Здравейте. След 10 години живот на Острова , реших да се прибера в България, за да си дам шанс. Там имам уседнал статус , което значи че имам 5 години в които мога да пребивавам извън Великобритания без нуждата за виза.
Накратко - през 2012 година изгубих и двамата си родители , а с тях и имоти. Тоест останах сирак и почти на улицата. Едни познати ми дадоха пари и заминах за Англия. Беше ми много трудно , борих се , намерих работа и след години труд успях да завърша бакалавър. Намерих си що годе читава работа там но все нещо не ми изнасяше. Накрая на 31 годишна възраст реших да се прибера. Все нещо ме дърпаше към България - много ми е трудно да го обясня. Сега съм в София вече 8 месеца , имам работа и изкарвам средната заплата за България. Работата обаче ми е под въпрос и има постоянни съкращения. След кратко време живеене тук съзнах , че някакси живота тук е за Българи които имат поне 1 жилище или ще наследят такова. Харесва ми живота в София, но просто съм отвикнал ма Българският начин на живот и ми е трудно да започна от начало. Няма на кой да разчитам освен на приятели а семейство за подкрепа нямам. Изкарах Коледа и Нова Година сам. Изпаднах и в нещо като културен шок , което психически ме срина.Другият проблем е , че нямам особени спестявания. С тези раздути цени на имотите не виждам перспектива за закупуване на жилище тъй като не мога да събера за самоучастие за кредит. Дори и да го направя , не виждам как ще го изплатя в идното бъдеще. На този етап сигурно ще си помислите защо съм решил да се прибирам при тези обстоятелства. Не искам да навлизам и в тази тема , но накратко , просто се чувствах самотен и мислех, че ще е по лесно да се установя ( мисията невъзможна за средностатистическия българин). Живял съм в различни части на Острова и има градове в които е много по-лесно и евтино да си закупиш жилище в сравнение с България , което за мен е абсурдно. Въпроса ми е: Какво бихте направили на мое място при тези обстоятелства? Бихте ли се върнали обратно или бихте предпочели да останете в България. Моля ви , ако имате осъдително мнение да се въздържате от коментари. Благодарен съм на всички , които ми влизат в положение.
Виж целия пост
Накратко - през 2012 година изгубих и двамата си родители , а с тях и имоти. Тоест останах сирак и почти на улицата. Едни познати ми дадоха пари и заминах за Англия. Беше ми много трудно , борих се , намерих работа и след години труд успях да завърша бакалавър. Намерих си що годе читава работа там но все нещо не ми изнасяше. Накрая на 31 годишна възраст реших да се прибера. Все нещо ме дърпаше към България - много ми е трудно да го обясня. Сега съм в София вече 8 месеца , имам работа и изкарвам средната заплата за България. Работата обаче ми е под въпрос и има постоянни съкращения. След кратко време живеене тук съзнах , че някакси живота тук е за Българи които имат поне 1 жилище или ще наследят такова. Харесва ми живота в София, но просто съм отвикнал ма Българският начин на живот и ми е трудно да започна от начало. Няма на кой да разчитам освен на приятели а семейство за подкрепа нямам. Изкарах Коледа и Нова Година сам. Изпаднах и в нещо като културен шок , което психически ме срина.Другият проблем е , че нямам особени спестявания. С тези раздути цени на имотите не виждам перспектива за закупуване на жилище тъй като не мога да събера за самоучастие за кредит. Дори и да го направя , не виждам как ще го изплатя в идното бъдеще. На този етап сигурно ще си помислите защо съм решил да се прибирам при тези обстоятелства. Не искам да навлизам и в тази тема , но накратко , просто се чувствах самотен и мислех, че ще е по лесно да се установя ( мисията невъзможна за средностатистическия българин). Живял съм в различни части на Острова и има градове в които е много по-лесно и евтино да си закупиш жилище в сравнение с България , което за мен е абсурдно. Въпроса ми е: Какво бихте направили на мое място при тези обстоятелства? Бихте ли се върнали обратно или бихте предпочели да останете в България. Моля ви , ако имате осъдително мнение да се въздържате от коментари. Благодарен съм на всички , които ми влизат в положение.
