Проблеми с дъщеря ми

Здравей, ако беше побликувала тема , че имаш няколко любовника и се чудиш, кой да избереш , щеше да получиш повече разбиране, от това, че се тревожиш за детето си

Разбирам те , ... но отдавна минахме баланса и семейството, което включва родителите е неприемливо , а тези изразяващи тревогите си са ,,месещи се в чуждите работи,,
съвет не искам да давам , но като обичещ родител неискащ да загуби детето си ,бих опитала да сме наистина само приятелки , за да не я отблъсна

Искренно ти желая щастие

Нейна преценка или твоя?
Някои хора предпочитат да живеят с малко пари, но с насладата, че като си отворят очите сутрин следващите 16-17 часа са си изцяло техни. Не всеки иска да се развива и да върви на някъде към светло бъдеще, продавайки времето си, ако си му е добре в настоящето. Щастието не се постига по правила и схеми, важното е само да го има.

Хайде сега, сравняваме жена на 45 с такава на 25.
Психологът няма да й каже как да направи така, че дъщеря й да започне да работи. Дъщерята не е малко дете. Не става така  - отивам при психолог и му казвам "слушай, дъщерята не иска да работи, има там нещо, може и травма да е преживяла, ама не иска да работи, как да направя така, че да я придумам да започне работа". Никой уважаващ себе си психолог няма да го направи. Майката може да отиде при психолог само и единствено заради себе си и своето отношение най-вече към себе си и своя живот, отношенияата с дъщеря си и т.н. Но не и за да повлияе на дъщеря си.
А това с "как виждаш живота си занапред", руснаците му казват "учить жизни", а по нашенски "конско". Никой не иска да бъде въвлечен в такива разговори и се съпротявлява с всички сили - или се карат, или настъпва тягостно мълчание и пасивност от страна на този, когото питат как смята да живее нататък. В детството такива разговори имат формата "защо имаш лоша оценка, как смяташ да я караш, така ли ще бъде цяла година, как не те е срам, кажи,бе, кажи как си представяш нещата..." Ефектът е нула, дори минус десет.
Колкото до момичето - защо да се среща с психолог, за да я фикснат ли? Пак казвам - това не е дете, но и при децата често идеята на родителя е "аха, ще го заведа при психолог, той да го оправи, защото аз не мога". Психологът не е инструмент за постигане на цели за влияние върху детето, защото то нещо не ни удовлетворява като възгледи. По думи на авторката, в момента дъщеря й се чувства щастлива. Защо да ходи при психолог? За да й развалят щастието?

Хубаво давате съвети как да се намери работа на щерката, но има един тънък момент - никой не знае тя дали не работи вече, дали не си е начертала схема знания-диплома-работа, дали майка й не предлага всъщност неадекватни неща...
Да, може да е травмирана от работата... А ако не е?
Няма никакво разбиране тук, авторката живее с някакви нейни въжделения, дето тука така ги представи, че пратихте щерката на лечение, а то може да става дума за съвсем различно.
Съветите, че все отнякъде трябва да се тръгне, и аз съм ги слушала. Мога да ви уверя, че ако човек тръгне от грешната позиция и няма подкрепа, ще стигне точно никъде. След още 25 години щерката ще е неудовлетворена от работата, а майката ще пуска теми 'какво му е на момичето ми, нали има работа, върви заплатата - моля, помогнете да й налея акъл'.

Не бих била чак толкова крайна, че не било нормално да не работи в момента. Както се казва - свят шарен. Нещо не ми харесва гореописаната госпожица по ред причини, не защото не работи сега, а че като цяло търси на хляба мекото. Това си е изцяло лично мнение, разбира се и не искам да ангажирам никого с него. Харесвам и уважавам работливи, дейни и амбициозни хора. Тя за цял живот може да се затвори, учейки езици, но кел файда, че накрая ще знае 15 езика, но няма да ги прилага няма да са в полза на никого. Работата не е просто да ходиш да бачкаш за някакви пари. Там изграждаш социални контакти, учиш се на дисциплина и организираност. Вкусваш от реалния свят, срещаш ежедневни предизвикателства, особено ако работата е динамична. Намираш своя среда и приятели. Поне според мен това е важно за млад човек особено. И това изказване, че нямало никога да работи, направо ме втрещи. Узряла е да живее с гадже, ама се държи като дете, което не иска да ходи на училище.
И точно сега има чудесната възможност да ИЗБИРА хубаво работно място и да не се примирява с нещо, което не й харесва, защото няма избор и парите й трябват. Да изгради нещо за себе си, да погледне назад и да е доволна от постигнатото. Да не стане накрая, че цял живот е учила 2 езика и е прала гащите на гаджетата си. Може и да е доволна от това си постижение, де, знае ли човек.

Психологът ще говори с дъщерята, а не с майката. Със сигурност е имала друго виждане за нещата, за живота, щом е учила, работила е дори, искала е разни неща, търсила е нещо.
Преценката за нея е моя след разговори с нея. Наблюдението ми е по-дълбоко, а не конкретно. Иначе на нея си й е добре -прави неща, които й харесват, не се напряга, става когато си иска, но... няма среда, няма приятели, с които да се вижда всеки ден, с които да обвинява разни хора и обстоятелства за това или онова, което издава и недоволството й. А дъщеря й живее с някакъв приятел. Не е завършила средно образование и не работи и не е работила никъде, на около 25 години вече.

Някаква голяма тайна ще са плановете на дъщерята, щом не ги споделя с майката. Ако разбира се, има такива. Емиграция? Това може да обясни езиковия курс и нежеланието да работи тук.

   
Може би сметките се правят за апартамента на бабата. Все пак  по-бързо ще може да се дава под наем.

Само ми кажи една основателна причина, поради която дъщерята да се съгласи да се срещне с психолог по идея на майка си. Само една. Ако ти си на мястото на дъщерята.

Хмммм... Защо? Това някакви теми табу ли са? Ние с майка, леля и дядо имахме "кръгла маса" и обсъждане на тази тема. Всички имаме завещания, всички си ги знаем и сме си ги чели. Свръх чисти и прозрачни са ни отношенията на такива теми. Аз съм им дала обещание, което за тях беше важно да чуят. Подобно обсъждане имахме и на тема кой как иска да е погребан и къде. Обидени не съм видяла, даже напротив - майка и дядо държаха да се проведат тия разговори, а единодушно всички подкрепяме откритите диалози и да се знае кой какво иска/мисли да прави и планира. Аз пък заявих на майка, че искам да стана донор на органи, ако си отида преди нея. Обещала ми е да го спази - определено не сме седнали да бъдем ужасени от такъв разговор. Това са нещата от живота и хората около теб трябва да знаят какво искаш

И какво може да избере? С това образование?
Имам позната, завършила ПА или друг алабализъм от сорта, с перфектен английски, да не ти обяснявам къде е работила. Щото, нали, избор имаше. Добре, че намери мъж връзкар. Иначе е трудолюбива, интелигентна, ама заплата няколко бона извън ИТ трудно се намира.

Приемам забележката на Анди, че може би травмирам майката повече -наистина съжалявам, ако е така, това е последното нещо,  което съм искала.

Ами приятелки са, говорят си, разнищват нещата, дъщерята споделя че има проблем в нещо си, майката предлага да се консултира с психолог. Дъщерята се съгласява, защото разбира, че майката я обича и се тревожи за нея и защото самата дъщеря чувства неудовлетвореност.

1 Тези техни часове някой трябва да ги обезпечи
2 Щастието няма правила , но е уродливо да е за сметка на друг
3 И ,ко прайм , ако всички искаме да сме щастливи по 16-17 часа след сън?

Дъщерята няма проблем с нищо - щастлива е, поне по думи на майката за дъщерята всичко си е добре. Майката има проблем. Ако има нещо, което много сериозно се е случило ,докато дъщерята е работила, то това е друг въпрос. Но към момента май не е в това въпросът, а в това, че дъщерята не иска да работи, а майката иска да работи. Ако изобщо някой иска да се среща с психолог, то това е майката, за да изясни нещата за себе си.
А тази манипулация "тревожа се за теб, хайде, отиди заради мен" дори не искам да я коментирам. Все едно ти да не искаш да ядеш мозък, а майка ти да ти каже "моля те, само една хапка, заради мен".