Абсолютно физически и повърхностно, без въобще да философствам как го приемам емоционално, че не съм в настроение за това, мога да кажа, че туко има няма и се погледна в огледалото, взема та намеря някоя бръчка и се филмирам. И почва едно пилене. Снимам - изпращам снимка на бест френдката с коментар "ИМАМ БРЪЧКА?!?" и тя отговаря "Това е мимическа бръчка, спри с глупостите". Имам точно една такава на челото и съм се вторачила в нея, все едно ми го няма половината чело хахах. Гледам я и й се дразня. Сега опитвам да не се мръщя, за да не я задълбочавам. Все още нямам бели коси, но съм на 100% сигурна, че ако и 1 такъв намеря, тотално ще изджасам. В момента още НЕ мога да приема оная част с промяната във външността ми, защото се харесвам и ако ме питаш - бих си се закотвила ей ся, както си изглеждам и стига толкоз. Въобще в момента няма значение кой колко ми обяснява, че то това е нормалният процес, аз това го знам, и пак не съм стигнала примирението с него.
Виж целия пост
Страх ли ви е от старостта?
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
# 15
21 май 2020, 22:46 ч.
# 16
21 май 2020, 22:50 ч.
Моите познати се обличат модерно, нооооо това не ги прави свежи.
Виж целия пост
Не е страх,но естествено,че мисълта за нея не ме радва.След 50год. всеки ден да е подарен,абсурд!Значи сега Камен Воденичаров,Стефан Вълодобрев,Наоми Кембъл,Джей Ло,Дженифър Анистън и мн.други,които са навършили 50год.,ако се гътнат изведнъж,да не се чудим.
Ако искате вярвайте,но познавам такава 25годишна.Облича се с бабешки дрешки,манталитета като на пенсионерка
дежуряща пред блока.Одумва и интригантства.Няма приятели връстници.Общува с доста по-възрастни хора.Последните са окей с това,понеже те от своя страна се имат за млади.С един от познатите и,се загаджиха.18год. разлика.Мисля,че от немай къде му върза.Два пъти беше несподелено влюбена в млади мъже,но не им е интересна.Така,че ДА,духът е много важен.
Цитат
имам познати, жени на 30(красиви, подържани)които имат духа и енергията на старици, без искра и живец, отегчени от живота
дежуряща пред блока.Одумва и интригантства.Няма приятели връстници.Общува с доста по-възрастни хора.Последните са окей с това,понеже те от своя страна се имат за млади.С един от познатите и,се загаджиха.18год. разлика.Мисля,че от немай къде му върза.Два пъти беше несподелено влюбена в млади мъже,но не им е интересна.Така,че ДА,духът е много важен.
# 17
21 май 2020, 22:51 ч.
Страх не.Започваш да чувстваш апатия. Безразличие, липсват цели, хъс, ентусиазъм, мечти...Всичко започва да писва и омръзва.
Виж целия пост
# 18
21 май 2020, 22:54 ч.
Не ме е страх. Живот и здраве, ако остарея, ще значи, че съм си поживяла дълги годинки.
Бръчки и подобни, ами някак си отиват на възрастта. При всички случаи много повече от филърите и следите от пластични операции
Виж целия пост
Бръчки и подобни, ами някак си отиват на възрастта. При всички случаи много повече от филърите и следите от пластични операции
# 19
21 май 2020, 22:56 ч.
Имам две опции - да се гътна бързо от рак. Или да съм готина гръцка бабичка хазяйка до към 87.
Виж целия пост
# 21
21 май 2020, 23:03 ч.
Няма по-страшна болест от старостта!Мантрите за красотата на всяка възраст са за успокоение на тези ,които са далеч от тази възраст.Ужасно е духът ти да е млад,емоционално да си на 30,а физически да си руина.
Виж целия пост
# 22
21 май 2020, 23:19 ч.
Страх ме е много. Аз вече започнах със здравословните проблеми, предхождащи менопаузата. Хубавото на всичко е, че медицината е много развита и само да попаднеш на читав лекар, всичко може да се коригира. Аз работя предим с по-възрастни хора, около 50 - те. Повечето вече сменят стави, имат развита мрежа от познати лекари.
Във фейсбука си имам един приятел пластичен хирург. Вероятно когато започна видимо да се сбръчкам и да ми увисва шията, ще си направя някоя щадяща корекция.
Заглеждам се по снимки на разни модни икони на 60+ и се надявам да изглеждам и обличам като тях.
За духът ми не се притеснявам. Аз съм малко шантава като характер, няма как да остарея и да се сдухам емоционално, на мен ми се живее, но физически и здравословно ще настъпят много промени.
Виж целия пост
Във фейсбука си имам един приятел пластичен хирург. Вероятно когато започна видимо да се сбръчкам и да ми увисва шията, ще си направя някоя щадяща корекция.
Заглеждам се по снимки на разни модни икони на 60+ и се надявам да изглеждам и обличам като тях.
За духът ми не се притеснявам. Аз съм малко шантава като характер, няма как да остарея и да се сдухам емоционално, на мен ми се живее, но физически и здравословно ще настъпят много промени.
# 23
21 май 2020, 23:34 ч.
Не ме е страх от старостта, повече ме е страх от болести и да не мога да се грижа за себе си, а да разчитам на някой друг. Изобщо не се филмирам заради някоя бръчица, но все още почти нямам, смятам, че изглеждам добре за възрастта си. Наскоро говорихме с дъщеря ми на тази тема, миналата есен навърших 50 и тя ме пита не ме ли е страх от остаряването, а аз отговорих, че се опитвам да гледам философски на нещата и че живея с мисълта, че най-хубавото тепърва предстои. Защото с всяка следваща година ми се случват все по-интересни и по-хубави неща, само се моля да съм жива и здрава. Според дъщеря ми това е много интересна гледна точка. Понякога с майка ми се шегуваме, че ние двете сме живото доказателство, че по-добре късно, отколкото никога. Тя завърши средно образование на 36, преди това не е имала възможност, на 50 замина да живее в чужбина, на 55 взе книжка от първия опит, на почти 60 се разведе с с баща ми. Сега е на 69, носи капели, татуира си веждите, понякога носи и перуки, много модерна бабка е. Аз станах студентка на 43, и на 49 пак. Познавам хора, които са над 70 годишни, а толкова жизнени и енергични, много им се радвам. Като ще остаряваме, поне да е с достойнство и с хъс за живот!
Виж целия пост
# 24
21 май 2020, 23:42 ч.
така е но никой не ни пита какво искаме нали ...
абе кво ти пука...всяка възраст си има + и - .
И на 70 може да се чувсваш добре, стига да си винаги себе си.
Виж целия пост
Абсолютно физически и повърхностно, без въобще да философствам как го приемам емоционално, че не съм в настроение за това, мога да кажа, че туко има няма и се погледна в огледалото, взема та намеря някоя бръчка и се филмирам. И почва едно пилене. Снимам - изпращам снимка на бест френдката с коментар "ИМАМ БРЪЧКА?!?" и тя отговаря "Това е мимическа бръчка, спри с глупостите". Имам точно една такава на челото и съм се вторачила в нея, все едно ми го няма половината чело хахах. Гледам я и й се дразня. Сега опитвам да не се мръщя, за да не я задълбочавам. Все още нямам бели коси, но съм на 100% сигурна, че ако и 1 такъв намеря, тотално ще изджасам. В момента още НЕ мога да приема оная част с промяната във външността ми, защото се харесвам и ако ме питаш - бих си се закотвила ей ся, както си изглеждам и стига толкоз. Въобще в момента няма значение кой колко ми обяснява, че то това е нормалният процес, аз това го знам, и пак не съм стигнала примирението с него.
абе кво ти пука...всяка възраст си има + и - .
И на 70 може да се чувсваш добре, стига да си винаги себе си.
# 25
21 май 2020, 23:43 ч.
Аз още завършвам висше! 2017-2019 ходих на лекции. Беше прекрасно да общувам с умни, млади хора! Даже и тази година трябваше да ходя в университета, ама тоя Ковид... Когато ходя в университета, задължително се глася много, че там е като модно ревю.
Виж целия пост
# 26
21 май 2020, 23:47 ч.
Няма как да се живее дълго, без да се остарее. Приемам старостта като нещо естествено и не се страхувам. Важен е духът. Понякога, дори и в млада възраст, когато човек е смачкан, може да се чувства стар. Мисля, че не е страшна старостта сама по себе си, а болестите и неспособността човек да се грижи за себе си.
Виж целия пост
# 27
21 май 2020, 23:48 ч.
Не ме събарят бръчките и подобия. Даже сега се харесвам повече от осемнайсет годишното ми аз.
Страхът ми е като на повечето споделили тук- обездвижване или някакъв подобен проблем, та да е нужно друг да се ангажира с мен. И даже не толкова се плаша, по-скоро се вбесявам 😂 Защото аз наистина много рядко боледувам и съм боледувала. Не търпя болка, слаба поносимост имам. По далечни спомени/ защото температура не съм вдигала от много отдавна/, та тя температурата, много ме събаря и си спомням, че бях като умряла 😂 Енергичен човек съм, свикнал на много труд, движение, постоянно щъкане и все нещо вършея... В този ред на мисли... не знам как ще преживея някакво обездвижване...
Иначе нямах, доскоро, против склерозата или там както се нарича загубата на памет... С удоволствие искам да забравя една голяма част от живота си 🙂
Виж целия пост
Страхът ми е като на повечето споделили тук- обездвижване или някакъв подобен проблем, та да е нужно друг да се ангажира с мен. И даже не толкова се плаша, по-скоро се вбесявам 😂 Защото аз наистина много рядко боледувам и съм боледувала. Не търпя болка, слаба поносимост имам. По далечни спомени/ защото температура не съм вдигала от много отдавна/, та тя температурата, много ме събаря и си спомням, че бях като умряла 😂 Енергичен човек съм, свикнал на много труд, движение, постоянно щъкане и все нещо вършея... В този ред на мисли... не знам как ще преживея някакво обездвижване...
Иначе нямах, доскоро, против склерозата или там както се нарича загубата на памет... С удоволствие искам да забравя една голяма част от живота си 🙂
# 28
21 май 2020, 23:49 ч.
Стар лаф е, че всеки е на толкова години на колкото се чувства. С течение на годините се променя и мирогледа, даваме си сметка какво сме преживели, къде сме грешили. Никой не знае какво го чака. Да, тежат ми годинките. Но като си помисля пред какви трудности са изправени сегашните млади хора - не ми се ще и да съм много млада. Аз съм си преживяла моят си живот - с доброто и лошото, със всички бръчки, торбички, килограми и подобни. Ще го живея и занапред, пък какво ме чака - ще видим!
Виж целия пост
# 29
21 май 2020, 23:52 ч.
абе кво ти пука...всяка възраст си има + и - .
И на 70 може да се чувсваш добре, стига да си винаги себе си.
Теоритично си прав, но както казах - още съм на етап приемане и примиряване. Не съм стигнала там още обаче хах
Виж целия пост
Скрит текст:
така е но никой не ни пита какво искаме нали ...Абсолютно физически и повърхностно, без въобще да философствам как го приемам емоционално, че не съм в настроение за това, мога да кажа, че туко има няма и се погледна в огледалото, взема та намеря някоя бръчка и се филмирам. И почва едно пилене. Снимам - изпращам снимка на бест френдката с коментар "ИМАМ БРЪЧКА?!?" и тя отговаря "Това е мимическа бръчка, спри с глупостите". Имам точно една такава на челото и съм се вторачила в нея, все едно ми го няма половината чело хахах. Гледам я и й се дразня. Сега опитвам да не се мръщя, за да не я задълбочавам. Все още нямам бели коси, но съм на 100% сигурна, че ако и 1 такъв намеря, тотално ще изджасам. В момента още НЕ мога да приема оная част с промяната във външността ми, защото се харесвам и ако ме питаш - бих си се закотвила ей ся, както си изглеждам и стига толкоз. Въобще в момента няма значение кой колко ми обяснява, че то това е нормалният процес, аз това го знам, и пак не съм стигнала примирението с него.
абе кво ти пука...всяка възраст си има + и - .
И на 70 може да се чувсваш добре, стига да си винаги себе си.
Теоритично си прав, но както казах - още съм на етап приемане и примиряване. Не съм стигнала там още обаче хах
Препоръчани теми