Не понасям родителите си

  • 6 734
  • 78
Искам да си го излея, така че...Не ги понасям!! На 16 години съм. Откакто съм се върнала от баща ми , се опитвам да се докажа, че не съм същото лайно каквото отидох, ама как се доказваш на човек, който ти няма доверие и реално не вижда, че се опитваш? Държат ме на каишка все още, не съм излизала от 2 месеца, а днес ме видяха с цигара... Бях на терасата, докато трябваше да гледам малкия ми брат, бях страшно изнервена и реших да запаля - не съм редовен пушач, напоследък много се карах с майка ми и доведения ми баща, не излизах, губех си и връзката с приятелите така... и вторият ми баща ме видя Simple Smile При което беше много бесен, просто мина покрай мен, каза че ще ме накара да я изям тая цигара (беше забравил нещо в апартамента и се върна да го вземе), а дори преди малко, когато говорихме, той сам каза, че до 24 годишна възраст е пушел... Не разбирам??? Казаха ми, че съм им едно огромно разочарование - тва беше първата стрела, втората стрела беше, когато майка ми напълно безсърдечно каза “ти си си същата от преди да отидеш при баща ти, нямаш никаква промяна”, а аз преди да отида крадях, лъжех, стоенето при баща ми беше най-трудният момент от живота без да имам връзка с майка ми.Страшно много се стараех  да забележи промяната, когато се върнах, адски много се старая да правя квото искат, ама го правя така че и аз и те да сме доволни, АМА ПАК НЕ Е ДОСТАТЪЧНО. След целия пищен скандал си отидох в стаята, при което на майка ми ѝ е любимо след като утихнат нещата - 20 мин след скандала, да дойде в стаята ми и да продължи да налива масло в огъня, при което аз почнах пак да ѝ говоря, бях плакала - нормално и тя чак ми се учуди и ми вика “за кво ревеш” Simple Smile) Накрая ми каза, че едва ли не се опитвала да ми помогне хаха... с какво? Като говори с втория ми баща да го убеждава, че не съм такова лайно принципно? Как ми помага, като при някой голям проблем ние не го решаваме като семейство, а те просто ме пращат при баба и дядо и после се очаква от самосебе си да се оправи? Втория ми баща се преструва, че му пука за мен, а реално му пука само за детенцето му, което майка ми му роди преди 2 години... Искам да се махна колкото се може по-скоро от тея хора, тва не е семейство, семействата не се оставят така при трудни моменти, тва е няква импровизация, а да не говорим, че такава ситуация вече се случва за пореден път. Току-що отново дойде в стаята ми за второ продължение на скандала, отново незнайно с каква цел влезна в стаята ми и започна да ми обсъжда ситуацията, накрая ѝ казах, че не е наред и излезна... и така накратно за взаимоотношенията ми със семейството Simple Smile
#родители #неразбирателство #мразяродителитеси #stressful
Виж целия пост
# 1
Още две години и си пълнолетна, оставяш ги и се оправяш сама. Все ще издържиш дотогава. Постави си за цел да станеш независима.
Виж това с краденето, лъженето и другите неща, сама знаеш, че е кофти. Защо не остана при баща ти?
Виж целия пост
# 2
От 2 месеца всички не сме излизали - извънредно положение му казват. За това и обстановката се изневя. Хубаво е да се огледаш около себе си и да видиш, че не само ти си изнервена.
  Майка ти също. От една страна ти няма доверие - а загубеното трудно се връща. От друга - опитва се да лавира между теб, съпруга си и две годишно дете. А това е доста изнервяща и напрягаща ситуация. Майка ти се пече жива на огън. Хубаво би било да се опиташ да я разбереш.
  Вярно, че и в теб бушуват хормони, чувства. Но за да те приемат като голяма е добре да се държиш като такава. Не разбрах - от колко време си се върнала при майка си?
  И нещо, което може и да не е приятно, но: да. Правим го. Казвам го като жена и майка. Когато се поуспокои ситуацията, се опитваме да обясним още веднъж какво искаме или как да не се повтори. Или просто от нерви имаме нужда още да говорим за случилото се.
Бъди малко по-търпелива. Твоите нерви са по-запазени. Дай време на майка си. 
 Вярвам, че да гледаш 2 годишно дете не е най-приятното за теб занимание и можеш да си прекарваш много по-приятно. Но в семейството си и помагаме. Така можеш да дадеш пример, че вече си голям и отговорен човек.
Виж целия пост
# 3
Уви, не всички хора, които имат деца стават за родители и като те чета, май и твоите натам клонят. Как може да наричаш себе си най-големия боклук и да не казвам още какво, че и такъв ник да си измислиш?! Кой за Бога ти внуши на 16 години такива глупости? А това една майка да каже на детето си, че е най-голямото разочарование не знам как да коментирам, защото децата са отражение на родителите си - всяко заслужава сигурна и стабилна семейна среда, да се чувства обичано и подкрепяно, за да расте пълноценна и уверена личност. Оставам с впечатлението, че си расла в дисфункционално семейство и последствията не са закъснели - звучиш сякаш в душата ти е голяма каша, правиш впечатление на нещастна и объркана. Съжалявам много за това. Не мисля, че родителите ти ще се променят и не знам какво окуражително да ти кажа. Вероятно би било добре да поговориш с добър психолог (наистина добър) и да опиташ да намериш някак си някаква опора и център в живота си, но хич няма да ти е лесно, имаш възможно най-лошия старт. Преживяванията в детството ни правят това което сме и изковават характер, програмират ни какви ще бъдем в по-нататъшния си живот. За да промениш това ще има много работа и както вече са ти казали след 2 години ставаш пълнолетна, можеш да запишеш нещо да учиш (как се справяш в училище?), да се изнесеш и да си самостоятелна. Само се надявам да не залиташ по лоши компании и неподходящи мъже. Добре би било да опиташ да се съсредоточиш върху ученето и какво искаш да кандидатстваш, да обмислиш какво те влече, за да си ориентирана.
От разказа ти не стана ясно, но за какво е бил тоя скандал, дето споменаваш, за цигарата ли? Казваш преди да отидеш при баща ти - живяла си с него ли? Нямала си контакт тогава с майка си- защо? Какво значи, че преди да отидеш си била зле, пък после се очаква да си се оправила - би ли пояснила (ако желаеш).
Виж целия пост
# 4
Майка ми е същата, положението беше 1 към 1 с това, което обясняваш с разликата, че аз бях редовна пушачка.
В един момент тя направи нещо за мен и аз спрях да се държа лошо. И двете не бяхме прави и сега сме много близки.
Ще мине време и ако имате желание да си оправите отношенията, ще го направите. И да, трябва да говорите много за да стигнете до нормално държание и от двете страни.
За приятеля на майка ми - майка ми също има приятел от много години, като бях на 14 майка ми роди. Да, той се държи с дъщеря си по различен начин и е нормално. Уважавам го, обичам го, разчитам на него, бях "поискана" и от него преди да се омъжа. Той изпитва същото към мен, но никога няма да е същото като към сестра ми и това е нормално.
Виж целия пост
# 5
Всички хора си имат недостатъци,родителите също.Тук се вижда едно детско преекспониране на ситуацията.Предлагам на авторката да стисне зъби и да издържи до пълнолетието си.После да прави каквото иска.И освен освен това,човек който е загубил един път доверие,не може да очаква да му постелят червен килим.
Виж целия пост
# 6
Ами добре, изля го, сега успокои ли се малко поне?!
Ти си едно буйно, хапливо и интелигентно паленце, което иска повече от онова, което получаваме всички до момента.
Предвид потенциала ти - искрена си, четяща доста/ тоя правопис няма как да дойде свише/, енергична и темпераментна личност, интелигентна и умееща да разсъждава, то поседни малко /нали всичко изля/ и изслушай и нас по-големите.

Има отношения, които са неотменими завинаги. Майка ти винаги ще ти бъде майка и ще те обича, независимо какво правиш и какво ѝ се налага да казва понякога.
Това двегодишното след години може да е най-доброто ти приятелче, защото е лукс човек да има брат или сестра, на които да може да се облегне. Сигурно ти досажда, защото сега е мъничко, но пък те прегръща искрено и те обича. Несъмнено и ти го обичаш.

Няма идеални семейства, привидно някои може  да ти  изглеждат розово щастливи, но всяко  минава задължително през трудни моменти и всякакви ситуации са  възможни да изострят нервите вътре.
А ти имаш щастието да имаш родители, баба и дядо...не всички са такива късметлии.

Опитай да бъдеш малко по-разбираща, трудно е с тоя пубертет и хормони, разбирам те,  всеки понякога има нужда да изкрещи, но в това личи кой колко е силен. Да успееш да надвиеш себе си и да опиташ да погледнеш от друга гледна точка.
Опитай да тренираш нещо в къщи, тоя адреналин има нужда да бъде изразходен по някакъв начин, има много видео тренировки, ще останеш без дъх..
И не кради повече, че това изобщо не отива на една бъдеща дама! Чети, учи ...инвестирай в полезни дейности  , за да можеш да бъдеш след две години напълно самостоятелна и горда от себе си!
Виж целия пост
# 7
Не си разочарование, просто момиче с тежък пубертет и изнервена майка. След години и двете няма да си спомняте за тези скандали. Иначе и моят втори баща ме видя да пуша на 15 и се направи че не ме  забелязал, а после се правеше че не забелязва и много други работи, които един родител никога няма да позволи на тинейджър. Тогава го мислех за много готин, когато пораснах разбрах, че просто не му е пукало за мен. Така че, радвай се че твоя не е такъв.

Може и двамата с майка ти да нямат най-правилният родителски подход, но със сигурност и двамата ги е грижа за тебе. Опитай се да не се впрягаш за всяко нещо казано от майка ти, защото със сигурност и на нея не ѝ е леко с тинейджър и прохождащо и нервите ѝ са изпилени и не прави глупости като кражби и други такива. Глупостите вредят най-вече на тебе, защото като те спипат в някой мол с нещо крадено и някой от охраната реши вместо да те топи да те изнасили,  защото знае че ще си мълчиш, ти ще си го отнесеш. Същото е с наркотиците и всичко.

Разказваш хубаво, пробвай се в писането Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Хората понякога прекаляват. Ти също, признай си. Не вярвам майка ти да мисли сериозно, че ти си най-голямото ѝ разочарование. Подразнена е от определена твоя постъпка. Кажете си една на друга какво ви дразни и постарайте да потушите неразбирателството.
Виж целия пост
# 9
Без значение какво мисли майката, такива неща на собственото ти дете не се казват. Това заедно с неглижирането й (писа, че при проблем просто я засилвали при бабата и дядото и очаквали да се реши от само себе си), липсата на подкрепа и безусловна обич, рисува чудна родителска картинка. Чудя се на повечето коментари тук, омалаважаващи недопустимо родителско поведение, в резултат на което, това дете няма грам самочувствие и самоуважение (освен ако наричайки себе си лайно и боклук не са признак на самоуважение). Последните две са качества, които се изграждат в семейството и са от критична важност в реалния живот. Да не говорим за травмите, които такива семейни модели нанасят на психиката и остават доживот. Това от своя страна влече други ''прекрасности'' и става ефекта на доминото. Подобно нещо има потенциал трайно да те осакати емоционално, а това е всичко, но не и пренебрежимо. Иначе и аз пак се зачетох в поста на авторката и съм съгласна, както каза някой, че е написан грамотно (Макар и доста объркано), което е добре, защото и според мен е добре сега да се съсредоточи върху ученето, а ако има и свестни приятели, да им споделя и да се обляга на тях. Удачна ми се струва и идеята да си поприказва и с психолог.
Виж целия пост
# 10
Ани, не бъркай нещата. Безусловната обич не означава да позволиш да ти играят ръченица на главата.
Виж целия пост
# 11
Когато премине пубертета, улегнеш и ти се родят деца ще започнеш да ги понасяш. Написаното от теб е много емоционално и явно си в моментен на ефект към тях. Води си дневник и някой ден когато пораснеш го прочети и ще разбереш колко нелепи неща са те карали да изпитваш всичко това към тях. Сега си в период, в който доказваш независимост и сила, но те не ти мислят злото. Водиш война с грешния противник Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 12
Предвид потенциала ти - искрена си, четяща доста/ тоя правопис няма как да дойде свише/, енергична и темпераментна личност, интелигентна и умееща да разсъждава, то поседни малко /нали всичко изля/ и изслушай и нас по-големите...
ОМГ! Вече ако на 16 години (девети или десети клас) не допускаш правописни грешки, това минава за висока интелигентност ли?!? На времето беше задължително условие, за да завършиш основното си образование.

Според мен авторката е просто една глезла, която търси внимание. А в действителност родителите и са я изпуснали още от малка. Ако моят баща ме беше видял с цигара на 16, при това вкъщи, щеше да свали колана и така да ме подреди, че три дни щях да се храня прав и две седмици да спя по корем...
Виж целия пост
# 13
Scroll lock и вие намирате, че си е съвсем в реда на нещата родителят да ти смъкне кожата от бой, задето преди това той самият не те е възпитал по желания от него начин; т.е да те бие заради своя вина? Ми не зн какво да кажа.
Когато премине пубертета, улегнеш и ти се родят деца ще започнеш да ги понасяш. Написаното от теб е много емоционално и явно си в моментен на ефект към тях. Води си дневник и някой ден когато пораснеш го прочети и ще разбереш колко нелепи неща са те карали да изпитваш всичко това към тях. Сега си в период, в който доказваш независимост и сила, но те не ти мислят злото. Водиш война с грешния противник Stuck Out Tongue Winking Eye
Никаква война не води и никакви мускули не доказва, къде го видяхте изобщо това? Защото доколкото аз помня, авторката каза, че се старае като грешен дявол да покаже, че се е променила към добро и да бъде каквато те я искат (лоша идея според мен), но и това не е достатъчно. И пак това омаловажаване на непростимо родителско поведение. Те я искат еди си каква сега на момента и чакат да им падне от небето някак си ако може, ама хич не им иде в акълите, че това е била тяхна работа - с обич, приемане, подкрепа и уважение (Да, дори децата от най- нулева възраст имат нужда от уважение) да я възпитат в желаната от тях посока. Не случайно има такава (тибетска, ако не се лъжа) поговорка - Дай ми детето и аз ще ти дам човека. А когато ''възпитаваш'' едно дете, опитвайки се да го пречупиш, насила натиквайки го в руслото, в което искаш, като нищо може да стане още по-негативен ефект - един безволев, покорен и малодушен човек, който тепърва ще бъде мачкан и унижават в големия живот.
Някой спомена за уважението към родителите - ами това е двупосочна улица - как по дяволите се очаква ти реално да знаеш какво е това животно, когато досега никой не го е показвал към теб, щото уважението като всичко друго се възпитава, децата не се спускат на тоя свят научени...
Спирам, че нямам намерение да правя научен труд. Само в заключение ще кажа, че възпитанието на деца не е детска игра и не всеки става за такава огромна отговорност; а от друга страна, никое дете, ако имаше избор, не би избрало родители като тези на авторката.
Виж целия пост
# 14
Аз се бях заклела пред себе си, че каквото и да става, ще съм на страната на децата ми и че те винаги могат да разчитат на мен.
Но ако бях ги хванала, че лъжат и крадат... хм, постави се на мястото на майка си малко. Тя ти няма доверие, но като види колко си се променила, надявам се да спечелиш доверието й отново. Това няма да стане с магическа пръчка.
Аз много съм се грижила за брат ми, бях му почти като майка, та твоите емоции за гледане на 2-годишното детенце не си ги обяснявам по друг начин, освен с ревност. Зарежи го това, зарадвай се на малкото същество, то може да ти донесе много радост.
Имай предвид, че отношенията са като огледало - ако ти се отнасяш зле, и получаваш лошо отношение, после ти реагираш лошо и така до безкрай, в един омагьосан кръг.

Какво става при дядо ти и баба ти, там добре ли се чувстваш или пак си неудовлетворена?
И се хващай здраво за ученето, за да можеш след две-три години да разчиташ на себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия