Проблеми с дъщеря ми

Значи ти, авторке, си някъде към 50, а дъщеря ти те чака да умреш, да наследи апартамента, да го дава под наем и да живее с тези пари. Wow!

Мнозина са тези, които следват, за да са безметежни още няколко години. После се работят нещо си, колкото да не е без хич, докато си хванат мъж да ги издържа. Тя просто се е уредила, преди да й се е наложило да поработи.

Еее айде стига де. Това е прекалено. Никъде не го пише. Логично е че някога ще е за нея.

О, какъв е тоя извод? Всъщност мисля, че всички сме водили този разговор с родителите си, при все, че има наличие на апартаменти. Аз лично също съм казала на майка, че не бих продала нито 1 имот и ще ги давам под наем някой ден, което въобще не означава, че я чакам да умре хахах. По същата логика тя пък ми е обяснявала за собствеността, как се прехвърля, как се наследява и тн. Според мен са нормални неща от живота тези.

Тези общи дрънканици ги знаем, кажи сега каква точно работа и за колко пари сега и веднага. Ех, ако животът беше уравнение, колко добре щях да съм, защото математиката ми е страст.... 😀😀😀

Ама чакайте малко, тя има апартамент за отдаване? Тогава нещат съвсем друг изглед добиват!
Имах един период, в който се издържах от мизерна работа с ниска заплата и нямах възможност да ходя по интервюта, тъй че това със зависимостта е широчко понятие.

М, да...и понеже няма как да почне работа за 2 хил.+, дай да стои без работа и да чака на приятеля......

Работата се търси, няма да ти падне от някъде. Влиза в jobs и почва да пуска СВ-та, чака да ѝ се обадят, ходи по интервюта и така. Никой не казва, че ще е лесно, както някой да ти дава готови парици.....
Както казах по-горе, на мен лично ми е все тая как живее момичето. Според мен всеки човек трябва да търси и намери начин да не е зависим от друг.

Даването на апартамент под наем не е кой знае колко доходоносно. Има месеци без наематели, а сметките текат. Може и да няма приятел да я издържа и да трябва да живее там. Аз с чуждо имущество не бих си правила сметките ей така.

А ние откъде сме сигурни, че момичето не си търси работа, а?
Вероятно не споделя със "загрижената" мама.

Не знам само аз ли забелязах предложението за курс по фитнес и да стане професия. Авторката изглежда е от хората, които се мъчат да монетизират всичко. На мен винаги ми е било адски неприятно да слушам акъли как да изкарам пари от всичко, което пипна. Рисувам? Ще стана художничка и ще продавам скъпи картини. Пея? Известна певица, не ми мърдат турнетата и напълно разпродадени зали. Споря? Ще се наредя до скъпо платените адвокати. Само едно висше трябва, в краен случай курс.
Да, ама нещата не стават така - първо, второ - не всеки иска да си монетизира хобито, трето - талантливите хора са доста малко. Това, че на 8 рисувам русалки, мога да хвана верния тон или не почвам веднага с лични нападки в спор, не ме прави талант в тези сфери, еле пък бъдещ професионалист.

Мисълта ми е, ако разговорите протичат накратко така:
-Какво правиш, маме?
-Направих една торта...
-О, знаеш ли, че може да изкараш курс и да станеш сладкарка, тъкмо си завършила, трябва да намериш работа!
-Ама аз не искам да ставам сладкарка...
темата до голяма степен ще се изясни.

Дъщеря и има образование,учи езици.
Тоест ,ако реши може да печели пари и без да ходи на работа на пълен работен ден.
Може да дава уроци,може да се занимава с преводи...и да има достатъчно време за семейството и децата си един ден.

А сега момчето и осигурява възможност да продължи да се развива и да учи.
Способен е и има желание да я издържа. Не всеки мъж може .

На мястото на авторката  нямаше да се бъркам изобщо .

Галче, ти си Китодар на форума
Иначе да те допълня - хобито превърне ли се в работа, спира да е хоби.

То може изобщо да не е хоби, ако става въпрос.
Не знам, това с фитнеса наистина ми прозвуча точно все едно авторката е млада майка и се радва на невръстното си момиченце, че е направило нещо си и ой, след 20 години пари може да вади от това, я да я запишем на курс. Малко са поокъснели.

Аз лично, ако мое дете и сподели план как ще живее като дава под наем моя апартамент, в който живея, никак не бих се зарадвала. Просто звучи ужасно. Това може да е ОК само за рентиери с много имоти.Да го кажеш на майка си за дома й....?!

Моите родители са над 70 годишни, аз съм на 46 и имам деца и ангажименти, ако бях чакала на тяхното жилище, какво правим?

Sunshine5666, напълно разбирам ситуацията, защото край мен имам позната в подобно положение. Тя е на около 45 години и никога не е работила с договор. Някога се ожени в съседна държава, роди там дете, поживя някоя и друга година. После се върна тук, мота се, уж гледаше детето, уж щеше да се връща при мъжа си, но така и си остана тук. Дълги години тя уж гледаше майка си, която беше болна, но тя миналата година почина, но и мъжа й си я гледаше. Майка й ми е споделяла как да й говоря да почне работа, да прави нещо. Тя от непрекъснато мърморене си търсеше тук и там работа, но където и да намереше или не я искат, че няма стаж или на нея й изглеждат неприемливи условията. Но истината е, че не е свикнала да прави нещо,да си наруши малко комфорта. И така става социално осакатена, защото си живее в някакъв неин свят, който няма досег със света на тези, които работим. Общо взето стана една неудовлетворена жена, която няма една посока, която да я тегли напред и да я развива. Това което е правила през годините е да ходи един път седмично да чисти у две-три семейства и това й носи доходи колкото да преживява, но иначе живее в родния си дом и не плаща сметки, наеми или да купува храна, така че напълно я удовлетворява.
Разказах тази история, за да кажа, че повечето не са се сблъсквали с подобно нещо и нямат идея до къде може да стигне случая.
Мисля, че дъщерята на авторката има проблем след като е работила на последното място. Върху това трябва да обърне внимание и след като е приятелка с дъщеря си да разнищи този проблем, ако трябва да се срещне с психолог- тя ще намери начин как да обсъдят и да решат това. Освен това - да говорят много двете как вижда дъщерята живота си занапред, какво й харесва да прави, какво я удовлетворява, какъв човек иска да бъде - все неща, които да я накарат да мисли по тези неща и да я подтикне към някакво решение. Не е проблем конкретно, че не работи, а дългосрочната ситуация и отдалечаването от света, от хората, от средата.