Има ли такива, които пишат?

Публикувана: 24 май 2020, 16:55 ч.
Последно мнение: 15 юни 2022, 19:46 ч.

16 098
185

Кафе с Канела - Ентусиаст

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са тенденциите в блогосферата според участниците в дискусията?
Какви са мотивите на авторите за писане и публикуване на литературни произведения, включително поезия?
Какви са предизвикателствата при публикуване на литературни произведения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са тенденциите в блогосферата според участниците в дискусията?
  
  Участниците отбелязват, че настоящите тенденции в блогосферата се фокусират върху влогърството, като много от тях предпочитат да четат блогове, но не и активно да участват във влогърството.
- Какви са мотивите на авторите за писане и публикуване на литературни произведения, включително поезия?
  
  Авторите имат различни мотиви да пишат и публикуват литературни произведения, като някои от тях изразяват вътрешната си нужда да се изразяват, докато други искат да споделят творбите си с другите и да вдъхновяват другите. Авторите също така споделят, че техните мотиви за писане и публикуване на поезия включват вътрешна нужда да се изразят, страст към поезията и желание да споделят своите творби с други.
- Какви са предизвикателствата при публикуване на литературни произведения?
  
  Предизвикателствата при публикуване на литературни произведения включват страх от критика, стеснителност и колебания относно излагането на собствените творби пред публика. Участниците споделят, че се страхуват от негативни реакции и се колебаят дали да публикуват своите произведения.
- Какви са опитътните на участниците в публикуването на техните произведения?
- Какви са предложените начини за създаване на литературни клубове и срещи за писатели?

Лорд Сняг

Пристрастен

# 90 17 авг. 2020, 22:13 ч.

Цитат на: Daniela Emandieva 669530 в пн, 17 авг 2020, 17:05

Заповядайте едно разказче и от мен. Ще се радвам да споделите мнение.

Къща на детството
  Стоях заедно с дъщеря ми пред портата на схлупената кирпичена къща, а сърцето ми заплашваше да изскочи навън. Ръждясалият синджир и също толкова ръждясал катинар бяха доказателство, че отдавна никой не живее в нея. Тревите бяха избуяли и бяха станали високи почти колкото мен, а от каменната пътечка, по която някога се стигаше до самата къща, нямаше и помен. Покривът на дама се беше срутил може би още през зимата, неустоял на тежкия сняг, навесът на стаята, която наричахме лятна кухня, също беше рухнал. Асмалъкът, който всяко лято натежаваше от чепките грозде беше изсъхнал, а синята слива, която баба едно време използваше вместо елха, явно не беше понесла студа и беше измръзнала.

   В съзнанието ми веднага изплуваха спомените за всички Коледи, които бях прекарала тук. Припомних си еуфорията, която настъпваше сутринта на Рождество христово, щом видехме големия чувал под сливата. Това бяха най-скъпите ми подаръци - чифт вълнени чорапи, галоши, торбичка орехи, ошав и царевични пръчки. И всяка година подаръците под сливата бяха едни и същи, но предизвикваха неподправено щастие в мен и братовчедите ми. Бързахме да нахлузим чорапите на крака, да обуем новите си галоши и да излезем да се пързаляме на обилно натрупалия сняг с найлоновите чували, които от време на време заменяхме с направените от дядо дървени шейни. Не се прибирахме, докато не подгизнехме целите и краката ни не се вкоченясаха от студ. Мръзнехме на снега, но не се разболявахме. Ако се случеше някой от нас да настине, баба веднага предприемаше мерки - краката в гореща солена вода, вечерта обтриване със свинска мас и ракия, а когато работата беше по-сериозна, прибягваше към поставяне на синап на гърба и, или вендузи. На следващия ден настинката беше отшумяла и ние отново лудеехме навън.

   Лятната ваканция минаваше в безгрижни детски игри. Ритахме топка, скачахме на ластик, въртяхме обръч и от сутрин до вечер играехме на улицата. Когато имаше работа на полето, баба ни качваше на каручката и магарето ни отвеждаше до бостана. Обожавах да ходя там. Баба откъсваше някоя по-малка диня, чупеше я на коляното си и ни даваше да ядем. Омазвахме се от глава до пети и лепяхме целите, но ни беше вкусно. Като се приберяхме, се поливахме с маркуча и отново се унасяхме в игри. Преди да мръкне овцете се прибираха от паша и помагахме на баба да ги издуи. Всяка вечер чакахме дядо да се върне от полето. Косеше трева, която сушеше и след това я товареше на каруцата. Щом видехме да се задава в далечината натежалата от сено каруца, се втурвахме към нея. Дядо качваше двама от внуците върху сеното, един взимаше в скута си, а мен качваше на гърба на магарето и всички примирахме от радост. Когато се стъмнеше, се прибирахме в кирпичената къщичка, вечеряхме на земята на една синия и заспивахме уморени.

   Сега отново стоях пред портата на същата тази къщичка, но тя вече не беше наша. След смъртта на дядо, нашите решиха да я продадат, за да не пустее, но явно новите собственици нямаха възможност да се грижат за нея. Болеше ме да я гледам такава изоставена! Една сълза се отрони и се търкулна по бузата ми. Избърсах я и подканих дъщеря ми да тръгваме.

   — Теди, да вървим, мамо.

   — Плачеш ли, мамо? Да не те боли нещо?

   — Боли ме сърцето за тази порутена къщичка, в която минаха най-хубавите ми години, моето детство! За мое огромно съжаление ти никога няма да усетиш какво е безгрижно детство! Детство без телефони, таблети и всякакви съвременни технологии!

На мен лично ми хареса. Идилична картина, има внушение с поглед към миналото. Краят е отворен - това може да е край на само на откъса или край на целият разказ, по желание на авторката

Ето нещо писано в ранните ми години

Скрит текст:

- Ама какво става тук? – смути се дядо Коледа като влезе запъхтян в къщичката, където се правеха подаръците. Момчета, стегнете се, изоставаме от графика…Вече е 6 декември до Коледа остава съвсем малко време…..сърдитите физономии на джуджетата го сепнаха.
- Ама какво не е наред?
- Питаш какво не е наред?! – повтори като ехо Мърморко! ВСИЧКО! Ние ти се трудим като катъри по десет часа на ден от мрак до мрак, правим подаръци на другите, за да им е весело, а какво получаваме в замяна! НИЩО! ЕДНО ГРАМАДНО НИЩО! Ти някога на нас правил ли си ни подарък, а! Не, нали! Затова ние направихме синдикат с име “Пълна промяна”, на който аз и Сърдитко сме съпредседатели и решихме да се борим за стопроцентово увеличение на заплатите.
-Ама…чакайте…ча…кайте – заекна дядо Коледа – ами децата. - -- Ами децата? Ами всеобщото благо.
- Майната им на децата! Майната му на всеобщото благо! Обявяваме ефективна стачка – ревнаха в един глас джуджетата.
Дядо коледа замаян взе да се скита, за да намери Снежанка и да й се оплачи от неволите си. Намери я но състоянието й го изненада – беше захвърлила зимните дрехи, беше сложила някакви черни жартиери и една рокля с дълбоко деколте – дядо Коледа в първия момент я взе за една от онези девойки дето се подвизаваха на Околовръстното и чак последния момент я позна и се сепна.
- За къде се стягаш така Снежанке?! – учудено я запита той
- Как закъде – принцът обеща да ме заведе на Сейшелските острови – отвърна тя с възможно най-небрежния тон.
- СЕГА?!!!!!
- А кога?! – не ти ли се струва че там ще е по-топло от тук?! Не ставай тъпанар дядо! До кога ще работим за всеобщото благо без нищо да печелим.
- Но джуджетата са заформили стачка…
- И са прави за себе си! Дядо трябва да живеем в капитализма. Безплатното ядене свърши. Не може да очакваш от хората да ти работят на добра воля.
- Боже, боже помилуй. Добре поне че мога да разчитам на Рудолф и останалите лосове.
-Грешиш! Бакалина ги взе, защото престана да дава вересии. Ще ги нареже. В замяна на тях ще погаси дълговете ни.
- Ужас! Но той ще ги убие!
- А ти какво очакваш! Трябва да гледаш по-практично на нещата.
В този момент на северния полюс паркираха няколко джипа “Чероки”. От най лъскавият от тях се показа Принцът – с костюм “Версаче”, пушещ кубинска пура и коса пригладена с гел той веднага елегантно даде на Снежанка да се качи в джипа, каран от личен шофьор. Край него се движеха още пет Джипа пълни с охраната на Принца – дебеловрати момчета с ланци по вратовете.След което джиповете отпашиха към Сейшелите. Дядо Коледа се затюхка. И както се тюхкаше откри, че машината за сняг не работи.
- Не можем да извикаме техник – осветли го Сърдитко в миг на добро настроение – защото телефона е развален.
- Може да забавим времето – хрумна гениална мисъл на дядо Коледа – ще помолим Сънчо да помогне и децата ще се събудят директно на 25 декември, а не на 24.
- Абсурд – отвърна му Мърморко – Сънчо също стачкува и е асоцииран член на нашия синдикат.
Сега вече на дядо Коледа тотално му причерня. Просто му дойде много. Развика се, разпсува се, беше близо до инсулт. Заяви на джуджетата и Сънчо, че за всеки непрослужен ден ще им вземе от надниците. Започна да налага глоби. Те не отстъпваха. Стачката се затегна. Накрая със взаимни компромиси на 20 декември се разбраха за 33 – процентно увеличение на заплатите, както и джуджетата да получават подаръци на всеки голям празник. С известни уговорки към тях се присъедини и Сънчо. В последния момент М-тел пусна промоция и дядо Коледа се обади на техника да оправи машината за сняг. С бакалина нещата също се уредиха – спрян му беше тока в най-критичният момент и елените се възползваха за да избягат и да се върнат при дядо Коледа. А най-радостното беше, че Снежанка се прибра и то в приличен вид – скарала се с Принца. Тя му зашлевила шамар, а той си взел подаръците, джипа и охраната и се разделили по-живо, по-здраво. Тривиално. Накрая всичко завърши добре и както винаги Коледата беше изключително прекрасна. Дори по-прекрасна от друг път. А дядо Коледа реши че когато положиш повече усилия за нещо, тогава резултата ти става по-мил. И така всичко премина отново много добре. До следващата коледа.

не е нещо, с което се гордея, но е в краткия жанр, опит за пародия.