“Черните лилии” и “Шантарам” са ми доставили голямо удоволствие,лилиите даже ме накараха да се ровя в Гугъл да ги разглеждам и ме заредиха с много културни факти:).
Виж целия пост
В момента чета ... 65
- Публикувана: 12 май 2020, 09:40 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2020, 09:15 ч.
# 301
1 юни 2020, 09:30 ч.
Аз вчера приключих „Полубрат“ (Ларш Собю Кристенсен). 5*/5*
Една Огромна Книга във всяко едно отношение, не само като обем. Отдавна не бях чела толкова мащабно и епично произведение. Четох я трудно, бавно и мъчително.
Бих определила романа като някакъв особен, скандинавски магически реализъм.
Самата история/самите истории са тежки, а всеки от героите е трагичен сам по себе си. Някои от описаните сцени не бих могла да забравя никога.
За мен това е Книгата ми на годината. Макар, че след прочитането ѝ остават повече въпроси и неясноти, отколкото отговори. Но не това е важното в този роман, защото това е някак си роман извън разума и „Не е важно онова, което виждаш с очите си, а онова, което вярваш, че виждаш.“
Виж целия пост
Една Огромна Книга във всяко едно отношение, не само като обем. Отдавна не бях чела толкова мащабно и епично произведение. Четох я трудно, бавно и мъчително.
Бих определила романа като някакъв особен, скандинавски магически реализъм.
Самата история/самите истории са тежки, а всеки от героите е трагичен сам по себе си. Някои от описаните сцени не бих могла да забравя никога.
За мен това е Книгата ми на годината. Макар, че след прочитането ѝ остават повече въпроси и неясноти, отколкото отговори. Но не това е важното в този роман, защото това е някак си роман извън разума и „Не е важно онова, което виждаш с очите си, а онова, което вярваш, че виждаш.“
# 302
1 юни 2020, 13:20 ч.
Миж, толкова ме заинтригува с тази книга, започнах да я издирвам - навсякъде изчерпана, но успях да я намеря, за което съм много щастлива! Нямам търпение да я получа. Благодаря за отива! 🌹
Виж целия пост
# 303
1 юни 2020, 13:22 ч.
Имай пред вид, че е тежка и доста трудно се чете. Има тегави моменти, в които ти идва да я зарежеш с чисто сърце (особено в началото).
Общо взето, не мога да я препоръчам с лека ръка...
Виж целия пост
Миж, толкова ме заинтригува с тази книга, започнах да я издирвам - навсякъде изчерпана, но успях да я намеря, за което съм много щастлива! Нямам търпение да я получа. Благодаря за отива! 🌹
Имай пред вид, че е тежка и доста трудно се чете. Има тегави моменти, в които ти идва да я зарежеш с чисто сърце (особено в началото).
Общо взето, не мога да я препоръчам с лека ръка...
# 304
1 юни 2020, 13:31 ч.
Да, действително книгата не е никак лека - и като стил, и като сюжет. Аз лично не можах да я довърша и я оставих непрочетена. Наистина изискваше твърде много като внимание и настроение в момент, в който не бях готова за точно такова четиво. Взех я от библиотеката, така че и без това няма да ми е под ръка, но се съмнявам да опитам отново да я прочета.
Виж целия пост
# 305
1 юни 2020, 13:52 ч.
При мен отлежаваше от години , бях я получила от темата за размяна на книги.
И ако не беше Ковид-а и работата от вкъщи , не знам кога и дали щях да я прочета. Сигурно чак след пенсионирането си.
Сигурно и точният момент за нея съм улучила
Самият автор я е писал 10 години...
Виж целия пост
И ако не беше Ковид-а и работата от вкъщи , не знам кога и дали щях да я прочета. Сигурно чак след пенсионирането си.
Сигурно и точният момент за нея съм улучила
Самият автор я е писал 10 години...
# 306
1 юни 2020, 20:55 ч.
Прочетох "Искрица живот" на Ремарк- много ми хареса.Мисля я още, за героите, за преживяванията, за мъченията, които честно не знам как са ги понесли. И ми помогна да не мисля за храна по време на престоя ми в болницата Дадох 5 от 5, напълно заслужено. Ремарк отива в топ 5 в класацията ми.
После набързо прочетох едно неангажиращо трилърче - "Вече я виждаш" на Джой Филдинг. Няма да я запомня с почти нищо, освен че си вървеше чудесно и е добро разтоварване от тежката като сюжет "Искрица живот".
Сега чета чиклит, нещо което от много години не бях подхващала. Но ме забавлява - "Любовен пасианс" на Александра Потър.
Виж целия пост
Дадох 5 от 5, напълно заслужено. Ремарк отива в топ 5 в класацията ми.После набързо прочетох едно неангажиращо трилърче - "Вече я виждаш" на Джой Филдинг. Няма да я запомня с почти нищо, освен че си вървеше чудесно и е добро разтоварване от тежката като сюжет "Искрица живот".
Сега чета чиклит, нещо което от много години не бях подхващала. Но ме забавлява - "Любовен пасианс" на Александра Потър.
# 307
1 юни 2020, 21:24 ч.
Прочетох ''Свобода'' на Джонатан Франзен.
Хареса ми. Тежък роман е, не е за всеки, стилът не е лек, но Франзен много умело борави с думите.
Оцених я, а определено има защо. Лично за мен, доста силна и значима книга от съвременната американска литература.
Сега след дълго колебание и след няколко отзива тук започвам, ''Шантарам'' - Грегъри Дейвид Робъртс.
Виж целия пост
Хареса ми. Тежък роман е, не е за всеки, стилът не е лек, но Франзен много умело борави с думите.
Оцених я, а определено има защо. Лично за мен, доста силна и значима книга от съвременната американска литература.
Сега след дълго колебание и след няколко отзива тук започвам, ''Шантарам'' - Грегъри Дейвид Робъртс.
# 308
1 юни 2020, 21:47 ч.
Много са приятни книгите на Александра Потър, любимка ми е в жанра.
Виж целия пост
# 309
2 юни 2020, 00:21 ч.
Ричард Бротиган - Чудовището Хоклан. Едно сомбреро пада от небето.
Виж целия пост
# 311
2 юни 2020, 16:53 ч.
Започнах,,Яж,моли се и обичай"на Елизабет Гилбърт.В началото съм и още не мога да я преценя,но мисля,че ще ми хареса.
Виж целия пост
# 312
2 юни 2020, 18:25 ч.
Подобно мнение писах и аз покрай четенето си на Тютюн в по-скорошните ми години. Знам и момента, който най-много ме измъчи - когато оправдаваше изземането на дома на Ирина от селяните и изхвърлянето й на улицата.
Но аз съм живяла в онези времена и знам, че няма друг начин да се опише това нещо е тези години. Просто няма, това е наратива на епохата, това се пише. Също като легендите на Мария
Иначе искам много да се възмущавам от "В лабиринта" от Сиге Еклунд, само се опитвам да осмисля каква част да оставя извън спойлер. Ама я всичко да скрия, който има намерение да я чете, да не отваря
Виж целия пост
Личи си как Димов насилствено вмъква изречения и изрази измежду текста, само за да му се получи по тогавашните изисквания. Ако книгата беше писана 10 г. по-рано, сигурна съм, че щеше да звучи по друг начин.
Подобно мнение писах и аз покрай четенето си на Тютюн в по-скорошните ми години. Знам и момента, който най-много ме измъчи - когато оправдаваше изземането на дома на Ирина от селяните и изхвърлянето й на улицата.
Но аз съм живяла в онези времена и знам, че няма друг начин да се опише това нещо е тези години. Просто няма, това е наратива на епохата, това се пише. Също като легендите на Мария
Иначе искам много да се възмущавам от "В лабиринта" от Сиге Еклунд, само се опитвам да осмисля каква част да оставя извън спойлер. Ама я всичко да скрия, който има намерение да я чете, да не отваря
Скрит текст:
Има романи, които е оправдано да оставиш с отворен край - но трилър за изчезнало дете НЕ може, не става. Просто не се прави така, няма логика, няма и причина, освен авторско безсилие.
Самият роман е слаб, муден, единствената причина да не го оставя, беше, че завръзката с изчезналото дете беше интригуваща и исках да прочета интересна развръзка. Уви.
Голям зор да се направят силни психологически потрети на героите, което обаче не се е получило, а вместо това четем едни невероятни истории-фантасмагории, в които няма никаква логика, никакъв реализъм. Не можеш да повярваш на историята и мотивацията на никой от героите, честно казано.
И пак си казваш, окей, яко тъпотии чета, ама поне да разбера какво е станало с момичето. Ядец.
Толкова много се ядосвах вчера, че реших да пиша тук, макар че не съм се мяркала отдавна
Самият роман е слаб, муден, единствената причина да не го оставя, беше, че завръзката с изчезналото дете беше интригуваща и исках да прочета интересна развръзка. Уви.
Голям зор да се направят силни психологически потрети на героите, което обаче не се е получило, а вместо това четем едни невероятни истории-фантасмагории, в които няма никаква логика, никакъв реализъм. Не можеш да повярваш на историята и мотивацията на никой от героите, честно казано.
И пак си казваш, окей, яко тъпотии чета, ама поне да разбера какво е станало с момичето. Ядец.
Толкова много се ядосвах вчера, че реших да пиша тук, макар че не съм се мяркала отдавна
# 313
2 юни 2020, 20:56 ч.
Подобно мнение писах и аз покрай четенето си на Тютюн в по-скорошните ми години. Знам и момента, който най-много ме измъчи - когато оправдаваше изземането на дома на Ирина от селяните и изхвърлянето й на улицата.
Но аз съм живяла в онези времена и знам, че няма друг начин да се опише това нещо е тези години. Просто няма, това е наратива на епохата, това се пише. Също като легендите на Мария
Точно и мен това ме измъчи, също романтичната светлина, в която се опитваше да представи партизаните.
Както и да го погледна, Ирина и Борис не биха били отрицателни герои в днешно време.
Виж целия пост
Личи си как Димов насилствено вмъква изречения и изрази измежду текста, само за да му се получи по тогавашните изисквания. Ако книгата беше писана 10 г. по-рано, сигурна съм, че щеше да звучи по друг начин.
Подобно мнение писах и аз покрай четенето си на Тютюн в по-скорошните ми години. Знам и момента, който най-много ме измъчи - когато оправдаваше изземането на дома на Ирина от селяните и изхвърлянето й на улицата.
Но аз съм живяла в онези времена и знам, че няма друг начин да се опише това нещо е тези години. Просто няма, това е наратива на епохата, това се пише. Също като легендите на Мария
Както и да го погледна, Ирина и Борис не биха били отрицателни герои в днешно време.
# 314
2 юни 2020, 23:22 ч.
Приключих с Изчезването на Стефани Мейлър и въпреки честото спрягане на глагола диря в най-различни неподходящи конфигурации (да подири спокойствие на терасата...; сама дирела сюжет...; нея я дирил...), аз лично не намерих обяснение за провала на Жоел Дикер. Както и на целия екип, работил по тази книга. Включително и по българския текст.
Може би всички са били толкова отегчени и изумени от хаоса и липсата на нещо в тази история, че са проспали писането, превеждането, редакцията и т.н.
И все пак тая надежди за Книга за Балтиморови
Виж целия пост
Може би всички са били толкова отегчени и изумени от хаоса и липсата на нещо в тази история, че са проспали писането, превеждането, редакцията и т.н.
И все пак тая надежди за Книга за Балтиморови
Препоръчани теми