Проблеми с дъщеря ми

Според мен истинският проблем на майката не е, че дъщеря й не иска да работи, а че не споделя защо не иска. Ако бяха наистина приятелки, щеше да сподели точно защо не иска, а причината може и да е основателна. Разбира се, може и да е просто мързел.

Ако мама има потребност да ме вее в публичен форум, че съм мома Богданка и вися на чужди гърбове - ам, хич няма да звънна от радост.

И майката и дъщерята да се преориентират социално и ментално.

Да, до някаква степен съм променила възгледите си, вероятно покрай знанията и опита, които натрупах, доста допълнителни учебници изчетох, също и доста вариации на човешки отношения, обучения и т.н. В много случаи проблемите не идват от това, че има проблем, а от това, че на някого нещо не му пасва в живота на вече големите деца и близките, започва да се самонавива, после намира други, които да го донавият, и накрая се започват едни тихи или явно конфликти в семейството и близкия кръг. И защо? За нищо. Дъщерята я било мързяло - ми, хубаво, нека да я мързи. А тук една камара народ само обострят мислите на майката. Не може някого да го мързи ли? Ми, може, светът е пълен с мързеливи хора, които на всичко отгоре ги мързи и на работа и все гледат други да товарят и да се скатават. Също е пълен с хора, които много държат на общественото мнение като родители - готови са на неподозирани неща, само и само да изградят и поддържат положителен образ, също и  да оказват всякакъв натиск върху децата си (от бебешка, та до пенсионна възраст), само и само тези деца да "не ги излагат". Много роднински отношения са съсипани заради данък обществено мнение или инат.

Почти в темата, точно за тази тема се сетих вчера, когато пътувах в автобуса на връщане от работа. Въпросния телефонен разговор го слушах през по-голяма част от времето, защото бях с гръб, в началото дори не знаех каква е възрастта на говорещия, защото имаше в половината автобус млади хора, а аз се бях маскирала като за радиация. Чувам глас - "мамо, обаждам ти се да ти кажа, че се срещнах с Х и тази вечер отивам на гости". Следва мълчание. После с повишаване на тона - "да, отивам на гости на Х (мъжко име) и утре ще се прибера по някое време". Пак мълчание. Следва вече викане - "Кога ще ми разрешите да остана на гости с преспиване?". Пак мълчание. Следва вече съвсем истерично - "защо така говориш, кой ще ми надуе корема?!". И така ескалиране на разговора в продължение на 10 минути. Едва тогава се обърнах и какво да видя - жена на видима възраст 30 години, вярно, не изглеждаше особено добре като външен вид, но е млада жена, а не дете.

Всеки има неща, които не споделя иили може би едва след години споделя с майка си. Може да има нещо, което се е случило, може и да няма. Но за момента момичето има други планове, живее по удовлетворяващ за него начин. Може и никога да не каже, ако си представя негативна реакция.

Да де, ама нужно ли е да ги харесвам и одобрявам? Ми не. Мнението ми е негативно и не виждам с какво споделянето ми пречи и травмира жената, която е пуснала тема за мнения.

Ако щеш ги одобрявай, но темата не е за да се получи одобрение или неодобрение, а евентуално съвет, макар че и съветите са на вятъра. Темата не е "одобрявате ли живота на дъщеря ми". Жената търси обяснение на репликата с работата и умирането и дали има травма, иска да я среща с психолог. После стана ясно пак от нейните думи, че дъщерята е щастлива със сегашния си живот. Е?

Ами и да се травмира авторката, мен това не ме вълнува. Не харесвам мързеливци и бездейни хора, хитруващи на дребно. И точно майка й я е възпитала такава.

Без да хейтя съм си дала мнението по темата. Това е питала, това съм отговорила.
За психолог не съм писала, защото го намирам за глупост в тази конкретна ситуация.

Иска мнение по зададените въпроси, а не дали одобрявате или не одобрявате. А то се получи хейт, както се и очакваше, де, не е нещо ново.
- На психолог ли да я заведа? - Не, не я водете нея - тя е пълнолетен човек, а не дете, което да бъде хванато за ръка и водена. Ако искате вие направете консултация за себе си с психолог, не за дъщеря си.
- Как ще я вземат на работа един ден? - Така, както "вземат" много други хора. Няма да остане без работа.

Това е пример за отговаряне на въпросите на авторката. А не "не одобрявам такива хора, те са мързеливи, ще останат на улицата, как може така...".

Да си беше пуснала анкета.

Водим си тема съждение за житието и битието на непознато момиче.
То, нищо не е редно тук, ама....

Тоест, брои се за отговор по темата, само ако е позитивен и успокоява жената, че всичко е наред, дори според нас да не е?

За другите не нося отговорност, но съм категорична, че в моите отговори няма хейт, нито злоба, нито завист, нито каквото и друго да дойде като обвинение по-късно,.
Отговарям на майка, която пита дали е проблем ситуацията, в която е дъщеря й. Пита за мнение. Моето мнение е, че има проблем и че въпреки че майката не може да направи нищо, това не бива да я спира да сподели мнението и притесненята си с дъщерята.

В по-късните постове на майката стана ясно, че тя всъщност е съвсем ОК с положението, само се притеснява какво ще кажат хората  - и тогава й казах, че няма нужда да се притеснява от хорското мнение, щом дъщеря й постъпва точно по начина, по който е възпитавана и майката е окей.

Впрочем, моите съждения дори не са за конкретното момиче, а за всеки млад човек, който няма желание да работи и да прави нещо с живота си.

Бърди, +1 👍

         При едни наистина нормални,близки отношения между майка и дъщеря е странно,че не е изяснен въпросът,защо младата дама категорично отказва да работи. Това ме кара да мисля,че има нещо скъсано в комуникацията между двете и липса на доверие.

Не е въпросът да е успокояващ, а да е що-годе неутрален. А то се оказа лавина от принципни мнения за личното отношение и разказване на сто хиляди случки от чужди животи, коя от коя по-песимистична. То не беше как ще я зареже гаджето, колко я мързяло, колко неправилно живее, какво ли не беше. От черни по-черни.

И при най-близки отношения има неща, които много хора не споделят с майките си по някакви свои причини. Не е задължително да има нещо скъсано. Родители и деца все пак са отделни индивиди със свои мисли, потребности, желания, възгледи  и т.н. А особено пълнолетен човек на 25 отдавна е минал възрастта, в която да изповядва всичко, все едно е на 2 години. То и 2-годишните не споделят всичко. Защо веднага подозирате скъсано в комуникацията? Може да е скъсано, може и да не е скъсано. Няма как да знаем.

И? Какво като не е неутрален отговорът?

По темата само неутрални и успокояващи мнения ли трябва да се пишат?
Ако смятам, че момичето е мързел, ще го напиша.....
Ти да не си нещо морален компас на темата...?

Ами, нищо, говори най вече за този, който дава отговора.
Защо мислиш, че може да съм морален компас? Откъде точно това ти дойде на ума?