В момента чета ... 65

  • 44 604
  • 745
# 375
На мен "Джинджифил ивата къща" изобщо не му хареса, основно поради причините изброени от Mometo. В резултат разкарах следващата от четеца и с тази авторка съм дотук. Жалко, защото в историята имаше хляб, но с тази реализация...
Виж целия пост
# 376
Аз само помня, че не ми хареса, даже съм забравила за какво точно става въпрос. Grinning
Виж целия пост
# 377
След ревюта за Колийн Хувър,прочетох на диагонал “Без Хоуп” и се ядосах ,че си изгубих времето с това безвкусно тийн дневниче със сексуални елементи,ама толкова лоша пародия на роман,че чак се отказвам да ви губя времето да ви се оплаквам...от яд си купих “Отмъщението на прошката” Шмит ,а дано ми се пооправи лошия послевкус Simple Smile
Виж целия пост
# 378
Ааах, Колийн Хувър! Аз така ударих голяма греда с нейния роман "Верити", даже май писах и в някоя от темите тук. Само дето във "Верити" сексуалните и любовни драми бяха под прикритието на кофти кримка.

"Трите тела" чета от няколко дни, ама съм като охлюв и напредвам бавно, а книгата е интересна.
Виж целия пост
# 379
Карин Гердхардсен е слабичка, на нивото на Камила Лекберг ми беше Simple Smile
Макар че и двете ѝ книги чинно прочетох - и Джинджифила, и Хана Stuck Out Tongue Winking Eye
Колийн Хувър обаче не мисля да си причинявам Joy
Виж целия пост
# 380
Колийн Хувър обаче не мисля да си причинявам Joy
Знаеш ли (само не ме убивай Stuck Out Tongue Closed Eyes), обаче намерих общо между "Верити" и "Кървавият портокал". Първата книга е една такава малко по-бозава, а втората по-хард, но общото беше, че някак по еднакъв начин не ми допаднаха. С което не искам да те агитирам да четеш "Верити", но ако решиш, мога да ти я заема веднага!
Виж целия пост
# 381
И аз имам някакъв смътен спомен, че Камилата не ми беше допаднала особено, но много отдавна съм я чела и не си спомням даже и какво.
Виж целия пост
# 382
"Изгубеният рай" на Джон Милтън.
Малко нетрадиционно, но пък ми е интересно - поема за библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатана в градината на Едем (райската градина).
Връща ме към "Илиада" и ученическите ми години.
Виж целия пост
# 383
Противно на намеренията ми все пак изчетох Историята на изгубеното дете - четвъртата и последна част на романите от Елена Феранте. Намирам за смущаващ факта, че поредицата се радва на огромен световен интерес и успех.
Виж целия пост
# 384
Аз като едно голямо мрънкало днес,да споделя,че и на мен ми беше интересен този факт за Феранте ,не ми допадна първата книга в началото и зарязах поредицата.
Виж целия пост
# 385
Прочетох ''Остатъкът от деня'' - Казуо Ишигуро

Много ми хареса и я препоръчвам! Simple Smile
По прекрасен начин и само за 200 стр. бе описан един живот, който е много далеч от нас. Но живот, който хвърля светлина върху всички нас... По блестящ начин се съчетава японската пестеливост и английската сдържаност. Втора книга, която прочитам на Ишигуро и за втори път в сърцето ми остава някаква празнина... Не ми се случва често, а той го умее и то с малко страници и малко диалози... Как успява не знам. Чист талант.
Значи Стивънс е перфектния иконом, достигнал е връх в професионализма и достойнството, но по пътя на професионалното съвършенство той сякаш спира да живее и да се радва на живота и пропуска всичко най-хубаво, което минава покрай него... Пропуска любовта на мис Кентън, пропуска дори смъртта на баща си, а той е само на етаж над него. Няма да има наследник. ''Какво ли би станало, ако'' Никога няма да разбере, уви.
Накрая разбира, че е живял без да живее и въпреки това мисията му в остатъка от живота му е да се научи да се шегува и да стане още по-добър иконом. Класика завършек!


Сега пак се връщам към Мураками със ''Спутник, моя любов''
Виж целия пост
# 386
Diavolo, използвай скрит текст, ако обичаш.
Виж целия пост
# 387
Нп, аз рядко издавам нещо, а праскам общ коментар, ама тук ми дойде несъзнателно някак си, а за спойлера съвсем забравих...
Виж целия пост
# 388
Започнах ,, Библиотекарката от Аушвиц".
Виж целия пост
# 389
Аз почти на един дъх прочетох “Отмъщението на прошката”.Трогателни,кръвни,богато описателни разказа за човешкото и нечовешкото в човека.
Много ми харесва корицата,прекрасен превод на Красимир Кавалджиев,издателство Леге Артис е носител на награди прочетох сега,качествен шрифт,хартия,удоволствието беше пълно!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия