Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 65

Аалко, успех! Ели, там е така чака се доста, лека да ти е процедурата! И аз след малко тръгвам към Сити. Остават ми още 5 фракции от лъчето.

Още чакам...
Ужасно съм разочарована от организацията.

Е не си ли поне вече в отделението? Мина ли през лекуващия лекар? Чака се и докато приготвят медикаментите. Доста е изнервящо. Аз тъкмо тръгвам от болницата.

Това с гинекологичната операция е моята дилема от години. Та, за сега /11 години вече/ не съм ги махнала Както виждате голямо чудене е паднало. Лекарите са на диаметрално противоположни мнения и някак си вътрешното ми усещане беше в полза на това да не ги махам. Първият ми мотив беше, че имам много познати, при които  РМЖ се е появил след тотална хистеректомия, което означава, че и това не е панацея. Другият беше, че въпреки тази операция рецидиви и мети могат да се появят. Когато на осмата година спрях лечението си и отидох в Онкологията на преглед и да обявя, че вече няма да пия илачи една от моите лекарки там, която много настояваше в първите години да си направя хистеректомия /бях на 35 все пак/, на въпроса ми да го направя ли сега, след кратък размисъл ми каза, че не и се ще да разбутваме организма. Повече не ми трябваше. Разбира се, че ако почна да правя удебелявания и ако се наложат манипулации във връзка с втората ми менопауза хич няма да чакам и ще ги махна, но то ще е заради гинекологични проблеми. Все се надявам, че организмът сам си дава знак, така, че за сега съм цяла. Но прекрасно разбирам и тези, които са го предприели като допълнителна застраховка. Човек трябва да слуша интуицията си понякога.

milmich, Безкрайно благодаря за отговора ти!
На мен вътрешното ми усещане е да ги махна - матка, яйчници. Преди години бях убедена,че ще се разболея от рак на гърдата - ей на, имам рак на два пъти. Първият път го откриха на късмет, втория път си го открих сама - ако бях повярвала на първия лекар на когото показах топчето /той каза това е нищо, бъди спокойна, а се оказа високо агресивен рак -  G-3/, сега можеше да съм закъсала по-сериозно.  И сега си мисля, че тази операция ще ми спести други ядове. Затова взех решението. На 4-ти юни ще правя тотална хистеректомия, с добавка повдигане на пикочен мехур. Дано господ е с мен! Стискайте ми палци!

Стискаме! Ако имаш нужда от нещо- звънкай!  Къде ще я правиш?
Ели, разбирам възмущението ти.......но, тук всички се научихме да чакаме покрай рак-а. Та, не се ядосвай- намери си нещо да се занимаваш докато чакаш- книга, слушалки с хубава музика, филм или игра на телефона....в тая система  по нашите ширини всичко става с много чакане. Явно един от уроците които трябва да научим е , че не бързаме за никъде......

Питанка, стискам ти палци! Всичко ще бъде наред, ще се справиш и това. Аз мисля, че трябва да вярваме на интуицията ни и на сигналите, които тялото ни дава. Пък и в нашата ситуация е нормално да сме на принципа "страх лозе пази". Още веднъж - успех!!!

Старите "кучета" знаят, че имам черен хумор.
Ето ви пример. Седим си един куп народ пред кабинета и чакаме чинно реда си. Пристига една напудрена и надута госпожа и напира да влезе. Културно и казвам да изчака реда си, а тя ми отговаря - аз много бързам. Само и казах - за къде бързате ? Всички сме се запътили натам. Кой по-рано, кой-по късно. Изпари се начаса, а много бързаше.

Хули, опасна си

Ели, как си ?

Пушка от химията и с нервна криза от чакането. Не издържах
В 15.30 ме закачиха, в 18 бягах с цигара в устата към колата . Малко остана до вкъщи.
Утре ще чета задълбочено какво сте писали

Ели, приготви се психически всеки път да е така.
Пиши утре- как си !
Първите часове и аз се чувствах добре, после ми идваше да се гръмна....

Хули, много правилно си го казала на напудрената бързачка
Ели, дано и следващите дни си добре. Браво.🍀
Питанка, а защо ще вдигат мехура, какви са тези екстри? Щом така усещаш нещата, действай!🍀

И ние бяхме днес в Сити, аз за интерферон, майка ми за химия. Бяхме в 7 без 20 в болницата и имаше вече 4 човека. После стана яка навалица. Но пък бях първенец, в 10 вече пътувах към къщи. А майка ми е приключила с вливката в 13 часа.

Аз поработих малко след това и после ме тресна бързия влак, та чак привечер се освестих. Другата седмица няма да имам терапия, заради скенера, много се радвам!

Хистеректомията ще ми я прави д-р Амалиев младши, в АГболница Селена. А повдигането на пикочния мехур е заради лек пролапс и стрес инконтиненция, която имам от години и понякога е ужас - не мога да се засмея, да не говорим кихане или кашляне.

Голяма работа е туй интуицията ама моята нещо е задрямала. Никаква я няма последно време. Ако Вашите са в ред, слушайте ги

Стискам палци за Питанка

Относно вчера: минах прегледа при др. Върбанова още в 11 часа. След всички обяснения, ми каза, че ей сега забъркват химията и сядам. Да ама не. Оставиха ме последна с още една жена от Козлудуй, която беше в болницата от 7 часа сутринта. Сумата ти и народ дойде след нас и минаха и заминаха, а ние отвисяхме яко. Половината администация се изреди да гледа пълната зала и никакви мерки. Сестрите изпушиха от бързане но като няма места и не става бързо?! Хвана ме яд на болницата, че знаят колко народ могат да поемат и го надвишиха, само и само да гушнат клиничните пътеки. Никаква организация. Питах няколко пъти към кого да се обърна за да излея възмущението си, но отговор нямаше. Сега ще го направя на имейла. Не ме разбирайте погрешно, не съм принцеса. Но отивайки в частна клиника, очаквам освен отношение и някакъв ред. Със същият успех можех да вися в нашето Онко, но с отварително отношение
За мен специално беше абсолютна агония това чакане, неизвестността от страничните ефекти, това, че децата са сами, как ще понеса после пътуването въпреки риска, който сама поех отивайки в София... и това ме срина в крайна сметка. Получих задух, безпокойство и ми идеше да си тръгна със системите наедно . Слава Богу, държа ме 5 мин и после успях да се стегна. Та, мина...

Днес имам някакъв дискомфорт в стомаха, но нищо особено. Направих си чай, държа Деган-а под ръка за всеки случай, но ще изчакам за него. Върбанова отрече Зофран-а и ми изписа него.

Благодаря за вниманието