Разбира се, че не сте сама. Също много трудно се адаптирам на чуждо място. Всичко вътре в мене се потиска, кипи и ми е едно гадно. Не знам как да се изразя точно, но хората, които са като мене, които трудно се адаптират към нови неща и места, ме разбират прекрасно. Също се страхувам от новите неща и места. Също съм домошарка. Не разбирам хората, които пътуват на различни места, местят се да живеят на различни места. Имам позната, която всяка събота и неделя пътува на различни места, дори и в съседни държави. Честно не разбирам какъв е този начин на живот. Ако бях на нейно място, щеше да бъде голям стрес за мен. Затова се страхувам да потърся работа в друг град като София, защото не знам дали ще се адаптирам и свикна с бурния живот в София и хората там. Дали ще мога да опозная добре София и да не се изгубя. Аз съм притеснителен човек. Все отлагам кандидатстването за работа в София по тази причина. Знам, че в София ще бъда сама-самичка.
Пример: имах приятел от София преди години. Често ходих на гости при него. Голям стрес беше за мене това пътуване. Ами като бях при него, почти не можех да спа. На чуждо място трудно заспивам. Винаги е било така. Преди предстоящо пътуване или някаква новост, която ме очаква, почти не мигвам нощно време. На сутринта се чувствам като парцал.
Много се радвам, че има такава тема, за да имам възможност да споделя моите терзания и страхове. Дано намеря разбиране. Олекна ми поне малко.
Пример: имах приятел от София преди години. Често ходих на гости при него. Голям стрес беше за мене това пътуване. Ами като бях при него, почти не можех да спа. На чуждо място трудно заспивам. Винаги е било така. Преди предстоящо пътуване или някаква новост, която ме очаква, почти не мигвам нощно време. На сутринта се чувствам като парцал.
Много се радвам, че има такава тема, за да имам възможност да споделя моите терзания и страхове. Дано намеря разбиране. Олекна ми поне малко.
Аз пък се радвам, че сте се почувствали по-добре.
