Естествено, че трябва да имам познания, иначе как ще си върша работата! В противен случай ще е като инженер, който не знае математика - нали нищо няма да излезе от чертежите му - или сградата ще се срути, или машината няма да работи. Или завършил педагогика да не прави разлика между звук и буква. Някак не върви човек, който греши основни неща и твърди, че е завършил педагогика, на всичко отгоре да твърди, че аз съм написала грешно! Е, хайде, това вече няма как да стане! Ластика го опънах заради това, а не по лични причини.
за азбуката вече писах - понякога децата се фиксират върху нещо и искат само него да слушат и да повтарят. За едно ще е азбуката (на всичко отгоре има и песен за азбуката), за друго ще е реплика от реклама (която не разбира). Това е съвсем нормално явление, колкото и на нас като възрастни да ни се струва безполезно. За тях в началото езикът напомня нещо като музика, те търсят някакъв ритъм, затова и детските броилки често са абсолютно безсмислени, но следват ритъм и има някакво римуване.
И което е по.-важно - не е въпросът в бебето, което рецитира азбуката, а в това, че каквото и да направи чуждото дете, на авторката това само й засилва негативите. Реакцията й е безполезна за нейното дете, защото тя колкото и да се възмущава колко ненужно другото дете знаело азбуката и как майка му постоянно му пеела и не гледали телевизия, това няма да направи нейното дете по-знаещо и по-можещо, нито на нея ще й стане по-добре. Не е важно какво прави другото дете, а какво иска тя за своето дете. Тя сравнява двете деца и сравнението не е в нейна полза. От тази отправна точка изходите са два - или се настройва негативно към другото дете и майката (което всъщност прави като така защитава себе си), или приема нещата спокойно и си казва "чудесно, Иванчо знае азбуката". И си гледа своето дете и изобщо си гледа живота. А сега хем си вдига тревожността, хем другите й виновни. Няма смисъл от реакция срещу другото дете и другата майка. Винаги ще има наоколо хора/деца, които ще могат повече, ще знаят повече, ще имат повече, ще мислят различно и ще действат различно.
Пастолина, редактирам си поста, защото ластика го опънах заради звуковете и буквите. В момента просто те хванах в издънка. Относно фактите - сори, ама не са такива фактите, каквито ги представяш. Мога и да обясня подробно, но едва ли има смисъл точно в тази тема. Накратко - ако едно дете показва способности - наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. Ако има проблеми - пак наливаш под всякаква форма и начин, които детето може да възприеме към момента. И в двата случая караш този мозък да работи, да прави връзки, детето учи. Щом му харедва азбуката - ок, ще я рецитирам до умопомрачение. Ако трябва и нечетните числа ще рецитирам, ако толкова са му важни и ги учи. Всичко се учи, всичко се тренира.
И да, хубаво, мерси, аз съм въпросният елит, и какво?