В момента чета ... 65

Леле, не мога да ви изчета.
"А планините ехтяха" ми е на 3/4 вече, за малко съм я стопирала. Добре ми вървеше, предвид, че ми е втората на Хосейни и определено той е моят автор. Не е толкова силна, колкото "Хиляда сияйни слънца", разбира се, но това го знаех предварително и не съм имала и такива очаквания. А и не ми се ревеше толкова де, затова и не взех "Ловецът на хвърчила". На "Хиляда сияйни слънца" направо се спуках от рев, та тази ми идва добре, голяма драма в началото и после леко, леко. Смяната на местата и героите не ме дразни, напротив, навръзва се с предишните участници и се разкрива полека какво им се е случило. Определено е моят автор.
Изчетох ЮиР - Жените, които го познаваха - на един дъх, увлекателна, хареса ми Себастиян Бергман и до там. Не е моето, поради основната тематика, както няколко пъти написах вече, в момента не ми се чете такава литература изобщо. Стилът е идеален, нямам забележки към авторите изобщо, просто не съм на такава вълна.
Сега чета Джефри Арчър /докато зарязах за момент Хосейни/ - Каин и Авел - силно начало, дано така да продължи. Преди седмица-две бях опитала с друга негова, не се получи, изобщо политика не обичам да има намесена и всъщност нямам никакви такива интереси. И в Сторител на Стиг Ларшон първата от Милениум, случайно попаднах на Давид Лагеркранц, след което разбрах, че е продължение на Стиг Ларшон и така стигнах до тук. Започна доста скучновато, но го изтраях, да речем 10% от книгата, сега започнаха да се разгръщат персонажите. Но имам и силна мотивация де, чела съм пета книга и знам, че си заслужава. Та така, с 3 книги съм паралелно, но предвид, че последните сума ти години съм чела по 10 книги на година и това, че съм месец и половина болничен, направо съм като луд с картечница и искам да изчета всичко.

Прочетох "Мементо" на Радек Йон. Не ми хареса, давам и 3/5 и пак и е много. Така и не успях да съчувствам по някакъв начин на главния герой или да с поставя на негово място.Едно и също се повтаря през няколко страници. Толкова ми беше досадно, че последните 10% от книгата ги минах по диагонал. Предполагам , че може би наистина това е ежедневието на един наркоман, но някак не можах да го изтърпя.

Честно казано имах много високи очаквания за книгата.

Сега започвам "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц и много се надявам (пак с надежди и очаквания тръгвам ) да ми хареса , че напоследък все нещо не ми достига в книгите, които започвам.

Аз да попитам,  по темата с издаването на част от книгите,  които четем. Да разбирам ли ,че е забранено да се споменава каквото и да било от съдържанието на книгите които четем?

Почти да. Аз се старая да съм по-премерена вече,че без малко да ме изгонят.
Завърших,, Ключът на Сара,, . Не можах да я оставя до финала , много ми харесва, когато успоредно се разглеждат минало и настояще, както и събитията,за които се споменава в книгата, въпреки че авторката изрично е написала, че няма претенции за истореческа достоверност и героите са измислени. Утре или тези дни ще изгледам и филма.

И защо е забранено? Какво значение има кой какво ще разкаже от дадена книга...всеки който му се чете ще чете. Всеки може да си има мнение и гледна точка ...

Чак пък толкова не е забранено. Ама да споменеш, че не си очаквал убиецът да е месарят, някак си убива желанието на другите да четат книгата. Ако кажеш, че веднага си се досетил кой е убиецът, ок. Спойлерите не са желателни в темите за книги, филми и сериали.

На мен пък ми е странно, че големи хора имат нужда от пояснения що е то спойлер и защо не е редно да го пляскаш ей така.

Продължавам с поредицата за Юна Лина, на Ларш Кеплер.

Правилата на групата определят какво би могло и какво не би да се разказва. Допустимо е да се дава насока за тематиката на книгата, да се споделят впечатления.
Не се счита за допустимо да се издават детайли, които биха нарушили удоволствието от прочита на книгата - т.нар спойлери (spoilers). Ако някой все пак не е сигурен дали издава прекалено много, следва да сложи текста в “скрит текст”. Ако споделяте мнение за криминален роман, например, не върви да издадете на всички кой е убиецът.

Друг е въпросът, че за няколко човека в тази група и да кихнете пак ще се счете за спойлер. За всеки случай, слагайте в “скрит текст”, ако се изкушавате да споделяте фабулата на произведението.

И на мен ми е странно, че други хора намират личното ми мнение за това дали ме е яд на даден герой като спойлер, но се убедих, че някои хора се тръшкат заради идеята. И уж нямаше това повече да се говори, но явно всички ги тегли натам. Не мога да разбера защо в този форум толкова се драматизира. Аз лично повече мнения за книги ще избягвам да споделям.
Ако толкова исках да разваля нечий кеф, направо щях да напиша името на убиеца. Какво да си играем ма дребно? Влязох тук, защото ми омръзна от заядливи коментари във фейсбук групите, но явно едни и същи хора пишат.

Здравейте!
Прочетох Дете 44 и Споделен живот.
Дете 44- на мен ми беше скучна, тромава и протяжна.
Споделен живот- имаше места, в които нещата сякаш буксуваха, но като цяло е добра.

Този форум е по зле и от казармата.. това забранено,  онова забранено ...

Ами то на заглавната страница пише, че в спойлер може. Защо казвате, че не може?

Мисля, че под спойлер се има предвид това .Spoiler:
Спойлерът е елемент от разпространено обобщение или описание на всяко художествено произведение, което разкрива всякакви сюжетни елементи. Обикновено детайлите на сюжета, включително кулминацията и края, се считат особено за спойлер.
За такъв "спойлер" се изисква поставянето му в скрит текст.

Именно, на скрития текст тук пише spoiler. Затова, за мен, в този форум спойлер е равно на скрит текст.

Ами точно - "спойлерът" трябва да бъде поставен в [ spoiler ] и всичко ще е наред.
Така пише и на първата страница в темата. Аз си чета и скритите текстове и не ми пречи, че ще науча нещо за сюжета, но явно някои държат да не знаят нищо предварително.