново през прозореца и виждам, че около новия съсед се върти още една дама. Седнали и си пият кафенце. Става горещо! Нямам шанс - не ми стигат силите да се преборя с две красавици!
- Чудесно е че имате работа - каза Чачо - аз..отивам до пазара, хладилника на леля ми е празен, трябва да купя някои неща.. и се зачуди дали да не я покани на гости за вечеря, но прецени че е твърде рано.. погледна я още веднъж дълбоко в очите и тръгна..
- Почакай, спря го Еда. .. Аз не бързам /знаеше че шефа няма да и се скара сериозно/искаш ли да се поразходим..?
Разхождайки се стигнаха до пазара.
Там Еда и Чачо срещнаха другата съседка и приятелка Мариса - какво съвпадение! Ех, много съседки и кандидатки покрай този красавец, ще му дойдат множко. Всяка го иска, бреййй!
Чачо й каза:
- Много хубаво кафе пихме, трябва пак да повторим. Този път аз черпя, а леля ми ще направи сладкиш.
Еда се усети че завижда на Мариса, тя дори едно кафе не е пила с него.
Красавецът напазарува за вкъщи и предложи да закара съседките с колата. Не е от разговорливите, но някак си с тях се отпускаше, това е добър знак.
След като свърши с упражненията на барабанките Чачо ми каза:
- Ще си взема душ, нали нямаш против да ме изчакаш, не си тръгвай.
Аз онемяла измънках
- Ок !
Докато си взимаше душ си мислех съседа дали ме харесва, какво ли ще стане..
Мариса с право се безпокоеше какво ще стане, защото Еда не си губеше времето и вместо да пие кафе с него,
започна да се учи да свири на барабани с голямо желание при най-добрия учител - Чачо!
- Какъв е този шум посред нощите? Безумие ... и кой е барабанистът, позволил си да смущава спокойствието на съседите! Не издържам, време е да проверя ...
Мариса разбра, че Еда не си губи времето, но тя имаше план. Докато си пиеха кафето съседа сподели, че рибарството му е страст. Мариса беше решена да си купи въдица. Ще се учи да лови риба, беше готова да се вмирише , да търпи твари, но си струваше.
Така .... в един слънчев ден красивата съседка изненада комшията.
- Готово - ще се ходи за риба.
Комшията може да е свикнал сам, но нямаше как да откаже на милата съседка да се учи на риболов.
- Да стягаме въдиците - ще вървим за риба! - провикна се някой зад Чачо и Мариса и когато се обърнаха.. видяха Толга, братовчеда на Чачо ... брей-й какви племенници имала съседката..
Двамата рядко се виждаха но лятото риболова винаги ги събираше.
За риба с тези красавци - Мариса и Еда са щастливки! Разположили се удобно в луксозната яхта, момичетата забравиха, че ще ловят риба! Наслаждаваха се на тези изваяни тела, чар и сексапил, който струеше отвсякъде! Племенниците си ги биваше! Не са за изпускане! Време е за флиртуване ...
Епизод 2
Риболовът е в разгара си. Бяха на яхтата на братовчеда на съседа.
Мариса искаше да са сами с красавеца, но и това ще стане. Чачослав я учеше да държи въдицата и как се слага стръв. Докато я държеше ръката и пръстите й се докоснаха с неговите. Тя изтръпна, той леко се усмихна и каза:
- Готово. Трябва да пазим тишина и наслука. Имал съм много добри улови за завиждане.
Братовчеда също беше готов и Еда стоеше до него с въдица.
Тези красавци изкушават, но и съседките си ги бива.
Докато стояха Мариса гледаше и си мислеше: "Боже, какъв мъж! Ще бъде мой! Ами ако си има приятелка”, чудеше се как директно да го пита.
Не го беше питала с какво се занимава, знаеше само че е на гости на леля си и че има разностранни хобита.
- Късметлия е Чачо, богат улов! Я да го фотна и да изпратя снимките на Емма, че да я подразня!
- С този богат улов можем да направим страхотно парти!
Чачо се съгласи, явно е голям купонджия, а аз веднага започнах да мисля коя рокличка да си сложа довечера. Трябва да задържа вниманието му и да разпаля апетита. Ще поканя и приятелките - да ме гледат и да ми завиждат.
- А къде ли се запиля Еда? И какво правят с Толга?
Ауу..мислеше си Еда - че то стана по-бързо отколкото предполагах и в най-смелите ми мечти.. вЕрно че Чачо ми хареса от пръв поглед но и втория е страхотен.. не ми се мисли к,во ша стане ако съседката има още племенници..
С въдица в ръката, Тя прецени да не си губи времето и ако ша лови нещо , това ще е Толга ... Чачо сигурно ще хване достатъчно за партито.. затова бързо заплете въдицата в едни храсти, започна да я дърпа силно и си изкълчи ръката.. Толга се втурна да помага, притесни се и ..бързо стигнаха до колата..
Еда с облекчение забеляза, че не е лимузината.
- Под наем е, докато съм в града - каза и завъртя ключа.
- С какво се занимаваш? - попитах небрежно, докато колата набираше скорост..
...мълчание... и после - ..."С теб...в момента"!
Изчервих се леко и казах: - Хитруваш, а?
- А по принцип.. каква ти е професията? - попитах аз сериозно...
Чачо обичаше да се снима с улова и снимките станаха хит в мрежите. Богат улов, има достатъчно за партито...
И така .... Събра се компанията на яхтата.
Чачо изчисти рибата, докато братовчеда се занимаваше с болките на ръката на Еда. Мариса запретна ръкави да сготви рибата, а Ча приготвяше салата и охлади вино.
По всичко личеше предстои интересна вечер, може и романтична.
Емма изненада цялата компания! Появи се с непознат и екзотичен мъж - атлет, брадясал и обрасал като Тарзан, но с невероятно либидо!
Усмивките на всички замръзнаха. А Чачо и Толга стиснаха юмруци и размениха хладни поздрави с Джан!
Откъде ли се познаваха и какво е това отношение? Джан не можа да скрие раздразнението си! Очите му издаваха силна неприязън и подтиснат гняв!
Как налетя точно на тези двамата, та това са смъртните му врагове, които издирваше от дълго време!
- Неее, няма да завърши добре това парти! Ще се разменят юмруци! Ще свистят куршуми ... ще се лее кръв.
Джан на хоризонта, ще става напечено.
- Емма от къде го познава? Да ни е роднина или някой бивш, с когото са останали приятели?
- Защо е враг с братовчедите?
Епизод 3
Мариса и Еда разбраха по държанието на мъжете че нещо не е наред.
Мариса попита Ча и Толга какво става?
Те отговориха:
- Не се притеснявай, мъжки работи. Няма да ни провали вечерта!
Аз се безпокоях въпреки това.
Партито е в разгара си! Рибата е чудесна - Толга и Чачо добре се справят с барбекюто. Алкохолът е в неограничено количество, а гвоздеят на вечерта - коктейлът „Червена експлозия” - разтапя и най-студените сърца. Опиянението витае във въздуха. Бариерите се рушат! Задръжките падат! С неподправен чар и искрящи усмивки, Мариса и Еда се отдават на удоволствието да бъдат ухажвани от най-привлекателните мъже. Толга и Чачо са във вихъра си! Сега ще купонясват, а след края на партито ще потърсят сметка и на Джан. Ще му дадат добър урок - ще го накарат да съжалява!
Мъжете запазиха хладнокръвие. Знаеха, че ще си разчистят сметките, когато трябва.
Чачо апетитно си похапваше от улова и барбекюто, братовчеда също. Дамите и те си хапваха . Вдигнаха наздравица.
Чачо наля още охладено вино на Мариса.
- Благодаря, но да не прекаляваме с чашките.
- Отпусни се и да прекалиш няма страшно, аз съм тук.
Еда и Толга също си пийваха. Еда пусна музика. Момичетата поканиха мъжете на танц. Емма и Джан също се впуснаха в ритъма.
Чачо не беше добър танцьор, но това не интересуваше Мариса.
- Извинявай, настъпих те!
- Няма нищо! - отговори Мариса и го погледна с нежните си очи.
В този миг погледите им се приковаха , пулса се ускори. Красавеца бавно допря устни и Мариса имаше чувство че всичко ще експлодира. Целунаха се!
Докато Чачо пристъпваше все по-близо към Мариса и вече я разсъбличаше с похотлив поглед от което краката и омекваха, Толга продължаваше да гледа встрани, не смеейки да докосне Еда.. нали ръката и беше изкълчена..
„Хмм.., какъв кавалер” - мислеше Еда..Да си бях изкълчила крака, сега на ръце да ме носи към спалнята, а то седим и се гледаме.. Мариса и Чачо отдавна подпират стените..
В този момент телефонът ми иззвъня..беше бившият ми..
- О, не! Пак ли? Точно сега!
- Няма ли да се обадиш - попита Толга
- Не беше важно.. ще звънна после - Боже, дали ми пролича, че лъжа?
Изчервих ли се?.
Изчерви се - помисли Толга, и направи един ревнив нервен тик..
- Сега ли намери да ми звъни бившия - измрънка Еда и за кво ме търси?
Толга забаляза изнервянето на Еда.
Еда се готвеше да си ляга и си казаха лека нощ.
И двамата се въртяха в леглото и не можаха да заспят.
Еда реши да излезе на на въздух.
Толга също беше излязъл и се срещнаха.
- Не спиш ли? - попита Толга.
- Не мога нещо, излязох на въздух.
- Искаш ли да си направим чай? - попита Толга.
Еда му каза:
- Не обичам чай, но ти си направи.
- Не и аз не искам вече.
Гледайки звездите изведнъж погледите им се преплетоха. Толга я докосна по лицето и направи комлимен, Еда леко се зачерви и благодари!
На Еда и стана студено, не си беше взела връхна дреха. Тогава Толга я гушна. Така останаха до сутринта гушнати и неусетно заспаха.
Епизод 4
Еда и Толга се събудиха. Двамата се спогледаха:
- Боже, навън ли сме заспали?
Толга каза:
- Дано не си настинала, нямахме одеало.
Мариса и Чачо също се бяха събудили. Закуската беше приготвена. Седнаха да закусват.
- Еее, хубава вечер и риболов, но трябва да се връщаме на сушата.
Толга каза на братовчеда:
- Ще остана и аз при леля Мелек за ден, два. Отдавна не сме се виждали.
- Разбира се! - каза Ча - Тя ще се зарадва.
И така вече са на сушата. Съседите и съседките си обещаха пак да си спретнат среща и купон.
Мдааа, двете приятелки си мислеха едно и също - Дали не забъркаха каша с тези красавци, които познаваха от скоро. Не се бяха опознали още.
Мариса каза на Еда:
- Като си отпочинеш ела да си побъбрим по женски.
Беше ясно ще си говорят за мъже, мода и женски неща.
Братовчедите с усмивка казаха:
- До скоро момичета, пак ще се видим.
- Да, би било чудесно. Но сега трябва да вървя - каза Еда - котката ми сигурно е пощуряла от глад.
Тя се обърна и тръгна, едничката и мисъл бе.."дано следващия път си прекарам още по-добре".. Прибра се вкъщи, нахрани котката и започна да си мисли:
- Дали не се забърках в поредната каша...
След малко телефонът ѝ избръмча..получи съобщение
„Запалена бе малка искра,
която самотно изгасна в нощта.
Луната се мръщи в скреж
към новата среща с копнеж.
С блясъка на твоите очи
денят мрачен ти озари!”
Чудеше се дълго какво да му отговори и накрая му написа:
„Добър си в римите, признавам..дано утре да си по-словоохотлив..
Телефонът иззвъня почти веднага и върна отговор:
"Очаквам с нетърпение"...
Еда се усмихна..мислите й се запълваха с него с всяка изминала минута..
възнасяше се блажено на крилете на съня, когато бездънната тишина се проряза
от пронизителен писък, последван от оглушителен трясък. Полюлея се стовари върху главата и. Опита се да се изправи, но не успя, чувстваше се безпомощна.. На кого да позвъни в този късен час? Пипна главата си.. имаше кръв...”Ще трябва да се обадя на 112”
В този момент някой звънна на вратата..в 3 часа през нощта??!
- Какво става?.. Боже-е,не мога да стана!
Залитайки, едва се добра до вратата. Погледна през шпионката. Полиция!!..
- Отвори вратата...
- Добър вечер, госпожице! Идваме по сигнал, че се вдига шум, съседите не могат да спят.. Нещо случило ли се е? ... Каква е тази кръв на главата ви?
Зад гърба на полицая Еда видя втренчения поглед на съседката ... нацупена и злобно гледаща.
- Добър вечер.. полилея* падна върху главата ми..
– Сигурна ли сте, че сте добре?.. Да повикаме ли Бърза помощ? - попита полицаят - Или да се обадим на Ваш близък?
Съседката /забравих и името/ реши да се намеси:
– Господин полицай, на мен ми се стори, че чух мъжки глас вътре, сякаш се караха... Еда прикрива някого..
-Какво-о, какво говориш? Знаеш, че живея сама.. няма такова нещо, г-н Полицай..
- Ааа, недей да го криеш оня хубостник!.. Нали доскоро ви слушах скандалите всяка вечер!Не се прави на ощипана - отвърна злобно съседката..
- Слушала сте котарака ми. Издава разни звуци, когато е разгонен..
–Да бе да.. Аз да не съм вчерашна.. до миналия месец тука все идваше един мъж
и мъкнеше разни куфари..!!
Опиянен от изкусителната красавица и усещащ все още парфюма й, Толга се въртеше неспокойно в леглото.
„Добър си в римите, признавам, дано утре да си по-словоохотлив..." - съобщението на Еда му даваше надежда. Може би ще се видят отново, може този път да се получи!
Оставил зад гърба си един нещастен брак и властна съпруга, Толга се страхуваше да започне нова връзка. Разочарованието от жените се отразяваше и на поведението му спрямо тях. Всички виждаха у него преуспелия мъж и желанието им да се доберат до банковите му сметки беше огромно.
Но Еда сякаш беше различна - независима, свободна, с невероятно чувство за хумор.
Унесен в своите мисли за живота и подозрението към жените, Толга не усети кога е излязъл. Свежият морски бриз му се отрази добре и той продължи среднощната си разходка. Изведнъж погледът му беше привлечен от суматохата край една от къщите.
- Но това е Еда? Каква е тази врява и защо полицията е пред нейната врата!
Толга ускори крачки и бързо се отправи към къщата!
- Какво се е случило, Еда? Защо главата ти кърви?
- Ааа, ето го! Господин полицай, това е мъжът, когото укрива Еда, арестувайте го! - провикна се съседката!
- Еда, имаш ли нужда от помощ? Да те закарам ли до Бърза помощ или да ти помогна и да превържа раната! Хайде да влезем вътре!
Толга изгледа с пренебрежение съседката и се обърна към полицая!
- Не ме ли познахте, аз съм Толга! Може да си вървите! Аз ще се погрижа за дамата!
Обърна се рязко, прегърна Еда и я понесе в къщата, затръшкайки вратата под носа на любопитната съседка.
- Да ти предложа нещо за пиене? - попита Еда - един коктейл?
- Не, благодаря.. имаш ли аптечка..
Толга нежно приглади косата назад и проми раната.
– Не се безпокой Еда, това е само охлузване, няма да остане белег..
- Откъде си се научил така умело да превързваш рани.. да не си лекар?
– Бях ... но вече не... въздъхна дълбоко и се насили да се усмихне..
- Аз ще тръгвам, а ти се опитай да поспиш..
- Защо, какво се е случило? - полюбопитсвах..
- Добре, нека се наспим.. утре ще ми разкажеш..
– Лека нощ, Еда.. ще се видим утре.. наведе се и целуна Еда по бузата..
и в този момент помисли, че наистина не е добре с главата, защото видя пистолет, който се показваше под сакото му..!!
- Боже, в какво се забърках? – каза Еда неусетно на глас.. Защо ли Толга ходи с пистолет и се познава с полицаите.. и защо с Чачо свиха юмруци като се срещнаха неочаквано с Джан. Дали Емма знае нещо.. Утре като се видим с Мариса да пием кафе и си говорим за мъже трябва да разбера какво става.
И така след екшън нощта и с цицина на главата, но ще мине, Еда беше тръгнала да си купува нов полилей.
Тъкмо се качваше в колата си и някой извика:
- Здравей!
Еда се обърна - беше племенника на лелята. В района имаше и други съседи и познати, но тези двама красавци доминираха.
Тя също го поздрави.
- Е няма да те задържам сигурно бързаш ?
- Не, не бързам, отивам за нов полилей и някои други неща. Моя се счупи и се контузих малко.
- Неприятно - каза Толга - да помогна с нещо?
- Всъщност ми трябва някой да го закачи, но ще опитам сама.
- Ако позволиш мога аз да го сложа?
- Йок, да не те притеснявам.
- Няма такова нещо, довечера ще се отбия. Ако има и друго за ремонтиране все пак трябва мъжка ръка .
- Тамъм - Добре - отговори Еда и потегли с колата.
Докато Еда беше в магазина, Мариса и тя нещо не беше на кеф.
Отново се чу шум на барабани. Мариса си каза: „Не няма да ходя при него!” Но той имаше една загадъчност, която привлича жените.
Неее, това не беше шум от барабани. На съседната улица ставаше нещо! Еда рязко спря колата и се загледа. Мариса също скочи от стола! Озърна се - Толга беше изчезнал, а свистенето на коршуми по-ясно се долавяше!
Мариса се затича към колата на Еда и двете впериха поглед към улицата! Някой стреляше, но отблизо отвръщаха на огъня. Момичетата се обърнаха рязко и зяпнаха от изумление - Толга и Чачо, с пистолети в ръка, стреляха по непознатите.
Предполагам, че минем ли на 2-рата нещата ще се стиковат и този проблем ще изчезне. 
радвам се, че се отби в темата и се надявам като завършите първи клас по-често да наминаваш при нас. Тук е забавно и разтоварващо - няма да съжаляваш!
а той - позира. 
Малее, на какво ли е заприличал този хубавец! Пословичен е неговият апетит, но силно се надявам да не е като пъзела, с който се е захванала неговата "изгора".
съседи и съседки.
- нета ми се влачи, компютъра зацикля, а аз стоя пред монитора и докато чакам и се моля да зареди мога спокойно и да подремна! За сценария нямам сили да мисля. Действайте вие със 
