Не понасям родителите си

  • 6 725
  • 78
# 30
Имам правило да не си разказвам личния живот във форума по ред причини, но живия живот съм го живяла (и в минало и в настояще време) ако мога така да се изразя и говоря повече на база практика вместо теория.

Благодаря! Достатъчно да си извадя изводите. Доминира минало. Или превалира.
Тук изхождаме само от настоящата ситуация.
Къде точно съм казала, че доминира миналото, щото, доколкото помня собствените си думи, казах, че говоря и за минало и за настояще време. Но както и да е, темата не е за мен, а за авторката. А аз неслучайно не си развявам личния живот из форума.

Просто въпросът ми бе конкретен без да искам непременно отговор. А Вие вкарахте във филма минало и настояще. Ако някой изиска от мен да отговоря на нещо, не бих намъкнала тези аргументи. Бих  визирала ситуация.....Без да е зависима от  пространствено-времеви континуум. Само базираща се на опит.
Не искам да засегна по никой начин личния Ви живот.
Виж целия пост
# 31
Здравей,

Ти си във фразата на пубертета, тресат те хормоните. Бясна тийнейджърка си, вземи да се успокоиш малко.
Всяко семейство има свои проблеми. Бъдете силни, ще се оправите.
Не кради, не лъжи. Не мрази родителите си, те са твоя армия, винаги ще бъдат зад гърба ти. Трудно ти е, но това минава.
Не може ли да останеш при баща ти докато майка ти се успокои? Все пак и брат ти гледа, търпи твоите истерии. Не се гледа лесно две деца.
Учи, завърши. След 2 години ставаш на 18 години и се оправяй сама. Бъди спокойна и щастлива.

Успех и поздрави Simple Smile
Виж целия пост
# 32
Ани, не проектирай твой лични преживявания върху авторката. Не ѝ правиш услуга като я надъхваш срещу родителите ѝ.
Иначе според мен е крайно разглезено и изпуснато дете. На мястото на майка ѝ с крадящо, лъжещо и пушещо вкъщи докато гледа 2 годишно бих била много по-строга.
А това, че ревнува от бебето и от вторият си баща е повече от очевидно и апсурдно.
Та моето 10 годишно има по-високо ниво на емоционална интелигентност. Сега ми предложи да се погрижи малко за сестра си за мога аз да си отпочина малко, че цяла сутрин съм готвила. Никога не е ревнувала от сестра си или от ММ. Радва се на появата им в живота ѝ и ги приема, като две нови съществува на, които може да даде и от които може да получи любов. Като тръгваш с такива предразсъдъци към родителите си нормално е всичко да ти се струва черно. Губиш много и ще съжаляваш един ден.
Този психолог да си завре дипломата в трибуквието. Нормално ако е на 4, но вече голямо дете би трябвало да осъзнава, че това малко човече е безпомощно и има нужда от повече грижи.
Емоциите на моето дете свързани с появата на сестра ѝ бяха " Кога ще се роди? Нямам търпение!" Имаше си календар на където отбелязваше колко дни остават до раждането.
Искаше да глади и сгъва дрешките. Заедно избирахме всичко за бебето. Полудя докато се приберем с бебето от болницата. Вече година и нещо са неразделни. Първата дума на малката беше "кака"
_limonche_, нищо лично, но и ти проектираш твоите преживявания като родител върху тази тема. Всичко, което описваш за твоето дете и връзката му с второто ти, е наистина чудесно. Явно си свършила добра работа като родител дотук. Пожелавам и занапред да вървят безоблачно взаимоотношенията ви.

Не всички истории са такива. Има наистина всякакви констелации и това, че нещата не са тръгнали добре и нечие поведение е залитнало в деструктивна посока не значи, че не може да се върне към по-конструктивна. Въпросът е как. Дали като отречеш чувствата и преживяванията на този човек (категоризирайки го като просто разглезен), ще му помогнеш да се осъзнае? Ако точно такова отношение го е тласнало нататък - едва ли...

В тази история не твърдя, че родителите са непременно лоши (съвсем нормално е да се реагира на цигарата), но е очевидно, че има някакъв пинг-понг с "проблемната дъщеря" между разделените ѝ родители, че и баба и дядо.

Всъщност, детето май си изля яда и изчезна. Simple Smile
Давам за пример моето дете понеже то е положителен пример, а това объркано момиче има нужда точно от това, а не от " за съжаление родителите ти не са никакви родителите" или нещо подобно, не ми се връща назад да чета. С какво ще му помогне това? Или съвети от сорта да не се променя спрямо съветите на родителите си? Освен да го озлоби друго няма да стане. На 16 все още е зависима от родителите си и трябва да се сработят. В случая детето е проблемно и трябва да спре да върши глупости. Съвети към родителите са безполезни, те не пишат тук и няма да ги прочетат.
Иначе лоши примери бол, има ли смисъл да ги вадим?
Виж целия пост
# 33
Не е само пубертетът причината. С разбито сем-во, ту при едните, ту при другите, ту я пращат при бабата, че да се отърват от конфликтите... Как да не е объркано едно подрастващо момиче, което точно се оформя и се лашка насам-натам, незнаещо на кого да се довери. А явно не получава предразполагане да споделя, а това си е отговорност на родителя. И тя няма никаква отховорност за решенията на майка си относно второто й сем-во, дете, ами поела е този път и трябва да лавира между всички. Дъщеря й не е виновна за това. Глезла била, търсеща внимание... Ами ВСЯКО дете има нужда от това внимание. И като не го е получило, го търси на други, често неподходящи места...
Мило момиче, доколкото ти е възможно, не се пали, не се връзвай, не спори излишно с майка си. Трай си, представяй се добре в училище - не заради тях, а заради себе си, за да можеш после да продължиш да учиш и да имаш работа, с което да станеш самостоятелна. Няма как да ги промениш, просто не си създавай конфликти, защото до 18 г.зависиш от тях все още. Но отсега планирай за след това и това ще ти създава цел.
Виж целия пост
# 34
Ходиш да пушиш вместо да наглеждаш малкото си братче? Не че е твоя работа това, но след като си приела, би трябвало да си при него, а не някъде другаде и с цигара. Щото си изнервена Wink

На 16 си. След 2 години ще си пълнолетна и тогава съвсем официално може да се пробваш да се издържаш сама и да живееш, както ти се иска, без некви си там родители и техните претенции. Дали е лесно и дали ще можеш.. е друга тема. Дотогава обаче трябва да се съобразяваш с тях и с техните правила. Това е.
Виж целия пост
# 35
Давам за пример моето дете понеже то е положителен пример, а това объркано момиче има нужда точно от това
Съгласна съм, че има нужда от положителен пример, но такъв би бил някой, който е имал труден път/семейни конфликти/залитания/и т.н. и се е амбицирал/успокоил/освестил, не някой, който е имал късмета да се роди в здраво хармонично семейство с адекватни родители. Ако тя е неглижирано (или дори свръхкомпенсирано вследствие вината към нея, която родителите потенциално изпитват от раздялата си - и в двата случая оставена без истинско внимание към нуждите ѝ) и оттам "изпуснато" дете, няма как да направи този скок, няма как да се идентифицира с твоето дете и примерът да ѝ послужи.

Да не говорим, че по принцип сравнения тип "ех, защо не можеш просто да си като Х" са мачкащи. Пълно отрицание на това, което е тя. А тя вероятно притежава и добри качества и те следва да се забелязват и поощряват.

Едит: автоматичната ми реакция към частта с пушенето на терасата, докато гледаш двегодишно, беше да се изприщя и подготвих критиките. После се замислих... Тя критиките си ги е получила (и слава богу, и добре, че не се е стигнало до инциденти). И се запитах - съществуват ли думи, които са способни да достигнат до тийн, който се чувства цялостно неразбран и е под афект?
Виж целия пост
# 36
Здраво и хармонично е семейството ми сега.
Бащата на голямото ми дете е пияница и насилник. Благодарение на така нареченият ѝ баща е преживяла много. За щастие вече не го вижда, но помни всичко и ужасно я е страх от него. Имаше всичкият потенциал да се развие в едно проблемно дете и да търси оправдание в преживян стрес и липса на връзка с биологичният ѝ баща, обаче вместо това е едно прекрасно дете, което е много по-отговорно от повечето си връстници.
Виж целия пост
# 37
Само че във вашия случай, лошото вече е зад гърба й и то с вашата активна помощ, щото ако не се бяхте развели с въпросния човек, още щеше да е в същата ситуация, докато авторката от дълго време и все още е там, никой от родителите й не е направил нищо за да й помогне (доколкото става ясно от написаното, а съдя само според него). Дано тя има достатъчно сили и мъдрост на 16 години да се издърпа сама за косата от блатото.
Виж целия пост
# 38
Да, но в семейството на авторката няма тези проблеми. Доколкото разбрах от първият пост едно съвсем нормално, средностатистическо семейство. Аз даже не виждам къде ѝ е проблема на авторката. Майка ѝ и вторият ѝ баща и се развикали, че пуши, докато трябвало да гледа бебето. И аз да съм на тяхно място бих побесняла. Стараела се била да не краде и да не лъже за да им угоди, а те видиш ли не го оценявали. Това си е нещо нормално, не велико постижение или жертва.
Пастрокът бил се тревожил повече за неговото си дете. Нормално, то все пак е на 2 и е било оставено без надзор.
Единственото, което ѝ трябва на авторката е повече контрол и строгост, но явно на майката ѝ е трудно да ги прилага и за това прибягва до изпращане при роднини. Това също не е нещо невиждано. Често се практикува в БГ семействата.
Абе да ми падне авторката само за две седмици, като памук ще я върна на майка ѝ. Жената явно е тип мека Мара и тийнчето ѝ се е качило на главата.
Виж целия пост
# 39
"Абе да ми падне авторката само за две седмици, като памук ще я върна на майка ѝ. Жената явно е тип мека Мара и тийнчето ѝ се е качило на главата."

Много самоувереност. Но зависи от детето - ако е със силен характер, така може да ти изпили нервите и да ти покаже от къде изгрява слънцето.

За такива деца се иска много любов. А не само Строй се! Преброй се!
Виж целия пост
# 40
Точно така! То ще краде и лъже, а аз ще му казвам " Нищо, маме . Много те обичам"
В други ден ще му купя и дрога, щото много го обичам. Едни от най-пропадналите възрастни, които познавам са израснали в семейства, в които им се позволяваше всичко . Разбира се детето трябва да се обича, но трябва и да се възпитава. Само любовта не стига.
Да уточня, че не говорим за бебе, а за вече пораснало дете.
Виж целия пост
# 41
Абе Ани, колко точно деца изгледа и колко пубертета изкара с тях?
Виж целия пост
# 42
Този психолог да си завре дипломата в трибуквието. Нормално ако е на 4, но вече голямо дете би трябвало да осъзнава, че това малко човече е безпомощно и има нужда от повече грижи.
Емоциите на моето дете свързани с появата на сестра ѝ бяха " Кога ще се роди? Нямам търпение!" Имаше си календар на където отбелязваше колко дни остават до раждането.
Искаше да глади и сгъва дрешките. Заедно избирахме всичко за бебето. Полудя докато се приберем с бебето от болницата. Вече година и нещо са неразделни. Първата дума на малката беше "кака"

Не всяко по голямо дете е драскало с нетърпение дните от календара, за мен по скоро горното е необичайно.

В живота на авторката има и втори мъж на майката, с когото очевидно не споделят топли отношения.
Възможно е и майката да е прекалено заета за организира новия си живот, а първото дете твърде много е лашкано по баби, дядовци и биологичен баща, вместо да бъде приобщено като обичан член на новото семейството, а не черна овца и гледач за малкото.

При всички случаи за да бъдат наред нещата ще трябват усилия и от двете страни. Иначе авторката я очакват две-три тегави години и самостоятелен живот с усещането, че майка и е имала по важни неща, отколкото да се погрижи за емоционалния живот на дъщеря си.
Виж целия пост
# 43
Ходиш да пушиш вместо да наглеждаш малкото си братче? Не че е твоя работа това, но след като си приела, би трябвало да си при него, а не някъде другаде и с цигара. Щото си изнервена Wink

На 16 си. След 2 години ще си пълнолетна и тогава съвсем официално може да се пробваш да се издържаш сама и да живееш, както ти се иска, без некви си там родители и техните претенции. Дали е лесно и дали ще можеш.. е друга тема. Дотогава обаче трябва да се съобразяваш с тях и с техните правила. Това е.
Точно.
Виж целия пост
# 44
А според мене това дете не го обичат достатъчно, затова е такова, крадяла, лъжела, пуши...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия