В момента чета ... 65

Аз също не харесвам Бакман и г-н Уве. "Бьорнстад" не успях да дочета. От Джоан Харис бях разочарована от "Шоколад" и "Бонбонени обувки" . Но "Различен клас" за мен беше различна и увлекателна. "Джентълмени и играчи", която е продължението ѝ , също ми допадна и ги препоръчвам . Нямат общо с бонбонената серия. От Кинг досега само "1963" ми допадна и "Мъртвата зона", но много отдавна.

Това са едни от най-любимите ми книги не само на Кинг, а и по принцип )

Иначе идвам с кратък отчет на последно прочетеното от мен:
"Убийство в метрото" - може би не я сравняват напразно с Агата Кристи, защото романът има подобна атмосфера, но все пак Агата си остава Кралица. Иначе книгата ми допадна именно с типичната обстановка.

Много ми се четеше някакъв дамски ненатрапчив и лек роман. На щанда на Емас ми препоръчаха "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта". Никога не съм чела повече за живота на Коко Шанел и от тази гледна точка книгата ми беше интересна. Но пък обхваща само една част от любопитната съдба на тази интересна жена.

"Ветрове над Камино" пък е най-новия роман на Гришам (поне най-нов у нас, излезе съвсем наскоро). Напоследък Гришам търпи доста критики и при това основателно, но с тази книга си паснахме. Запълни ми перфектно съботната вечер. Динамичен сюжет и диалози, отгръщах страница след страница и разпусках максимално. Ако търсите отпускарско и неангажиращо крими-четиво, пробвайте я. Последното ми изречение май важи и за останалите два романа

Завърших ,, Среща в Сардиния" и не беше лоша. Но ми вървеше мудно, бавно и чак на финала по ми допадна.

Чета Трилогия Бьорндал на Трюгве Гюлбрансен. Купих си я още когато излезе, но чак сега се наканих да я започна. Още съм на първата част - Отвъд пеят горите. За съжаление тази прекрасна книга можеше да пее в ръцете ми, а се спъвам на всяко второ изречение. Уж потръгне по-гладко и хоп, цъфне някоя дума, която е неподходяща и не е съзвучна с останалите в изречението и то е станало грозно или не много ясно, или пък словоредът е зле. Случва се да се връщам назад, защото ми се е изгубил смисълът. Абе, съсипали са хубавата книга. Звучи ми грапаво и недодялано, а можеше да четем един роман - поезия. Леля ми има старо издание само на първата част - от 1940 година в превод от френски на Кръстю Велянов. Бях много щастлива когато разбрах, че ще има и ново, в което са събрани и трите книги. Баща ми ми е разказвал за тази книга и много исках да я прочета. Та когато започнах новото издание и се шокирах от лошия изказ, извадих старата книжка и започнах да сравнявам...е..., много по-добре звучи, въпреки че е превеждана толкова отдавна и се срещат думи, които вече са излезли от употреба. Самото заглавие - Отвъд горите пеят(старото), според мене е по-добре от Отвъд пеят горите(новото) ( нека някой филолог каже как е по-правилно на български език) и даже главата на мечока не е ръбата и насечена , а е мършава. , защото мечките нямат ръбове, колкото и кльощави да са . Никъде в новото издание не пише от какъв език е превеждана книгата. Ако беше от норвежки, едва ли щяха да пропуснат да го изпишат, още повече, че преводът е финансиран от НУРЛА(Норвежка литература зад граница). Интересно дали НУРЛА знае за какво си е дала парите
 Е, ще си чета другите две части от новото издание, даже вече посвикнах, но можеше да е далече по-добре.

Евилан, от норвежки е преведена. Много съжалявам, че така се е получило... И наистина "Отвъд горите пеят" има същия ритъм като оригиналното заглавие Og bakom synger skogene, но той напълно се губи в "Отвъд пеят горите". Разбира се, заглавието може да е променено и от издателя без знанието на преводачката, това е често срещано явление.

Лу, това ли е биографията н Дейвид Линч, която каза, че чете на английски?

Най-накрая си поръчах и започнах,, Жертвите, които направих,, на ЮиР.
Напоследък нямам време за четене...

Да, тази е. Като рядко, Колибри добре са изпипали българското издание. Красиво изглежда

Благодаря. Съгласна, да. Харесва ми корицата.

Продължавам с аудио книгите. Слушам "Остайница" на Рене Карабаш... и вече съм влюбена в тази книга. Мисля даже да си я купя хартиена да си я имам.

И аз, благодарение на Лу, се сдобих с Към за мечти от панаира.

Сега чета една тийн трилогия: Косачи, Бурята и третата не я запомних. Много ме увлича, макар на моменти да личи, че е за дечковци. Препоръчвам я, няма грам вампир.

Лолита, да, точно тя е.

Аз започнах "Цветя за Алджърнън" , по-точно вече я приключвам. Увлекателна, колкото и разказа, даже повече. Благодаря много, че ми я пратихте
Наскоро четох "Портокал с часовников механизъм" и намирам някаква аналогия между двете - идеята, че не винаги да поправиш нещо, което считаме за лошо, несъвършено, е добра идея и може да нанесе повече вреди, отколкото ползи.
Не си спомням края на разказа, но имам усещането, че беше тъжен...както се и очаква.

Реших да разпусна с нещо леко и чета "Спасяването на Франческа".

Току-що затворих Крехко равновесие.
В началото ми беше много трудна. Докато я четох, се усещах точно както съм се чувствала в Индия - тягостно и задушаващо от зловонната и потисната атмосфера на всичко отвсякъде. Дори моментите на смях присядаха.

Изпитвах безпокойство за героите и мислех за тях докато не четях. Исках да се върна само за да разбера как са... и така до последната страница.

Не съм сигурна, че това е моята книга, но не съжалявам, че я прочетох.

Това, което също възхити е преводът на Владимир Молев. Много обичам да чета книги в негов превод. Не зная дали прави специална селекция с какви заглавия да се захваща, но има нещо необяснимо страхотно, което с богатството на езика си той добавя към текста на автора.

В тази връзка едно от нещата, които ми направиха впечатление, е издаването на книгата 24 години след написването. Което е пропуск в много отношения.