В момента чета ... 65

  • 44 606
  • 745
# 195
Завърших "А планините ехтяха". Ами нищо общо с  „Хиляда сияйни слънца”! През цялото време се чувствах изгубена сред героите, времето и пространството. Прескачането във времето не ме дразнеше толкова, колкото непрекъснатата смяна на действащите лица- тъкмо започнеш да опознаваш героя, той изчезва, появява се нов. Някак не можах да се привържа към никого, да се приобщя към никого и да съчувствам до край. Дойде ми разхвърляна и объркана книгата. Липсваха ми онези дълбоки емоции, въпреки буцата в гърлото ми. Езикът на автора е все така галещ сетивата, но по- скоро се чувствах като на скоростно влакче, отколкото съзерцаваща черно- бяла снимка.

"Когато Ницше плака" чета в момента.
Виж целия пост
# 196
От Халед Хосейни исках да прочета нещо, след  като преди години четох "Ловецът на хвърчила", избрах  с последната покупка "Хиляди сияйни слънца",  заради отзивите за "планините", която явно  мога изобщо да пропусна.

"Трябва да поговорим за Кевин" остави отблъскващо чувство, добре написана,  в хубава форма структурирана.... но, до там. Гледах преди време обяснение на криминален психолог по повод такъв психологизъм на възприятие и поведение,  определи такива хора като непоправими, гледат, клатят глава, говорят умно, а зениците им обърнати навътре. И аз не повярвах на цялата дисекция на самопризнание в книгата.

Започнах "Морякът, комуто морето обърна гръб"
Виж целия пост
# 197
Започнах ,, Ключът на Сара,, ,като намерих и филма. Минах 100 страници, харесва ми .
Виж целия пост
# 198
Прочетох „Богат, беден”, трябваше да е препрочит, но се оказа, че нищичко не помня. Разбираемо, чела съм я преди може би 20 години.
След нея за два дни глътнах „Да защитаваш Джейкъб”, малко ми беше скучновата, едно 150-200 страници нищо не ср случва, но краят ме разби.
Виж целия пост
# 199
Честит празник и от мен - най-хубавият! По моя си традиция, на днешния ден съм с български автор, този път избрах Елка Стоянова и нейните "Петъчни истории".
Бързам да споделя! Глътнах я набързо и много добре ми дойде! А и обичам Бургас. Не знаех какво да очаквам, не се бях подготвила предварително с информация за авторката. Приятелка ми я даде само с думите – “просто я прочети”! Половината книжка е разкази, другата – статуси, което, честно казано, ме караше да съм леко скептична. В началото дори ми тръгна малко смущаващо и странно, но послееее... така не се бях смяла с глас, четейки, не помня откога!!! Страхотна самоирония има Елка Стоянова, изключително свежо пише, леко, но не елементарно! Препоръчвам горещо!
Отивам да я потърся във ФБ и просто се чудя как досега не ми е попадала!

Иначе продължавам с 8-мата книга за инспектор Гамаш (и не само Wink) - "Красива мистерия".
Виж целия пост
# 200
Аз все още продължавам да си чета книгите на Камила Лекберг . Някак си много леко ми  вървят и макар често да използва едни и същи похвати това все още не ми е станало досадно. Завърших "Каменоделецът" - беше интересно ,че се развиваше и още една сюжетна линия , а чак в края на книгата се разкри връзката между жертвата и събитията от миналото.Героите също много ми допадат , всеки от тях търпи някакво развитие и проследяваме моменти от личния му живот.
Разбира се вече започнах "Прокоба" - прочела съм около 1/3 от нея и за сега също е много обещаваща Simple Smile
Май Камила Лекберг ще се нареди сред любимките ми Simple Smile
Виж целия пост
# 201
Аз мислех, че съм прочела коментара вече редактиран. Момичета, не драматизирайте чак толкова, това изречение нищо не издава, да не говорим, че всеки може да го е яд за нещо различно.

Аз завърших “Малки пожари навсякъде”. След 150-та страница книгата много ме увлече и снощи четох до 1:30. Дадох 4 звезди в ГР.

Продължавам с “Носферату”.
Виж целия пост
# 202
Всъщност коментарът издава доста на хората, които са чели вече част от поредицата, но още не са прочели "Жертвите, които правим" и ако все още е възможно е добре да се редактира постът.
А относно Себастиан, то май няма читател, който да не я ядосан на този герой още от първата книга 😂
Виж целия пост
# 203
Spastik Children, не знам защо така нападателно и отбранително реагираш. Все пак ще ти отговоря - аз продължавам да съм недоволна, но това вече няма значение, станало е. Настоявах да се коригира заради другите и защото правилата трябва да се спазват. Темата винаги е била приятна и добронамерена и всеки е свободен да сподели каквото му е на сърце в момента, вярвам, че и при теб е било така и точно тук му е мястото и това е идеята на темата. Но нека е по правилния начин. Получават се чудесни дискусии и в скрит текст.
Не се случва за пръв път някой да разкрива нещо, понякога става и неволно, под прясна емоция, или от нови потребители, незапознати с правилата. Но ти и два поста след първия си не само не се извини и не махна името, ами дори продължи "на нож". Разбирам защо към мен - първа реагирах, няма проблем. Но не беше нужно сега да триеш всичко, все едно съм ти наложила цензура, просто трябваше да сложиш написаното в скрит текст.

В тази връзка, дъщеря ми (14 г.) започна да чете преди време Агата Кристи, но
Скрит текст:
дочула неволно част от разговор на учителката си по английски, от който й станало ясно, че в някаква книга на Агата Кристи убиецът е докторът. Още не беше чела нищо от авторката, но искаше и като започна ми каза - мамо, ужасно е, сега във всяка книга, в която има доктор, ще си мисля, че той е убиецът! До момента, ако не се лъжа, е прочела само 3, но след последната я питах и каза, че още не е докторът. Simple Smile Аз самата съм чела доста от А. Кристи, но много отдавна и не помня в детайли всяка. Даже гледахме скоро нови екранизации на уж четени от мен някога нейни книги, но почти до последно не се сещах повечето неща..
Виж целия пост
# 204
Няма да го пиша в скрит текст, защото не споменавам книга и автор - просто забавна история, за която се сетих, докато четох предишните постове.
Преди години моя позната, тогава тинейджърка, попитала баща си може ли да отиде на купон - тогава така беше, питаше се дали може. Simple Smile Бащата седял и четял криминале, а на въпроса отговорил със строго "не",  при което вбесената пуберка траснала вратата на излизане, но след момент се сетила как е по-добре да си отмъсти, открехнала я и извикала "Пък да знаеш - докторът е убиеца!", после скоростно я затворила, защото книгата полетяла към нея.  
Обсъждане на сюжета с имена и факти - само в скрит текст, да ти е мирна главата, иначе нещо ще ти полети по главата - виртуално. Mr. Green
Виж целия пост
# 205
Прочетох  "Номер 8" от Руслунд & Хелстрьом. Беше удоволствие. Всичко ми беше подредено, логично и тъкмо се бях примирила, че едно ъгълче от пъзела е изгубено, но не е толкова важно и, в последните страници всичко си дойде на мястото. Ще се четат и другите им книги.
Продължавам с "Време и всичко"на Андрей Райчев и Александър Андреев.
Виж целия пост
# 206
Да ти кажа ли защо? Защото този коментар не е спойлер и нищо не издава. Абсолютно много мразя, когато някой започва излишно да драматизира. И какво разбра ти от цялата работа? Нищо. Развалила съм ти била удоволствието.  Като прочетеш поредицата ще разбереш, че това мое мнение не значи нищо. Да, ама е по-интересно да се правят драми. Еми пишете си и си дискутирайте, аз няма намерение да се чудя в кое мое изказване някой си ще си въобрази, че е видял спойлер и ще прави от мухата слон, че и модератори да намесваме, след като 2 пъти повторих, че нищо не съм издала и че няма нищо от това, което си мислите.
Виж целия пост
# 207
Spastik Children, за последен път пиша по темата, тъй като пак се обръщаш към мен, независимо, че и други ти казаха същото (някои вече са изтрити). Всъщност, ти самата направи от “мухата слон”, вместо просто да редактираш след забележката (айде, извинение не е нужно, случва се), продължи да настояваш, че “нищо” не си написала. За теб може да е “нищо”, защото знаеш какво е.. но и явно не е съвсем “нищо”, щом те е предизвикало да споделиш, нали?! Simple Smile
Дори и да не издаваш в прав текст случилото се, с написаното вече си посяла съмнение, напрежение и множество питанки у непрочелия. Те ще го съпътстват и човъркат постоянно докато чете и докато не разбере какво точно се случва с този герой (без значение дали е главен). За теб може да е “излишно драматизиране”, но не си на неговото място, няма как да знаеш кой какво би си помислил и как би му се отразило на четенето. Това не означава да спреш да пишеш и споделяш! Не. Нека просто се уважаваме взаимно и спазваме правилата, за да няма после, ама “няма нищо от това, което си мислите”. Simple Smile Приятно четене и писане! С най-добри чувства!
Виж целия пост
# 208
След толкова изписано за поредицата "След" на Анна Тод, реших да я подхвана. Още в началото четейки ми беше позната като сюжет. Оказа се, че съм гледала филма преди книгата. Ами, избутах я, ей, така, за да не е поредната изоставена. Пробвах да продължа с втората. Поредицата за мен приключи бързо, бързо.
След което подхванах "Пет срещи с непознат" на Джон Марс. Отлагах я от доста време. Стори ми се несериозна въпреки че аз съм си я купила. Е, дадох й 5 звезди в ГР. Много ми хареса. Препоръчвам ви я. Смесица от много човешки чувства, породени от ситуации, в които всеки може да попадне. Всеки с болката и трагедията си.
Виж целия пост
# 209
Чета в момента "Искрица живот" на Ремарк и също " Да защитаваш Джейкъб". И двете ми харесват, но втората ми оставя едно особено чувство, подтискащо. Но книгата е хубава, вероятно това чувство е защото и моите деца са на подобна възраст, като Джейкъб. Филмът също е доста добър, каста е отличен. Ще видя сега дали ще прочета първо книгата или в петък ще изгледам последния епизод Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия