Мъж Телец -18

Благодаря ти за подкрепата! Вложих емоция, да, но то си е типично за Раците и свръх емоциалността ни. Но тя определено не беше халюциногенна, а провокирана именно от неговата категоричност към мен. Беше ми казал, че ще се прибере за три седмици и ще си дадем време да се опознаем повече. Какво ти опознаване за три седмици, та те хората живеят с години заедно и не се познават добре. Такъв вид връзки крият винаги доза риск. Ако не си склонен да рискуваш, за да разбереш този човек за теб ли е или не, няма как да се получи. В такъв случай най-удачно е да си търси момиче там на място, а не да се втурва решително с намерението да си вземе българка от България. Сега каквото и да си говорим, подведе си ме. То не бяха стихове в рими, то не бяха думи, че ще направим всичко възможно да продължим да сме заедно, ако се заобичаме. Възможно е да е подготвял почвата, за да е сигурен, че като се прибере, ще има момиче, с което да прекара една триседмична авантюра. Той започна да бие отбой, когато разбра, че най-вероятно това лято няма да се прибере и когато аз започнах да задавам въпроси. Тогава ми беше отговорено, че подобни разговори го натоварват. Откакто е замлъкнал дори и във фейсбук не влиза. Присъствието му на ден там е по някакви си минутки. Това, което му написах само е, че се освобождавам от всякакво очакване на това дали ще пише, дали ще си дойде, кога е възможно да си дойде и дали тогава изобщо ще искаме да се видим. Възможно е да е в труден период, предвид ситуацията там и да му е необходимо време, възможно е още да преживява и бившата си, ако е разбрал нещо около нейното настояще. Тя миналото лято е сключила брак. Може и да е податлив на депресии и да е в поредна дупка. Той често ми намекваше, че има чувството че ще полудее, че трябва да внимава да не влезе в лоши настроения, че не се харесва. Всичко е възможно. Но определено има някаква психическа нестабилност в това му поведение и той трябва да се събере сам. Аз нямам работа там. Просто това с оставянето на вратички от негова страна и ако си наивна чакай ме да се постабилизирам, наистина е некоректно предвид височината на годините ни. Аз също излязох от дълга и изтощителна връзка преди няколко години, която ми взе много и наистина нямам нужда от повече разочарования. Мислех си, че един по-голям от мен мъж, заземен и семеен тип мъж (поне такива впечатления остави той у мен), ще действа зряло, защото знае какво търси и за какво се бори.

Е, ако някоя жена я устройва да бъде поставяна в девета глуха и да е "последния влак" за някой мъж, приемайки през това време той да си се пробва с други жени на живо, докато тя влага надежди и го чака на другия край на Света, няма как после тя да се сърди на другите за собственото си решение.

 Романтиката е хубаво нещо, когато е споделена и особено ако е изразявана и от двамата на живо, а не със сладникави обещания през хиляди километри и без практическо развитие на връзката. Когато единият показва съвсем друго, е време разумът да се намеси, за да не станат нещата като в историите, които четем често из настоящия раздел.

Хаха, хареса ми това 😂

Да не четем довечера нова тема за "Жените - вратички на изчакване"?

На мен това ми направи впечатление още когато го спомена в първия ти пост. Развода. Една такава раздяла винаги е нещо, за което трябва да имаш едно наум, защото някои го преживяват, други не. Често там има драма.
Разстоянието е второто нещо. Връзки от разстояние са обречени по правило в над 80% от случаите, ако не се направят някакви постъпки. Не приказки, постъпки.

Ако има някаква драма с бившата, не можеш да го виниш за това. Но и не можеш да искаш от него да я е забравил. Това е нещо, в което трябва сама да си прецениш дали да се гмурнеш или не. Защото има рискове и няма кой да ти каже точно и конкретно дали трябва да ги поемеш или не.

Както казах в преден пост, какво бих направил на твое място: продължавам си с живота. Ако реши да се свърже с мен, няма да го върна, но ако пак ще си говорим неща без конкретни действия зад тях, най-вероятно ще започна да отклонявам бъдещи такива разговори.
Но това съм аз. Ти си решаваш за себе си.

Това с изчакването тип "Ако не си намеря друга, ще се върна пак към теб в краен случай" си е чиста подигравка и не зная защо една жена ще иска да си го причинява и сама да се поставя в подобно положение. То си е и до себеуважение, а не само до разум.

Не го виня и не го съдя, но и наистина не очаквам развитие оттук нататък. Продължавам си живота, както ме съветваш и ти. Усмивки и напред. 😊 Нищо не се е случило в крайна сметка, не сме се нагрубявали с него, нито сме си напакостили с нещо. Неговите драми той трябва сам да си ги преживее и след като намери отговорите на въпросите в главата си (това ще стане след като умът му се успокои ), ако реши да подновява контакт с мен, ще е нужно да подплати думите си с акт, така е. Но наистина не ми се вярва да се случат нещата предвид цялото това лакатушене в двете крайности. Иска човека, усетих го. Но страховете и притесненията са му в повече. Копнее и за дете, но все още е много объркан и допълнително карантините, протестите там и социалната изолация са го смазали. Той работи само от вкъщи вече седми месец.

Като послепис и аз да добавя, че подобни връзки не са невъзможни. Моя много добра приятелка замина 2012-та за Щатите, само след две срещи без секс тук в България с нейния настоящ съпруг. Той също след развод + 9 годишен син. Беше и изпратил покана да прекарат няколко месеца заедно, така че варианти винаги има, ако има и желание за действие. То пък взе, че се получи едно щастливо съжителство, че и се заобичаха силно.

Покана ли, значи може с покана да се иде? Твоят човек не ти ли предлага да идеш?
Или проблем с цените на билетите?

Раците имаме една недобра спрямо нас си черта - опитваме се да анализираме прекалено задълбочено защо някой е кофти човек и се държи непочтено, неуважително, лошо и т.н. Че и започваме да го оправдаваме пред себе си, че има причини да е такъв и да даваме ненужно много шансове да се покаже нещо отвъд.

Така е! Само един Рак би ме разбрал напълно. 😊

Всеки е кофти човек в нечия история. Поне в едната и страна.

А би трябвало да ти е обидно.
Ти какво, ще го играеш втора опция?

Отговорът ти ми хареса. Няма за какво да ми е обидно за момента. Ние дори не сме се целунали, за да се чувствам предадена. Верно загубих 8-9 месеца в сладки, любовни приказки, с които ме подведе, но аз си загубих и десет години във връзка с грешния човек. Криво ми е само, че вложих емоция и имах някакви очаквания от него. Но хората май често си оставаме разочаровани, защото очакваме, че реакциите и отношението на отсрещния ще е такова каквото е нашето към него. Не мога да знам какво се случва с момчето в Щатите и каква е причината за отдръпването. Той също може да си мисли за мен, че аз мога да му пиша каквото си искам, но реално тук да си имам човек, било то и за секс дори. Аз и затова писах в темата, за да споделите с мен, ако сте се сблъсквали с подобно мълчание от страна на партньор Телец. Ако реши да се свърже отново с мен в близко бъдеще и да бъде искрен в обясненията си, ще го изслушам какво има да ми каже. Но за момента за мен комуникацията ни е приключила.

Ще се свърже според мен. Сега явно наистина има нещо по-удобно на хоризонта. Те ценят на първо място личният си комфорт, след това на другия, което е супер, защото са грижовни към любимите си. Доста от останалите зодии след личен комфорт, нареждат други лични приоритети, и чак на пето място идва благото на близките.
Можеше и по-зле да е, но гледай напред, за да възприемаш като липса на късмет поредни неуспешни връзки, значи, че трябва да търсиш и в себе си. Посети терапевт, отварят ни очите, с които не виждаме.

Защо терапевт, след като един възрастен човек би следвало да разсъждава разумно, съпоставяйки това, което де случва на практика и сам да може да си отговори на такива основни въпроси? Носенето на отговорност за действията ни е наша работа, а не чужда.
  
 Какво се случи досега през тези месеци на общуване от разстояние? А спрямо него - какво се случи на живо и за колко време? Защо се случи? До какво развитие доведе всичко това? И имаше ли изобщо развитие, или бяха месеци на застой? Кое ме накара да поддържам това, което се случваше толкова дълго време? Има ли бъдеще едно такова стоене на двамата в двата края на Света? Самото общуване дава ли ми увереност, че нещата между нас вървят към стабилни отношения и живот заедно? Ако се желаехме истински, дали щяхме толкова месеци да си стоим там, където сме се установили да живее, вместо да сме отдавна заедно? Аз готова ли съм и имам ли основания да отида да живея при него в САЩ? Той би ли ме приел в момента с охота при себе си? Там добре ли ще се чувствам, насред чуждите хора, култури и език? А той би ли сторил същото и вместо това да дойде при мен в България за постоянно, отказвайки се от тамошния си живот? Ще му е хубаво ли тук с мен после?

 Ето такива дребнички въпроси, които жената може да си зададе и отговори на тях или наум, или на бял лист хартия. И, опитвайки се да си отговори на тях разумно, накрая да тегли чертата и да помисли доколко месеците на писане от разстояние се припокриват с нейните разбирания за връзка между мъж и жена, и дали това ѝ харесва да продължава все така: всеки в различна държава, само писане и влагане (губене) на време в такова, разчитане на мечтите сама вкъщи да заместват усещането на погледите и телата им на живо...