Когато всичко върви надолу

  • 4 417
  • 26
Случвало ли си ви се е да сте в дупка?Нищо не върви.Е може би ако е така ще ме разберете.
Баба ми почина на 2 ри април.Това е жената,която ме е отгледала и ми беше много близък човек.Тотален шок за мен.Последно време не се виждахме често,защото живея в друг град,но всеки ден се чувахме.Винаги ми даваше съвети.Просто не мога да опиша болката,която чувсвтам.И откакто баба почина всичко ми тръгна надолу.Университет,работа,планове.Не го свързвам с нея,просто казвам,че изведнъж ми се натрупаха много неща наведнъж.Дори в момента плача докато пиша това.
Преди няколко дни се събудих и видях в средата на стаята локва с вода.Мястото е далече от парно,тръби.Не е текло от тавана също.Забърсах водата и от тогава не е имало и не знам какво е това.Някъде от тогава започнаха всички тези неща.Дали има общо-не знам.Анализирам си просто някакви неща.
Виж целия пост
# 1
Съжалявам много за загубата на баба ти. Това ти е причинило голяма болка и ще отнеме време преди да спреш да я усещаш толкова остро. Навярно тази болка е причина малко или повече неща, които преди не са можели да те уязвят сега да те поразяват по-силно. Това с локвата и т.н.
При мен също нещата не са никак добре и чусто околните не ме разбират, защото някак започнах да потъвам от 2016 едно след друго ситуации и събития, които ме събаряха и ме поставяха в положение да се боря още преди да съм се справила с предното ме засипваше следващо и всеки път си мислех, че ще спечеля това и ще дойде "по-добро време", а то просто идваше следващо още по-лошо. Та продължава вече 4 г. "серията". Не съм в позицията да се предам обаче, защото имам отговорности.
Много са нещата, които се случиха и се случват. Бих ти писала ЛС да ти ги разкажа, ако знам, че няма да е досадно.
Виж целия пост
# 2
Хубавото на “когато всичко върви надолу” е, че скоро стигаш до долу наистина. А оттам, пътя е само нагоре.
Съжалявам за баба ти, но това са естествени неща за развитието на живота..
Оцени го, прегърни го и продължи напред.
Виж целия пост
# 3
Съжалявам много за загубата на баба ти. Това ти е причинило голяма болка и ще отнеме време преди да спреш да я усещаш толкова остро. Навярно тази болка е причина малко или повече неща, които преди не са можели да те уязвят сега да те поразяват по-силно. Това с локвата и т.н.
При мен също нещата не са никак добре и чусто околните не ме разбират, защото някак започнах да потъвам от 2016 едно след друго ситуации и събития, които ме събаряха и ме поставяха в положение да се боря още преди да съм се справила с предното ме засипваше следващо и всеки път си мислех, че ще спечеля това и ще дойде "по-добро време", а то просто идваше следващо още по-лошо. Та продължава вече 4 г. "серията". Не съм в позицията да се предам обаче, защото имам отговорности.
Много са нещата, които се случиха и се случват. Бих ти писала ЛС да ти ги разкажа, ако знам, че няма да е досадно.
Не разбира се,пиши ми!
Виж целия пост
# 4
Сънува ли нещо в ноща преди да видиш водата?
Виж целия пост
# 5
Сънува ли нещо в ноща преди да видиш водата?
Не,сънувах я няколко дни преди това.
Виж целия пост
# 6
Мисля, че все още ти се случват и доста хубави неща. Но заради смъртта на баба ти си в депресивен период и отдаваш по голямо значение на отрицателните неща. Дори ако баба ти не беше починала, можеше да не обърнеш внимание на локвата и затрудненията около ученето. Просто щеше да е нещо, което се е случило и е преминало.
При мен се струпаха някой неуспехи в професионален план последните месеци и в момента ми е трудно да изплувам и да се зарадвам на успехите. Понякога просто трябва да си спомниш и да си го напомняш непрекъснато, че над облаците още грее силно слънце, макар и да не го виждаш в момента. И просто продължаваш напред с всички сили.
Успех.
Виж целия пост
# 7
Явно съпротивителните ти сили са се намалили рязко от смъртта на обичния ти човек и даже дребните камъчета сега изглеждат като скали.
Бях пет години в много лошо състояние заради смъртта на майка ми, с която също се чувахме всеки ден. Сега някак все още ми се струва, че нещата се случват напразно, след като не мога да й ги разкажа. Обаче може би заради тази скръб ми се наруши имунитета и лошо се поболях.
Не казвам да не скърбиш, напротив, изживей си емоциите, но мисли и за себе си, да не сринеш своето здраве.
Виж целия пост
# 8
Ние сме продължение на родителите си. Баба ти продължава да живее чрез теб. Трудно е, но намери сили да продължиш напред. Баба ти едва ли иска любимата ѝ внучка да проявява слабост в трудни моменти.
Виж целия пост
# 9
Много гадна ситуация. Като че ли съм го писала аз. Татко ми почина за два дни, след година -майка ми, която така и не проумя как така татко ми си замина. После и болести в къщи...все нещо да има гадно. Но наистина тези близки хора продължават да живеят "в нас". Убедена съм, че не е правилно "за умрелите -само хубаво или нищо", но когато тези хора са били стойностни, тогава не можем да не тъгуваме и да си спомняме със сълзи в очите за тях.  Чета на Людмил Стефанов коментарите в тази тема и разбирам, че обичта на тези хора към нас ни задължава да се вземем в ръце , да се мобилизираме  и да продължим да живеем въпреки болката и точно заради обичта , с която са ни дарявали тези любими хора. Трудно е. Не можем , като патки, да се отръскаме и да излезем сухи от житейските бури, но сме длъжни да се справим и да сме доволни, че сме имали късмета да живеем с тези любими хора и че сме били обичани от тях. Всеки , ако има желание, може да се справи. Човекът е много издържливо животно. Със сигурност си едно от тях и ще се справиш. Успех!
Виж целия пост
# 10
Има такива периоди. Но само на техния фон можем да оценим хубавите.
След дъжд винаги изгрява слънце.
Преди месец сънувах сън, в който някой ми каза, че животът е един асансьор. И наистина- върви нагоре- надолу, качват се и слизат хора постоянно.
В друг сън пък (в труден период) бях на една висока скала и гледах бурното море. И разсъждавах... морето е моите емоции и трябва да гледам на тях от дистанция- аз съм съзнанието си, не емоциите... те идват и си отиват като вълните.
Научи се да гледаш по-философски на живота и ще преминаваш по-леко през трудните периоди.
Виж целия пост
# 11
Казвали са ми, че чрез вода могат да се правят много магии. Аз лично не вярвам в подобни неща. Може да си разляла вода и да не си обърнала внимание. Съжалявам за загубата ти, но това е кръговрата на живота и просто продължаваме напред. Не се предавай, все някога нещата ще се оправят.
Виж целия пост
# 12
Като не вярваш защо го споменаваш. Едно от най-лошите неща в живота е човек да тръгне по наклонената плоскост на магиите. Наркотиците и алкохола могат да се спрат, хазарта и магиите не могат. Те се крепят на "последната надежда" в трудни ситуации.
Всеки има моменти в които светът му се разпада. Точно тогава трябва да се стегнем и за надскочим себе си и тежките моменти.
Виж целия пост
# 13
И моята баба почина внезапно, преди четири месеца и не мога да се справя с мъката. Липсва ми всеки ден, бяхме много близки. Бременна съм и мъката ме смазва, освен това по цял ден ми се гади и ми е отпаднало. Нямам приятели, на които мога да се опра.
Съвета, който мога да ти дам е да опиташ да се мобилизираш с времето. Търси поводи , които да те карат да се почувстваш по-добре-приятели, разходки. Недей задълбава в тъгата. Много е трудно, но ще се справиш, друг изход няма .
Виж целия пост
# 14
Началото на годината почина единият ми родител. Внезапно. После пандемии, ядове в работата, заболяване на друг роднина и ето - и аз наскоро излязох от болница. Друга черна серия имах 2017 година и си мислех, че ми е един от най-лошите периоди. Могло е и по-зле да е. Май никога една неприятно събитие не е единствено за даден период, поне при мен така се е получавало.
Баба ми и дядо ми починаха отдавна, но някак не го усетих, защото не ми бяха близки и не го мислех толкова много - нямах 20 години тогава.
Въобще, може да е тежко за известно време, но ще мине. И, не, никакви врачки, баячки и черни магии! Това е живот, уроци които трябва да преминем, колкото и болезнени да са.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия