Страх ли ви е от старостта?

  • 42 198
  • 1 108
# 1 080
Мама след дни ще стане на 82. Уви не е здрава, все по-трудно подвижна е, с куп болежки и заболявания, от които най-тревожно е сърцето ѝ. И само при мисълта да не мога да я чуя се сковавам от мъка.
Дева, то хубаво детето ти знае какво искаш, но дали е същото което ще иска то? Като дъщеря на майка си го казвам. Имаме нужда от тази обич. Дори когато е трудно за възрастните ни родители.
Виж целия пост
# 1 081
Защо да се самоубивам, Динчо?
Това, че съм предпочитала да е другояче, не значи, че ще се самоубия, ако не стане.

Не разбирам какво ви дразни, че не всички мечтаят да станат стари и немощни, или да ползвам на баба израза, "да стана като плАшило".
Моята теза от началото на темата си е същата. Не искам, но ако ме накаже Господ, ще се мъча. Няма да се самоубивам. Това противоречи на мирогледа ми.
Имах съсед, почина скоро. Усещаше, че е тежко болен, но не искаше да ходи на лекар. Не беше стар, под 70. Така беше решил.
Моите цели са постигнати. Не очаквам нищо вълнуващо, детето си има своето бъдеще, нищо не ме притеснява и утре да умра даже. Животът е хубав, докато си млад.
Не съм от майките, които живеят чрез децата си, но това малко хора го разбират. В този смисъл не държа да си видя внуците. Ако съм жива, ОК, ще се радвам. Но да правя планове, че трябва да живея затова, не.
Виж целия пост
# 1 082
Не мисля, че някой може да знае, как точно ще се чувства, когато настъпи немощта.
Виж целия пост
# 1 083
Дева, аз те разбирам. Но ние не сме сами. Между другото татко на 40 казваше, че като остарее ще срещне някое дърво с колата си. И той като теб не приемаше да не е млад и здрав. Сега на 79 още си кара колата без неприятни срещи. Та нека не се заричаме. Аз не живея за детето си, но да го видя с негови деца и да съм част от неговото бъдеще е нормална част от моя живот. Не разбирам какво лошо има в това.  Не се страхувам от старостта, защото дори не съм сигурна какво и колко ме чака. Ми каквото. Като цяло това вторачване в утре ми е малко непонятно. Днес съм тук, възползвам се максимално.
Виж целия пост
# 1 084
Аз пък не я разбирам ДеВа. На поза и лицемерие ми прилича - аз исках да умра млада, ама не умрях....
Виж целия пост
# 1 085
Умствената немощ  е много по-страшна от физическата.
Виж целия пост
# 1 086
Хората с дименция имат “преживявания” точно като останалите представители на животинския свят, които нямат способността, поне така твърди науката към днешна дата, да формират дългосрочни спомени.
Виж целия пост
# 1 087
Аз пък не я разбирам ДеВа. На поза и лицемерие ми прилича - аз исках да умра млада, ама не умрях....

Твоето разбиране/неразбиране не ми е важно.
Важно ми е да съм в мир със себе си.
Аз драма нямам да умра.
Магни, защо да е лошо да видиш децата на децата си? Не съм казала такова нещо. Ще се радвам, но не кроя планове да дочакам момента. Ако е рекъл Господ, ще, ако не, и без мен ще минат.
Друга ми е мисълта. Моят живот е ценен за мен самата. Искам да се харесвам аз. А това е в много кратък, или хайде, доста ограничен времеви отрязък.
Да си жив и да съществуваш са много различни неща. Второто не ме интересува.
Виж целия пост
# 1 088
Напоследък се замислям за старостта. Искрено ме ужасява.... Neutral Face

Ихааа, а сега все още си свежарка ли? Yum И що се притесняваш, няма да те харесват повече ли, или какво?
Виж целия пост
# 1 089
Аз бих дала всичко родителите ми да са по-дълго с мен и не ме бърка изобщо мисълта, че може да се наложи да се грижа за тях. Грозно и нехуманно е да се говори, че на старите хора трябва едва ли не само храна, вода и хигиена да им се осигурява.

Непопулярно мнение, но заставам зад него като вярваща и не смятам, че евтаназията, сиреч "асистираното самоубийство" е решение за всички проблеми на старостта. В този период от живота някои неща се случват с причина и вярвам, че човек понякога може да се задържа тук повече от колкото му се иска, но да трябва да се помири със семейство, с близки и приятели, със себе си и с Бога. Да поправи някои грешки или да си поиска прошка. Бог никого не иска да мъчи на легло и аз лично вярвам, че ако човек се покае и предаде в неговите ръце, той ще му отнеме дъха и няма да го мъчи. Ако не е готов, може би си чака времето - но смятам, че от човек зависи.

За мен дори и тези болести, залежавания и проблеми са милост от Бога да се сетим, пък барем да се покаем и да спасим душите си, защото не е толкова важно дали ще прекараме няколко мига от вечността на легло, а къде ще прекараме самата вечност.
Виж целия пост
# 1 090
Това е сигурно най-ужасната тема във форума, чудя се как да се отпиша от нея, въпреки че я чета през пет мнения.
Виж целия пост
# 1 091
Аз бих дала всичко родителите ми да са по-дълго с мен и не ме бърка изобщо мисълта, че може да се наложи да се грижа за тях. 
Скрит текст:
Не бих искала моите потенциални деца да се налага да го правят за мен, но ако и с тях имам такава връзка каквато със своите родители, знам че и те ще предпочетат да се грижат за мен, от колкото да останат без мен. И с родителите на ММ няма да имам проблем ако се стигне до там да се грижим. Грозно и нехуманно е да се говори, че на старите хора трябва едва ли не само храна, вода и хигиена да им се осигурява.

Непопулярно мнение, но заставам зад него като вярваща и не смятам, че евтаназията, сиреч "асистираното самоубийство" е решение за всички проблеми на старостта. В този период от живота някои неща се случват с причина и вярвам, че човек понякога може да се задържа тук повече от колкото му се иска, но да трябва да се помири със семейство, с близки и приятели, със себе си и с Бога. Да поправи някои грешки или да си поиска прошка. Бог никого не иска да мъчи на легло и аз лично вярвам, че ако човек се покае и предаде в неговите ръце, той ще му отнеме дъха и няма да го мъчи. Ако не е готов, може би си чака времето - но смятам, че от човек зависи. Виждам го с очите си в момента при едната ми баба, която оклепа доста неща и не си е потърсила прошка, нито смята да оправи нещата и сравнявам с другата ми, която за много кратко се залежа, покая се, поиска си прошка, помири си децата едно с друго след като ги скара и си отиде в съня си без да се мъчи от рака, с който я диагностицираха и без да стига до най-неприятните фази.
За мен дори и тези болести, залежавания и проблеми са милост от Бога да се сетим, пък барем да се покаем и да спасим душите си, защото не е толкова важно дали ще прекараме няколко мига от вечността на легло, а къде ще прекараме самата вечност.
Ех, ех, ех.
Колко сладко и наивно.
Явно не си виждала човек с напреднал Алцхаймер.
Милият ми баща беше останал някъде там, когато съм била на пет и си търсеше малкото момиченце, за него бях непозната женица, подходящ обект за интимни изживявания.
Потресът и обидата ми още не са минали, въпреки че с разума си не  мога да упрекна болния, но душата ми пострада сериозно.
Не искам да губя разума си, но искам да забравя за това изживяване, защото почерни хубавите моменти.
Виж целия пост
# 1 092

Непопулярно мнение, но заставам зад него като вярваща и не смятам, че евтаназията, сиреч "асистираното самоубийство" е решение за всички проблеми на старостта. В този период от живота някои неща се случват с причина и вярвам, че човек понякога може да се задържа тук повече от колкото му се иска, но да трябва да се помири със семейство, с близки и приятели, със себе си и с Бога. Да поправи някои грешки или да си поиска прошка. Бог никого не иска да мъчи на легло и аз лично вярвам, че ако човек се покае и предаде в неговите ръце, той ще му отнеме дъха и няма да го мъчи. Ако не е готов, може би си чака времето - но смятам, че от човек зависи.

Хайде тази тема да я пропуснем, а? Да не се наложи някой страдащ да ви моли да го убиете, за да се свършат мъките му.

За информация на вярващите най-големият дар от Бог е свободната човешка воля.
Другото са догми, наложени от една бюрократична институция.
Виж целия пост
# 1 093
На всеки му е мъчно за починалите родители.Но мнението на Ligia,е мнение на човек,който не се е грижил за възрастни и .болни.
Виж целия пост
# 1 094
Това е сигурно най-ужасната тема във форума, чудя се как да се отпиша от нея, въпреки че я чета през пет мнения.

Защо да е ужасна? Това са нещата от живота. Не всичко е младост, щастие и рози. Ужасно е, че хората се плашат от старостта. Всяка възраст си има своите хубави и лоши страни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия