Развитие на 18м. притеснения

Андариел, подкрепяш нещо, което дори е вредно. Да караш дете да учи азбуката на 1г. 6м . категорично не е полезно. Завършила съм педагогика и това се е коментирало на немалко лекции - че на детето главата не бива да се пълни от малко, а то има нужда от игра и само игра на този етап.
Примерите, които даваш не са удачни. Гергана щом си купува скъпи обувки- нека си ги носи със здраве- но не и да парадира с тях. Има тънка разлика, която изпускаш. Именно тук е въпросът- детето може да си гука и да пее, и да казва думи, и цветовете да си посочва. Съвсем друго обаче е ,ако майката сама си го  изтъква, както в случая - че цял ден пеела и повтаряла на детето , че знаело еди какво си, че можело да различава цветове, че при тях не се гледало телевизия и подобни крайни форми.  Това е умишлена демонстрация. И за каква памет говориш!  Аз не виждам нищо впечатляващо освен майка, която чрез болните си амбиции си тормози детето да повтаря папагалски и го лишава от свободата да играе и да се почувства наистина дете! Горкото то!

Какво означава "да го караш". къде го пише това, че на детето главата не бива да се пълни от малко? Не знам какво в педагогиката смятат за "пълнене на главата", че да го противопоставят на играта. Честно, ако в работата си, а и като родител, вървях по цитираната от теб педагогическа лекция, то нямаше да има смисъл изобщо да се занимавам - щях да оставям всичко на самотек, пък както дойде, няма да му наливаме, че току сме му напълнили главата!

Разказаното за азбуката вече стана нарицателно тук, но едва ли някой е посадил детето на стола да му набива азбуката в главата и да го тормози. Най-вероятно детето има данни и много бързо и лесно помни, затова е запомнило азбуката, ако наистина я е запомнило. По същия начин се учат и броилките - и да, започвам да ги "мъча" децата с броилки още от 2-годишни, че ги и играем често с всички жестове и думи, в един момент ги научават, представи си!  За такава памет говоря - обикновена. По-скоро необикновена, защото малко деца на тази възраст помнят толкова бързо.

Кое не им е удачно на примерите? Те следват една и съща мисловна схема. Правейки препратка към религиите , на това му се казва завист, но формулирана в "това е демонстрация, какво ми изтъква детето си, как не я е срам". Интересно, как постиженията на чуждите деца са все болни амбиции, а за своите е "много труд и заложби"? Чак пък и го горкоса как го лишавали от свобода!

Да бе... За да я запомни тая азбука нали някой трябва да му я повтаря до откат, не е като да я е чуло случайно по телевизията и да я е научило Да беше му повтаряла стихче, песничка, ама азбуката... Голямо повтаряне и набиване в главата е било. То не е дума, не е изречение, не е нещо, което да се помни лесно. То е буквално наизустяване на поредица от звуци. Защо е нужно точно пък това да наизусти едногодишно? Както и да го мисля не мога да си го обясня.

И да беше сериозна темата, вече е абсолютна пързалка.

Майтап няма

Браво на възрастния, че не го е мързяло и е имал търпение да повтаря.  Сероизно - децата понякога се фиксират върху определени неща, примерно определена песен, стих, а може и върху азбуката. Може и върху "нивота на река Дунав в сантиметри" да се фиксира, не се знае. Не зная защо така се получава, но ако и това дете е харесало азбуката как му звучи, е искало отново и отново да му я казват, което вече е изпитание за възрастния.

Андариел , специално се коментираше как не е правилно дори в първа  възрастова група в градината да се говори все още за букви. Има време те да се изучат в училище, а сега е периодът малкото дете да играе и в процеса на игра да трупа опит и да се обогатява. Да пееш песни и да разказваш приказки в умерено количество е едно. Да зубри дете на 1г.6. азбука и да рецитира по цял ден- съвсем друго. Толкова малко дете няма потребност от подобно нещо, азбуката за него е нещо абстрактно и непонятно. На един възрастен дори би му станало скучно. Това е от научна гледна точка, апък ти можеш да си говориш каквото решиш и да си изказваш мнението, това е отделен въпрос.
 Колкото до примерите- Пак ти казвам,че изпускаш тънката разлика. Детето може да умее много неща и нека ги умее. Да си го хвалиш обаче сама е друго. Щом ще намесваме религиите-  За теб е поради завист от другата страна, аз бих ти казала , че това в религията се асоциира пък с горделивост и високомерие.

Ти правиш ли разлика между буква и звук? Първо оттам да започнем. Явно не, съдейки по това, което си написала. нататък какво да коментирам, ти дори не правиш разлика между двете понятия! Бих ти писала двойка с чиста съвест. Не зная на какво ви учат, но със сигурност не си научила някои неща както трябва. Езикознанието си го проспала. И тъй като си проспала основни понятия, нататък и цялото ти обяснение за първа възрастова група  куца. Педагогика ли каза, че си завършила? И нещо за научни гледни точки ли споменаваше в поста си?

Много добре правя разлика между двете понятия.  Не ми изопачавай това,което реално говоря, само защото не навлизам в конкретика.  Ако не си забелязала ,съм ти го казала като допълнение на това, да не се пълни главата на детето с ненужна информация ( написала съм ти" дори" , понеже питаш каква е тая педагогика). В случая ти казвам , че дори да рецитира  45 -тте звука на азбуката един след друг - какво от това?  Това не е важно.  Нито е критерий за нещо.
Виж, да питаш дете от 2-ра  група кой е първият звук на думата кон? - там би имало логика и мисъл и смисъл. Но някой да каже определени звуци един след друг - не!

Когато бях студентка имах приятелка с малко дете. Бяхме в две съседни стаи. Детенцето беше на 2 години (РД в края на август). Та през октомври някъде майка й нещо й се скара и я изгони в коридора. Тя отвори вратата на моята стая и влезе. Аз четях книга. Малката надникна да види има ли картинки - нямаше. След малко пак ме видя, че чета - пак надникна и пак разочарование, че няма картинки. Показа, че не разбира какво толкова чета. Нормално на тази възраст да свързва книгата с картинки. И тогава я извиках и й разказах, че картинките са скрити зад тези чернички неща, които ни говорят. И започнах да й показвам - нейната буква, на майка й, на баща й... И така за няколко пъти се научи да разпознава десетина букви. Не можеш една ги назовава като звукове, но ако й кажеш да посочи буквата на мама да речем я показваше безгрешно. По-късно майка й продължи като я научи да ги свързва и със съответния звук. Но всичко беше на игра и по инициатива на детето. Беше му интересно и всеки път като ни види да четем искаше да я играе тази игра и да учи нови букви.
Синът ми проговори много рано и много правилно и ясно като за бебе на 1+ годинка. На две вече говореше свободно и обстоятелствено и предизвикваше недоумение в останалите майки, които неминуемо се изненадваха и въздишаха, че тяхното дете още не може да говори толкова добре и изобщо да говори. И не е учен специално, не съм го и изтъквала, ама и няма как да го накарам да мълчи, за да не го чуят другите. Ама и до ден днешен, вече на 6 не иска да учи стихотворения и знае само едно, научено миналият месец на сборната група. Не знае и нито една песен, а е много музикален. Дали това ме тревожи? Определено ме тревожи и наесен ще започне да ходи при специалистката по дислексия, при която ходи кака му. Ей така, профилактично, да бъде подготвен за първи клас. И ако случайно има някакъв проблем да бъде хванат на време.

Сериозно, не е за "браво" възрастният, който е повтарял до откат азбуката на 18-месечното бебе, вместо да се занимае с нещо наистина полезно за развитието на това бебе. Защото поощряването на фиксациите е всичко, но не и полезно. Да не говорим фиксациите маркер за какво са.

пастолина, няма какво да изопачавам - каквото си написала - написала. НЕ правиш разлика между звук и буква, защото ако правеше, нямаше да напишеш това, което си написала. Все едно дете да твърди, че като е написало 2=3, всъщност не било имало предвид това, а нещо съвсем друго.
Леле, моля те, стига си писала, че трябва да поправям грешки и в членуването - кой е първиЯТ звук...  И не са звуЦИ, а звуКОВЕ. ЗвуЦИ издават животните. В човешките езици има говорни звуКОВЕ. Леле, леле, направо си не за двойка, а и за двойка с два минуса не си!  В два поста намерих сума грешки - фактически, граматични. Или не си осмислила това, което сте учили, или тотално си проспала часовете. На всичко отгоре грешката ти е системна, не е случайна.

В момента всички сме наясно, че не е въпросът в азбуката, която детето е рецитирало, а в това, че дразни това дете, че рецитира азбката. Научило я - рецитира я! Могло е - научило я е! На вас какво ви пречи? Нито го знаете това дете, нито го познавате, ама нафантазирахте как насила са го накарали, колко е ненужно и т.н.  Когато едно дете има заложби, и Енциклопедия Британика може да научи, ако има кой да се занимава с него. Повечето деца никой не ги кара насила да учат, те си го носят. Обаче това как бърка в здравето на странични хора е невероятно!

На нас, Анди, изобщо не ни пречи, че някакво бебе е научено да рецитира азбуката. Ние обясняваме на авторката простия факт, че ученето на едно 18-месечно бебе да рецитира азбуката е безполезна идиотщина, пореди което тя не трябва да се притеснява от факта, че въпросното бебе е демонстрирало завидна памет и устойчивост на малоумието на майка си. Защото тази завидна памет не е показател за нищо друго. Всъщност, Анди, на теб ти бърка в здравето простият факт, че повечето от нас считат пресирането на детето с ненужни за възрастта и развитието му неща за идиотщини. Спокойно, знаем, че си отдадена майка на прекрасни деца, не те идентифицираме с обсъжданата майка, дишай. Показа и познания по езикова култура, така че можеш да отпуснеш ластика.

Всяко дете си носи някакъв талант и ние следва да го видим, поощрим, да ми се радваме за него, а не да гледаме само какво не може и какво не иска. Баща ми е бил от “надарените” деца - четене, писане, смятане, столици и онея дебелите зелени енциклопедии от много малък. Днес е като енциклопедия, смята с трицифрени числа на ум, но си има други дефицити, като например общуването. Сестра му (леля ми) пък такива неща вообще не я вълнуват. Тя има десетки приятелки и от малка е отдадена на социализацията. И двамата са чудесни и щастливи хора. Не е редно по този начин да се сравняват деца (и майките също) - и от двете страни. И не е редно да им прехвърляме нашите страхове, несигурност, разочарования и амбиции.

Андариел , аз пък  вече съм убедена, че ти си от въпросния "елит", иначе нямаше да се пъчиш като магаре на лед така упорито. Да оспорваш моите грешки в бързината и моите компетенции само показва как опитваш да се отклониш от главната тема. Не се доказвам на теб , не съм и длъжна, казвам факти. Ако не правех разлика между звук и буква, нямаше да премина успешно практиката си и да се дипломирам , при това с отличен успех и стипендии. То си личи колко си дребнава и нападателна. Аз до тук говорих с факти, а ти ме нападаш на лична основа. Пак повтарям, че си допълних изказването и не умееш да слушаш с разбиране. Може пък и теб като малка да са те карали да рецитираш азбука...