В момента чета ... 65

  • 44 601
  • 745
# 480
Завърших "Животът, който загърбваме" от Алън Ескенс. Заглавието казва точно :често си спестяваме някакво действие и животът ни тръгва нанякъде. За хубаво или за лошо. А понякога предприемаме нещо  нелогично, а това обръща животът на друг и това ни прави щастливи. Хареса ми книгата . Логична.
Започнах "Почти мъртъв" от Асаф Гаврон. /Чета името на автора- нищо не ми говори, чета заглавието и това "мъртъв"ми казва,че трябва да е от Питър Джеймс. Ами, не е . /Малко ми идва разхвърляна- кой е израелец, кой-палестинец не мога да ги оправя и току обръщам задната корица за справка. Надявам се следващите 2/3 да вървят вълнуващо.
Виж целия пост
# 481
Точно със Златната клетка няма да се сприятелиш с Лекберг. Аз съм от почитателите й, тази книга е съвсем различна от останалите. А, може пък точно заради това на теб да ти допадне.
А да се сравнява Лекберг с Несбьо или друг скандинавски автор, нито е правилно, нито логично! Всеки си има своето място под слънцето, няма нужда от подобни сравнения.
Защо не? Скандинавски автори са, пишат в сходни жанрове, но вероятно с различен личен стил и похвати. Чели ли сте някой от романите на Несбьо или Луиз Пени?

Чела съм, разбира се. Това по какъв начин опровергава моята теза? Няма смисъл да се сравняват ябълки и круши, само защото и двата плода са брани из Скандинавието.

Довършвам "Останалото е мълчание". Много суперлативи прочетох за нея, направо не съм срещала май отрицателно мнение. Мен не ме грабна изобщо. Не знам кое точно ме отблъскваше, докато я четях. Може би безкрайно схематичните и нахвърляни набързо образи- не харесвам герои, които са плитки, повърхностни и не бележат никакво развитие( в която и да е посока), равни и пуснати по течението.
Виж целия пост
# 482
Аз прочетох "Заобиколени от идиоти" - не е лоша книжката, разделя условно хората на четири цветови типа (червен, жълт, зелен и син) според поведенческите и психологическите особености. Има някои верни неща, доста се забавлявах с описанията на жълтите,  защото аз явно съм от тях. Обаче като цяло не е кой знае какво, в крайна сметка още древните гърци са разделяли хората на четири типа според темперамента, тук те в общи линии просто са заменени с цветове и са поставени в корпоративна среда Simple Smile

Приключих и (авто)биографията на Дейвид Линч - A Room To Dream. Чудесна е, направо задължителна за всичките му фенове. Човекът се оказва страшен симпатяга, нищо че филмите му са сериозно откачени Simple Smile

Продължавам с "Фигури" на Мария Попова, която ми върви нечовешки бавно, защото е блъскана с фактология и се чудя дали да не я оставя за есенно-зимния период. Но пък дотогава ще съм забравила какво съм прочела от нея. Satisfied

Започвам с големи очаквания "Хартиената менажерия" на Кен Лиу на английски език. Той е преводачът на Лиу Цъсин и неговите "Трите тела" на английски език. И Кен Лиу пише в жанра на фантастиката, "Хартиената менажерия" е сборник с разкази. В момента съм на вълна по-кратки текстове.
Виж целия пост
# 483
Продължавам с "Фигури" на Мария Попова, която ми върви нечовешки бавно, защото е блъскана с фактология и се чудя дали да не я оставя за есенно-зимния период. Но пък дотогава ще съм забравила какво съм прочела от нея. Satisfied

Започвам с големи очаквания "Хартиената менажерия" на Кен Лиу на английски език. Той е преводачът на Лиу Цъсин и неговите "Трите тела" на английски език. И Кен Лиу пише в жанра на фантастиката, "Хартиената менажерия" е сборник с разкази. В момента съм на вълна по-кратки текстове.

Фигури и като обем хич не е малка. Купих си я, но честно казано очаквах доста по-издържано издание. Колибри малко са поспестили, което за такава книга и цена си е разочароващо.

Кен Лиу отдавна съм го загледала. В Powells колко книги имаше негови, но все не стигам да го чета. Ще чакам отзиви непременно.
Виж целия пост
# 484
Писмо до сестра ми - Мария Пеева и Люси Рикспуун
Виж целия пост
# 485
И аз си взех  Фигури на Мария Попова преди седмица.

Само Кеплер съм минала за сега и ми беше интересно, макар да знаех повечето неща. Но много, ама много ме дразни един постоянно повтарящ се израз, оставам на четящите да се сетят кой е Simple Smile.
Виж целия пост
# 486
И аз си взех  Фигури на Мария Попова преди седмица.

Само Кеплер съм минала за сега и ми беше интересно, макар да знаех повечето неща. Но много, ама много ме дразни един постоянно повтарящ се израз, оставам на четящите да се сетят кой е Simple Smile.
Не знам за кой израз говориш, но мен много ме дразни в скандинавските книги, че никога не завиват, а винаги са свърнали нанякъде Laughing
Виж целия пост
# 487
Приключих,, Последна спирка Аушвиц,, и ми хареса. Книгата описва много добре средата, условията и обстановката. Има и биографични елементи като описва и живота на автора преди и след Аушвиц. След освобождението си той специализира психология и се заема с научни трудове,за да обясни как средата,в която са били принудени да живеят в лагерите повлиява на психиката на хората. Не ми допадна фактът,че открива първата клиника за аборт в Холандия, макар ,че е последният лекар успял да се дипломира преди да забранят всичко на евреите.
Виж целия пост
# 488
Започнах "Оковите на скръбта" на Брандън Сандърсън. Отдавана съм си я купила, но все не стигах до нея. Обичам как пише Сандърсън.
Виж целия пост
# 489
Четох днес Златната клетка по време на един полет... Попаднах в абсолютна клопка на порно идилията, която е сътворила авторката. Няма да ни се получи симпатията.
Това е от онези четива, които те засрамват и гледаш да скриеш корицата. Както и да подскажеш на надничащия отдясно да не следи редовете, за да не го удари някой слип по носа. Все се притеснявах, че съсед по седалка ще изживее някой непланиран оргазъм.

Камила може да е попаднала на някой от семинарите на друга рейтингова писателка Кобила, Кобилкина тоест...

Продължавам с Почти нормално семейство, а и се радвам, че успях вчера да се сдобия с Крехко равновесие. И двете заглавия намерих като препоръка тук и се вълнувам някак да ги прочета.
Виж целия пост
# 490
Мда, явно и Камила е решила да се пусне по тази плоскост... Първата книга на Габриела Улберг Вестин - Самотна пеперуда - също е пълна с безсмислени, но за сметка на това подробно описани сексуални сцени, които спокойно могат да се изрежат, без сюжетът да пострада ни най-малко. Втората книга - Миналото не забравя - е по-добре, макар че и там все пак има. Не знам какво е решила, че ще постигне така, според мен само отблъсква читателите.
Виж целия пост
# 491
Аня Филипова 649504, разсмя ме. Simple Smile Аз никак не харесвам  Лекберг, макар че изчетох почти цялата поредица за Патрик и Ерика. "Златната клетка" определено ще я пропусна. Имам резерви към жени, които пишат криминални романи, освен ако не се казват Агата Кристи. Simple Smile Скоро зарязах "Самотна пеперуда" заради безумни секс сцени.
Виж целия пост
# 492
Щом сме на жени, авторки на криминални романи с преобладаващи секс сцени и елементи, да ви "препоръчам" "Верити" на Колийн Хувър Sweat Smile.

Аз бях на "Вила с басейн". Първата половина на книгата слушах в Сторител, обаче непрекъснато заспивах и се разсейвах, затова си извадих хартиеното копие, което освен това ми е с автограф от Кох и си дочетох като хората Simple Smile. От трите романа на Кох най-много харесах "Вечерята", после нареждам "Вила с басейн" и на последно място е "Одеса стар".
Виж целия пост
# 493
И аз харесвам романите на Кох. Прочела съм "Вечерята" и "Вила с басейн". Имам и "Уважаеми господин М.",  но до нея все още не съм стигнала.
Продължавам си "Щиглецът". Харесва ми, но напоследък много малко време ми остава за четене. 😒
Виж целия пост
# 494
Приключих с "Отива една жена при лекаря" - определено тежка книга, на моменти прочитах само няколко странички и след това трябваше да правя паузи, не е лесно за четене. Със сигурност не съжалявам, че я прочетох, обаче, заслужава си.
През уикенда успях да прочета "Монетата" на Джеймс Туайнинг, интересен трилър, чете се скорострелно, защото е увлекателен.
Сега започнах "Жътварят" на Тери Пратчет - първа среща с този автор, неизвестно защо досега съм пропускала негови книги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия