Фенче, благодаря ти, че ми припомни коментарите по тази тема. Наистина всяко следващо гледане лично за мен разкрива нови нюанси на случващото се на екрана. Специално изгледах част от тазвечерния епизод, за да мога да отговоря на въпроса ти, защото адски ми хареса!
Та, отговорът ми е - да, мисля, че мнението ми се промени или по скоро се обогати или напласти. Все още съм съгласна (със себе си
) по въпроса за мълчаливо сключения съюз срещу самотата, но вече смятам, че това съвсем не изключва влюбената Аслъ, нито Кадир, който по свой себеотдаен тертип ще заобича уюта от присъствието на Аслъ в живота си.
На второ четене даже съм убедена, че Аслъ е била влюбена, но отново я съжалявам, защото личното ми мнение е, че и любовта между мъж и жена има видове, количества и измерения. Искам да кажа, че любовта на Аслъ към Кадир е била съвсем истинска и реална за нея, но винаги е останала ограничена в рамките на насрещната - в смисъл на второстепенна, себеналожена "любов" на Кадир към нея. И с тези си думи изобщо не искам да омаловажа привързаността и грижата на Кадир към семейството му, които са видни и от космоса. По-скоро имам предвид, че любовта в зависимост от това дали е споделена между двама души в еднаква степен или е с количествен и характеристки дисбаланс у единия или у другия, бива различна любов. Споделената любов, която се оглежда в очите на другия, е някак по-голяма, безгранично способна да приема всякакви форми и състояния, докато другата, едностранната и несподелената, каквато е любовта на Аслъ към Кадир, никога не би могла да достигне до висините на първата. Докато взаимната е непрестанно възраждаща се, избухваща и практически безкрайна, то другата е някак малка и вечно самотна. Тя остава винаги органичена в собствените си окови, страхове, желания и несигурности. В този ред на мисли Аслъ е различно влюбена в Кадир, защото колкото и да се опитва, той не би могъл да и даде същите криле, каквито би дал на Зейнеб.
Ужасно се отплеснах, но исках просто да кажа, че сега вече смятам, че и Аслъ и Зейнеб са били влюбени в Кадир, а самият той е обичал по свой собствен начин и двете.И това няма общо с прекрасното му отношение към създаденото семейство. Но истината е, че сърцето на Кадир е избрало неволно, веднъж завинаги, дарявайки с безкомпромисния си, добре прикриван избор, само едната от тях.
Хубава вечер на всички!
Виж целия пост
Та, отговорът ми е - да, мисля, че мнението ми се промени или по скоро се обогати или напласти. Все още съм съгласна (със себе си
) по въпроса за мълчаливо сключения съюз срещу самотата, но вече смятам, че това съвсем не изключва влюбената Аслъ, нито Кадир, който по свой себеотдаен тертип ще заобича уюта от присъствието на Аслъ в живота си. На второ четене даже съм убедена, че Аслъ е била влюбена, но отново я съжалявам, защото личното ми мнение е, че и любовта между мъж и жена има видове, количества и измерения. Искам да кажа, че любовта на Аслъ към Кадир е била съвсем истинска и реална за нея, но винаги е останала ограничена в рамките на насрещната - в смисъл на второстепенна, себеналожена "любов" на Кадир към нея. И с тези си думи изобщо не искам да омаловажа привързаността и грижата на Кадир към семейството му, които са видни и от космоса. По-скоро имам предвид, че любовта в зависимост от това дали е споделена между двама души в еднаква степен или е с количествен и характеристки дисбаланс у единия или у другия, бива различна любов. Споделената любов, която се оглежда в очите на другия, е някак по-голяма, безгранично способна да приема всякакви форми и състояния, докато другата, едностранната и несподелената, каквато е любовта на Аслъ към Кадир, никога не би могла да достигне до висините на първата. Докато взаимната е непрестанно възраждаща се, избухваща и практически безкрайна, то другата е някак малка и вечно самотна. Тя остава винаги органичена в собствените си окови, страхове, желания и несигурности. В този ред на мисли Аслъ е различно влюбена в Кадир, защото колкото и да се опитва, той не би могъл да и даде същите криле, каквито би дал на Зейнеб.
Ужасно се отплеснах, но исках просто да кажа, че сега вече смятам, че и Аслъ и Зейнеб са били влюбени в Кадир, а самият той е обичал по свой собствен начин и двете.И това няма общо с прекрасното му отношение към създаденото семейство. Но истината е, че сърцето на Кадир е избрало неволно, веднъж завинаги, дарявайки с безкомпромисния си, добре прикриван избор, само едната от тях.
Хубава вечер на всички!
много ти благодаря , че ми отговори на въпроса, джанъм! 
Абсолютно споделям написаното 
Знаеш ли, просто ми дойде отвътре да ти задам този въпрос, защото снощи за пръв път при гледане сякаш усетих страх у Аслъ, че Зейнеп може и да се върне 
Тя много обичаше Зейнеп, личеше и, че се радва да я види и и е било мъчно за нея и все пак именно някакъв страх усетих в държанието и, когато Зейнеп и каза, че много съжалява, че го е напуснала и че ще обича Кадир винаги. Защото много добре знае коя обича той. 5 години е бил като болен, не му се е прибирало вкъщи, затворил се е в себе си, а тя явно е страдала от това, надявала се е явно някой ден да забележи нея. И все пак сякаш имаше нужда от разрешението на Зейнеп за това, за да не се чувства предателка спрямо сестра си, както се наричаха двете. Не каза на Зейно, че Кадир за нея е само приятел и не може да направи това, което я съветваше приятелката и, а побърза да изпълни съвета и. Защо да го прави, ако не го е обичала ? Друг е въпроса дали е била напълно щастлива с такава любов , ти много точно си описала и моите усещания :
Както много хубаво го е казала Пепи 
Според мен Кадир е обичал Аслъ. Но определено по различен начин от обичта му към Зейнеп. Аз виждам, че Кадир обича Аслъ, но е влюбен в Зейнеп. Има разлика. И двамата със Зейнеп си мислят, че са заровили тази любов дълбоко в сърцето си, но много малко трябва, за да изплува на повърхността. Ние знаем, че ще се случи точно това.
Аслъ се оказа по-смела от Зейнеп, не я било страх да се омъжи за полицай. Е, разбира се, тя не е преживяла това, което се случи на Зейнеп, но пък и за нея щеше да е не по- малко страшно, ако се беше случило нещо с Кадир, и тя щеше да остане напълно сама с дете. Зейнеп много съжаляваше, че се е поддала на страха си, но вече беше много късно. 
