Проблеми с дъщеря ми

Винаги може да се почне работа, Вяско, ама не хубава. Скоро гледах как шефката ми се мръщи на сивита с дупки от по 5-10 години без работа и ги оставя настрани (не ги вика за интервю). Ама за нискоквалифицирана работа никога не е късно, да.

Аз съм на принципа, че за млад човек не е нужно да се забива на каква да е работа, ако може да си позволи да изчака и да избира. И като ме пита някой назад за моите деца - това съм им го казала и на тях. Не мога да им кажа да работят или да не работят, но съм ги посъветвала да се чувстват свободни в избора си да не приемат кофти работа, както и да държат на себе си и в момента, в който една работа вече не ги удовлетворява, да сапуснат без угризения. Всеки си гледа интереса. Важното е работникът да си върши съвестно работата, а работодателят - неговата. Но започнат ли да се разминават интересите - да напускат. Млади са, имат потенциал, да си избират.

 Човек се захваща с каква да е работа само ако е притиснат от обстоятелствата и често такава работа е с голямо текучество, и то не защото е изключително трудна или гадна, а защото отношението към работника е гадно, защото работодателите знаят, че само отчаян човек ще се наеме, а отчаяни винаги има.

В този смисъл е хубаво човек да може да избира. Винаги се правят някакви компромиси - в началото на кариерата заплатата или работното място може да не е много добро като условия, но  да е безценно откъм натрупване на практически знания и опит. Нещо като навремето, когато млади лекари ги командироваха по селата, но там щат-нещат, трябваше да се оправят и само за една година натрупваха много знания и опит.

Анди, аз пък се кълна в деца на си, че грам не съм злобна, нито завиждам. Просто има избори, които не разбирам. Не мога да обуя техните обувки и си казвам мнението.
Васко, кариера се гради ден след ден,  цял живот. И не не можеш винаги да започнеш работа, дори и да искаш. Трябва тоя работодател да го впечатлиш и да го впечатляваш ден след ден.  То дори и няма толкова значение къде и какво си завършил, трябва да имаш хъс за работа, да се раздаваш. То същото е и с брака и с връзките.
 Най -хубавите ми емоции са свързани с работата, в сравнение с емоциите с децата, които в голяма степен за изстрадани, в работа човек получава много повече, отколкото дава. Тоест е по-лесно да работиш, отколкото да си домакиня и да гледаш деца.

Хубаво, не ги разбирай, ама не обиждай хората. А това с изказването за началника и к...та беше особено гадно.

Аз вече хич не се старая да впечатлявам работодатели. На достатъчно години съм, че да си губя времето да си играя такива игрички. Съвсем делово казвам какво мога да предложа и очаквам същото отсреща. Ако те са толкова обиграни в разпознаването на добрите работници, ще разберат какво казвам. Ако ли не - аз не кандидатствам за гадже, че да ги свалям. Всеки работодател си решава какво търси като персонал - тип гадже, което да му четка самолюбието или човек, който да си върши работата.

Кристина, не знам какво точно работиш, но самият факт, че работата ти е бутикова вече показва, че си по-скоро необичаен случай. Човек с подобно на твоето отношение към работата трябва да има или много интересна професия, която не му омръзва, и/или да работи за себе си (и/или да не му се прибира вкъщи при някой роднина змей). Разбира се, че е по-добре времето прекарано в работа да те зарежда, вместо изцежда, но ти си много повече щастливо изключение, отколкото масов случай.

Лоре, според мен близките 2 десетилетия мъжете ще заискат да са провайдъри, защото жени-героини, които въртят работа, домакинство и 2 деца все по-рядко се намират. А трябва да се яде и друго, освен сандвичи и поръчано.

Моите впечатления са, че повечето жени са героини, а мъжете провайдъри са рядкост. Познавам доста мъже, които не искат деца, защото не са сигурни, че могат да я понесат тая отговорност. Харесва им да живеят за себе си, като не могат да намерят приятелка за секс, карат и без секс, но не биха се дали на някоя ковра, да ги командва.
Виж жени не намерили правилният човек и не родили деца, когато е можело от биологична гледна точка, познавам много. На 40+ изпадат в някаква тотална драма и почва едно обикаляне по ин витро клиники.
Имах една позната,беше на 50 г., загина в катастрафата на автомагистрала Тракия, тя казваше: Всичко имам на тоя свят, само едно дете да имах и щях да съм напълно доволна. Мъж, който да ми каже само дете да имах, не съм срещала.
Това грам не е по темата. Тук дъщерята е срещнала най-правилния избор, аз на нейно място да съм му родила дете вече. От биологична гледна точка е идеално на 25 г.

Васко в работата най ме радва следното. Една приятелка ме пита за съвет. Давам и го. След време ми каза тия ботуши са ми от теб. Решили проблемът на клиента, той супер доволен и въпреки, че си плаща абонамент на шефката, отишъл с един плик с 200 лв. да си почерпи служителките лично. Делнали си парите момичетата и айде в първия магазин. После тая същата пък ми намери клиенти за апартамента в условията на пандемия, когато нищо не работеше. Никоя от двете не е давала пари на другата, просто се харесваме и си помагаме, за да го преживеем по-леко тоя живот. Това няма как да стане, ако си стоиш вкъщи. Там е само провайдъра.

А защо априори се смята, че щом се зажени, ще е за ковра и тя ще го командва?
Мъже с такова мислене са супер кофти избор. Ясно, че и тях ги взима все някоя, това не ги прави нещо повече от обикновени селски тарикати.

Не знам Гал, ама все това слушам от ергените. Явно някакви травми са получили. Аз това не го споделям. Не вярвам в жените коври и в мъжете бройкаджии. Всички имаме нужда от обич и разбиране, ама това си е лукс.  Все някакви интереси гонят.

Оф, аман от травмирани.

За мен това си е чиста проба мързел, ще ме извините.
Чак на психолог да я водят, след като по всичко си личи, че просто не й се занимава. Грижите за бабата само пазаруване и ходене до ЛЛ за рецептурната книжка ли са? - ако е само това, тези неща не би трябвало да й отнемат повече от час-два и то, не всеки ден.
То хубаво, имало време И да работи, но нека чукне 30, пък да видим колко лесно е да започнеш работа на 30+ без никакъв стаж. И още нещо, човек, който няма изградени работни навици до определен момент, след това би преживял истински шок, ако трябва да започне работа. Тъй че.. да е живо и здраво гаджето, да си я обича и отглежда.

Точно това щях да пиша, 20 страници навъртя темата с основна героиня една мързелива 25 годишна жена. Пазаруването за бабата, ученето на немски и фитнеса майка й смята за правене на нещо. Всъщност героинята е мързелива хитруша, убийствена комбинация.

Това за работните навици е голяма глупост. Тя да не е хваната от гората, че да няма работни навици? Имала е акъл да завърши, има акъл да ходи редовно на курс по немски, няма да има акъл да работи! Има едни клишета, които редовно се въртят, когато трябва на някого да му се начертае лош трудов сценарий, но са абсолютна тъпотия. На 30 нямало да може да си намери работа? Тъй ли? Нямала работни навици? Тъй ли? Всичко си има момичето, но в момента има други неща, които са й по-важни, а и най-важното може да си го позволи. Когато вече не може да си го позволи, ще смени и стратегията. Съвсем нормални неща, които важат за всички хора.

Анди, аз не мога да те позная Такава пламенна защита на откровения мързел

Ми тъй, я!