Не понасям родителите си

Предвид масово ширещата се неграмотност/даже в две престрелки със СМСи на известни мъже от тези дни/ от  социални мрежи, вестници, списания, здравни теми, министри и прочие заливащи ни водопади, смея да изградя мнение, че това афектирано момиче е грамотно, да! В днешно време, когато не е задължително условие.
Емоционална интелигентност още ѝ липсва, но не грамотността  само е факт за интелигентността ѝ.

И е факт, че е разглезена, да!
Едно потиснато, наплашено дете никога не би крало и пушило, още повече вкъщи. И да вдига даже пара след това.
А тези, които наливат вода във воденицата, че трябвало безусловна любов на всяка цена, май са само теоретици.

За мен крадене и лъгане при тийнейджър говорят по-скоро за минала базова липса на внимание към него, нуждите и емоциите му на ключов етап от развитието му. От формулировката на темата не се разбира нещо конкретно за динамиката (баща, баба, дядо, пастрок и т.н.), но определено се намеква за някаква дисфункционалност в семейството. Та не бих съдила.

Че има емоции в повече - има, ама това му е работата на тийнейджъра - посредством емоции да започне малко по малко да се открива като отделна от родителите единица, да си обяснява света чрез собствени понятия/тълкувания, да потърси мястото си (според интересите си). Сериозен преход е, няма как да няма емоции. По-добре да ги има в повече, отколкото да е мини-възрастен с дебела черупка още от малка, бррр. Та и тук не бих съдила.

Най-доброто, което ми хрумва да кажа е, момиче:
- надявам се, че си разбрала нередността и най-вече излишеството на това да се краде и лъже - носи само повече неприятности и дано не ти се върви по този път;
- ако имаш някакви интереси - творчески, спортни, интелектуални - отдай им се, имаш време за това сега и са страхотна инвестиция в изграждането на личността ти, дори и да не се превърнат в професия;
- надявам се да имаш приятели - прекарвай време с тях, споделяйте идеи, вълнения, радости, болки, разочарования и т.н.; не задържай приятелства, които те карат да се чувстваш зле или пък които те дърпат към излишни работи (лъгане, крадене, хулиганство, тежки наркотици и т.н.)
- родителите ти всъщност в момента не са длъжни да те разбират емоционално (твоя работа си е), най-важната им задача е да те опазят жива и здрава и по възможност (спрямо колко емоционално интелигентни са) да те научат да бъдеш самостоятелен зрял индивид, способен на разумни решения; не очаквай повече от това от тях, а ако се случи повече (разбиране, одобрение и т.н.) - чудесно;

Та, по-малко търкане с родители (не им се връзвай на всяка критика), повече интересни занимания и ще мине и този период. Ако сте имали минали пререкания, те няма да ти се доверят на секундата, в която си се поправила, ще трябва да мине време. Но нека тяхното признание не ти е самоцел. Нека твоето развитие ти е.
А ако наистина е толкова непоносимо, направи всичко възможно да си опечеш работата да се отделиш самостоятелно на 18-19 години.

Успех!

Ани, не проектирай твой лични преживявания върху авторката. Не ѝ правиш услуга като я надъхваш срещу родителите ѝ.
Иначе според мен е крайно разглезено и изпуснато дете. На мястото на майка ѝ с крадящо, лъжещо и пушещо вкъщи докато гледа 2 годишно бих била много по-строга.
А това, че ревнува от бебето и от вторият си баща е повече от очевидно и апсурдно.
Та моето 10 годишно има по-високо ниво на емоционална интелигентност. Сега ми предложи да се погрижи малко за сестра си за мога аз да си отпочина малко, че цяла сутрин съм готвила. Никога не е ревнувала от сестра си или от ММ. Радва се на появата им в живота ѝ и ги приема, като две нови съществува на, които може да даде и от които може да получи любов. Като тръгваш с такива предразсъдъци към родителите си нормално е всичко да ти се струва черно. Губиш много и ще съжаляваш един ден.

Наскоро четох психолог ( мисля, че беше Стефанов), който обясняваше, че е нормално голямото дете да ревнува. И обратното говори за подтиснати емоции.
  Та: авторката( и аз не смятам, че е боклук) - осъзнай ревността, признай я пред себе си. Ако трябва опиши я в дневник, на лист. Излей я от себе си. И погледни на малкото същество- човече, като на някого, който има нужда от помощ.
   То все още е опасно самО за себе си - не може да се пази. Но то ще е този, който ще те боготвори и винаги ще те обича безрезервно, ако ти малко му обърнеш внимание. Винаги ще гледа на теб като на човек знаещ всичко и можещ всичко.

Този психолог да си завре дипломата в трибуквието. Нормално ако е на 4, но вече голямо дете би трябвало да осъзнава, че това малко човече е безпомощно и има нужда от повече грижи.
Емоциите на моето дете свързани с появата на сестра ѝ бяха " Кога ще се роди? Нямам търпение!" Имаше си календар на където отбелязваше колко дни остават до раждането.
Искаше да глади и сгъва дрешките. Заедно избирахме всичко за бебето. Полудя докато се приберем с бебето от болницата. Вече година и нещо са неразделни. Първата дума на малката беше "кака"

Съзнанието е едно, чувствата - друго. Може много неща да осъзнаваш и пак да ревнуваш. И да ти се иска мама да е само твоя.
  И моята дъщеря беше на 10, когато се роди брат й. И не искаше да го гледа - имаше си по-интересни занимания. И ревнуваше до голяма, че и го обвиняваше, че заради него съм се разболяла ( депресия).

Може, но не е нормално. Говори за други проблеми в семейството. Или на самото дете.
За малко и все още неразбиращо дете съм склонна да го приема за нормално, но за дете от 10 нагоре изобщо.

Именно за проблемите в семейството говори, а всичко тръгва от семейството, включително пример как се поема отговорност за собствените постъпки (или пример как не се поема).

Проблема може също да е прекалена либералност от страна на родителите, която води до разглезване. Когато позволяваш всичко на детето и му даваш всичкото си внимание, когато не знае какво е НЕ ,  в един момент то започва да прекалява и се стига до неща, като кражби и лъжи. Обикновено точно в този момент кранчето секва и детето започва да тропа с краче. Възможно е също и майката да не е смогвала да угажда на авторката по същия начин, след появата на бебето.

И в този случай проблемът пак е в родителите, за това, че не са го възпитали по съответния начин. Децата просто се водят от модела в семейството, те не се спускат на белия свят научени. Все някой трябва да ги научи на всичко.

Ако е личен въпросът, не е нужно да отговаряте, имате ли деца и на каква възраст?!
Подвъпросът всъщност е имате ли деца, преминали през пубертет?
Защото мисля, че звучите като наръчник по родителство -теоретично  сухо и с лозунги как се прави.
А живият живот е низ от вариации по темата.

Имам правило да не си разказвам личния живот във форума по ред причини, но живия живот съм го живяла (и в минало и в настояще време) ако мога така да се изразя и говоря повече на база практика вместо теория.

Благодаря! Достатъчно да си извадя изводите. Доминира минало. Или превалира.
Тук изхождаме само от настоящата ситуация.

_limonche_, нищо лично, но и ти проектираш твоите преживявания като родител върху тази тема. Всичко, което описваш за твоето дете и връзката му с второто ти, е наистина чудесно. Явно си свършила добра работа като родител дотук. Пожелавам и занапред да вървят безоблачно взаимоотношенията ви.

Не всички истории са такива. Има наистина всякакви констелации и това, че нещата не са тръгнали добре и нечие поведение е залитнало в деструктивна посока не значи, че не може да се върне към по-конструктивна. Въпросът е как. Дали като отречеш чувствата и преживяванията на този човек (категоризирайки го като просто разглезен), ще му помогнеш да се осъзнае? Ако точно такова отношение го е тласнало нататък - едва ли...

В тази история не твърдя, че родителите са непременно лоши (съвсем нормално е да се реагира на цигарата), но е очевидно, че има някакъв пинг-понг с "проблемната дъщеря" между разделените ѝ родители, че и баба и дядо.

Всъщност, детето май си изля яда и изчезна.

Къде точно съм казала, че доминира миналото, щото, доколкото помня собствените си думи, казах, че говоря и за минало и за настояще време. Но както и да е, темата не е за мен, а за авторката. А аз неслучайно не си развявам личния живот из форума.