Страх ли ви е от старостта?

  • 50 694
  • 1 108
# 615
Че езотериките са една папка, другото не му знам бройката вече, но над 5000 книги , пълен Мега профил ми е от всичко  и добавям постоянно нови.В момента чета Ням писък на Карън Роуз и  е втората ми книга от този автор ,трябва да има още една, но е кримка или трилър ,не им разбирам , та редувам с леки любовни романчета.Интересите ми са широки, като съм принудена да се огранича, търся наистина да си запълвам с нещо липсите, както мога. В момента е кално, иначе ще съм с мотика.И почнах чистене основно, до средата може би съм, но ми е изморително, та и почивам често. За разлика от младите години ,когато набързо свършвах работата ,сега се проточва. Мацах нещо , та да се измирише и пак почвам.Въобще това лято освежих,3-4 помещения.Другото по план ще е догодина, че повечко ще  е.
Не се спирам ,нищо че често съм тук но е  за кратко и ставам.Като ми е зле си лежа,  и утре е  ден си казвам, та така.Съобразявам се с възможностите си. Внуци - като ги доведат си ги глезя.Играем, тичам с тях , пишем драскулки още, рисуват мацаници, драскат дето ги мерих преден път колко са порасли ,последния на пръсти се отбелязали да е много.Столовете на влак, няма празно.
И да, моите начини са различни от вашите , с моя манталитет първо и второ със здравето ми.Глуха съм бе хора, какъв живот с другите...не ставам   и за такива като мен ,има в града, но цял живот съм била с нормални, сега се влоших ...не са ми понятни онези като мен.Вестибуларния ми апарат е засегнат и не мога да пътувам лесно, тежи ми. Така мога, така  я карам.Плетох на една жена терлици, такива работи каквито изникнат правя.Езотериката си има място и тя.Някои не стават ,други са като художествена фентъзи книжка. Искам всичко да докосна.Децата ми големи ,дърти мъже, внуците си имат родители и са гости. Приятелките при нужда и за компания виждам през ден за малко. Не търпя вече апарата.
Но съм жива. Сигурно повече съм в час от някои тук за живота и новините, и всичко наоколо, въпреки да не излизам с групи  и компании.
Виж целия пост
# 616
Свеки, лека и пръст беше така все със шапки , шармантни шалове и колиета. Мама, пък зави в спортният отдел Joy преоткри анцунзите и маратонките и всеки ден с нейни приятелки ходят по 5-6 км. ....да  ми е жива и здрава.
Ох, забравих да сложа цитата Joy и то се изгуби значението.....та по повод  желанието  на хората да изглеждат добре, независимо от възрастта
Виж целия пост
# 617
Всеки ще изживее старостта си , така както намира за добре, както се чувства щастлив и пълноценен.  Дай боже всички да я стигнем и да дочакаме внуци, а защо не и правнуци. Майка ми е като Бор Яна - предпочита вкъщи, има си хобита, интереси, рисува, пише стихове, емоционална и чувствителна е, плаче на книги и филми. Малко прилича на французойка, все приготвя едни фини торти, ястия. Боядисва, чисти... Другата ми майка - свекървата обича хора, гости, екскурзии, не и тежи цял ден да готви и пържи и да ни посрещне...и не само нас, но и приятелите ни. Всички обичаме да ходим там. Приятно ми е да общувам и с двете, при всяка намирам по нещо, което ми харесва, успокоява ме, чувствам се "у дома".   Да видим аз какво бабе ще стана, ако съм здрава със сигурност ще имам червило! Joy
Виж целия пост
# 618
Стихове и аз пиша, 170 са вече, доволно.Мога веднага да напиша стих, дори по дадена тема, на моманта.За внуците има, другите повечето са минорни, така ми идва.Но не ми е цел и се спирам понякога.
Та наистина както ти е добре си живей.
Пазарувах, пак се отправям навън...
Виж целия пост
# 619
Бор Яна, веднага ми напомни на мама... Green Heart
Виж целия пост
# 620
Дядо ми днес щеше да стане  на 81, а баба ми преди 3 дни на 79.
Починаха през година, преди 5 години.
Другият ми дядо почина на 57. Прабабите ми на 88.

Надали ще живея много  и аз, като си гледам гена за живот,  но знам, че пенсионирам  ли ( опитваме се да е на 50), ще се наслаждавам на всеки миг. Дано не стигам до старчески дом, но има толкова много книги, пътешествия, филми,  театри, концерти, разходки сред природата, , изложби и музеи да се видят , че няма да е скучно.

От хора нямам нужда, винаги има какво да правя и обичам да съм сама или с близките си у дома. Мога и месеци да не излизам, ако не ми  се налага.
Виж целия пост
# 621
Не мисля и не ме е страх от старостта.В крайна сметка съдба ли е или нещо друго,но каквото ти е писано това ще стане.Ако ще супер природно да живееш или не всеки си има съдба тъй ,че не ме е страх от старостта.
Виж целия пост
# 622
Напоследък се замислям за старостта. Искрено ме ужасява. Знам, че е неизбежно, но искам да попитам как се справяте с мисълта, че остарявате? Гледайки се в огледалото и виждайки как се променяте - сбръчквате се, появяват се петна, увисвате, побелявате. Откакто си мисля за това имам чувството, че ще се побъркам. Аз съм далеч още от това, но хич не ме успокоява. Grinning Като гледам възрастните хора навън и изпитвам съжаление и даже някаква фобия. Виждам в какво ще се превърна някой ден - немощна, безпомощна, болна, сбръчкана... Neutral Face

Не ме ужасява старостта. Ужасяват ме тежките болести, залежаването, оглупяването, да стана тегоба на близките си. Бих искала да мога да се евтаназирам безболезнено ако стана трудноподвижна и изискваща помощ с къпане и ядене 

Бабите ми и дядовците ми живяха до дълбока старост. Родителите ни са на възраст между 80 и 88г и си живеят, спортуват, танцуват, плуват и даже пътуват  Внуци не са гледали 😎🤩.

Две от прабабите ми са починали млади, едната по време на второто раждане, а другата, когато синовете и са били на 11, 6 и 1г. Радвам се, че можах да отгледам децата ми и че не са останали сираци малки.

Вече съм стара. Живяла съм половин век на тази земя. Осъществих всичките си мечти без една - да поживея поне година в Бразилия . Като млада се притеснявах дали ще успея да сбъдна мечтите си, да постигна желаното. Вече не мисля за собственото ми бъдеще. Е, иска ми се да успея да поживея в Бразилия и нищо друго.

С побеляването на косата се справя къната, с бръчките ензимите, пресните зеленчуци и протеините. Бръчките са гликация. Петна нямам, но има едни протоколи за черен дроб, с NAC, vitamin C и разни други, за които чета, че работят. С увисването се справят редовни водни пости, кетогенна диета, спорт, Ако се отслабва от високо тегло да се носи корсет и разни ластични бодита помага да не увисваме. С голямо увисване може да се справи само пластичната хирургия засега.
Виж целия пост
# 623
Боряна, не те разбирам. Намери си приятелки, мъж, живей го тоя живот. Аз не мога да съм сама.

Ти как си представяш да стане това? Да се запише на училище, да отиде на бар да ги търси, да издири телефоните на стари състуденти и да им се представи?
Съвети на килограм. Много ме дразни някой като започне да раздава съвети от сорта на тези - смени си компанията, намери си нов мъж, мъжете с лопати да ги ринеш, смени си възгледите...

Извън темата е, но сега са много модерни курсовете по рисуване, както доскоро бяха уроците по салса. И една моя позната, след развода си е затрупана от идеи къде да отиде, за да срещне новия. Отиде на салса, танцува сама, с учителката или с приятелката си, когато я навиеше да отиде с нея. Само жени на тези танци. Отиде на рисуване - същата работа - 20 жени, нагримирани, седнали и рисуват. Оглеждат се една друга. Сега се е насочила към готварски курсове, но се шегува, че са твърде скъпи и ако и там няма мъже, няма да инвестира повече в това нововъзникнало "хоби".

А иначе аз бягам от баби, които искат да ми станат приятелки. Говорят ми само за болести и мрене и на мене не ми се слуша. "Я кажи какви кремове да си купя. Ти какви ползваш?" .... Пфффф.
А знам, че ме чака същото... Празни приказки с приятелки за клюки, както казва christina, обсъждане на болести и тъпотии.
Виж целия пост
# 624
Именно, няма как на женски събирания да намериш мъж. Трябва да влезеш в мъжкия клуб, а не с други жени. Отиваш на фитнес, ама не в залата по нещо си там женско, а където са силовите уреди, а не на курс по танци.
Виж целия пост
# 625
На мен пък ми се вижда като да е пълно със сами мъже. Когато останах сама, една приятелка все ме канеше на гости и "случайно" там все имаше разни сами мъже нейни познати... Вярно, повечето бяха хвани единия, удари другия, но мъже все пак и търсещи флирт и проявяващи интерес (и то аз съм била с деца, демек би трябвало да бягат с писъци както знаем от форума).От друга страна, аз не съм с мега високи изисквания и не ги сортирам мъжете по доходите и жилищата им, поради което кръга ми мъже, с които бих могла да общувам принципно е много широк (стига да не слушат чалга да речем). Та мъже навити има, но определно самите жени ги режат веднага, ако еди какво си не им допада. И това си е нормално. Ако запитате самотните си приятелки дали имат кандидати - ще видите, всички имат, но просто да речем не са си паснали с никой. Въпрос на време и случайност и това да стане.
Виж целия пост
# 626
Лятото бях на един семинар за метода на Вим Хоф - ми от 60 човека, само 2 жени бяхме. И много хубави, свестни и свободни мъже имаше.
На трекингите - също такива много.
Виж целия пост
# 627
На мен в момента много мъже ми се лепят, така да се каже, а даже съм омъжена /остави ти децата/. Както се казва във вица: - Абе разбирам, че баща ти е против нашата връзка, ама пък и мъжът ти.
Мъже има много свободни, но е въпрос и на вкус и на претенции да си харесаш.
Виж целия пост
# 628
лепят се, защото си безопасна - няма да тръгнеш да се развеждаш, а облагите ще са им сигурни. Wink Я да видим колко ще се лепят, ако даваш сигнали, че искаш да смениш ракетата-носител. Wink
Виж целия пост
# 629
Именно.
И аз забелязах, че като се омъжих, мераклиите станаха доста повече. Simple Smile
То едно е да търсиш само секс, друго е сериозно обвързване. За второто няма много навити обикновено. За секс винаги има, но пък малко жени са ОК само с това.
А за Боряна - жената казва, че има проблем със слуха, не е толкова лесно да си търси мъж. А и на възраст също.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия