За бройката мъже/ жени в живота ви

Не, не ти се получава.
Едното не изключва другото, това не разбираш.
Дълбоката човешка благодарност има и звуков израз и е хубаво да го изричаме.

Обичам те, липсваш ми, пази се......

Зарадвай майка си, благодари ѝ.

Да, Флейм, но си помисли - колкото и да ти се струва странно - все още има хора, влагат смисъл в думите, в случая "Благодаря" и наистина го мислят. Учтив съм, но почти никога не казвам "Благодаря" без да го мисля, проформа (изключение правят служебните комуникации, разбира се). Не умея да съм изкуствен и не робувам на лицемерие. И не съм единствен, за щастие.

Защо, не заслужава ли да го чуе жената? Малко темерутесто ми идва това да имаш задръжки за такива неща. Тенкс мамо, че си решила да ме правиш и да се занимаваш с мен, вместо да си живееш живота. Да добие смисъл за тази жена всичко това, дето го изреди.

Много държа аз на думите. Кой как ги използва и защо.
Ако ги съотнесем към бройки, благодарности, подкрепа, една малка, наглед незначителна думичка, може да свърши чудеса в точните моменти. И в двете посоки. И в моменти на радост, и в моменти на мъка, тегавина.

Всеки живот е едно малко чудо, не съм на мнение, че трябва да се омаловажава заслугата на всички участващи. Само защото природата им е дала половите органи. Над тях има нещо друго, наречено съзнание, което ни дава шанса да осъзнаем какво истинско чудо е живота, а не просто даденост.

С тезата за самоцел да дадеш живот, да имаш дете и това да е единствения смисъл в живота, също не съм ок – много тъжно е това.

Бях пуснал веднъж ВИП Брадър и ставам свидетел на следния диалог:

Ники Кънчев (еуфорично):
- Моника (Валериева, плеймейтка), сега ще имаш възможност да се чуеш с твоя годеник по телефона след х месеца на изолация в къщата на Вип Брадър!
Моника започва да рони сълзи (стана ясно, че е много женствено да си свръхчувствителна по телевизията).  
Примитивният мъж по спийкъра започва да изрежда 20 от общо 100те си думи речник, за да изрази липсата на любимата, като завършва с едно възторжено: Обичам те!
Моника продължава да рони сълзи, усмихва се зарадвана като чува последното и казва тихичко:
- Благодаря.

Осъзнава, че е казала голяма глупост, но вече съквартирантите се кикотят и дорде да се поправи й дропнаха обаждането

Може, може, още съм сънена, преди малко се събудих и комуникацията ми куца още

Майка ми е 1 към 1 с мен, както и дядо ми. Споко. Не е важно вие кво мислите в тоя случай, а ние с нея какви сме не я мислете нея, нито отношенията ни. Ако смятате, че нея я бива с думите, жестоко се лъжете. От дядо ми тръгва това и в комуникацията с всички в родата ми, ако не следите действия и разчитате само на думи - ще се чувствате неоценени постоянно

Bratan,аз темерутските ми черти въобще не ги отричам знам си ги отлично, списък мога да направя за 30секунди, та няма и да е кратък даже хахаха. Не са ми проблем, нито на хората около мен, все пак си се познаваме, а и аз се съобразявам, когато се налага.

Ако толкоз някой настоява да ми говори неща, по-добре да ми каже, че е горд с мен или нещо тип "браво". Е, виж, че съм горда с майка ми - й го казвам.

А по повод последния пост - въобще не желая да ми говорят, когато съм тъжна. Всъщност идеално ми е да са там, да са ме гушнали и да мълчат по възможност. Говоренето в такива моменти, ме товари. Баба като почина, което беше гранде удар за мен, само звъннах 1 телефон да съобщя и да ревна и толкоз. После най -добрата ми приятелка пристигна изненадващо с мак доналдс и кола, защото мн добре знае, че нито съм яла, нито нищо, но вероятно съм изпушила 1384 цигари. Влезна, накара ме да ям, гушна ме и без да каже и дума, ме остави да се нарева, но и за секунда не ме пусна. Това е нещо, което помня 8 години и досега е била най-добрата реакция в такава ситуация, която съм изпитала. Поредното ми темерутско поведение I guess.

Иначе аз говоря, когато го очакват от мен де, защото хората имат различни потребности и нужди, затова изрично казах, че мен не ме топли благодаря-то.

Забавно е как изписаното с един смисъл се възприема и тълкува по коренно различен начин. 

Толкоз обяснения за една дума.
Благодарност да изкажеш на майка си не можеш, гордост да

Чувствата не са за всеки. В моя скромен опит с хора съм установила, че на много голям процент, без значение години, среда, интелект, им е доста сложно да изказват чувствата си, не да ги показват, а да ги обличат в думи и общуване.

Да повикаме ли модератор да позачисти последните няколко страници, или семантичната дискусия още не е приключила?

Думата благодаря е прекрасна дума, тогава когато в нея е вложено сърце и душа, а това си личи от начина, по който е казана. Казвала съм не веднъж на майка ми "Благодаря, че си ме родила! Че си жертвала толкова много за мен!", казвала съм и на баба ми "Благодаря, че си до мен!" Чувала съм благодаря от голямото дете, дума, която ме просълзи. Чувала съм го и от ММ. Без да го прося, без да го очаквам или да набивам канче за да го получа. Поднесена в момент на семейно щастие, играейки с децата да се обърне към мен и да ме погледне в очите с думите "Благодаря, че си минала през толкова много! Благодаря за прекрасните деца! Обичам те!" Това е момент, който винаги ще помня. И не, това не изключва постоянните му грижи за децата, не изключва това, че се грижи за домакинството наравно с мен, не изключва това, че даже в родилното влезе с мен и остана докато ме изписаха. Думите не са нещо лошо.

Думите са важни, но понякога неуместни. Може да натоварят в неподходящ момент. Понякога не се тълкуват правилно. Комплиментите са нужда за нечие самочуствие. Но за мен е важно действията и отношенията да са в синхрон с думите. Предпочитам целувка пред романтичен стих. Но посветен жест, музика или внимание оценявам.
Моята майка е крайно чувствителна на думи. Именно ласкателите и я сринаха и унизиха. За мен, това е важен урок, още от  дете. Лицемерните думи и интриги ги игнорирам крайно.

Толкоз обяснения и ти пак не можеш да разбереш, че на някои хора просто не им пука толкова за думите. Егати колко сложно се оказа да приемеш, че има различно от твоето и това, че ти имаш потребност от думи, въобще не е общовалидно за всички. А даже си направих труда да опитам да опиша защо е така, с лични примери и детайлно и пак тц еми..квот такова. Важното е всеки да е щастлив, пък как и по какъв начин - си е негова работа. Но все пак, за последен път - любовта и благодарността не са думи, те са усещания. А някой усещания, чувства и емоции въобще нямат нужда да бъдат изразявани с думи..ако знаеш как да ги усещаш и ти де
А бай дъ уей-  първият ми, от многото татуси, които имам, е именно на майка ми любимо цвете, което е и името й ). Дали според теб имаше нужда да й пояснявам защо с думи? Нека ти подскажа - не, много добре усети

Имам позната, болна от Паркинсон. Дъщеря и всеки ден я обича по телефона и натоварва със задачи. Но на лекар я водят чужди хора. Без излишни ласкателства.С прагматични и точни съвети и помощ. Няколко пъти я спасяват от смъртта.

Малко сте като развален грамофон, неблагодарният човек си личи, тръгнахме от там, че не е ок да очакваш благодарност за делата си, а сега сте се хванали за едните думи, всеки разбира по своему и не е редно да натякваме... благодари та благодари

Да беше казал нещо по темата тогазе.

Татуровката нищо не значи, това си е за твоето его, не за човека на когото държиш.