И аз съм си мислила по тези въпроси и знам, че където съм и аз ще има място и за детето ми независимо на колко е години. Не бих искала да живее с някого в неудачни връзки, само за да не е вкъщи или знаейки, че не е добре дошло или че го укорявам, че е вкъщи. Силно се надявам да намери своя път и да изгради свое си място, където и да е, на което да й бъде комфортно. Но ако това не се случи, ако не успее да създаде семейство или няма къде да отиде - моят дом винаги е отворен за нея, та дори и да е на 50 години.
Живеенето отделно не става насила само заради идеята. Оставането вкъщи на човек след едно известно време би означавало за мен, че му е трудно да намери пътя си и себе си, но изгонването му от вкъщи не би разрешило този казус.
Сега прочетох мнението на Андариел и се допълвам: сетих се, че майките на момчета по-често ги задържат вкъщи и ги отглеждат до 40-50 години, а майките на момичетата са по-склонни да им дадат пътя отрано и да са самостоятелни.

Който не е отхвърлен, може винаги спокойно да си е у дома и да хапва мекици, няма да има травма и гадни квартири под наем. Алелуя