Никога не съм разглеждала Ирина и Борис (особено пък Ирина) като отрицателни герои. Трагични - да. Иначе да, някои неща около комунистите и на мен ми бяха странни или по-скоро смешни (пламът на Лила по идеологическите въпроси, да кажем), но на 18, когато четох книгата, не съм разсъждавала точно за тези неща, а може би и краят на живковия режим е бил прекалено пресен тогава. Знаех, че Димов е бил принуден да включи Лила, Живко и т.н., но четох точно тази версия, защото нея имахме вкъщи. Като цяло "Тютюн" ми хареса много. Но баба ми също ми е разказвала за първите години след 9-и септември - за назначенията на партиен принцип, за колежката си арменка, която била доносничка (знаело се за нея, а и се знаело, че във всяка стая има доносник). Затова не само приемам, че Димов е направил този компромис, а и по принцип в историята не ми се струват като пришити.
Виж целия пост
В момента чета ... 65
- Публикувана: 12 май 2020, 09:40 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2020, 09:15 ч.
# 315
3 юни 2020, 07:19 ч.
# 316
3 юни 2020, 12:37 ч.
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния - Алън и Барбара Пийз
Виж целия пост
# 317
3 юни 2020, 13:02 ч.
Чета я в момента и съм на средата. Бях много впечатлена от Истината за случая Хари Куебърт, но определено Изчезването на Стефъни Мейлър не събуди такъв интерес в мен, на места даже се разсейвам. Сега вече ще знам, че и на финала няма да е кой знае какво.
Версията с Лила я изучавахме в училище, почти нищо не помнех от нея. Миналата година прочетох нецензурираната версия на книгата от 1951-ва, в която Лила отсъства. Имах други очаквания, но.... Въпреки, че се води нецензурирана, там също има пасажи, изрази и думи, които изглеждат като пришити с бели конци. Например думата "разруха". Когато Димов описва живота на Ирина, Борис, Костов и другите от тяхното обкръжение, "разрухата" се появява по 5 пъти в страница, сякаш я е "хвърлял" на посоки.
Виж целия пост
Приключих с Изчезването на Стефани Мейлър
Никога не съм разглеждала Ирина и Борис (особено пък Ирина) като отрицателни герои. Трагични - да. Иначе да, някои неща около комунистите и на мен ми бяха странни или по-скоро смешни (пламът на Лила по идеологическите въпроси, да кажем), но на 18, когато четох книгата, не съм разсъждавала точно за тези неща, а може би и краят на живковия режим е бил прекалено пресен тогава. Знаех, че Димов е бил принуден да включи Лила, Живко и т.н., но четох точно тази версия, защото нея имахме вкъщи. Като цяло "Тютюн" ми хареса много. Но баба ми също ми е разказвала за първите години след 9-и септември - за назначенията на партиен принцип, за колежката си арменка, която била доносничка (знаело се за нея, а и се знаело, че във всяка стая има доносник). Затова не само приемам, че Димов е направил този компромис, а и по принцип в историята не ми се струват като пришити.
# 318
3 юни 2020, 13:31 ч.
На нас не са ни изисквали версията с комунистите, даже помня, че същата година на пазара пуснаха и версията без тях и една съученичка я купи, за да я чете. А в училище въобще не е ставало въпрос за Живко и Лила. Но за мен книгата е хубава и с тях и дори е по-логична с тях, отколкото без тях, защото по онова време комунисти е имало със сигурност, включително и толкова запалени идеалисти.
Виж целия пост
# 319
3 юни 2020, 13:50 ч.
Spastik Children,
И аз бях от впечатлените от дебюта на автора. Следях за следващ роман от него. Даже дочаках с нетърпение сериала по Истината за Хари Куебърт (също провал, изгледах само първи епизод).
Ако стигнеш до края на сегашния водевил, пиши после, въпреки че подозирам, че може и да не издържиш.
Виж целия пост
И аз бях от впечатлените от дебюта на автора. Следях за следващ роман от него. Даже дочаках с нетърпение сериала по Истината за Хари Куебърт (също провал, изгледах само първи епизод).
Ако стигнеш до края на сегашния водевил, пиши после, въпреки че подозирам, че може и да не издържиш.
# 320
3 юни 2020, 15:40 ч.
Засега не виждам причина да издържа, върви ми добре. Просто тръпката от Хари Куебъртовата история тук я няма. Мислех да гледам сериала после, но още не съм започнала.
Виж целия пост
Spastik Children,
И аз бях от впечатлените от дебюта на автора. Следях за следващ роман от него. Даже дочаках с нетърпение сериала по Истината за Хари Куебърт (също провал, изгледах само първи епизод).
Ако стигнеш до края на сегашния водевил, пиши после, въпреки че подозирам, че може и да не издържиш.
И аз бях от впечатлените от дебюта на автора. Следях за следващ роман от него. Даже дочаках с нетърпение сериала по Истината за Хари Куебърт (също провал, изгледах само първи епизод).
Ако стигнеш до края на сегашния водевил, пиши после, въпреки че подозирам, че може и да не издържиш.
На нас не са ни изисквали версията с комунистите, даже помня, че същата година на пазара пуснаха и версията без тях и една съученичка я купи, за да я чете. А в училище въобще не е ставало въпрос за Живко и Лила. Но за мен книгата е хубава и с тях и дори е по-логична с тях, отколкото без тях, защото по онова време комунисти е имало със сигурност, включително и толкова запалени идеалисти.
Скрит текст:
О, то и сега ги има и си вярват, че това е било най-доброто. 
))
))
# 321
3 юни 2020, 15:55 ч.
Започнах "Стопанката на господ", до тук много ми напомня на "Бабо, разкажи ми спомен".
Виж целия пост
# 322
4 юни 2020, 09:38 ч.
Тази нощ, до 2 часа, си довърших "Стръв". В крайна сметка 4.5 звезди от мен. Идеята е страшно интересна и изпълнението на висота. Изкуството като мотивация за действия и като оръжие за поразяване. Остана малко неясна мотивацията на някои от героите, но предвид че разказът в по-голямата си част се води от първо лице, може да е преднамерено. Двама от персонажите обаче докрай ми бледнееха на фона на доста пълнокръвното представяне на други. Също така монологът в последното действие ми дойде прекалено разтеглен. Разбирам, че героят копнееше за своята сценична изява и се наслаждаваше на нея, но на мен малко ми досади. Може и среднощният час да е бил виновен.
Странна, но хубава книга, е в крайна сметка. Не би допаднала на всеки, но е от тези, които се помнят.
Виж целия пост
Странна, но хубава книга, е в крайна сметка. Не би допаднала на всеки, но е от тези, които се помнят.
# 323
4 юни 2020, 09:53 ч.
Аз прочетох "Балада за пойни птици и змии" на Сюзан Колинс. Добре ми тръгна и после нещо рязко се прецака. Не знам какво и къде, много странно. Не е съвсем лоша книгата, не е скучна, но ми досади и ми липсваше онова желание да чета, което имах с "Игрите на глада".
Виж целия пост
# 324
4 юни 2020, 10:06 ч.
Вени, благодаря.
Значи ще си я спестя засега. Към "Игрите на глада" имам много специално отношение. Това е и първата книга, която прочетох на четец. Цяла нощ четох 😃. А след това и следващите две книги. Напълно ме беше обсебила. Минаха години, а все още понякога си мисля за нея. Много "моя" е. Винаги ми е била интересно, когато героите са поставени в безизходна ситуация, в която нямат възможност за избор или всички избори, които могат да направиш са еднакво лоши. Сюзан Колинс добре беше заплела всичко това в "Игрите" - историята, героите.
Може би наистина е по-добре да не се надзърта в миналото или зад завесата и в гримьорната.
Уф, аз още съм на вълна театър, май 😂
Виж целия пост
Значи ще си я спестя засега. Към "Игрите на глада" имам много специално отношение. Това е и първата книга, която прочетох на четец. Цяла нощ четох 😃. А след това и следващите две книги. Напълно ме беше обсебила. Минаха години, а все още понякога си мисля за нея. Много "моя" е. Винаги ми е била интересно, когато героите са поставени в безизходна ситуация, в която нямат възможност за избор или всички избори, които могат да направиш са еднакво лоши. Сюзан Колинс добре беше заплела всичко това в "Игрите" - историята, героите.
Може би наистина е по-добре да не се надзърта в миналото или зад завесата и в гримьорната.
Уф, аз още съм на вълна театър, май 😂
# 325
4 юни 2020, 10:12 ч.
Хах, ston, няма лошо, това само показва колко ти е влязъл под кожата Сомоса
А относно "Балада за пойни птици и змии" - не искам да спирам потенциалните читатели, даже би ми било интересно и друго мнение. Аз също бях много завладяна от Игрите и си признавам, че подходих скептично към тази предистория.
Виж целия пост
А относно "Балада за пойни птици и змии" - не искам да спирам потенциалните читатели, даже би ми било интересно и друго мнение. Аз също бях много завладяна от Игрите и си признавам, че подходих скептично към тази предистория.
# 326
4 юни 2020, 10:14 ч.
Игрите и аз ги четох ден и нощ, едва дочаквах да се прибера от работа. Разбирам желанието да се печелят още пари, ама с това писане на предистория, историята от името на герой А, после пък от името на герой Б и т.н. за мен е излишно. Още обмислям дали да я чета, ще чакам и аз още мнения.
Виж целия пост
# 327
4 юни 2020, 22:06 ч.
Последно прочетох 1984, ясно на кого
Сега чета Изоставени на Коуди Макфейдън - любима поредица.
Следващата мисля да е на Рей Далио - Принципи или Вторият Пол на Симон дьо Бовоар. Истинска дилема!
Виж целия пост
Сега чета Изоставени на Коуди Макфейдън - любима поредица.
Следващата мисля да е на Рей Далио - Принципи или Вторият Пол на Симон дьо Бовоар. Истинска дилема!
# 328
5 юни 2020, 16:03 ч.
Не съм писала от доста време тук, нямах време и сили за качествено четене на книги.
Снощи довърших "Пътят" на Кормак Маккарти - ако някой иска да прочете един прекрасен шедьовър на антиутопията, това е книгата. Така зверски те хваща за гърлото и те стяга за сърцето, че колкото и да е малка като обем и да може да се прочете буквално за ден, на мен ми се налагаше да си правя физически почивки, за да се възстановя емоционално от внушенията й. Невероятен разказ за това, какво определя и мотивира човешкото в нас, когато нищо човешко не е останало в света около нас.
Виж целия пост
Снощи довърших "Пътят" на Кормак Маккарти - ако някой иска да прочете един прекрасен шедьовър на антиутопията, това е книгата. Така зверски те хваща за гърлото и те стяга за сърцето, че колкото и да е малка като обем и да може да се прочете буквално за ден, на мен ми се налагаше да си правя физически почивки, за да се възстановя емоционално от внушенията й. Невероятен разказ за това, какво определя и мотивира човешкото в нас, когато нищо човешко не е останало в света около нас.
# 329
5 юни 2020, 16:47 ч.
Да, много е хубава "Пътят" , филмът по нищо не ѝ отстъпва
Дори не мога да кажа кое от двете повече ми хареса - така преплетени ми бяха Виго Мортенсен и героя от романа, че го четях буквално със сцени от филма в главата си
Аз прочетох един съдебен трилър тези дни - "Един невинен клиент" (Скот Прат), бързооборотен, приятен - дадох му 3*.
Предишният роман , който четох от автора , повече ми хареса като че ли...
Виж целия пост
Дори не мога да кажа кое от двете повече ми хареса - така преплетени ми бяха Виго Мортенсен и героя от романа, че го четях буквално със сцени от филма в главата си
Аз прочетох един съдебен трилър тези дни - "Един невинен клиент" (Скот Прат), бързооборотен, приятен - дадох му 3*.
Предишният роман , който четох от автора , повече ми хареса като че ли...
Препоръчани теми