Проблеми с дъщеря ми

  • 45 876
  • 1 610
# 1 035
Повечето отговори показват личните амбиции на родителите как трябва да прави детето ти като порасне. Но дали това е негова амбиция и виждане? Ами ако никога не се ожени и няма деца? Това означава ли да живее на квартира, за да е самостоятелно и отделно?
И аз съм си мислила по тези въпроси и знам, че където съм и аз ще има място и за детето ми независимо на колко е години. Не бих искала да живее с някого в неудачни връзки, само за да не е вкъщи или знаейки, че не е добре дошло или че го укорявам, че е вкъщи. Силно се надявам да намери своя път и да изгради свое си място, където и да е, на което да й бъде комфортно. Но ако това не се случи, ако не успее да създаде семейство или няма къде да отиде - моят дом винаги е отворен за нея, та дори и да е на 50 години.
Живеенето отделно не става насила само заради идеята. Оставането вкъщи на човек след едно известно време би означавало за мен, че му е трудно да намери пътя си и себе си, но изгонването му от вкъщи не би разрешило този казус.
Сега прочетох мнението на Андариел и се допълвам: сетих се, че майките на момчета по-често ги задържат вкъщи и ги отглеждат до 40-50 години, а майките на момичетата са по-склонни да им дадат пътя отрано и да са самостоятелни.
Виж целия пост
# 1 036
30 годишно "дете", живеещи с родителите си, просто не се справя с живота.
Виж целия пост
# 1 037
Такива хора не са желани за партньори и като нищо да си останат в добовете на майките си завинаги.

Ми разбира се, че пречи. Искам тук жените да си кажат честно, ако се запознаят с мъж на около 30 и той им отговори, че живее с майка си, защото "му е комфортно, не изпитва нужда да е самостоятелен и не желае да се изнася", е..ще го вземат ли насериозно? Ще го гледат ли като потенциален татко на децата им? И какво? Ще ги кани вкъщи при мама? Ма не е сериозно това просто..
Виж целия пост
# 1 038
С кой живот не се справя? Пие ли, друса ли се, краде ли, бие ли родителите си, не купува и един хляб за вкъщи ли?  Вие май не разбирате, че най-тягостното усещане на един човек е да живее с усещането, че собствените му родители му показват вратата и той на практика вече няма роден дом! Няма значение дали е на 20, 30 или 40 - усещането за роден дом, за родното семейство, остава много дълбоко. Родният дом не е просто място, то е родителят в него, а ако родителят го отхвърли, какво му остава на човек? Посочена му е вратата, защото бил голям вече да се оправя сам. И това ако не е отхвърляне!
Виж целия пост
# 1 039
Нещо бъркате самотата с отговорностите. Има предостатъчно самотни хора, които са поели всякакви отговорности за живота си.
Не разбирам с какво толкова пречи, ако човек си живее вкъщи и на 30? Не разбирате ли, че има И такива хора, не са всички по калъпа на успешните, самостоятелни и покоряващи света? Някои си карат по-кротко, по-скромно, при това са напълно добре, не се чувстват самотни или поне към момента не изпитват нужда да се загаджват, местят, раждат и прочие. Но по правило повечето жени в един момент си намират мъж и напускат родителския дом. При мъжете е по-сложно, те по-често остават стари ергени, но жените по естествен път се отделят заради мъж. При мъжете свекървата играе ролята на катализатор, ама тогава не е ясно дали снахата сама ще си тръгне или заедно със сина. Wink

Не разбирам, поне 10 човека ти написахме конкретно с какво пречи. И ти продължаваш да не разбираш...
Виж целия пост
# 1 040
Напротив, разбирам много добре. Поясних в предишния си пост.

Флейм, не отглеждам децата си, за да са удобни на бъдещите им партньори. Всеки решава какъв партньор да си избере или да не си избере. Ако човек си възпитава децата с идеята да са удобни на другите, то какво става с тези деца, когато пораснат?
Виж целия пост
# 1 041
Ако никога не се ожени и няма деца, пак може да си живее самостоятелно. Как може да намери себе си и пътя си, като е до полата на майка си??

И с тия квартири? На 25 ако е на квартира, толкова ли ще е неоправно това дете, че и на 45 пак ще е в квартирата и ще страда горкото без собствен дом? Успешните и велики родители всички ли са се изнесли в собствен дом от своите родители?
Виж целия пост
# 1 042
Ако ми посочат вратата на 25 и в следствие на това се взема в ръце, хвана се да бачкам яко и на 35 вече имам свой дом (купен/изплатен), последното, което би ми минало през ума, би било да се чувствам отхвърлена от майка си. Напротив. Ще съм й благодарна, че ме е направила човек. Вие си повивайте вашите крехки дечица и до 55 годишна възраст, щом така смятате за редно... Никой не може да ви забрани.
Виж целия пост
# 1 043
Но не са ти я посочили вратата, нали? Затова говориш за вземане в ръце. А дори "да се вземеш в ръце", то пак ще е реакция на отхвърлянето, но пак ще боли.
Виж целия пост
# 1 044
Тоест - купуването на собствен дом е = оправност и самостоятелност и прави от човека човек? За мен това е много преекспонирано. По-важни са други неща като намиране на цел и смисъл в живота, намиране на човек до себе си, развитие на човешките ти качества и т.н. А и ако си сам и си останеш сам, всеки (ти и родителите ти) ще си живее в собствения си дом, за да ти придава смисъл в живота и за да докажеш, че си значим?!
Виж целия пост
# 1 045
....
Флейм, не отглеждам децата си, за да са удобни на бъдещите им партньори. Всеки решава какъв партньор да си избере или да не си избере. Ако човек си възпитава децата с идеята да са удобни на другите, то какво става с тези деца, когато пораснат?

Всеки човек, който си търси партньор, иска той да му е удобен, никой не си търси трън за гащите. Хората трябва да си бъдат удобни в битово, емоционално, сексуално, всякакво отношение с партньорите си. А не да бъдат удобни на майките си...
Виж целия пост
# 1 046
Ние като се оженихме и като се роди първото дете бяхме студенти и макар и моите и неговите родители да ни дадоха по един апартамент си живеехме при тях и ни беше много добре.С нищо не ми е пречило присъствието на майка му и баща му.И ми беше хубаво.И като се отделихме пак се събираме ежедневно и с моите и с неговите родители понеже живеем наблизо.И снаха ми с внучето са всеки ден у нас,макар, че сме им дали апартамент.И това не ме дразни и не ми тежи,радва ме.
Виж целия пост
# 1 047
Значи всеки който се справя сам - това е защото е отхвърлен и реагира със самостоятелност Simple Smile Който не е отхвърлен, може винаги спокойно да си е у дома и да хапва мекици, няма да има травма  и гадни квартири под наем. Алелуя Simple Smile
Виж целия пост
# 1 048
Но не са ти я посочили вратата, нали? Затова говориш за вземане в ръце. А дори "да се вземеш в ръце", то пак ще е реакция на отхвърлянето, но пак ще боли.

Не са ми я посочили, защото сама си я посочих на 18 години. Други въпроси?
Да питаме няколко успешни младежи със собствен дом и хубава работа колко от тях ги боли. Мисля, че няма да има такива.
Виж целия пост
# 1 049
Мебелите са удобни. Ако един човек е удобен, значи се приравнява съм мебел или някакъв друг предмет. Унизително.

Не, Бианка. Наританият от дома да се оправя сам е отхвърлен. Буквално и емоционално. Защо да не си хапва мекици? И защо трябва да е в гадна квартира под наем, не защото той е решил сам, а защото е бил наритан от родителите си "за негово добро"? А аз съвсем не бих могла да разбера майка, която така посочва вратата на дъщеря си. Следващата стърка ще бъде от някой мъж "аз те взех, когато вашите те наритаха. Трябва да си ми благодарна.". И после защо жените остават при насилници! Как няма да остават като нямат къде да отидат?

Диди, има голяма разлика, но явно не можеш да я разбереш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия