Разбирам, че ти е писнало, ама положението ти е следното - ти сама си се съгласила на ниско по закон (вероятно) заплащане, и в същото време да получаваш повече (под масата) пари.
Ти сама си се съгласила и на взаимно съгласие.
Преди да започваш работа, трябва всичко да уредиш с шефа.
И да, вината е твоя. Преди години започнах работа, с мисълта че само 1 месец ще бъда водена 4 часа. Стана цяла година. Тук вината беше моя. Защото повярвах. И не си тръгнах. Защото отначало не повдигах въпросът.
А когато напуснах, шефа ми цяла година не намери заместник. Трябваше жена му да започне, защото никой не искаше да работи при такива условия. Е, едва ли я водеше на 4 часа с мин.заплащане.
Забравих - парите които получавах се равняваха на тогавашната мин.заплата за 8 часов ден. Така, че не съм забогатяла. Но вината е моя, че се съгласих и търпях.
Това е като с тормоза в една връзка - виновен си защото търпиш. Не за друго.
Ще се удивиш да разбереш колко порядъчни работодатели има. Защото ти си работна ръка.
И трябва да имаш уважение към себе си и трудът ти!