Бе то и мен ме гледаха 9 години като полезно изкопаемо докато бях по квартири във Варна, въпреки че съм си от тук. Особено хазяите ми по огледи като ме разпитваха от къде съм, като чуеха, ме гледаха едно такова странно и неразбиращо. Колегите също... Ама все ми е тая. Който иска да си спи на детското легло цял живот, щото може, не го спирам. Негово право си е. И за негова сметка. Но някои хора цял живот не разбират колко сами се ощетяват по този начин. Виждат само едни сместени пари от наеми.
Идея нямаш кое за чия сметка е извън твоята. Важи и за мен и за всеки човек.
Различни характери, различни ценности.
Много по-реалистично ми звучи успехът в живота да се "измерва" в щастие и удовлетвореност, отколкото в брой купени апартаменти, кариера и възраст на изнасяне от къщи.
Има деца и родители в синхрон като характери, какво трябва да ги интересува как е при другите, щом те се обичат и са си щастливи заедно.
Както има такива, които не могат да се траят и всеки нов ден за детето (или съпруг/а) на прибиране вкъщи е загубено в стискане на зъби време.
Това, че някой си излязъл от къщи на 12 и след Х години вече има два купени апартамента, дете и три жени или обратно, не интересува абсолютно никой освен самия него. И да тръгне да се изтъква нейде с такива клиширани успехи, хубаво, ще му кажат браво като на магаре и след 5 дни ще е блед спомен в житието на впечатлените. Щастлив ли си така, както си - е всичко което има значение, всякаквите му формули и схеми по които разни хора нанаждат акъл на себеподобните не струват нищо извън личните им междуушия и водят до комплекса - "така се прави, щото аз така съм правил/а" (цитат на рандъм уона-би инфлуенсър).
