мен вирусът не ме е променил, само чакам да свърши пандемията. Телевизия така или иначе не гледам и не се интересувам. Около мен хората също не се впечатляват. Ние все сме си в кризи и болести българите, не е като да сме живели в сапунен балон и изведнъж да се е спукал.
Виж целия пост
Страх ли ви е от старостта?
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
# 271
27 май 2020, 08:25 ч.
Готови, готови - колко да са били готови? Някаква криза ги е праснала. Спокойно, преосмислянето на ценностите е временно явление. После човек се връща към това, което е бил винаги - тоест преди преосмислянето.
Виж целия пост
# 272
27 май 2020, 08:47 ч.
Ако човек се върне към предишното си аз, нищо не е преосмислил. Истинската промяна е трайна и няма връщане назад.
Виж целия пост
# 273
27 май 2020, 09:32 ч.
Което е всъщност нормалното състояние - хората рядко преосмислят нещо и още по-рядко се придържат към промяната в поведението си дълго.
На теб кой ти е старият ник? Не ми се рови в хисторито.
Виж целия пост
На теб кой ти е старият ник? Не ми се рови в хисторито.
# 274
27 май 2020, 09:34 ч.
Макар и не по темата, аз също преосмислих и преоткрих доста неща за себе си благодарение на CoVid (готвенето вкъщи, пиене на кафе на терасата, създаването на уют и работно местенце вкъщи, спортуването...). Преди това не оценявах "вкъщи", защото все пътувах.
Дано да сме живи и здрави само и да се радваме на бръчките по лицата ни, дошли от хубавите и лоши моменти от изминалия живот.
Виж целия пост
Дано да сме живи и здрави само и да се радваме на бръчките по лицата ни, дошли от хубавите и лоши моменти от изминалия живот.
# 275
27 май 2020, 10:09 ч.
Бях РЕНИ преди. За мен промяната дойде преди "пандемията"- случи се цялостно преосмисляне и осъзнаване и няма как да се върна повече назад.
Случва се с много хора без да дават външен израз на еволюцията на съзнанието си.
Виж целия пост
Случва се с много хора без да дават външен израз на еволюцията на съзнанието си.
# 276
27 май 2020, 12:15 ч.
Преди това не оценявах "вкъщи", защото все пътувах.
Точно това вчера ми каза една приятелка:"Ама, то било много хубаво да си вкъщи. Три години от цялостният тунинг на апартамента, а чак сега се зарадвах на това което съм свършила. 
А за себе си оцених свободата да правя това което искам, когато поискам, а не под час според възрастта. Изобщо "свободата", колко е ценна и как за един миг могат да ти я ограничат.
Виж целия пост
Преди това не оценявах "вкъщи", защото все пътувах.
А за себе си оцених свободата да правя това което искам, когато поискам, а не под час според възрастта. Изобщо "свободата", колко е ценна и как за един миг могат да ти я ограничат.
# 277
27 май 2020, 13:49 ч.
Живеейки в Щатите от дълги години, така или иначе си живеехме като в затвор. Вируса не ми промени ежедневието и минимум. На работа, в къщи, готвене, грижи за дома, тренировки след работа....Едно и също с вирус и без вирус. Но виж пък едно животозастрашаващо заболяване в семейството (преди години), ни обърна целия живот. То ни накара да преосмислим всичко.
Виж целия пост
# 278
27 май 2020, 23:08 ч.
Завърших университет преди 4 години. Изключително много се кефех, че попаднах в група със свестни момичета, които не се притесняваха да идват на лекции без грим и прическа. Заедно започвахме деня с кафе и всеки час се разсънвахме и очовечвахме все повече. Беше ми писнало от модните дефилета в гимназията, където непрестанно слушах коя ставала в 5 сутринта да си изправя косата с пресата и на коя колко ѝ струва чантата.
Сега съм на 27 и леееко ме е страх от остаряването. Даже страх е силна дума, по-скоро чувство на некомфортност че не знам какво предстои. Но вместо да седна и да се тръшкам, че не искам да остарявам, се заглеждам по спретнатите и модерни баби и се надъхвам и аз да бъда такава и внуците ми да се гордеят с мен.
Преди 3 - 4 години си открих първите бели косъмчета на веждите, докато ги скубах. Преди година реших да не се боядисвам повече и да си оставя естествения цвят на косата. И оп - изненадаа - няколко бели косъма баш на слепоочията, където най-много си личи, особено като се вържа на опашка. Намръщих се малко, но ги отскубнах. Да си гледат работата. Мимически бръчки имам от 10 годишна. В рода на майка ми е така - ген. Не пуша, не се излагам на слънце твърде дълго, и винаги ползвам слънцезащитен крем с фактор 50. Ям хубава храна. Каквото зависи от мен - го правя. Харесвам си бръчките. Те са част от мен.
Предполагам, че след 10 години може да мисля по друг начин, но за сега разсъждавам така.
Хубаво е и като си правя равносметка колко по-улегнала съм сега, в сравнение с преди 5 и 10 години. И това ме изпълва с оптимизъм, че след 10 години ще съм бета версия на сегашното ми аз, и като цяло ще съм по-полезна на света.
Много правилно мислене. Продължавай все така. Ние сме тук за да се самоусъвършестваме като хора колкото и да е трудно за повечето хора да го осъзнаят.
Успех !!
Виж целия пост
... Когато ходя в университета, задължително се глася много, че там е като модно ревю.
Сега съм на 27 и леееко ме е страх от остаряването. Даже страх е силна дума, по-скоро чувство на некомфортност че не знам какво предстои. Но вместо да седна и да се тръшкам, че не искам да остарявам, се заглеждам по спретнатите и модерни баби и се надъхвам и аз да бъда такава и внуците ми да се гордеят с мен.
Преди 3 - 4 години си открих първите бели косъмчета на веждите, докато ги скубах. Преди година реших да не се боядисвам повече и да си оставя естествения цвят на косата. И оп - изненадаа - няколко бели косъма баш на слепоочията, където най-много си личи, особено като се вържа на опашка. Намръщих се малко, но ги отскубнах. Да си гледат работата. Мимически бръчки имам от 10 годишна. В рода на майка ми е така - ген. Не пуша, не се излагам на слънце твърде дълго, и винаги ползвам слънцезащитен крем с фактор 50. Ям хубава храна. Каквото зависи от мен - го правя. Харесвам си бръчките. Те са част от мен.
Предполагам, че след 10 години може да мисля по друг начин, но за сега разсъждавам така.
Хубаво е и като си правя равносметка колко по-улегнала съм сега, в сравнение с преди 5 и 10 години. И това ме изпълва с оптимизъм, че след 10 години ще съм бета версия на сегашното ми аз, и като цяло ще съм по-полезна на света.
Много правилно мислене. Продължавай все така. Ние сме тук за да се самоусъвършестваме като хора колкото и да е трудно за повечето хора да го осъзнаят.
Успех !!
# 280
28 май 2020, 10:23 ч.
Интересна тема, изчетох я цялата. Мен не ме е страх от смъртта. По-скоро... Не е приятно да си отидеш млада, независимо от обстоятелствата – била здрава, била болна, неуспяла да види, че децата ѝ се справят успешно в живота. Винаги съм настръхвала при тази мисъл. Нито от старостта ме е шубе, нито от бръчките, нито от белите коси. Смятам, че те не са най-важното нещо, при което трябва да се тъжим. Това са естествени процеси.
Не!
Умът, да мъдреем и да вадим важните поуки – са важните процеси според мен. Различни хора сме, понеже едни се ужасяват при мисълта за естествените процеси, които споменах по-нагоре, пък други – от други неща се притесняваме... Най-важното е да сме здрави, да сме видели успешните си деца... Няма нищо по-хубаво от това да видиш порасналите си деца.
Виж целия пост
Не!
Умът, да мъдреем и да вадим важните поуки – са важните процеси според мен. Различни хора сме, понеже едни се ужасяват при мисълта за естествените процеси, които споменах по-нагоре, пък други – от други неща се притесняваме... Най-важното е да сме здрави, да сме видели успешните си деца... Няма нищо по-хубаво от това да видиш порасналите си деца.
# 281
30 май 2020, 19:17 ч.
Старостта не може да се спре дори и да седиш само при пластичните хирурзи.По важно е за мене съзнателното дълголетие.Да може сам да се гледаш и да си с ума.Стигнеш ли до памперс и да не знаеш кой си тогава е страшно.Иначе и старостта не е лоша.
Виж целия пост
# 282
30 май 2020, 19:45 ч.
Погрозняването е голям проблем.
Може някои да си мислят, че не е, защото са далеч от тези години.
Скоро гледах Цветана Манева, ами направо е жалко и тъжно, колко красива жена беше и колко стара и безжизнена е сега.
С Ален Делон - същата трансформация.
Мисля, че доста селебрита посягат на живота си в апогей, точно по тази причина.
Не всеки може да го понесе.
Има една мисъл, че красивата жена умира 2 пъти, физически и като изгуби красотата си.
Виж целия пост
Може някои да си мислят, че не е, защото са далеч от тези години.
Скоро гледах Цветана Манева, ами направо е жалко и тъжно, колко красива жена беше и колко стара и безжизнена е сега.
С Ален Делон - същата трансформация. Мисля, че доста селебрита посягат на живота си в апогей, точно по тази причина.
Не всеки може да го понесе.
Има една мисъл, че красивата жена умира 2 пъти, физически и като изгуби красотата си.
# 283
30 май 2020, 20:13 ч.
Малко е странно, но мен избеляването ме подлудява. Косата, веждите, брадата, кожата, даже цвета на очите - ставаш нещо като копие на себе си, само че с малко мастило.
Виж целия пост
# 284
30 май 2020, 20:17 ч.
Позастарялата жена губи красотата си най-вече когато е сравнена с по-млада жена.
Приказката за Снежанка и Злата кралица всички я знаят.
Виж целия пост
Приказката за Снежанка и Злата кралица всички я знаят.
Препоръчани теми