Ще си запазиме ли отношенията в тази ситуация?

  • 6 485
  • 102
# 75
Виц: Една жена пътувала във влака, и в купето имало някаква, която неспирно говорела за внучетата си.
На жената й писнало, отишла в друго купе, но и там имало някаква баба-мераклийка, която била взела думата.
Тогава тази жена тръгнала по купетата да пита - Имате ли внучета?
Намерила накрая купе, където никой нямал внуци, жената седнала и казала: -Та да ви разправям сега за моите внучета...
Виж целия пост
# 76
Токсично е че приятелката й има деца? Скучно, не токсично. С този начин на мислене един ден ще се окаже без приятели или само с куп от онези, за весели моменти...Но така или иначе няма приятелство в тая ситуация.
Абе, всеки сам да си извърви пътя до моментите на истината.
Съжалявам, не се стърпях.
Токсично е, някой да гледа да се почувства само той добре от комуникацията ви. Не е въпроса в децата...да заливаш човек с подробна информация, която изобщо не го вълнува е егоистично. Ако имам приятелка с дете и тя ми обяснява как се чувства, с какви трудности се сблъсква в отглеждането на дете, бих я изслушала. Но да ми обяснява какво яде детето, кога е спало..какво се очаква да кажеш. Много майки забравят, че децата ще порастнат и те са отделни личности. В приятелството нещата са двупосочни.
Разбира се, нека всеки сам прецени отношенията си.
Виж целия пост
# 77
Вярно е това за токсичността. От няколко приятелки се отдръпнах, защото говореха само за децата си. Просто нямахме други теми. И аз имам дете, но ми е прекалено. А как обичам някой да сравнява децата и да сочи и квалифицира чуждите, че и такива имаше/с" перфектните" деца/ ... 😑
Виж целия пост
# 78
Моята си, моя приятелка, най-вярното ми куче е много способна да е майка не на десетилетието, на века, топ домакиня, съпруга и има страхотна кариера. Това е самата истина, наистина! Тя е родена другите да са щастливи, самата тя да е роб и това я радва безгранично.
Но е прекрасна и моя си. Като зачука там, където не съм аз, много бързо я връщам. Казвам спри, събери се, искам аз да говоря и слушай. И слуша! Откликва на мига, емпатична е, любвеобилна, дискретна, моя си.

Три месеца нищо не са. Ако си се разклатил за това време, по-добре продължи и не се връщай. Освободи се от този човек, но не го наричай приятел.
Виж целия пост
# 79
Много е сложно това с приятелите. Според мен не можеш да имаш само един приятел или приятелка и той да е истинският. И приятелят е човек, и той си има недостатъците. Не можеш да очакваш от него винаги да е в час и да откликва за всичко. Не можеш и да очакваш винаги да ти даде най-правилният за теб съвет. Дори и да е най-добросъвестен, той ще има преценка според собствената си личност и характер. А и всеки разбира различно приятелството. Така че, би трябвало да  се съобразяваме и със човека - от кого какво можем да искаме, и съответно да даваме като приятелство.
Виж целия пост
# 80
Явно хората не разбират какво е приятелство и какво познанство по интереси....
Пък и толкова хули от моми към майки.
Моята най-добра приятелка не е женена и няма деца. Няма и да има биологични такива, вероятно няма и да се омъжи. Да, но сме приятелки.
Познати съм имала и имам много, но никой от тях не е като нея за мен.
Виж целия пост
# 81
Разбирам какво е приятелство и какво познанство по интереси. Но не мога да кажа, че съм имала или имам една приятелка или приятел през живота си. Дори, тези които съм смятала за най-близки приятели по някакъв начин са се издънвали, преживявала съм го тежко и съм губила доверието си.
Виж целия пост
# 82
Пони69, звучи много тъжно....но пък не всекиму е съдено да познае истинска любов или приятелство в този живот, уви.
Виж целия пост
# 83
Авторке, няма да я бъде тая. С приятелката се разминавате и толкоз. Ако е толкова важна, или приятелството ви е дългогодишно, може да си се чувате от време на време, но за чести контакти и приятно прекарване на времето си намери неангажирани хора, докато и ти си свободна.
Няма виновни, просто това са различни житейски етапи. И аз като бях мома ми беше досадна приятелката ми, прясна майка, дето ме накара да се видим, за да не сме губели връзка и докато уж си говорехме не спря да вие врат по детето, но като родих и аз прекъснах връзки с двете си най близки приятелки, а преди се виждахме е ежедневно. Друго ми беше важно вече, като знам, че са живи и здрави и им вървят добре нещата ми стига, не ми е интересно да излизаме по заведения, нито свалки и въздишки, какво да се прави. Просто различни житейски етапи.
И с теб ще стане така някой ден. Наистина, хубаво е като майка да не се втренчваш само в детето и да не досаждаш на хората с битовизми, но то това не е най важното. Просто акълът ти става друг и дори да се насилваш вече да си както преди с приятелките не става.
Нормални неща от живота.
Общувай си с хора на твоя етап,  вместо да се насилвате.
Виж целия пост
# 84
Изобщо не си егоистка! Животът ви се разминава. Може да поддържаш връзка с този човек, но доста по-рядко.  Имам такива приятелки и прекъснах честите контакти с тях. Една искаше да ходя да гледам колички с нея, няма шанс! Това не значи, че не сме приятелки, понякога си пишем, виждаме се 1 път на 5-6 месеца и това е. Не харесвам чуждите деца и не искам да се занимавам с тях, радвам се за тях и щастието им, но отдалеч.  Намери си нови приятелки. Такива с твоите интереси и вълнения в момента. След време, когато интересите ви пак се пресекат/примерно ти родиш или тя се върне към нормалния живот/, точно на нея ще звъннеш за съвети. Аз и по принцип смятам, че приятелството е много по-хубаво, когато се правят неща заедно, а не само споделяне, но когато и това е токсично, просто намали контактите. Изобщо не е задължително, приятелството да е силно /често виждане, чуване /през целия Ви живот. Доста хора, губят близките контакти, но когато пак са на една вълна се намират.
На мен пък тази нагласа ми се вижда адски егоистична.
"Оставяй я да се оправя, пък после като ти дотрябва нещо от нея, потърси я пак."
Ако аз съм на прясната майка, не ми бих се върнала към това приятелство. За иху-аху хора много, приятелството в моите представи функционира по друг начин.
Виж целия пост
# 85
Зависи от Вас, авторке.
Когато моята най-близка приятелка роди детето си аз знаех колко различен ще бъде животът й и ще има все по-малко време за мен. Но и двете съумяхме да запазим дружбата си, защото едно приятелство не може да приключи, защото нещо кардинално се е променило в живота на другия.
Ако у Вас има завист, неудовлетвореност, недоволство към приятелката Ви - направете й услуга и се отдръпнете. Никой няма нужда от “приятел”, за когото само общите теми са от значение, за да има приятелство.
Виж целия пост
# 86
Приятелството може да си остане, но кой има достатъчно време, че да го влага в неудовлетворителни срещи. По добре да се чувате от време на време, отколкото някой да се дразни и да си губи времето по градинките, докато приятелката си разхожда детето .
Почти всички майки се опитват да си запазят срещите със приятелките, обаче с деца просто не става и затова обикновено завързват близки отношения с друга/и  майка/и.
А и истината е, че свободна жена се чувства тъпо в обкръжението на майчета, и от двете страни съм го преживяла, цуни-гуни, много са милички бебетата на приятелките ни, обаче всеки си е по пътя с облекчение и обикновено не повтаряте.
Виж целия пост
# 87
Приятелството се ДАВА, не се изисква.
Моите два цента и последно мнение по темата.
Виж целия пост
# 88
Изобщо не си егоистка! Животът ви се разминава. Може да поддържаш връзка с този човек, но доста по-рядко.  Имам такива приятелки и прекъснах честите контакти с тях. Една искаше да ходя да гледам колички с нея, няма шанс! Това не значи, че не сме приятелки, понякога си пишем, виждаме се 1 път на 5-6 месеца и това е. Не харесвам чуждите деца и не искам да се занимавам с тях, радвам се за тях и щастието им, но отдалеч.  Намери си нови приятелки. Такива с твоите интереси и вълнения в момента. След време, когато интересите ви пак се пресекат/примерно ти родиш или тя се върне към нормалния живот/, точно на нея ще звъннеш за съвети. Аз и по принцип смятам, че приятелството е много по-хубаво, когато се правят неща заедно, а не само споделяне, но когато и това е токсично, просто намали контактите. Изобщо не е задължително, приятелството да е силно /често виждане, чуване /през целия Ви живот. Доста хора, губят близките контакти, но когато пак са на една вълна се намират.
На мен пък тази нагласа ми се вижда адски егоистична.
"Оставяй я да се оправя, пък после като ти дотрябва нещо от нея, потърси я пак."
Ако аз съм на прясната майка, не ми бих се върнала към това приятелство. За иху-аху хора много, приятелството в моите представи функционира по друг начин.
Ако има нужда от помощ, от рамо, ще й откликна веднага. Но да й слушам битовизмите, няма как. Изобщо нямах предвид, "изоставяне", просто по-намалени контакти. Не е въпроса, за трябване, а за пълноценно общуване. Важи и за двете страни. Предполагам, никой не иска само да го изслушат, а и да чуе мнение, съвети, а когато на събеседника това изобщо не му е интересно, как да стане. Хубаво го е казала Iris04 , различни житейски етапи. Когато се засекат на една вълна, пак ще са "както преди". Неслучайно, има приказка, че истинското приятелство се възобновява, все едно не е спирало.
Виж целия пост
# 89
Пони69, звучи много тъжно....но пък не всекиму е съдено да познае истинска любов или приятелство в този живот, уви.

Не звучи тъжно, това са нещата от живота. Не мисля, че моят живот е за "уви", пожелавам ти да не се разочароваш, защото "уви", разочарования има на всяка възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия